Основни отношения

Добрата молитва.

„Махар Бену Аба.“

Направихме упражнението за дишането.

Да не бързате. Вие бързате някъде. Показва, че нямате сила. Ако слизаш от един планински връх, ни най-малко слизането не показва сила. Нагоре, ако се качваш и бързаш, тогава има сила. Сега като дишаме, ние нагоре се качваме, по планинския връх.

Когато някой път правите упражнение има хиляди хора, които ви наблюдават, никога не сте сами. Някъде пеете, слушат ви. Като пеете и някой ви слуша, трябва да ви е приятно, че ви слуша. И на него да му е приятно, казва: „Пее хубаво“. Ако като пеете си маха ръката, показва, че тоновете не са верни.

Сега у вас кое е същественото? На кое може да разчитате? На какво вие вярвате най-много, най-много на какво разчитате в себе си? Когато заека бяга на какво разчита? На краката си разчита. Когато човек работи на какво разчита? На ръцете си. Когато гледа, на очите си разчита, когато слуша – на ушите си, когато яде – на устата си. Сега вие на какво разчитате? Три разчитания може да има. Когато си във физическия свят, гладен си, искаш да ядеш, ще разчиташ на какво, на устата си. На ръцете си ще разчиташ при яденето. Искаш да говориш с някого. Искаш да се сприятелиш с някого, на какво ще разчиташ? Ще разчиташ на устата си, ще разчиташ на ръцете си, ще разчиташ на очите си. Цялата съвременна култура е влязла в една инертна област. Наричаме една неуредена област. Представете си един финансист, един богаташ, който разполага с милиони. Разбъркат му се работите, пропадне човека. С милиарди е разполагал 20–30 години. След 20–30 години толкова се объркат работите, че изгуби цялото си богатство. Как ще разберете, на какво се дължи това? Има много причини. Външните възможности са се изменили и вътрешните възможности са се изменили. Той не е разбирал какво означават условията и не е разбирал какво означават възможностите. Често вие плащате повече отколкото трябва. Вие имате желания, естествени са. Кои са вашите естествени желания? Има естествени, има и неестествени желания. Когато ти харчиш от майката, неестествени са желанията. Когато харчиш от изобилието, са естествени. Харчиш от недоимъка, от майката, неестествени са. Всякога, когато човек има желание да харчи от основния капитал, който е вложен то е неестествено. Основният капитал е животът. Когато харчиш от основния капитал, винаги ще осиромашееш, ще обеднее ума ти, ще обеднее сърцето ти, ще обеднее тялото. И най-после ти ще ликвидираш с фирмата. Туй, което хората наричат смърт, то е ликвидиране на фирмата, понеже капитал нямат, стока нямат. Сега вие мислите, че онова, което съществува в природата, онова, което съществува в живота няма никаква връзка. Фиг. 1Имате линията AB и CD. (Фиг. 1). Вървим по определен план. Отиваме в една област, дето сами трябва да направим определения, измерения от друга една опитност. Как се е образувал този квадрат? То е едно естествено положение. Перпендикуляра показва движението, което става в природата. Естествените неща нищо не може да ги спре. Или имате отношение между две разумни същества – A и B. Геометрически имате – . Между две същества тази права линия е път на съобщение. Туй, което вие наричате правота в света. Правотата е естественото положение между две същества, които искат да имат отношение. Вие не може да имате обич един към друг, ако нямате една права линия. Една права линия показва, че тия двата центъра, двете сили се приближават. Имат стремеж. Фиг. 2Когато имат стремеж, ето какво е положението (Фиг. 2). Следователно този стремеж в точката C се изразява. Тези двете същества се познават. Единият от единия връх и другият от другия връх ще се срещнат. Сега зависи от C. Във C може да останат, пък може и да продължат пътя си. Сега, по този начин изяснявам ония противоречия, които съществуват в умствения живот. И душевния живот има много противоречия. Някой път вие сте възбудени, недоволни сте. Не си доволен, искаш да знаеш тази работа как е станала. Искаш да свършиш училището без да учиш. Способен си по някой предмет, някой професор те обича, но да допуснем, че някой от професорите те е нарочил, не си поплюва човекът. По един от най-мъчните предмети нарочил те е, дебне те. Сега вие мислите върху неговото поведение какво ще бъде към вас. Как трябва да се оправите с този професор. Щом като влезете при него ще си свие веждите. Няма да ви каже: „Какво искаш, защо си дошъл?“ Вие сега чувствувате в себе си, че той не постъпва както трябва. Това е един ваш възглед. Човекът си постъпва както той си знае, а вие считате, че той не постъпва както трябва спрямо вас. Може да обясня това положение. Представете си, че вашия професор е един кредитор, който ви е кредитирал. Един студент изплаща дълга си, носи една сума от 10–15 хиляди лева. На професора казва: „Заповядайте.