Сряда, 5 ч сутринта

(Времето тихо и топло. Цялото небе чисто, синьо, без
никакви облаци. При моста между Чамкория и Мусала,
на връщане от Мусала и след нощуване при моста.)

Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: „Аз съм свободен.“ Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ний си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат, са дървосекачите, въглищарите и рибарите. Кой рибар, който е ходил да лови риба, е прокопсал? После, кой воденичар, който е млял жито, е прокопсал? Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичане на дървета, от производство и продажба на дървени въглища, после от кръчмарство – продаване на вино.

Аз наричам „свободен човек“ следния: като те калят, да не могат да те окалят. Човек, като го калят, като не вика и не изгубва равновесие, калта се чисти и той се измива. Като те горят, да не могат да те изгорят. Вие всички сте в борба с вашите стари навици, със старите си мисли, със старите желания и постъпки. С тях се бори човек. Най-първо детето, като дойде, опитва се да стане и най-сетне побеждава. И като остарее, човек пак иска да стане, стане и залитне – значи изгубва свободата си. Човек, когато залита в истинско отношение – както и да е, но в умствено отношение когато започваш да залиташ, тогава е по-опасно.

Достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен. Един ти разправя за бъбреците, друг ти разправя за дробовете си, за стомаха си, за краката си и прочее. И ти почваш да чувствуваш, че носиш тези болки.

И ние по някой път носим болките на цялото човечество: влизаш в това трептение и носиш болките. И доброто, и злото се предават. Те са еднакво силни. Не смесвайте злото и греха. Доброто и злото са силни. Злото се подкупва. То само зло не прави, но се подкупва за греха. А пък доброто не се подкупва. То казва: „Не!“ Та, много работи в света вървят с подкуп. Грехът е подкуп.

Дето казвате някой път: „Любов имам“, дето се влюбвате, това не е никаква любов. Никаква любов няма там. Това е една румънска каша, мамалига, за която човек казва, че умира и после вижда, че нищо е нямало там. Тогава как ще примирите човешката любов и Божествената любов? Ти обичаш баща си и майка си и ако ги обичаш повече от Бога, тогава каква е любовта? Писанието казва: „Ако ги обичаш толкоз, колкото обичаш Бога, тогава е на мястото.“ Всъщност трябва да обичаш Бога повече от всичко. Ако обичаш баща си и майка си, които много малко са направили за тебе и ако обичаш тези, които нищо не са направили за тебе, ако ги обичаш повече, отколкото Онзи, Който всичко е направил за тебе, там е всичкото ви заблуждение. Значи не обичаш Онзи, Който всичко е направил за тебе, а пък обичаш този, който много малко е направил за тебе.

Та, всичкото нещастие седи в това, че ние претърпяваме последствията на онова, което сме направили. Всякога, когато обикнеш света повече от Бога, то ще се върне върху тебе. Понеже си обикнал Господа по-малко, то и синовете ти ще те обичат по-малко. Синът обича жена си повече, отколкото баща си и майка си. Какво е направила тази кокона? Но после и с този син, и с жена му ще стане така. Хубави са тези кокони. Но какво ще допринесе една кукличка? Ще отвлича вниманието. Жена ти е кокона, а пък мъжа можем да наречем коконче.

Това са задачи на цялото човечество. Ние разрешаваме една задача, която е обща, не е индивидуална. И във всички служби, и във войската, все наказват човека за непослушание, за липса на любов. Войникът се наказва за непослушание. Но непослушанието произтича от това, че началникът изисква повече любов, готовност за всички жертви, а пък само любовта може да направи да се жертвуваш. Човек може да се жертвува от страх, но това не е истинската жертва.

Човек ще се учи да не прави грешката на Иакова Всеки човек си има един възлюблен син Иосиф в себе си. Баща му го обича повече, не го праща на работа и седи при баща си. Но той е, който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават, доста трудни задачи има да разрешава. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена. Славата на света е жена, префинена жена. Като я погледнеш, влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: „О, да си поживеем със света.“ Казано е в Писанието: „Понеже възлюбиха славата човеческа повече, отколкото Славата Божия“. У мнозина е това.

