Ново възпитание

Отче наш.

„Махар Бену Аба“.

Имате ли тема? – /Имаме/. Четете. /Прочете се темата: „Отличителни черти на добрия, лошия“./

Ако турите думите добър цигулар и лош цигулар по какво се отличават? Защото има добри цигулари има и лоши цигулари. Лошият цигулар е по отношение на свиренето, иначе може да е добър човек. Добрият цигулар добре свири. Лошият цигулар, значи тоновете му не са верни има нещо изчофулено. Лошото в лошия цигулар не в неговия характер, лошевината седи по отношение на неговото изкуство. В думата лош, лошото е в Ш-то. Много материалистичен тон е. Когато един пергел не може да мери правилно де е погрешката? Понеже толкоз години учите казвате: „Той е лош човек.“ Когато дойдете да живеете не знаете да свирите тоновете на живота, не ги вземате правилно. Защото животът е цяло изкуство. То е най-голямата музика в света, която съществува. Хората толкоз години живеят и не могат да вземат тоновете на живота вярно. Вземете някой човек плаче, не знае как да плаче. Музикално кряскане има. Някой плаче, че като плаче домилява на хората, музикално плаче. Някой като плаче прави отвращение. Хората бягат от него, не искат да го слушат, защото плачът е музика. Да знаеш да плачеш то е отлично. С кой тон започват онези, които плачат? Толкоз години сте плакали, кой е тона на плача ви? Някой път като заплачете вижте кой е тонът на плача.

Вземете българската дума „дава“, тя е много добра дума. Не знаете в какво седи „дава“. В думата „зова“, как се произнася думата „зова“? Зова и дава. В съвременната музика като изкуство хората са достигнали едва да си изкарват прехраната и да направят малко удоволствие. Съвременната музика служи за изкарване на прехраната и прави малко удоволствие. Едва там са достигнали, да се удоволствуват от музиката. Да имате ясна представа – музикално тоновете зреят като плодовете. Най-първо е като цвят, после завръзва, става стипчав, после кисел и най-после узрява. Един тон трябва да бъде зрял, тогава става сладък. Вие може да вземете един тон, докато не е узрял, може да вземете тона „до“, основния тон. Може един тон да го вземете на една металическа жица или на жицата на цигулката, образувана от някое животно или този тон може да излезе от човешкото гърло. Когато един тон има влиянието на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля, има съвсем друг характер.

Та, понякой път говорим за музиката. Музика трябва да се счита знанието, което човек има да живее. Музиката да се вземе като възпитателно средство. Вземете психологически да кажем, вие сте неразположен духом. На какво се дължи едно неразположение? Не можеш да свириш, свириш, но не си доволен от свиренето. Нямаш обхода, не знаеш как да си туриш ръцете на пианото, не знаеш как да си туриш пръстите на цигулката. Или човек говори и не знае къде да си постави езика на небцето, не знае как да свири с езика. Мърда се там на пианото, ту го постави на небцето, ту при зъбите го поставя, мърда го насам натам. Или пък изкуство е да гледате. То е цяло изкуство да знаеш как да гледаш. Може да си развалиш настроението, защото не знаеш как да гледаш. Новото в науката е, човек най-първо трябва да се научи да гледа. Вие като срещнете човека, мерите го, погледнеш го в главата, после в краката, после на кръст го погледнеш каква широчина има, гледаш позата му и спирате там. Тогава защо го мерите? Погледнеш го отгоре, после отдолу. Като гледаш главата трябва да видиш, дали е свързан със слънцето, има ли нишка, после краката му долу дали са свързани със земята. Като го гледате на широчина, какви са полюсите му, южния и северния полюс какво отношение имат. Запример, срещнеш един човек, искаш да знаеш баща му княз ли е, майка му княгиня ли е или искаш да знаеш баща му цар ли е, майката му царкиня ли е. Тогава вадите заключение. Ако главата не е свързана със слънцето, какъв човек ще бъдете? Ако сърцето не е свързано със земята, какъв човек ще бъдете? Или ако няма достатъчно светлина в ума ви, в мозъка ви, защото на светлината зреят плодовете. Ако няма достатъчно топлина в сърцето ви, не може да узреят чувствата ви. Казвате: „Защо трябва топлина?“ Сърцето на човека е почва. Едно семе посято в човешкия ум, едно семе посято в човешкото сърце, ако няма светлина в ума и ако няма топлина в сърцето, то не може да узрее. Ако няма светлина и топлина чувствата не може да узреят и мислите не могат да узреят. Мислите зреят. Казва някой: „Не ми трябва много светлина“. Няма да имаш достатъчно мисли.