“ Професорът има интерес, посреща го радостно. Вие отивате, но не носите нищо. Вие отивате да си отложите падежа. Той като ви види, че искате да си отложите падежа, става му неприятно и казва: „Какво искаш?“ – „Искам да си отменя полицата“. Като се отмени полицата, увеличават се лихвите. Вие искате да знаете защо той е неразположен? По единствената причина, че вие навреме като отивате не носите сумата. Ако носите сумата и вас ще ви посрещне добре, и към вас ще бъде така внимателен, както и към другия. Някои професори са по-чувствителни. Като изкарат някой студент на дъската, знаят че ще плати. Като знае, че няма да плати, още като го погледне, свие си веждите. Ще каже: „Аз не зная“. Незнанието е неплащане. Някой път спорят, се. Някой път, аз съм виждал ученикът излиза, професорът го изпитва, иска да го обърка. Казва: „Не си написал право“. Ученикът казва: „Право е“. – „Ама уверен ли си? Ето тук си сбъркал“. – „Не е погрешка, вие криво сте схванали“. Ако той е професор и ученика, и двамата имат една мярка, ще се мери, ще си види кой е прав. Единият казва, че е 50 сантиметра, другият казва, че е 40 сантиметра. Ще вземат мярката ще премерят и ще видят кой е прав. Като премерят ще видят кой е на правата страна. Казвам: Вие във вашето разсъждение имате понятия, че съдите професора. Значи вие сте станали по-голям професор от него. Това дразни професорът. Всякога това дразни професора. Всякога учителят се дразни, когато ученикът излезе на дъската и мисли, че знае повече от него. Някой излезе скромен, професорът казва: „Мен ми е приятно“. Фиг. 3/Учителят показва квадрата/. (Фиг. 3) Тия хора разбират ли се? Кое с кого е в хармония? Коя страна с коя си хармонира? AB в хармония ли е с A1B1, защото пресичане има? Препятствие е направено. С кого е в хармония? Вие искате да дойдете в хармония. За да бъдете в хармония какво трябва да направите? Казвате за някого: „Той е затворен човек“. За да накарате един богат човек, за да влезе в положението на бедните по един естествен път, какво трябва да направите? Ще ви приведа един пример. Представете си, че това е една плоскост, която показва текуща вода. Имате и замръзнала вода тук. Водата минава покрай нея. За да накарате този лед да дойде в съгласие с разтопената вода, какво трябва да стане? – Да се стопи. Щом се стопи ще дойде в равновесие. Той ще стане хоризонтален, както другата вода. Но работата е как да се стопи? Да допуснем вие разглеждате отношението, спорите с един учен човек. Единият изхожда от положението на твърдото вещество, другият изхожда от положението на течните вещества. Те са крайно противоположни. За да дойдете до едно разбиране, трябва да знаете, кой от какво положение изхожда. Щом той изхожда от течното положение, а той от твърдото положение на веществото, тогава тази материя трябва да се втвърди. Ако искате A1B1 да дойде в хармония с ABАВ, непременно трябва да стане течен ледът. Трябва да стане промяна във вашия ум или във вашето сърце. Този закон е верен. Когато двама души спорят, трябва да стане смяна на мислите в ума ви и трябва да стане смяна в чувствата ви. Една смяна в силите на мозъка. Постоянно трябва да става смяна. Природата всякога ни обича. В какво седи вечната любов? Във вечното даване. Що е любов? Туй, което вечно дава, то е любов. Що е живот? Животът е резултат на вечното даване на любовта. Животът сам по себе си е резултат. Някой иска да знае, какво нещо е животът? То е един резултат на силите, извън самия живот. Да кажем имате една ябълка. На какво е тя резултат? Понякой път вие се спъвате с резултатите. Казвате: „Той няма обич“. То е един резултат. Казвате: „Трябва да има нещо против мен“. То е един резултат. Той е неразположен, понеже има да му даваш, не си му платил. Плати му, веднага ще бъде разположен. Или в училището някой професор или учител няма добро разположение, или добро мнение към ученика, но и ученикът не е разположен към него. Щом ученикът се измени и има добро разположение към учителя, и учителят веднага е доволен. Всякога недоволството в живота произтича от някакъв недоимък, от някакво вътрешно противоречие. Умният човек винаги премахва противоречието. Сега да допуснем, ако в това твърдото вещество, за да се измени, изисква се известна топлина, с която водата да превърнете в течно състояние. То е един доста дълъг процес. Когато говорим за твърдите тела, разбираме тялото, когато говорим за течното състояние, разбираме сърцето. Когато говорим за въздухообразно състояние, разбираме човешкия ум. Тогава прекарваме диагонал, който пресича квадрата, образуват се два триъгълника. Като прекарате двата диагонала, колко триъгълника се образуват? Четири триъгълника.