Всеки в света казва: „Аз съм свободен.“ А пък това не е вярно. Не са само хората свободни, но и всяко растение е свободно и ти не трябва да нарушаваш свободата им. Всяка трева е свободна. Ти нямаш право да си туриш крака върху цветята. Водата, камъните са свободни. Ти вървиш и мислиш, че си свободен да правиш каквото искаш. Там е заблуждението. Един камък се търкаля отгоре и те блъсне. И той е отговорен. Държат го отговорен. Той трябваше да се извини. Той ще се извини, че условията били такива, та се търкулнал, но не го извиняват. Той не трябваше да се търкаля, трябваше да се задържи горе малко.

Аз казах снощи на съществата поливачи: „Ако обичате, отложете поливането си. Ние, ако знаехме, щяхме да седим в хижата, но понеже мислихме, че ще отложите, слязохме. Ако можете, отложете поливането си тази вечер. Тая вечер да не ни поливате. Че имате право да поливате, имате. Но ние излязохме от хижата.“ И те се отказаха да поливат. Те казаха: „Ние ще ги накараме да направят една палатка.“ Аз щях да остана в палатката, но вие щяхте да бъдете мокри. Аз им казах: „Ако ще мокрите, и мене намокрете.“

Любовта към Бога ражда всичко. Има едно подчинение от любов. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата. Там е истинската свобода: от любов да направиш нещо. Всичко можеш да направиш, но като го направиш от любов, свободен си; ако не го направиш от любов, не си свободен. Аз съм забелязал, че някой се чувствува по-свободен, а пък друг не се чувствува свободен. А пък свободата зависи от човешката мисъл. Някой е свободен – може да носи вода и отива за вода. А някой не е свободен – не може да носи вода. Когато умния турят на работа, ще я извърши добре. А пък ако глупавия турят на работа, ще направи доста пакости.

За в бъдеще, за да проявите любовта си, ще ви пратят при бедните. Защо? За да не се изкушаваш. Бедният няма нищо. Ти ще му занесеш някои неща. Защото, ако отидеш при богатия, той има всичко. Какво ли няма той! Та, богатите всекий обича. А пък сиромасите малцина ги обичат.

Например младите моми обичат здрави момци. Младите момци са благодат, а пък болните са сиромаси. И младите момци обичат богатите моми, т.е. здравите моми. Болната мома колцина ще се намерят да я обичат? Сиромасите всекий ги отминава, не ги поглежда. А пък богатият има автомобили, коне, пари, жена му е добра, той е умен и благороден. Така мислят хората за богатите. А пък за сиромаха казват, че е глупав, че не могъл да си уреди живота. Знаете ли колко е мъчно да се справим с тия мъчнотии?

Как ще помогнеш на богаташа? Един пример. Ти пътуваш пешком, сиромах си. Богатият ходи с автомобил. Автомобилът се обръща и той получава удар по главата си. Аз отивам и му превързвам главата и му казвам: „Няма нищо, стават такива катастрофи.“ А аз, понеже пътувам пеш, не стават с мен такива работи. И ти като пътуваш пеш, няма да ти се наранява главата.

(Учителят се обърна към една сестра и каза:) Вчера искаше на кон да слезеш. Казах ѝ, без кон може да слезе. Тя се качи от хижата до върха Мусала без кон, а пък надолу да иска кон, това е заблуждение. Човек сам се заблуждава. Казах ѝ: „Без кон можеш да слезеш. С кон надолу е много опасно да се върви. Може да се спъне конят и да паднеш и ти заедно с него.“

Сега забелязвам във всички хора: като се съберат някъде, всеки гледа да вземе най-хубавото място. Например, като дойде някой при огъня, веднага взема най-хубавото място. Втори дойде и гледа, недоволен е, че първото място е заето, взема второто място. Дойде трети, и той е недоволен, и т.н. А сега да се постъпи по обратния път: като дойдеш до огъня, вземи най-лошото място, та последният като дойде, да вземе най-хубавото място. Значи обратният ред на нещата е сравнение с днешния век. А пък това е един процес вътрешен.

Когато пътувах, приятелите все хванат някой автомобил. Аз, когато пътувам, никога не турям в ума си, че ще се возя. И като тръгна пеш, мене ми е приятно.

Някой ученик не си учи уроците, които се предават, и си казва: „Учителят ни е добър и ще се случи да пита лесен въпрос.“ А пък то се случва учителят задава по-мъчен въпрос и ученикът си казва: „Много е дребнав учителят ни.“ А пък то не е така.

