Прилежание

Отче наш.

„Благост“.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме/.

Пишете върху „Прилежанието“. Въобще какво разбирате под думата „прилежание“? С каква дума може да го заменим? Дайте една дума да го определите. Като произнасяте думата „прилежание“, заражда се една идея. Каква е идеята, която се заражда? Какво разбирате под думата „прилежание“ в най-простия смисъл. Когато говорим за правата линия, по какво определяте правата линия? Каква е мярката на правата линия? Казваме, че една линия е крива. Крива е по отношение на правата и е права по отношение на кривата. Кривата по отношение на правата е крива и правата по отношение на кривата е права. С какво ги мерим? В първия случай кривата линия мерим с правата, във втория случай правата линия мерим с кривата, но тия двете с какво се мерят? По какво познавате, че кривата е крива и правата е права? Фиг. 1Линията, която се отклонява от перпендикуляра е крива (Фиг. 1). Всяка линия, която се слива с перпендикуляра е права. Правата линия се образува между две разумни точки, които имат един общ център. Перпендикулярът е мярка на правата линия. Фиг. 2Казвате, че линията върви по такъв път, по една крива линия – (Фиг. 2). Издигнатите части са плюс, а понижените са минус. Съединението на положителните и отрицателните сили образува тази линия. Най-първо имате едно налягане, после – друго налягане. Имате смяна на полюсите. Сега тази идея е тъмна, понеже всякога, когато човек няма опорна точка да се ориентира, идеята не е ясна. Запример, ако нямате четири точки на земята, по какво ще си представите накъде сте? Движите се на изток, имате една идея. Или движите се на запад, или на север, или на юг, идея имате. Представете си, че нямате тия точки, по какво ще се ориентирате? Какво може да бъде вашето положение? Изток – разбира движение, запад – разбира пак движение. Идеята е все същата. Фиг. 3Да допуснем, че имате тук изток, тогава движението накъде отива? (Фиг. 3). Движението не върви в тази посока, както са поставени знаците, понеже две положителни сили се отблъскват, и понеже отрицателните сили пак се отблъскват. Движението върви по крива линия. Фиг. 4Идеята е поставена така (Фиг. 4): Имате плюс-минус, минус-плюс. Това е вече смяна. Когато известна идея е понятна, когато някоя мисъл е понятна, вие има с какво да се ориентирате. Щом мисълта ви не е ясна, няма с какво да се ориентирате. Някоя мисъл не ви е ясна, понеже няма с какво да се ориентирате.

Ако умножите 2 с 1 какво ще добиете? Пак имате 2. Защо? А, ако съберете 2 с 1 имате 3.

2 × 1 = 2
2 + 1 = 3

В първия случай как ще обясните? Не се увеличават двете. Аз разсъждавам така: И двете е сиромах. Нямат никакъв капитал. Както и да го умножаваме той няма какво да му даде.$Или да допуснем обратното, че в дадения случай, едното е сиромах, а две е богатия. Какво може да даде богаташът на бедния? Сиромахът като умножава, богатият какво дава? Богатият си остава пак толкоз. Но в дадения случай, когато двамата работят, този присъедини своята сила към двете, имате три. В първият случай единство нямате. Единият остава богат, а другият – сиромах. Във втория случай и двамата работят. Това е обяснение на идеята. Защо двете умножено с единицата остава две, а събрано с единицата става три? Ако умножавате двете с единицата нищо няма да му помогнете, а като събирате при двете едното ще направите нещо. Често във вашия /ум/ се заражда едно състояние – не сте доволен. На какво се дължи вашето неразположение? Станете сутрин, видите времето ясно, разположен