В обществото как се създават отношенията между хората? Постепенно. Имаш възможност да измениш този перпендикуляр в наклон или може да вървиш по наклон. Казвам: По този начин вие трябва да премахнете противоречията, които съществуват във вашия ум. Някой път съществуват някои противоречия, които са в човешката душа и те трябва да се премахнат. Някои противоречия съществуват в пространството, в природата на човека. Когато дойдем да разберем нашия умствен живот, трябва да подобрим света, за да се премахнат противоречията. Някой път ти не може да се справиш със себе си. Не може да се справиш със себе си, понеже мислиш, че тази задача не може да се реши. Няма задача в света, която не може да се реши. Ако се спъваш, кой разрешава въпросите? Очите. Ако гледаш хубаво, няма да се спъваш, но ако криво разбираш, кой разрешава въпросите? Ушите. Слушал си криво, криво си разбрал. Ако е до вкуса на хората, кой разрешава въпросът? Нямаш оценка за хората, не си ги вкусил. Някой път хората за да ги познаеш, трябва да ги вкусиш. Предполагате, че някой човек е добър. Казваш: „Ти си недоволен човек“. Че как знаеш, че е недоволен? Да допуснем, че вие сте в едно болезнено състояние, простудили сте се, какво трябва да правите? На какво се дължи простудата? Загубил си топлина. Следователно, за да поправиш погрешката, трябва да внесеш изгубеното количество топлина в тялото.

Та в дадения четириъгълник, единия триъгълник, който имаш, то е една четвърт право, то е твое право. Щом влезеш в едно общество на квадрата, имаш една четвърт. Този триъгълник показва вече отношението. От този център трябва да изхождаш във всяка посока. Друг изучава друг триъгълник, в друга посока трябва да се движи. За да проучиш тази област ти трябва да се върнеш пак към центъра. Представете си, че в този четириъгълник, горната част представя изток, долната – запад, дясната страна – юг, а лявата – север. Ако ти си на северния полюс или на южния полюс, изтокът и западът накъде ще бъдат? Следователно, где са условията по-добри? На северния и южния полюс имате доста вода събрана в твърдо състояние. То е капитал, но този капитал трябва да се превърне. Образува се известно течение, слизате, обикаляте по земята. Най-благоприятните условия се намират на екватора, понеже там топлината е най-голяма. На северния полюс е студено. Там студът е най-голям, а на екватора топлината е най-голяма. Следователно става уравновесяване между тия две сили. Сега, где е северния полюс на човека и где е южния полюс? Главата е северния полюс, екваторът е неговия пъп, а краката са южния полюс. Там дето е стомахът е екваторът. Храносмилането е турено при най-топлото. Най-благоприятните условия имаме за храненето. Дробовете се намират в умерените пояси. Само мисълта е в студената област. Ако обръщате повече внимание на стомаха, на екватора живеем. Ако обръщаме повече внимание на сърцето, живеем в умерения пояс. Ако обръщаме повече внимание на мисълта – в студения полюс. Следователно, живота ще бъде по-усилен, където човек обръща повече внимание. Сега някой път вие разглеждате хората и казвате: „Ядат и пият“. На екватора е човекът. Някой се труди повече – той е в умерените пояси. Някой в студения пояс е – там умът работи. Всеки един от вас трябва да знае в коя област на живота работи и да вземе подходящи мерки, за да може да се справи. Мислите ли, че всичките хора се намират на едно и също място?