Като държиш матура, да знаеш всичко, че да не могат да те скъсат. Има един пример на апостол Петра, един хубав пример. Някой път ние имаме една голяма самоувереност. Христос казва на учениците Си: „Всички тази вечер ще Ме напуснете.“ – „И всички да Те напуснат, аз съм онзи, който Те обичам и никога не се отричам от Тебе.“ Христос му каза: „Три пъти ще се отречеш тази нощ“. И той се отрече и то за една малка работа. И като се отрече, почна да мисли, плака и каза: „Какъв слаб човек съм бил, човек без характер. Мен ми казаха тази слабост и аз не исках да се призная.“ Когато ние не сме на изпитание, мислим, че сме силни, но когато дойдат изпитанията, характерът на човека там се проявява.

За сега има една обща карма и носи вече последствията си. Носим и общите добродетели, и общите недъзи. Друг някой направил погрешка и на тебе ти се дава да я изплатиш. И доброто се дава така. Не разрешаваме вече една индивидуална карма, а общочовешка карма. Някой пита: „Какви грехове съм направил?“ Не, участвуваш в общото добро и в общото зло. Някой път не си направил добро и ти идва доброто. Някой път не си направил зло, а пък ти идва зло. Христа защо трябваше да Го накажат? За общата карма. Цяла една нощ един цял полк римски войници се гавриха с Него, туряха Му венци и мантия и Му се покланяха, удряха Му плесници, плюеха Го. Това считам за най-голямото геройство. Онова страдание на кръста беше физическо, но Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. На кръста беше мъчен физически. Та, най-първо, Той имаше сила да се избави, когато Го хванаха, но Той не си употреби силата. После, имаше сила да се освободи от гаврата и пак не си употреби силата. И после, на кръста, имаше силата да се освободи – и там не се освободи. Та, Той претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно отношение, и във физическо отношение. Това показва силата на характера: да издържи на всички изпитания.

От Римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавреха, от Него остана нещо. И кръстът, на който Го разпнаха, и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата Римска империя. Кой днес не носи кръстче? И колко души носят на гърдите си кръст за храброст. И вземат Христа за пример. Във време на Римската империя считаха кръста за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест, храброст и благородство.

Та, в ума ви ще остане следната идея: когато страдате, вий нямате ясна представа, че Невидимият свят – онези, които са дошли до съвършенство, те гледат как ще издържите изпита си и всички желаят да го издържите. Та, когато издържите изпита си, на тях е приятно, а когато се колебаете, на тях не е приятно и казват: „Този загазил.“

Изпити има още. Изпитите не са завършени. Вий мислите, че в този живот ще завършите всички изпити. В следующия живот ще ви се дадат условия да правите добрини. Тогаз ще се види как ще направите това. В този живот изпитвате всички несгоди, а в следующия живот ще имате условия да правите добрини. В този живот кармата е негативна, а пък в следующия живот ще бъде положителна.

Аз правя следното сравнение: вчерашният ден е сегашното, а пък бъдещето е днешният ден. (Вчерашният ден беше облачен, а днес имаме чисто синьо небе без никакви облаци и изобилно слънце, времето тихо и топло.) Днешният ден ще бъде хубав. Всичко ще имате. Ако снощи бяхме останали в хижата, какво щяхме да имаме? Това е човешкото. Човешкото е, когато казват: „Все човек трябва да е послушен малко.“ Ний спечелихме, понеже, ако бяхме останали в хижата, щяхме да платим по 50 лева, а пък тук спахме без пари. После, огън не щяхме да имаме, а пък тук имаме хубав огън. После, и сладко спахме тук. Имаше едно малко неудобство: имаше малки комарчета. Те казваха: „На услугите сме ви, добре дошли, но ще платите нещо от ръката си.“ Като дойде, комарът казва: „Колко ти е хубав носът, да взема нещо за спомен от него. Колко ти е хубаво ухото, колко ти е хубава устата.“ И дето кацне, все иска за спомен нещо. Аз така разглеждам нещата.

Сега, каквото е останало у всички, общо ще го изядем – и който има, и който няма. Никой да не остане гладен. Искам всинца да се наядете богато. Кой каквото има, да го извади. Сега богатите да му мислят. Ще приложим закона за самоотричането. Ще се самоотречем.