сте. Видите го ветровито, облачно, неразположен сте. Питам: На какво се дължи това? В облачното време има повече капитал, дъжд ще дойде. Облачното време вас ви е неприятно, а ясното време ви е приятно. Там няма материал за работа, само светлината ще дойде, топлината ще дойде. Защо предпочитате ясното време пред облачното? Младите винаги предпочитат ясното време, пък старите – облачното време. Затуй старите хора са повече облечени, а младите не са. Обяснете защо старите хора обичат облачното време, а младите ясното време. Аз обяснявам така: Старият обича облачното време, понеже знае, от своята опитност дъждът като дойде, каквото е посял – жито, ябълки, круши, ще изникнат и плод ще дадат. Старият е свързан с работа, младият иска ясно време, защото при облачно дъжд ще има, кал ще има. Иска да бере круши, а в кално време круши не се берат. На дървото мъчно ще се качва, хлъзгаво ще бъде, затова той обича ясно време. Пътят да е сух и като се качи на дървото, да се не хлъзга. Ясното време представя добрите условия за ядене и събиране на плодовете. Значи имате известно материално схващане и старият е прав. Тогава като съберете младия и стария, старият сее плодните дървета, а младият обира плодовете. Като съберете двамата имате четири, делено на две какво дава? – 4 : 2 = 2. Четири, то е станало два пъти по-голямо от младия. Младият е две. Щом двамата са работили резултатите са по-добри. Следователно, той дели, не дели старият. Младият дели. Ако старият раздели двете какво ще му се падне? Две делено на четири на какво ще е равно? 2 : 4 = 0.5, нали? 2 + 4 = 6. Та казвам: Всичките математически отношения те са органически съпоставяния в живота. Геометрията е вече резултат на тия съпоставяния. Някой път чувствуваш, че си в едно безизходно положение. Чувствуваш, че си затворен. Свободен си в стаята, но казваш: „Затворено ми е“. Хората се движат, слънцето изгрява, вятър има, водите текат, а ти казваш: „Затворен съм, нямам път.“ Къде си затворен? В себе си някъде си затворен. Хубаво, когато човек стане затворен какво трябва да прави? Да допуснем, че имате X – един ученик. Имате Y – учителят. И двата са неизвестни. Отношенията не са известни. Ученикът постъпва в училището – имате 1. Щом постъпи в училището има отношение към учителя. Един ден понеже е малко сприхав, може да каже някоя обидна дума. Учителят щом се обиди, понеже онзи има отношение към него, иска да го засегне. Като дойде ученикът да говори, учителят ще му тури единица. Учителят му тури единица, но от какво произтича тя? От една дума казана от ученика. Защото той казал: „Учителят е голям невежа“. Големият невежа веднага поддържа единицата. Учителят се влияе. Щом са му казали: „Невежа“, понеже е невежа, учителят всякога ще му тури единица. Какво трябва да прави ученикът? Ученикът трябва да каже: „Г-н учителю, съжалявам, върнете моето невежество, не вие сте невежа, но аз съм невежа“. Щом той каже, че е невежа, тогава учителят ще му тури 6. Щом каже: „Аз съм невежа, а ти си учен“, ще дойде шесторката. В какво седи шесторката? Учителят, като пише 6 прави една крива линия. По-напред учителят му пише единица. А като се е извинил ученикът, учителят му пише 6. Извинението седи в кривата линия. Сега някои от вас не искате да се извините. Какво ви коства да се извините? Най-напред ученикът поддържа перпендикуляра – единицата. Като се отдели от перпендикуляра, прави едно малко отклонение и работите се оправят. Това е изяснение. Някой път направиш погрешка, пък се намериш в борба със себе си. Казваш: „Аз съм