Сряда, 5 ч сутринта.

(Небето облачно. Ситен дъжд
ръми. Времето тихо и хладно.)

„Отче наш“

Кое е най-същественото за един ученик? Има някои неща, които са съществени. Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошевината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно.

Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина. Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт“, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.“ Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта“, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов! Истината освобождава човека. Ако носиш истината, щом дойдеш при болния, той оздравява, нищо повече, свободен е. Ако влезеш в един затвор, затворниците веднага излизат навън, свободни са. Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите?

Сега аз като говоря, някои от вас си клати главата, с което показва, че това е вярно. Но това е неразбиране на въпроса. Нещата са верни само тогава, когато носят със себе си живот, знание и свобода. Една мисъл е права, когато тя носи светлина, знание и свобода в себе си. Сега вие ще кажете: „Ако го зная това.“ Знаеш го това, но най-първо ти нямаш живот. Този живот, който имаш, е временен. Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода. Едни жаби, които са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата.

Сега в света има едно заблуждение. Когато една стока е калпава, търговците ѝ дават един много хубав цвят. Ще им турят много хубав, отличен цвят на калпавите стоки, да заблуждават. И като погледнеш цвета, ще кажеш: „Много хубав цвят има.“ Но хубавият цвят не показва ни най-малко, че съдържанието е добро, че дрехата е доброкачествена. Един човек, когато стане калпав, цветът му става ярък, придобива ярък цвят. Той е една калпава стока.

Мислите ли, че като забогатеете, вашето положение ще се подобри? Или мислите ли, че като придобиете сила, вашето положение се подобрява? Сега виждам противоречието. Аз сега разглеждам един въпрос много по-тънко. Има нещо, което постоянно ви безпокои. Имаш един ден най-хубаво разположение, като че си в рая. И не се минава половин час и ти изгубваш настроение, но не знаете как изгубихте настроението си. Много лесно е станало това. Случил се е един факт. Срещате един, комуто дължите 1000 лева. И той казва: „Срамота е за тебе, защо не сте изплатили хилядата лева?“ Ти си чувствителен човек. Той не знае как да ти каже, че имаш да му даваш. И ти изгубваш настроението си. Ти казваш: „Отгде ме срещна този човек?“ Че, ти сам го създаде. Ти намери този човек с девет бъклици, ти взе 1000 лева назаем от него и не знаеш, че той е устат човек и на 100 души ще разправи, че ти си такъв-онакъв, че не си седиш на думата. Ти, като си взел 1000 лева от него, ти си го подкупил да говори най-лошите работи заради тебе. Умен човек ли си тогаз, като си взел 1000 лева назаем от него?

Като ви говоря сега, вие казвате: „Какво да правим сега?“ Идва един проповедник и казва как да вярваш в Христа. Дойде втори, и той проповядва как да вярваш в Христа. Дойде трети, четвърти и ти се забъркаш и не знаеш как да вярваш в Христа. Тази работа е толкова проста, но същевременно и много сложна. Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал“, какво нещо е „ритмус“? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко“. Разправя, разправя и ти казваш: „Не го разбирам.“ А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко. И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие.

Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу, показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате.

Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.“ Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? У някои хора центъра на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човек е набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава.

Някои казват: „Да печелим души.“ Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие. Да кажем, че двама търговци донесат стока. Единият носи стока с хубави цветове, а пък друг носи стока от хубава материя, но цветът не е хубав, а пък на трети и цветът, и материята са хубави. Но пак има едно стълкновение. Онзи, на когото стоката е калпава, по-евтино я дава, а пък онзи, на когото цветът и материалът на стоката е хубав, по-скъпо я дава. И като дойдат купувачите, вземат евтината стока с хубавия цвят. Той я продава лесно, но хората като носят тази стока малко време, тя се разваля. Такива платове или продукти за ядене след кратко време се развалят.

Да допуснем, че вие имате вяра и уповавате на нея. Изпитали ли сте вярата си? Имате една вяра – мислите ли, че с вашата вяра всичко може да направите? Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.“ Каквото кажете, ще стане. Опитвали ли сте вие за малки работи вашата вяра? За големи работи не искайте най-първо. Имаш едно чувство на неразположение в себе си. Нещо те е стегнало вътре. Мъчно ти е и не може да си намериш мястото. И ходиш от една къща в друга и казваш: „Тежко ми е, тежко ми е.“ И какво ти е тежко, за какво ти е тежко, ти не смееш да кажеш. Има работи, които не се казват. Питат те кои са причините. Ти казваш: „Не зная.“ Има причини за тежестта, които не се знаят. Тогаз ще туриш вярата си и това тежкото да се махне. Мъчна работа ли е това тежкото да се махне от тебе? Да допуснем, че имаш една раница на гърба си, която е тежка и не може да се освободиш от нея. Дойде един човек, който знае, откопчи ти ремъците и махне раницата. Най-първо ти трябва да знаеш как се турят раниците и как се снемат. Ти най-първо оставяш да ти турят раницата и не питаш как се снема.