Сега кажете ми, кое вас ви смущава? Кажете ми мъчнотия, която спъва човека? Казвате, че нямате пари. На какво се дължи това? Ако нямате пари, значи отишли сте към северния полюс. Заледила се водата, не текат парите. Тогава трябва да слезете към екватора. Щом сте в бедно състояние, значи условията са такива, ти се качваш към върха. Щом човек се качва към върха, тия естествените условия стават малко по-тежки. Да кажем, вие сте търговец, не искате да се учите. Мислите, като студент, без пари ще останете. Вие в науката ще изхарчите парите, умът разполага с готовото. Някой иска да бъде учен човек. Дълго трябва да е работил търговецът, да е спечелил малко пари и като иде да се учи, да има какво да харчи. Вие искате някой за вас да харчи от своите пари. То е неестествено, то е изключителен метод. Да допуснем сега, че вие от търговец сте станали студент, имате много борчове да плащате. Мислите ли в университета ще бъдете спокоен? Там ви намират и казват: „Една полица имате“. При това положение не можем да бъдем спокойни. Студентът като влезе в университета не трябва да има никъде да дава. Здравословното състояние е това.

На какво е равно квадратурата на кръга? На какво е равно повърхността на един квадрат? Защо трябва да си умножи страната сама на себе си? Какво разбирате под думата „умножение“? На какво трябва да се умножи страната сама на себе си? Като съберете лицата на четирите триъгълника ще получите лицето на квадрата. По резултатите ние съдим за законите, които са действували. Тук имаме отношение на мислите. Отношението на правата линия е вече видимо, един резултат, на който може да разчитаме. Вие казвате: „Разширил се е“. Какво означава това? Казвате: „Повишил се е“. Повишила се температурата. На този човек мъчнотията е в третото измерение. Казвате: „Много се е разширил“. Причината е в двуизмерния свят. Казвате: „Той е праволинеен“. Той е в едноизмерният свят. Ако е много праволинеен е в едноизмерният свят. Ако много се е разширил е в двуизмерният. Ако много се е повишил, в триизмерният свят е. Тогава, ако кажете: „Тръгнало му напред“, значи той е в праволинейния свят. – „Тръгнало му напред“ – разширил се е вече. – „Тръгнало му напред“ – много се е повишил. При повишението резултатите са в триизмерния свят. Фиг. 4Имате едно движение праволинейно в квадрата – разширение, разширение, повишение, а четвъртото измерение какво е? Набъбнало е. (Фиг. 4). Съвременните хора живеят в един свят с големи възможности, но не мислят заради тях. Всичките искат само завършени резултати. Природата ще прекара всяко живо същество през хиляди, хиляди форми за да го научи да работи. Сега казвате, че човек е създаден. Човек докато дойде до тази форма, знаете ли как Бог го е създал? Той е бил последната животинска форма, която дошла до положението да стане човек, когато Господ е казал: Да направим човека по образ и подобие свое. Човек е последната животинска форма, нямало накъде да се подвижи, дошъл в края, нямало къде в квадрата да се подвижи, станало е повишение, образувал се е един нов перпендикуляр. Човек преставя перпендикулярът на животинското царство. Всичките негови стремежи са в диаметрално противоположна посока на стремежите на животните. Едно животно след като се наяде, легне да си почине. Обаче човек, след като се наяде не се свива, но ще си проточи краката. Животното като седне, събере главата и краката на едно място, човек като се наяде се изправя в една права линия. Докато вие се свивате, вие сте все в животинското царство. Като дойдете да изправите тази линия, то е човешкото царство. Кривите линии са животински, те не са лоши. Доста магнетизъм са събрали животните. Трябва да бъдем в приятелски отношения с животните понеже има доста магнетизъм. Човек има доста електричество. Ако няма електричество, не може да мисли. Двата елемента са необходими за човешката мисъл. Необходим е магнетизъм, чувството играе важна роля. След това идва правата линия, която е емблем на човешката мисъл. По права линия човек никога не може да върви, ако мисълта в него не работи. Ако проследите човека как върви, ще видите до колко той мисли. Онези хора, на които мисълта не е права, като вървят образуват кривини. Или да допуснем вие имате да плащате някакъв дълг, мислите как да отложите. Вие не разрешавате задачата. Отлагането не е разрешение на задачата, то