Хубави са работите. Светът навсякъде е пълен с Божиите блага. Ний минаваме като слепци и не виждаме онези великите блага, които съществуват. Сега, през тази година имате условия. Като се върнете, ще бъдете богати. Само ви предупреждавам: като слизате от Мусала, да не яздите на кон. Конят какво значи? Да не разчиташ на чужди коне, а само на своя собствен кон. Отиваме на Мусала с нашите крака и надолу да не разчитаме на чужди крака. И надолу, и нагоре – със своите крака. Това, което човек сам направи, е най-хубавото.

„Добрата молитва“

6 ч 10 мин сутринта

Имаме още на разположение 4 часа до тръгване.

Когато направиш за Бога нещо, ти си свободен. Няма тогава кой да те съди. Щом направиш нещо за частите, тогава имаш състезание, не си свободен. Като правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там седи свободата. Всеки вижда погрешките на другите, а пък погрешките сами са частно.

Няма нещо по-неустойчиво от човешката любов. Устойчивото у човека е Божественото. Бог трябва да слезе у хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ний трябва да живеем у Бога, за да се изправи нашата любов. Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици. Вижте онзи тютюнджия или пияница: като види, че някой пуши или пие, потекат му лиги. Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб.

Да кажем, че пътувате в автомобил. Няма място и ти казват: „Ти си силен, да турим слаб на твоето място.“ А пък теб не е приятно. Или да кажем, че са приготвили за тебе едно хубаво ядене. Идва един гладен и ти да му го дадеш, и да ти е приятно. Законът е такъв: Който не може да изправи лошите навици, е слаб човек; а пък който може да ги направи и да ги изправи, е силен човек.

Когато имаш един навик, идеята ти е все добра. Например навика ти да събираш, да забогатяваш. Не е лош този навик, но този добрият навик се обръща в зло. После, да даваш е добър навик, но ти можеш да даваш и със своето даване можеш да направиш някоя пакост. Например дошъл някой и ти му даваш пари: с тези пари той може да купи оръжие и да убие някого. Някой идва при мене и ми казва: „Жена ми е гладна.“ Казвам му: „Да дойде жена ти.“ Той казва: „Децата ми са гладни.“ Аз му отговарям: „Да дойдат децата ти.“ Той казва: „Жена ми не може да стане.“ Казвам му: „Тя, като реши да дойде, ще оздравее.“ А пък аз виждам, че той няма нито жена, нито деца. Казвам му: „Както помагам на тебе, така ще помогна и на жена ти.“ Той казва: „Тя има работа и не може да дойде тук.“ Казвам му: „И аз имам работа.“

Някой идва и ми казва: „Аз имам много бърза работа. Помогнете по-скоро.“ Казвам му: „И аз бързам, почакайте малко.“ Че имал бърза работа, съзнавам, но и аз бързам. Ако е по-бърза от моята, аз ще отстъпя. Ако той бърза, за да отиде да направи някое добро, аз ще му отслужа. А пък той има бърза работа: да се удоволствува, да направи гешефт, да печели пари.

Сестрата ми каза, че иска да се върне с кон през Чамкория. Казаха ѝ: нека да отиде без кон. Има три Николини. Има една в Божествения свят, тя е с крила. Има една друга в духовния свят, тя е много добре облечена. А пък третата е с дрипи, тук, на Земята. Онази, с крилата, на кон не язди. А пък тази иска кон да ѝ хванат. Аз погледнах коня. Конярят го биеше по краката. И един ден ще каже конят: „Знаете ли колко ме биха заради тебе?“

Въпросът е съзнателно да постъпва човек. Аз не се качвам на кон по единствената причина: като се завъртвам някъде, конят подскочи и си загубвам настроението. И някой път не се качвам на автомобил, понеже и той подскача и главата се разклаща. А пък като вървя с моя автомобил, вървя по-добре. Ти тури Божествената мисъл. Ако аз бих се качил на кон, трябва конят да е снажен, хубав, пълен с магнетизъм. А пък някой път се качиш на някой кон халаше. И освен че нищо няма да вземеш, но той ще вземе от тебе. Когато имаш едно неразположение на духа, да го отделиш от себе си. Да носиш някой път едно неразположение на духа като едно своенравно дете. Всичко ти е криво тогава. То е едно дете, което трябва да възпиташ, да го облагородиш. А пък ти вземаш неговата страна, ставаш като него и го защищаваш.