прав“. Казваш: „Аз съм прав, аз имам право на тия пари“. На какво основание имаш право на тия пари? Имам право да си откъсна една круша, на какво основание? Где ти е силата? Ти имаш право на една круша, понеже дядо ти сял крушата. Той изяде една круша и пося семето. Следователно, ти имаш право на това, което дядо ти ял. Щом изядеш едната круша, повече нямаш право. Сега щом ви дадат една круша подарък колко възможности имате? Имате две възможности да използувате. Едната възможност е да изядеш крушата и да опиташ сладчината. Втората възможност е, според същото правило, да посадиш тази круша. Сега ние изяждаме крушата и посаждаме семето. Не, цялата круша ще посадиш. Всяка круша, която излиза от ядена круша, хората я ядат. Всяка круша, която е садена без да си я ял, хората не я ядат. Ако искаш да не ти ядат крушата трябва цяла да я посадиш. Само ти ще береш, никой няма да я бере. Сега хората садят все ядени круши и затова хората им (ядат) крушите. Ако ти посадиш крушата без да я ядеш, от тази круша ти ще ядеш, хората няма да я ядат. Ако посадиш семето на една круша, която си изял, тогава и хората ще ядат от нея и не се сърдете, че ядат крушата. Ще кажеш: „Аз ядох, аз им дадох пример на тях, аз съм причината“. Сега аз изяснявам въпроса. Ученикът ще каже: „Той е голям невежа.“ Трябва да си каже: „Аз ли съм невежа, или той е невежа?“ Учителят казва: „Едно време бях като него. На 16 години бях“. Но сега той е невежа. Ученикът трябва да признае, че 16 години учителят е учил. И той 16 години като учи и той ще стане като учителя си. Какво разбирате под думата „невежа“? Представете си, че учителят знае повече, силен е. Да кажем състезаваш се физически и ученикът е по-силен от учителя си. Ученикът казва: „Ха да се борим“. И като се поборят ученикът ще каже: „Не си ли ти голям невежа?“ Ти си едно слабо дете. Сегашният порядък, в който живеем, умствено може да е силен, физически е слаб. Може физически да е силен, по сърце да е слаб. Силен човек е онзи, който и по ум е силен, и по сърце е силен, и по тяло, и по воля е силен. Да допуснем сега, че целият свят е създаден от силните хора, какъв свят ще имаме? Съществува ли такъв свят само от силни хора? Не съществува. Той съществува, но не е такъв според нашите понятия. Ако срещнете един силен човек вие ще се радвате. И ако вие сте силен ще се зароди желание да се борите с него, да премерите силите си. Борите се двамата, но нито той побеждава, нито вие побеждавате. Тогава сте равни по сила. Питам: Тогава какво ще правят двамата, които са еднакви по сила? Фиг. 5Представете си, че ти тръгваш в тази посока (Фиг. 5), а той върви в другата. И двамата сте силни. Единият върви от A, другият върви от B. Ще се срещнете. Нито единия иска да се отбие, нито другия, какво ще стане? Уравновесяват се силите, седят там. Единият трябва да отстъпи. Кой от двамата да отстъпи? По-умният трябва да отстъпи. Между двама силни хора, по-умният всякога отстъпва, понеже целта, откъм която отива е по-важна, отколкото да се бори по пътя. Умният счита, че ще срещне едно препятствие, няма какво да се бори. Може да го заобиколи. Понеже целта, към която се стреми е по-интересна, отколкото борбата. Борбата нищо не донася. По две посоки може да се отбие, или вляво, или вдясно. Ако се отбие вляво, коя е причината? Сърцето е причината да се отбие вляво. Ако се отбие вдясно, умът е причината да се отбие вдясно. Левият път е надолу, десният път е нагоре. Имате две противоположни посоки. Вляво има по-гъста материя. Вдясно са по-благоприятни условията.