е спестяване на време за да разрешите задачата. Щом разрешите ще платите, щом не може да разрешите задачата вие отлагате. Вие отлагате един път, два пъти, три пъти, четвърти път, само за да добиете повече време, за да може да се приготвите добре. И това е добре. Сега вие казвате: „Виж, хората много добре се отнасят с него“. Кои са причините? Вие казвате, че всички го посрещат с уважение и почитание. Туй почитание почива на една основа. Този, когото обичат, защо го обичат? Децата обичат ябълката защото съдържа нещо. Децата обичат ореха не за твърдата черупка, но за съдържанието му. Казвате: „То е твърд орех“. Твърд орех е, но в този, твърдия, орех има нещо, което децата обичат. От твърдите неща децата изваждат, не от черупката, но в черупката има нещо затворено. Че е твърда черупката нищо не значи. Като счупят черупката децата изядат ядката и тогава ще видиш, че този орех не е така твърд, както отвън се показва. Казвам: Вие разрешавате някои мъчнотии, но някой път са занимавате с големи работи и някои работи разрешавате двуизмерно. Казва: „Не ми върви“. Стегнат съм, не мога да се разширя. Ти си в двуизмерния свят. Не може да се издигнеш в третото измерение. Не си започнал да го изучаваш, не се интересуваш за ума си. Какво нещо е твоят ум? На ума колкото повече свещи палиш, по-добре. Като влезеш, той мяза на църква. Колкото пъти влизаш в църквата, все палиш свещи. Но ти в ума си трябва ежеминутно да палиш свещи и тогава като погледнат, намират, че ти си от добрите богомолци. Ти си свещеник в олтаря и той е много разположен към тебе – това е уподобление. Понякой път вие сте неразположени. Какво измерение имате? Неразположението е двуизмерно, то е плоскост. Всякога, когато човек спи иска да е в хоризонтално положение, да му е меко на ребрата, на гръбнака. Щом е малко наклонено или главата му е надолу, или ако не е право не е разположен. Значи чувството е двуизмерно. Спиш в плоскостта. Но цял живот може ли да спиш? Като станеш искаш ли да бъдеш в плоскостта? Щом станеш, ще вземеш перпендикулярно направление от онова, което искаш в съня. Като станеш ще бъдеш в перпендикуляр на съня. Когато искаш да почиваш, няма да седиш прав като кон, но ще вземеш едно хоризонтално положение да си починеш. Умение е да знаеш да си почиваш. Като, че всичката работа е свършена. Като спиш работата е свършена. На какво може да уподобите най-хубавата форма, която може да дадете на съня? Имате една плоскост, която е изгладена, няма препятствие в нея, може да седнете да си почивате. Когато отиваме да спим, да почиваме, когато тази плоскост, в която може да седнеш да си почиваш, трябва да се махнат всичките препятствия. В съня не трябва да има неспокойни мисли. След като седнеш, усещаш че на тази страна не е удобно, на гърба легнеш не е удобно, на корема легнеш не е удобно, тогава човек не може да си почине. На какво се дължи безпокойството? Безпокойството две причини има. Може в главата ти, в мозъка ти да има повече кръв, отколкото трябва. Когато искаш да си починеш ще се качиш в умствения свят, ще загасиш всичките свещи и ще оставиш само една свещ. Там има ключ, ще знаеш да завъртиш ключа. Ще изгасиш всичките лампи и една свещ ще оставиш. Този ключ на едната свещ няма да го буташ, този ключ няма да го гасиш. Като се върнеш, няма да забравиш, но ще започнеш тия ключове да ги отваряш пак и пак да стане осветено. Някой път като се събудите не отваряте ключа, целия ден казвате: „Неразположен съм, мъчно ми е!“ Ще отворите всички ключове. На вашия ум трябва светлина. Недоимъкът на светлина винаги образува недобро мисловно състояние. След това ще влезете във втория етаж на сърцето, понеже светът в който живеете е студен, малко температурата ще подигнете, нямате достатъчно топлина. След това третото положение. След като станете, ще повишите малко температурата си. Има нещо за ядене ще седнете да свършите най-добрата работа – да закусите хубаво. След като закусите ще си помислите какво трябва да правите. След като се наяде човек, какво трябва да прави? Не докато е гладен какво трябва да прави, но след като закуси какво трябва да прави? След като закусиш, ако си ученик ще станеш да разрешаваш задачите по математика, ако си математик. Ако е по геометрия ще трябва да чертаеш, ако е по география трябва да имаш кълбо, да изучаваш държавите, местностите.