Ти най-първо възприемаш една мисъл. Това е раница. Отгде знаете, че една мисъл е права? Ще дойде някой и ще ми каже така: „Аз много те обичам. Аз съм готов да се жертвувам за тебе“. Той като говори, че ме обича, всичките ми свещи в главата загасват. Той ми казва, че сърцето му гори. А пък виждам, че всичките огнища в сърцето ми изгасват. Той казва: „Аз те обичам.“ А пък аз ставам хилав и болен. И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.“ Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти.

Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.“ Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои?

Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец.

Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега?“ Дойде една сестра, чийто баща замина и ми каза, че баща ѝ умрял. Аз ѝ казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.“ Тя ми каза: „Ние скърбим.“ Казах ѝ: „Защо ще скърбиш? Баща ти е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.“

Това са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.“ Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат. Бог е в това, което произвежда и светлина, и сила, и хубави мисли, и хубави чувства, и всяко добро и туря всичко в ред и порядък, и всичко извинява. Той променява всичко и сам остава неизменяем. Понеже Той е неизменяем и всичко в света Той променя и изменя.

И който разбира Божия закон, постоянно се ползува, постоянно се подмладява. А пък който не разбира Божия закон, постоянно остарява. Който разбира Божия закон, постоянно поумнява, а пък който не разбира Божия закон, постоянно оглупява. Който разбира Божия закон, постоянно неговото здраве се подобрява. И като дойдеш до 120 години, ще кажеш: „Няма какво да живея на Земята вече.“ Какво ще те ползува да седиш на Земята след 120 години? Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял. Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най-после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.“

И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне“, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят.

Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе. Трябва да оценяваш любовта му, когато е при тебе, а не като замине за другия свят. Вие казвате: „Онези наши братя са заминали.“ Не са заминали, но се освободиха от заблужденията си. Нашият брат Георги беше много даровит. Знаеше няколко езика. Имаше особени, хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и на своето сърце. Казах му по един и по друг начин и най-после му казах: „Аз мислех, че вие, младите, сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислихте, че знаете най-същественото.“ Казах му един прост начин как да се освободи от болестта, а той не можа. Той искаше да го подтикват.

Аз нямам нищо против това, че отивате за онзи свят. И като отивате за другия свят, ще мислите, че ще спечелите нещо. Ако отидете 10 години по-рано за другия свят, 10 години ще обикаляте тук, на Земята, и не ще можете да вървите нагоре. Не трябва и да закъсняваш. Ако закъснееш 10 години, пак е лошо. Та трябва да заминеш точно навреме.

Та, ви казвам на вас: Които искате да отидете на онзи свят, да се приготвите точно навреме, нито по-рано, нито по-късно. Този брат е знаел как ще умре. Той разправил някому как ще умре и така стана. Всичко знаел. А пък има едно противоречие, което той не можеше да преодолее. Та, един ден, като говорих с него, той ми каза: „Този лошия език, с който съм хапал хората, трябва да го оставя. И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.“ И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този път. Ако не бях влязъл тук, щях да замина по-рано.“ Ако не беше влязъл тук, той щеше да си замине 10 години по-рано.

Сега вие ще кажете: „Такъв ли е бил той?“ Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.“ 2000 години хората четат това. Вие мислите, че някое ваше прегрешение може да бъде скрито. Не, не е така. Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист. Благ е само един Бог, но човек, като излезе вън, той ще се окаля. Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си. Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена.

Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.“ А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен. Той не ме обича, а той търси пари назаем. Той иска да вземе нещо, а пък иска да ме заблуди, че ме обича. Най-първо любовта ти трябва да внесе живот вътре в тебе и от изобилието на този живот ще дадеш на другите. Ти трябва да бъдеш извор, който трябва да поиш всички други.

Второто положение е: Божията Мъдрост носи знания. Ако ти говориш за мъдростта и тази мъдрост не внесе в тебе знание, това не е мъдрост. Ти като помислиш за мъдростта, тя трябва да внесе знание в тебе.

И после, когато говориш за Истината, тази Истина трябва да внесе свобода вътре в тебе. Сега вие може да ми зададете въпрос: „Ние в даден случай свободни ли сме?“ За да бъде човек свободен, той трябва да се е отрекъл от всичките противоречия на любовта, от всички противоречия на невежеството и от всичките противоречия на робството. И ако аз вярвам в Бога и съм свързан с Него, ако изпълнявам Волята Божия и спазвам Неговите закони, и слушам Гласа Му всеки ден, от какво има да се боя, от кого имам да се боя? Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него. Аз в света като някой заек треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!“

Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки.

Някой път вие говорите за любовта. Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише – по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето – по-малко?“ Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто – по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.“

Казвам: „Този човек го обичам повече.“ Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.“ Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.“ Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.“ Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни.