Да допуснем, че някой път вие боледувате. Какви са признаците? На боледуването изобщо какви са признаците? Всичките болести имат едно повишение на температурата. Каква е нормалната топлина? 36.5–37°. Повишена температурата може да е 38–39°. Какво лошо има в повишението на температурата? Казвате: „Той е болен“. Защо той боледува? Как ще обясним научно, че човек трябва да боледува? Температурата трябва да дойде, има известни вещества, за които трябва да има аутодафе. Тази температура иде да изгорят нечистотиите. При повишената температура ще изгорят нечистотиите. Човек се уплаши и казва: „Не трябва да боледувам“. Ако не боледуваш ще умреш. Пък по-добре е да боледуваш отколкото да умреш. Ако не боледуваш ще се задушиш от тия нечистотии. Болестта е едно спасение от смъртта. Здравето е признак, че ти си в хармония със силите не природата. Здрав трябва да бъде човек за да бъде в хармония и никога да не нарушава законите на природата. Човек, който не нарушава законите на природата всякога може да бъде здрав. Всеки, който ги нарушава болестта трябва да дойде като средство за да оправи една погрешка.

Питам: Защо в даден случай, когато един учител ви пише 6 вие се радвате, а като пише 1 ученикът не се радва? В болестта като се повишава температурата, защо да не се радваш? Този учител наместо 37 туря 38. Где е тук несправедливостта? Турил ти е една единица повече. При 39 градуса – 2 единици. При 40 градуса – 3 единици повече отколкото заслужаваш. Где е сега злото? Вие с болестта влизате във физическия свят. Имате да кажем на гърба си 45 килограма. Туй, което носите е 45 кила. Дойде някой, тури 1 – единица на вас и стане 46. Усещате, че той е ненужен товар. Или имате 47, пак имате ненужен товар. Сега, ако съберете (4 + 6) имате 10. Като съберете 10 (1 + 0) имате едно. Ако съберете (4 + 7) имате 11. А тях като съберете дава 2. (4 + 8) съберете дава 12, а тях като съберете, дава 3 (1 + 2 = 3). Този процес, за да се избавите от мъчнотията, която съществува, този товар трябва да го съкратите. На физическото поле по възможност да носиш колкото се може по-малък товар е най-приятно. Колкото повече носиш изхабяваш излишна енергия. Носиш 45 кила, какво ще спечелиш, нищо няма да спечелиш, ще изгубиш. Изхарчваш известна енергия повече, а тя струва милиони. Изхарчването на енергията струва милиони. Ти залагаш себе си за да добиеш 20–30 лева, не е разумно. Някой път човек залага здравето си за едно малко удоволствие. Искаш една чаша вино, то е едно удоволствие. Чашата вино е голям товар, 2 чаши е още по-голям товар, 3 чаши е още по-голям товар. Какво ще добиеш от една чаша вино? Ти ще се натовариш излишно. Това излишното ти е непотребно тебе. Та казвам: Имаме едно правило – когато материалната тежест се увеличава, положението се влошава. Когато материалната тежест се намалява, положението се подобрява. Затова всякога подобрение трябва да стане. Има една нормална тежест. Аз изхождам, всеки човек като се роди има нормална тежест. Запример, здравите деца колко тежат? Едно нормално дете като се роди, колко тежи? Някои деца тежат 1 кило, други 2, други 3 и по 4 кила и нагоре тежат ли? И до пет–шест кила има. Това мярка ли е? Защо децата трябва да се теглят? Трябва да има начин да теглят мозъка на симпатичната нервна система и цялото тяло да теглят. Отношение има между тежестта на мозъка и каква трябва да бъде тежестта на симпатичната нервна система и цялото тяло каква тежест трябва да има. В природата съществува един хармоничен закон. Едно дете като се роди каква тежест трябва да има? После в живота си постепенно пропорционално трябва да се притури при тази тежест да расте. Някой път вземате известни мерки. Ако си изгуби отношението, какво става? Да кажем имате ръст 165 сантиметра, средния, нормален ръст. Имате една широчина на врата 42 сантиметра. На основание на това предсказваме, ако не вземе мерки, от апоплексия или от затлъстяване ще умре. Трябва да се намали широчината на врата, да дойде 39 сантиметра, с три единици да се намали за да бъде нормално. 