Сега вие понякой път се занимавате с оня свят. Какъв е оня свят, аз много се интересувам. Най-хубавата идея за онзи свят каква е? Българите ето как си представят. Българинът изобщо си представя, че раят е място дето никой не говори, всички са насядали и мълчат. Светът е хубав, светъл, цветя има, треви има. Всички седят на столове и мълчат. Пред тях има наредено каквото са им пратили от този свят. Подаръците за ядене са наредени пред тях и те седят, но не им е позволено да ядат. Чакат когато ще им се позволи да ядат. Насъбрал се толкова много капитал, че не може вече да издържат и тогава иде закона на прераждането. Те идват тука на земята да го изядат. Събраното в оня свят го изядат тук на земята. Турците как си представят оня свят – рая. Турчинът мисли, че в оня свят има планини от пилаф, полят с най-хубавото кравешко масло, лъжици има и като идат там, постоянно ядат. Ако живеете в турския рай съвсем ще загазите. По български, ако живеете, ще дойдете на земята и ще станете земеделец. Стремете се всякога да имате по възможност една малка, ясна представа за рая. Имате един малък приятел, който ви обича, той е рай. Като го срещате усещате се разположен, всичкия свят ви стане приятен, вие сте в рая. Когато хората имат хубави, чувствени отношения към вас, вие сте в рая. Когато хората имат хубави мисловни отношения към вас, вие сте в Божествения свят. В Божествения свят сте, разбирам че хората имат хубави отношения по мисъл и по чувство. Когато искате да влезете в рая, питайте сърцето си. Когато искате да влезете в Божествения свят, питайте ума си. Умът е царството Божие. Раят е сърцето. Царството Божие е умът. Питайте ума си. Позволение ще ви даде сърцето, позволение ще ви даде умът и тогава вие сте в рая, и в царството Божие, но царството Божие е по-голямо от рая. В рая – значи в сърцето си, в царството Божие – значи в ума си. Когато влезете във вас, в разумната воля, тогава едно с Бога сме. Когато си в рая, ти ще бъдеш в хармония с всички живи същества. Щом си в рая ти ще бъдеш в хармония с всичката окръжаваща среда. Щом си в царството Божие ти ще бъдеш в хармония с хората, с всички разумни същества. А пък щом си едно с Бога, ти си в хармония с цялото битие вече. Но това, последното състояние вие не сте опитали, то е най-трудното. Някои го наричат космическо съзнание. Музиката е едно отношение. Всичките хора не пеят еднакво. Подбужденията им не са еднакви. Има подбуждения, които произтичат от сърцето. Те са различни. Има подбуждения, които произтичат от ума, те са други. Има подбуждения, които произтичат от волята, от музикалната воля и пак се различават. Запример, някой път вие вземате известен тон на сърцето, как го чувствувате? Как чувствувате тона „до“? Ако чувствуваш тона горе в главата, в умствения свят, то е 1. Вземаш някой тон, но нито е горе, нито е долу, в центъра. И тогава усещаш пълнота. Фиг. 5Като пееш ти се чувствуваш като център, като слънце, че навсякъде отиват лъчи (Фиг. 5). То е най-хубавото пеене. Сега имаме пеене само на ума и на сърцето. Та казвам: Има едно пеене, с което може да помогнете на кръвообращението. Та казвам: има едно пеене, с което може да се помогне на кръвообращението на сърцето. Има друго пеене, което помага на развитието на ума. Пеене, което не помага на развитието на човешката мисъл не е добро. Музиката, която не спомага за облагородяването на чувствата, този човек не е в рая. Извън рая е. Под думата „музика“ разбираме – то е първата степен, да имаме желание да се обърнем с лице към рая. Тогава сме близо до музикалната посока. Не считайте пеенето като отделна деятелност, то е спомагателна сила. Музиката е спомагателна сила за развиване на човешкото сърце и човешкия ум. Под думата „музика“ разбираме най-добрите условия, при които сърцето може да се прояви и умът може да се прояви. Това е музика, то е хармония. Колкото тия положения се влошават, казваме, че музиката им не е съвършена. Според мене тоновете са скъпоценни камъни, с които се украсява човешкото сърце. Скъпоценните камъни, които съществуват в света, това са музикални тонове. Когато ти произнесеш един тон, даваш му цена. Колкото по-правилно пееш, толкова по-правилна цена даваш. Колкото по-неверно вземаш тона, толкова по-малка цена даваш. Да пееш правилно, да свириш правилно, да разбираш правилно, значи цена даваш. Колкото по-правилно вземаш тоновете, то толкова по-голяма цена