Човек да разчита не на хората или на нещо външно, а на Божественото, понеже гдето има живи хора, все ще се притече някой от тях, те са в услуга на Божественото. Веднъж, във време на войната, мене ме държаха по-дълго време в една къща да помагам. В къщата останах до 12 часа в полунощ. А пък беше военно положение. Можеше човек да намери участъка. Хазяинът ми беше генерал. Той искаше да ме придружи до вкъщи, а пък аз казах, че не искам. Вместо генерала, при мене на улицата се прикомандирова едно голямо куче. И когато минавахме покрай стражар, кучето обикаля около него и той мисли, че аз съм инспектор, и ме отминава. Минаваме покрай друг стражар. Кучето пак се завърти около него и стражарят пак мисли, че съм инспектор с куче, официално лице. Дойдохме до 66 (става дума за къщата на ул. „Опълченска“ № 66 (в София), където Учителят е живял), аз му дадох хляб и сутринта го нямаше. Та, това куче изпълни длъжността си много добре. На другата сутрин приказваха, че снощи минало началството. Значи едно куче ми отслужи в това, в което генералът щеше да ми отслужи. Аз щях да си отида и без кучето, но беше интересно с кучето. Минаваме покрай стражаря, кучето се позавърти около него, аз мина и поздравя стражаря, и той се изправи и поздравява. После, като срещна друг стражар, пак го поздравя, и той ме поздравява.

Колко е ясно времето днеска. Няма нито едно облаче. Ний сега пак не можахме да минем без коне. Дойдоха пак два коня с нас за багажа.

Човек трябва да разчита на Божественото. Има един Божествен Промисъл, на който човек трябва да разчита. Има един Божествен Промисъл, той още в началото ти казва: „Не тръгвай“ или „Тръгни.“

(Разговор след сутрешната закуска, в 8 ч сутринта, сряда, при моста.)

Един казва: „Аз ще тръгна по Бога, но имам жена и деца. Като ги наредя, тогава ще тръгна.“ Така все отлагаме и времето изтича.

Когато казваме: това не можем, онова не можем, това са залъгалки. Човек е силен в момента. Ти казваш: „Аз не съм богат.“ Ти не трябва да бъдеш богат. Богатството и сиромашията са два полюса. Богатството се намалява, а пък сиромашията се увеличава. Сиромашията е последен плод в земята, за да поникне, а пък богатството е зрял плод, който береш.

Ний се мамим: ний мислим да уредим работите си, а пък те са уредени. И уредените работи трябва да ги използуваме. Ний мислим да работим, като си уредим работите си. Не, сега почни да работиш. Ти ще посадиш семената и като подрасте дървото, ще има да ядеш изобилно. Всички се спъваме и казваме: това нямаме, онова нямаме. Всичко имаме, какво ни липсва? От нас ли зависи да накараме Слънцето да грее и да се ползуваме от тези блага тук, около нас? Не.

Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му. Ако не се нагодиш, не можеш да я възприемеш.

Религиозните хора искат да станат добри, без да знаят, че те са добри. В човешкия ум не наливай всички какви да е каши, да не стане някоя попара.

Глупавият изказва нещата с много думи, а пък умният ги изказва с малко думи.

Господ се показва на всички хора според степента на тяхното съзнание – приспособява се. Слънцето, за да не бъде достъпно, е далеч на 92 милиона мили.

Нали сте писали вий някой път любовни писма. Например пишеш: „Ти ми носиш всичкото щастие.“ Това, което пишеш, вярно ли е? Ти казваш, че той ти носи щастие. Че, той сам е нещастен, а пишеш, че той те прави щастлива. Някоя мома идва при мене и казва: „Аз искам да се оженя за един идеален момък.“ Казвам ѝ: „Идеалният момък за тебе, глупачка, ли ще се ожени?“ Дойде един момък и ми казва същото. Казвам му подобно. Това, дето се жените вие, цаните се за слугини. В онзи свят няма никакви женитби. Онзи свят е като тази светлина, която е сега днес горе над нас. Умственият свят е толкова добре уреден, че ти само да ходиш, дето искаш. В онзи свят няма да можеш да се скараш с никого. Щом се породи желание да му кажеш някоя отрицателна дума, той изчезне зад тебе. Същото така, ако иска да се кара някой с тебе, и ти ще изчезнеш веднага за него. Затова, който иска да се кара, го пращат тук.

Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от цялото. Понеже обичате цялото, то заради цялото ще обичате частите.

Вие още не сте проявили любовта си. Всеки ден увеличавайте с по една стотна от градуса любовта си.

XIX година (1939–1940)
43-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 24 юли 1940 г.,
при моста между Чамкория и Мусала.