39 сантиметра обиколка на врата му да остане. Три единици трябва да се махнат от неговия врат. В този, дебелия врат се наслояват известни вещества, които препятствуват на умствената деятелност и на кръвообращението. В много отношения препятствуват да става кръвообращението правилно. Препятствува да текат електрическите токове правилно. Препятствува тази дебелина и на магнетизма да тече правилно. Три спънки има в човека. Ако един човек е 190 сантиметра височина и има един врат от 38 сантиметра, аз му казвам, че той скоро охтика ще има. Това е твърдение, това може научно да го докажем. Защо? Съотношение има. В този човек с тънкия врат, в него става чрезмерно, усилено горение, че материалът се е стопил. Нямаме достатъчно материал, много силно горение има. И човек от силното горение може да изгори. Този, големият човек, колко сантиметра трябва да бъде врата му? – 40 сантиметра. Аз турям 41 пак е добре. Но 40, ако бъде е нормално число. Гдето кръвообращението става добре. Казвам: Когато природата създала човека е определила всичките удове какви да бъдат. По математически и геометрически е построила човека. Всеки един колко трябва да бъде неговата величина, размери? Много дългия врат в някои отношения е хубав, в някои не е. Много късия врат в някои отношения е добре, в някои не е. Късите вратове винаги са свързани със стомашната система. Дългите вратове винаги са свързани с дихателната система, с умствената деятелност. Ако задебелява врата ти, стомахът ти вече взема страната. Стомахът не е неутрален. Щом човек вземе страната на стомаха, ще се яви раздор в човека. Човек не трябва да взема страната ни на стомаха, ни на дробовете. Но трябва да държи онова равновесие, което съществува, да поддържа хармонията, която съществува между дробовете и стомаха. Дробовете трябва да се подчиняват на мозъка, но стомахът трябва да се подчинява на дробовете. Всеки друг орган на тялото трябва да се подчинява на стомаха. Краката, ръцете трябва да се подчиняват на стомаха. Той е главният, който поддържа, ако спре да изпраща храна на тях, веднага краката изгубят силата си, не ги кредитира, не праща достатъчно и тогава ръцете ще отслабнат, краката ще отслабнат. Та казвам: Най-първо има да се изучават разумните отношения, които съществуват в природата. Човек като се погледне ще види где му липсва отношението. Тук в ръката са дадени всичките диагнози. Няма да ви разправям. Но в ръката е дадено отношението какво е между дробовете, стомаха и мозъка. Дадено е кой господствува. В лицето е дадена диагнозата. Ще знаеш кой господствува – стомахът, дробовете или мозъкът. Ако е равномерно и хармонично, лицето е създадено от хармоничното отношение, което съществува между стомаха, между дробовете и между мозъка. Каквото е отношението на стомаха, дробовете и мозъка, такова е и отношението на лицето. Казваме: „Той е здрав човек“. Здравето се обуславя. Ако стомахът има плюс, ако дробовете имат плюс и мозъкът има плюс какво заключение ще извадите? Тия плюсове не спадат вече към една и съща система. Всичките са плюс, но мозъкът и дробовете служат на стомаха, те са плюс по отношение на стомаха. Аз бих турил на мозъка да има 2 – с едно плюс. Ако стомахът има плюс, веднага ще бъде свързан с физическия свят, ще искаш ядене и пиене. Животът за тебе ще бъде /ядене и работа/. Учиш се да можеш да ядеш и да работиш. В яденето ще имаме един процес на разрушение. Вземаш една ябълка разрушаваш. Казвам: Каква хармония ще се създаде в свят, дето постоянно се рушат нещата? Рибата, която се натъкнала на този въпрос, на яденето, за да не разрушава, те решили да се гълтат цели. Отвън цяла се гълта, но като влезе в стомаха, стомахът, стомахът я дъвче. Питам: Ако вие създадете един свят какво трябва да бъде яденето? На физическото поле какъв трябва да бъде нормалния живот, как трябва да се яде? За в бъдеще да бъде чисто едно ядене, за в бъдеще в хигиената ще има следното правило: Ако имаш един болен човек и той ви даде един плод, той ще внесе в плода своето болезнено състояние, не яж този плод. Ако един болен шивач ви е ушил дреха, той ще внесе болестта в дрехата. Ако един болен учител (ви учи) той ще внесе болестта в знанието. Не приемай това знание! Ако някой пише книга и е болен, не чети тази книга! Здрави трябва да бъдат хората във всяко отношение. Здравият човек е, който е в хармония с природата. Ако той пише книга, чети тия книги. Един болен проповедник, каквото и да говори не го слушай.