даваш, колкото по-неправилно вземаш тоновете, толкова по-малка цена даваш. Всякога един предмет зависи от цената, която ти му даваш. Да допуснем сега, че цялата музика седи от цели ноти. В музиката съществува само един основен тон, то е цялата нота без никаква опашка. Служба съществува на половините ноти, но то е вече поляризиране, два полюса имате. Имате четвъртини, имате осминки, шестнайсетинки, тридесет и вторини, какво представят те? Ако вземете „до“ и „ми“, имате терца, тогава имате един потенциал „ре“. Фиг. 6Ако имате един квадрат (Фиг. 6), имате два потенциала, ще имате два перпендикуляра. В терцата имате един перпендикуляр, от „до“ до „ми“, „ре“ е потенциалът. Там дето тонът се пречупва, взема друго направление – терца. Тогава тия квадрати са по-големи или по-малки. Зависи какви са вълните на тоновете. Да кажем, в квадрата имате две пречупвания, два перпендикуляра. Но в това отношение трябва да имате цяла школа, или да имате учител и не само теоретически, но да ви обясни практически да пеете. Аз вземам един тон „до“. „До“ във всичките хора не е верен. Зависи от степента на тяхното развитие. Всичките не вземат тона „до“ вярно. Всякога на тона „до“ му липсват няколко трептения. Ако си концентрирал ума, като пееш „до“, внасяш хубав образ. Представете си, че вие сте в една пустиня и пеете „до“. Представете си, че има едно /яйце/, което ще го вземете в торбата? Как ще пеете „до“? Най-първо пеете „до“ отпуснато. После пеете „до“, ще се измъти нещо от това яйце, ще излезе нещо. Всякога, за да пеете хубаво, певецът трябва да създаде хубава форма, със съдържание, за да се импулсира. Не си туряйте в ума, че не може да направите нещо. Някой казва: „Това не може тъй, илюзия е“. Оставете илюзиите. Що е илюзия? Аз тълкувам тъй. „Ил“ – значи „зло“, „лю“ – значи „употребено“. Всяко нещо зле употребено е илюзия. Не, че съществува, но зле употребените неща са илюзия. Но ти трябва да ги употребиш разумно, на място да ги употребиш. Имате числото единица. Какво коства един лев? Този лев аз може да го направя в няколко часа да е по-голям от едно, две, три, четири от хиляда. Като туриш три нули след единицата става хиляда. Две може ли да се сравни с едно? Тури на двете нула, стане по-голямо. Но, ако туриш още една нула на единицата става по-голямо. Казвам: На 1000 като прибавим една 0 ще стане 10000. Единицата съдържа условия, колкото и да е малка тази единица, тя може да ви даде подтик. Ако ви даде подтик, на тази енергия, тя може чудни работи да направи. Вие казвате: „Да има човек вяра“. Какво ме ползува вярата? Ако си човек на вярата всякога ще си проправиш път. Човек с вярата, като се зададе, той ви обича. Казвате: „Този човек е, който ми носи това, от което имам нужда.“ Вие сте много голям безверник. Той казва: „Не ми трябва тази стока, няма къде да я пласирам“. Доброто според мен е стока, която навсякъде може да се пласира. Любовта е стока, потребна за всичките. Тя е стока, но много добре дава, носи ти. Любовта е най-потребната вещ в света, без която не може. Вие казвате, че любовта е непотребна вещ. Една идея носите в ума си, но вие може да кажете, любовта е най-интимния приятел, който никога не оставя човека. По-добър приятел от любовта няма. На него при всичките условия може да разчитате. Каквото поискаш от него, никога не отказва. Не трябва да правите погрешка в любовта.

Свирил Паганини на един концерт, казват му: „Може ли да свириш на три струни?“ Дал концерт на три струни. Казват му: „Ами на две струни може ли да дадеш концерт?“ – Може. Дал концерт и на две струни. – „Ами на една струна може ли да дадеш концерт?“ – Може. – „Ами без струни?“ – И без струни може, но не се явил на концерта. Може да се даде един концерт на една струна, но каква разлика има от един концерт на една струна, да вземаш всичките тонове на струната „сол“ например. Може да свириш, но все таки е по-хубаво да свириш на четиритях струни отколкото на една. Някои искат без струни, то е извън порядъка на нещата. Това няма никаква реалност. Вие сега искате да ви обичат хората. Защо ще ви обичат, кажете ми? Хората ще ви обичат за вашия ум, хората ще ви обичат за вашето сърце, хората ще ви обичат за вашата воля, те ще ви обичат за онова, което съдържате в себе си. Вие сте ценен, че съдържате нещо. Всеки човек носи нещо, което е ценно. Не се обезценявайте да казвате: „В мене няма нищо“. Отгде намерихте, че няма нищо във вас?