Та, този нашият брат казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.“ Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.“ В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия, че е отровен. Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен. Но дали ние сме го отровили, е въпрос. Че, кой не е умрял от отрова? Че, всеки човек умира от отрова. Има доста Георгиовци, които са заминали за другия свят. И доста Савовци имаме, които са заминали. Освен нашия брат Сава, който замина сега, имаме и друг – Савов, който замина и мислеше, че ще живее 120 години. Дългият живот зависи от качеството на любовта. Дългият живот зависи от качеството на знанието. Дългият живот зависи от качеството на свободата, която човек има в себе си.

Та казвам сега: Тук вие много сте се индивидуализирали. Когато някой заболее от вас, вие не се интересувате. И когато някой умре от вас, вие не се интересувате от него. Казва някой: „Да си върви в другия свят.“ Той ще си върви, разбира се, независимо от това дали вие мислите за него или не. И не очаквайте, като заминете за другия свят, да мислят за вас. Онези, които заминават за другия свят, много мислят за тук. Те мислят за тук, щото докато отидат в онзи свят и намерят своите приятели, разделят се и от двата тези свята.

Как да ви представя работата сега? Да ви представя работата като един момък, който се жени и избира между две моми. Само за обяснение е това. Едната е богата: има апартамент, има автомобил, има всички удобства, на разходка може да ходиш, в странство може да ходиш. А пък другата е много добра, много учена, а пък няма никакъв апартамент, няма никакъв автомобил. Ти гледаш едната, гледаш и другата. Едната ти се харесва и другата ти се харесва и искаш да решиш за коя да се ожениш. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. А пък ако те налегне богатството, дръж добрата. Аз така бих решил. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. За Земята то е правият път; а пък ако те налегне богатството, дръж добрата – тя ще те освободи. Защото в първия случай сиромашията е един неприятел и богатството ще те освободи. А пък във втория случай богатството е един неприятел и втората, умната, ще те освободи от богатството.

В земния живот, като вършите Волята Божия, като понесете всички страдания, от голямата сиромашия на греха само Божията Любов, само богатството на Божията Любов те избавя. А пък когато отидем за другия свят, само Божията Мъдрост ни избавя. Щом влезеш в другия свят, няма да отидеш с любов, а със знание. Любовта работи тук, за Земята, а пък Мъдростта работи за другия свят. А пък Истината – за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когото може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите.

Този брат почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат. Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.“ Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.“ Той не можеше да се справи със своята карма.

Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.“ Той плачеше заради нея. Тя избягала от него. Казвам: Щом плачеш, тя ще дойде при тебе. Питам: Кой е по-прав – мъжът или жената? Тая жена, за която плаче, тя няма нужда от неговия плач. Но нему му трябва обхода. Тази жена бяга от него, понеже той не я обича, както тя иска. Ако той я обича, тя никога няма да бяга. Кой вол ще бяга от хубавата храна? Като му даваш зимно време слама, то като дойде пролетта и му замирише зелената трева, ще напусне сламата и ще избяга. Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва. Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.“ Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.“

Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.“ Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.“ И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие.

Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво.“ Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разголило.“ Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.“ Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.“

Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете – маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият – не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите.

Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре. Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?“ Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце.

Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази. Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама–трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вътре и извадила костилката и му се отворило гърлото.

Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов – в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие. Като съзнавате, че е лош, от какво аз разбирам по това? Той е енергичен човек. Лошият човек е човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е човек, който работи и за другите. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една любов, която урежда и работите на другите.

Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?“ Това са работи, от които всички трябва да се освободите.

Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти. Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи. Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв. И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват. Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли. Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв. Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете? Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили за Господа?

Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.“ Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.“ – „Направих едно училище.“ – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.“ Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.“ Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. Прикомандирова се при мен една вдовица и, за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох ѝ го и ѝ казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.“ Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.“

Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?“ Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?“ Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро. Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите. Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства.

Този брат Сава във време на болестта си каза: „Уча се сега да живея вече.“ Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още.

Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и остане сам, тогава ще намери истинския път, да няма нищо. Само любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго. Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви.

Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Тогава ще видите един реален свят. Физическият свят е свят на фактите. Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите. Тези работи ги знаете.

Да имате любов, която да внесе във вас живот. Да приличате на извор. Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва. И свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият свят против вас и пак да бъдете свободни.

Та сега казвам: Работете, за да получите онзи живот на Любовта и тази Любов да я почувствувате. Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това. Ако разбирате закона на любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много връзки.

Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка. Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения. Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот.

„Добрата молитва“

Мислете върху онзи стих, в който Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема.“

Та, всички трябва да имате приготвено място. Трябва да имате любов и никой да не отива за другия свят, докато не му е приготвено мястото. Когато му е приготвено мястото, тогава да отива.

6 ч 19 мин

XIX година (1939–1940)
44-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 31 юли 1940 г.,
София – Изгрев.