Превеждат един пример, който се е случил в Ню-Йорк. Един знаменит проповедник страдал от стомашна болест, от отслабване на стомаха. Той постоянно говорил за второто пришествие, за страданията, които има да дойдат на хората. Изпоплашил всичките си слушатели и който го е слушал заболял. Най-после занасят проповедника в болницата, промиват стомаха му, лекуват го и след 4–5 месеца оздравява. Изчезват ония нечистотии, които имал и като се връща, проповядвал за царството Божие, за всичките радости, които очакват хората. Като се очистил стомахът му, проповядвал за братство и равенство. Показва, че стомахът му е здрав. Някои хора са песимисти, гледат мрачно на живота. Стомахът им е развален. Някои са оптимисти, стомахът им е здрав. Щом си песимист, стомахът ти е развален. Щом дробовете са развалени, имате квадрат. Щом мозъка е зле, имате вече куб. Щом човек говори помножавайте разстоянието. Стомахът умножавайте на дробовете и мозъка. Той има съвсем мрачна идея за живота. Подобрете положението на мозъка, на дробовете, на стомаха, веднага външната обстановка на природата се изменя за него. Някои неща той знае, но те са наложени от стомаха. Затуй потребно е хубава храна, за да се подобри стомаха, правилното ядене трябва да бъде отлично, за да имате здравословно състояние. При сегашните условия каква е идеята? Ще правите така, както правят лекарите. Един лекар, ако иска да направи инжекция, той ще вземе иглата, ще я тури в огъня, защото иначе има микроби, може да ги вкара в организма. Трябва да имате една губерка, ще я турите на пламъка за да се освободи от всички микроби, които могат да влезат във вашия организъм. Аз съм срещал много хора, които са се заразили. Паднала круша или някой друг плод на земята, българинът ще вземе крушата, ще я почисти отгоре и ще я изяде. След 3–4 месеца започва да страда от стомах. Вземи тази круша, измий я хубаво с топла вода, че тогава я яж. А българинът я трие с ръка. Някой път не става нищо. Трябва да видиш мястото дали е чисто. Ако е чисто, никой човек не е минавал, яж я. Ако мястото не е чисто дето е паднала крушата, не я яж. Някой път има микроби. Децата ходят по гробищата да ядат там плодовете по дърветата. Много болести могат да добият. Много са мазни, много са хубави плодовете на гробищата, но не са здравословни. Сега хората взимат извержения на животните и с тях торят нивите. По този начин ние нямаме чисти плодове. Плодът е чист без никакви торове, само това, което иде от слънцето и торът, който пада от листата на дърветата. Животинските торове не са така хигиенични.