Сега каква е идеята? Защо музикантите прескачат „ре“ и вземат „ми“? Ако от „до“ минавате към „ре“, ние сме в един свят на движение на едноизмерен свят. Ако вземете „до“ – „ре“, урежда се живота между двама души, които са в хармония. Ако вземете „до“ – „ми“, уреждат се отношенията между трима души, семейството е обосновано на терцата, терцата е основата на семейния живот. Двама души се обичат, майката и бащата. „До“ е бащата, „ми“ е майката, „ре“ е детето. То е потенциал първоначално. Щом детето се роди, тогава идва квартата. Хората минават от терцата към квартата. Щом влезете в квартата ще имате два потенциала. Всякога този, който мълчи е по-силен от онзи, който говори. Всякога този, който не се бори съдържа повече сила в себе си от онзи, който се бори. Онзи, който се бори, който мисли, харчи енергия. Ако не мислиш, ако не харчиш от себе си, в даден случай не знаеш как да мълчиш. Да мълчиш, когато има по-способни от тебе да работят или да мълчиш, щом те се уморят, това е разумно. Ще ги наблюдаваш. След като те се уморят, щом те се уморят и не /могат/ повече от това да работят, вземи ти лопатата и започни да работиш. Щом „до“ се умори и „ми“ се умори, ще минете или в нова терца, или в нова кварта. Кои нови потенциали ще имате тогава? Тогава „ми“ ще бъде потенциал. Имате „ре“ – „фа“. Каква е тази терца, малка или голяма? – Малка. Сега може да обясня. Щом двама души се задомят, зная музикално момче ли ще се роди или момиче. Ако започнат от „до“, непременно ще се роди момиче. Да вземем Адама. Казва: „Направи Бог човека по образ и подобие свое“. Идеалният човек е той. За втория човек казва: „Направи Бог човека от пръст“. Адам беше основния тон „до“, Ева е „ми“. Следователно, втората Ева, която ще дойде, в нея няма да преодоляват желанията, но възвишените мисли ще преодоляват. Съблазънта тогава няма да бъде яденето. Ако е някой войник веднага ще го съблазни сабята. Ако е някой писател, който пише, него сабята няма да го интересува, но той ще вземе перото. Тия хора, които са на бойното поле, сабя им е нужна. А тия хора, които пишат с перо, перото им е нужно. Кое ще произведе по-добър резултат, сабята или перото? Онзи със сабята доста груба работа ще произведе, а с перото работата е по-благородна. Дойде друг, избере да е оратор. Обича да говори. Някой път вие искате да говорите и вие сте прави, но трябва да вземете предвид условията. Ако сте войник трябва ви сабя; ако сте писател трябва ви перо; ако сте оратор трябва да говорите. Туй, което ораторът може да го изкара за един час, поетът за колко време може да го напише? В ораторството е съкратена процедура. Писателят трябва да пише много. Сега аз като говоря, на вас стенографите, колко време ви взема, за да напишете моята реч? Значи аз като говоря един час, на вас това може да ви вземе 5–6–7 часа. Значи, вие като дойде да напишете, продължително време ви взема. Ораторството е съкратена процедура. Ораторът има една опасност, може да направи много погрешки. На поетът по-дълго време взема, но всяко нещо обмисля. Може да зачеркне, да поправи. Ораторът изкаже една дума и не може да я зачеркне. Поетът като напише една книга, може да я зачеркне свободно. Казвам: В ораторството вие не сте свободен. В поезията ти трябва повече време, но си свободен в своите действия. Ораторът употребява по-малко време, но той не разполага с много време. Говорителят е избрал тия условия. Поетът е избрал други условия. Условията на войника, на писателя, на оратора се различават. Та казвам: В сабята времето е друго, в перото времето е друго, в говоренето времето е друго.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
5 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 24. Х. 1941 г. петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.