Казвам: Разчитайте на онова, което ви е дала природата. Разчитайте на чистия въздух, на чистата вода. Разчитайте на чистата вода, вземете житце, сварете го. Наместо да го мелите, сварете житото. Има едно неудобство, дърва няма. А да го свариш на електричество, колко ще ти вземе? Не разполага човек със средства. В природата съществува друг закон. Малкото благо привлича многото. Вие ще кажете: „Защо е така?“ Малкото привлича, ще обясня защо. Имате една долина и до нея имате остър планински връх. Винаги всичките блага от върха слизат в долината. Малката долина привлича богатствата на планинския връх. Малкото разумно благо само по себе си привлича голямото. Казва: „Малкото може да дойде при голямото, то е разумно съчетание“. Природата е винаги на страната на слабите. Светът е създаден от малки неща, светът е създаден от безброй малки частици. Тия частици определят началото на цялата земя. Като казваме „Светът е създаден“, създаден е от малки същества, които образуват земята. И ние се занимаваме само с общите резултати. Искаме да бъдем големи. Искайте да бъдете малки, но разумни. По-добре малки разумни, отколкото големи и глупави. Тогава малкият разумен, на неговата страна е цялата природа. А онзи, големият и неразумен, природата не е с него. Това са твърдения. Кога природата е с нас? Щом умът ти не е смутен – природата е с тебе. Щом чувствата не се смущават – природата е с тебе, щом волята ти не се смущава – природата е с тебе. Вътре в себе си ти си спокоен. Отвън може да имаш препятствия, то са нищо външните препятствия. Когато природата е в единение отвътре, външните препятствия, то са условия за подобрение. Преодолееш едно препятствие, друго, ти се насърчаваш. Човек в духа си трябва да бъде в изправност, в хармония с природата. Умът му трябва да бъде в хармония с неговите чувства и неговата воля. Тогава може да се учите. Само така науката може да има полза. Когато умът е потъмнял, когато чувствата са потъмнели, когато волята е потъмняла, тогава може ли да бъдем полезни? Да допуснем, че имате едно лице, по прави линии направено. Фиг. 6Може да имате едно лице такова (Фиг. 6). Когато срещате един човек, на когото скулите му са издадени, а долната част на лицето е хлътнала, какво показва? Показва разстройство на стомаха. Ако бузите са много хлътнали показва, че стомахът не е развит. Ако тази страна е пълна, показва, че стомахът е в добро положение. Или срещате един човек на когото носа е стеснен. Показва, че дробовете му не са добре развити. Има нещо, което в носа не ви харесва. Не ви харесва понеже дробовете са в анормално положение и носът не е развит правилно. Чувствувате на друг човек челото не е нормално, не го харесвате. Показва, че мозъкът не е развит. Горната част на челото показва състоянието на мозъка какво е. Носът показва състоянието на дробовете какво е. Бузите отстрани на лицето показват състоянието на стомаха какво е. Носът трябва да бъде в хармония с дихателната система. Лицето отстрани трябва да бъде в хармония със стомаха. Някой път човек е песимист. Песимизъмът му се дължи или на стомаха, или песимизъмът може да се дължи на мозъкът, или пък може да се дължи на чувствата. Ако имате стомахът, дробовете и мозъкът, ако и трите са отрицателни тогава се отблъскват. Затуй по отношение на ума, стомахът трябва да бъде минус, а умът плюс. В едно здравословно състояние трябва да имате два минуса с един плюс. В природата съществува този закон. Бащата е плюс, майката е минус, детето е неутрално. Или пък имате два минуса и един плюс. Детето трябва да бъде в хармония или с майката, или с бащата. Понякой път аз навеждам тия психологически неща, които са верни. На някои ваши състояния не знаете какъв е източникът. Неразположен си, не знаеш източника къде е. Може това неразположение да се дължи на вашият ум или може това неразположение да се дължи на вашите чувства. Не е лошо, че си неразположен. Но това неразположение се дължи на недоимък. Щом си неразположен имаш недоимък. Някой път може да имаш недоволство. Недоволството може да е плюс, недоволството може да е минус. Един минус и един плюс всякога те се приближават. И в природата тия страдания, които имаме, ние се натъкваме на същото. Ние искаме да устроим един свят без противоречия. То е невъзможно да се създаде един свят без противоречия на земята. Плюс и минус съществуват. Ние искаме в умствено, в духовно, във физическо отношение да бъдем щастливи. То е невъзможно при сегашните условия. Като резултат е невъзможно. Ти трябва да знаеш, ако имаш едно приятно чувство, една две минути, ти трябва да знаеш, след всяка радост да очакваш да дойде една смяна, едно голямо разочарование. В природата имаме същия закон. Виждаме лятно време имате 40–50 градуса топлина и през зимата ще имаме толкова студ. Ще дойде смяна, ще се смени хубавото време. Казвате: „Защо е така?“ Така стават смени и на екватора, гдето е много топло, вечерно време става така студено, че дори лед се образува. Винаги в природата съществуват резки промени, противоречия, които са за да се внесе една хармония, едно противоречие е потребно. То е потребно, както понякой път тренът не може да тръгне, въртят се колелата на едно място. Не може да подеме понеже е гладко. И затова турят пясък на релсите. За да тръгне трена, трябва да се тури пясък, иначе колелото се върти около себе си, не може да тръгне. Сега не се изисква всичко да бъде гладко в живота, защото ще седиш само на едно място. Ако остане само мозъка да работи пак е лошо. Големите противоречия и малките противоречия са на място. Малките противоречия в ума са на място. Малките противоречия в сърцето са на място. Малките противоречия във волята са на място. Големите не са на място. Та сега, когато ви заболи главата, гледайте от големите противоречия ли е, или от малките. Ако е от малките, тогава дайте един банкет. Кажете: „Днес ще дам един банкет, понеже имам едно противоречие, което е за добро“. Така трябва да се гледа на живота. Всеки един от вас това може да го провери. Ако така сме се възпитавали тогава ще създадем в себе си друго устройство. Ние с нашите песимистични мисли и чувства, създаваме лоши условия, трябва да имаме оптимистични мисли и желания. Някой вижда живота мрачен, защо го вижда мрачен?

Каква беше сега основната идея, откъде започнахме? Какво беше първата предпоставка? – Прилежанието. Какво значи прилежание? При – лежа – ние. Казвам: Отидох при него. Лежи. Отидох при онзи, който лежи. Ние – значи е ние. Значи аз отидох при ония, които лежат и си почиват. Някъде става трудно П-то. Първата буква на думата, е един елемент, който показва, че в природата имате живот да се изяви. Фиг. 7Този цвят (Фиг. 7) като се зачене, се обръща надолу. П-то показва нещо, което е заченато. Р-то показва в дадения случай слънчевият лъч, който иде отгоре. И-то показва посока на движение, един плод, който е завързал. Р-то означава слънчевите лъчи, които идват отгоре, върху плода. Този плод ще дойде долу. При туй, което е заченато, ще слезе при него. Лежа – показва енергия, която слиза от слънцето. А-то показва труд. Този плод пак ще дойде. Н-то е противоречие. Н-то е, ако живееш неразумно. Всяко противоречие в края ще се превърне на разширение. Ако сме разумни в човешката мисъл и чувства ще се превърне на разширение. Това е един анализ на съдържанието на една дума. Има разни елементи. Всичките думи имат свой произход. Всяка дума има свое съдържание и свой произход. Тя показва от какво е произлязла и какво съдържа в себе си. Думата „гладен“ показва, че ти липсва нещо, а нахраних се, означава, че си задоволил недоволството. Гладът показва липса. Нахраних се, вече показва, че гладът е задоволен. Всичките думи имат едно естествено съдържание. Гладът показва, че му липсва нещо. Жадният показва пак минус. Когато сте гладен не е лошо нещо. Когато имате жажда, жаждата не е противоречие. Жаждата, гладът, страданието, това са велики сили, които ни подтикват. Без страдание нищо не може да направим. Това са подтици в света. Съвременните хора ни е страх от това, с което природата може да ни услужи. Гладът, не е който ражда смъртта, но е гладът, който ражда подтика. Глад, който уморява човека, той е едно зло. Той може да го избегне. Не трябва да превръщаме гладът в смърт. Трябва да приемем благото, което носи. Когато човек гладува за знание, учен става. Когато няма глад за знание, учен не може да стане. Когато не гладува за знание, нищо не става.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
6 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 31. Х. 1941 г. петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.