Та сега човек има пет сетива. Елементарното хранене на тялото става чрез сетивата. Като пипаш, с туй ти храниш тялото си. Щом вкусваш, ти храниш тялото си. Трябва да се научиш и да знаеш, как с пипането да храниш тялото си, да знаеш с вкуса си да си храниш тялото, с обонянието да се храниш, със слушането да се храниш и със зрението да се храниш. После да се храниш с ума, със сърцето си. Най-после с вярата си да се храниш. Остават още други яденета. Вие ставате сутрин и сте недоволен. Какво значи недоволството? НЕДО/ВОЛ/ЕН. Вол какво значи? Фиг. 1Вие считате думата „крава“ за позорна. Казвате: „Тя е крава“. К РА ВА, какво значи „ава“? (Фиг. 1). Крава – винаги носи светлина в света. Ава – е това, което храни света. Ава – е този, който мисли заради нас. Най-силната дума е ава. Ава Отче! Който е светлина и баща на всичко. Казваш: „Той е крава“. Кравите хранят света, млякото ти го приготвя. Ако не е кравата ти ще свършиш. Щом твоята крава те напусне свърши се. Докато кравата е в тебе, ти мислиш, всичко върви добре. Щом кравата си замине, ти от глад умираш. Думата „крава“ и ако турите „дава“ – тя пак е силна дума. Докато ти даваш разумно ти се ползуваш. Фиг. 2В даването е турен знака на вечността на Божественото начало (Фиг. 2). Тази линия не е произволна. А-то означава бременност. Когато в ума има някоя хубава идея, А-то означава човек бременен, има някаква идея в ума си или в сърцето си. На тия геометрически знаци, линиите са мощни. Направиш една линия, то е вечното, което не умира в света. Казвам: На най-хубавата дума ѝ дали друго значение. Казва: „Той е крава“. Щом е крава той е човек, щом не е крава, той не е човек. Лошото в кравата е в К-то. Тази буква, тя няма равновесие. Тя е като един човек, на когото едната ръка и единият крак го няма, отрязани са. К-то е човек с една ръка и един крак. Затова турили к-то на „крава“ и после (на) „краде“. Онзи, който краде, то иде от к-то. Вземете как са изопачени думите. Имате думата кол на български. На английски кол (call) значи да викаш, на български кол значи да го забиеш. На английски, англичанинът като каже кол, разбира повикай, българинът като каже кол, разбира да го забие. Как са влезли тия понятия в една и съща дума? Как се е научил човек да краде? От недоимък. Когато има изобилие в света кражба не може да се яви. Ти при едно езеро не може да крадеш. В един свят на изобилие кражба не може да има. Кражбата се явява при големия недоимък. От едно шише вода ти може да откраднеш, при едно езеро не може да крадеш. Ти при шишето може да бъдеш крадец, но от езерото колкото и да вземеш, никой нищо няма да каже. Една капка да вземеш от шишето без позволение, ти минаваш за крадец. После какво означава лошевината? Лошевината означава недоимък. Щом човек е лош, той е при лоши условия. Добрият човек е при добри условия, той (лош) не може да бъде. Лошият трябва да има всичко в изобилие и няма да бъде лош. Лошият е лош от недоимък. Психологически е така. Казва: „Какво да правя?“ Той тогава трябва да мине от лошите условия да мине в добрите, нищо повече. Следователно, може да мине от едно състояние в друго. Да кажем, ако имаш в себе си 100 шишета, искаш да крадеш вода. На един километър има цяло езеро. Тогава за да не крадеш, иди при езерото. Няма да крадеш, иди при изобилието. Или някой човек се счита лош. Лошите са далеч от Бога. Бог е изобилието. Щом хората са напуснали Бога са се научили на лоши работи. Иди при Божественото в себе си, веднага ще се справиш с лошото. Всякога човек става лош когато му вземат нещо. Като го лишат от онова, което му е дадено, той е недоволен. Сега да кажем, вие сте недоволни. Светлина имате, очи имате, уши имате, нос имате, уста имате, крака имате, ръце имате и сте недоволни. Чудни хора, всичко имате и пак сте недоволни. В какво седи недоволството? Всичките хора правят тази погрешка, която често животните правят. Едно куче носи една кост. Види друго куче, че носи кост, остави костта на земята и иде да гони другото да му вземе костта. Онова куче е майстор, не може да го стигне, върне се, но не може да намери своята кост. В своето недоволство човек търси голямото благо, но оставя малкото благо, което има. Ние оставяме малките блага.

Казвам: При сегашните условия трябва да си дадете друго ново възпитание, едно ново разбиране. Ако ние не създадем един нов възглед за живота, както сега е построен животът, има някои работи, които трябва да се пресеят. Защото житото трябва да се овършее, да се пресее, да се изхвърли сламата, да остане чистото жито. Туй жито трябва да знаеш да го употребиш за храна. Аз считам: Възпитанието на хората то е обработване. Умът, мозъкът е една нива, сърцето е почва. Ако не знаеш как да посяваш в мозъка, мислите, ако не знаеш как да посяваш чувствата в сърцето, ако не знаеш как да посяваш постъпките в тялото си, те нищо не може да направиш. Най-първо ще се научиш да бъдеш градинар, да посееш мислите в ума, в сърцето, в тялото, тогава може да мислиш, че може да стане нещо от тебе в света. За да стане нещо от тебе трябва от твоята мисъл, каквото обработиш да го пратиш в света. Или от чувствата си да ги пратиш. Как става един художник, в какво седи великият художник? Ако той не е нарисувал една велика картина, може ли той да е велик художник? Или един музикант, ако не е свирил едно парче, второ, трето може ли да бъде музикант? Или един поет, ако не е написал едно, второ, трето стихотворение не може да бъде поет. Или един философ, ако не е написал няколко съчинения по философията може ли да бъде философ? Сега всички искате да станете велики без да оправите живота си. Искате без работа в ума си да станете умни хора. Искате без работа в сърцето си да станете добри хора. Или искате без да работите в тялото да станете силен човек. То е невъзможно. Трябва да се тури една здрава основа. Казвате: „Трябва да бъде морален човек“. То е празна дума морал. Ще се хванеш за главата, ще кажеш „Слава Богу“, като се обезсърчиш ще хванеш главата си и ще се зарадваш, че Господ ти дал една отлична глава. После ще попиташ сърцето си, което тупа, знаеш каква музика има сърцето. Вие не сте слушали музиката на сърцето. Никога не сте слушали по-хубава музика от ритъма на сърцето. Аз съм забелязал някои птици как изтръпват като ги хвана. Туриш ръката на сърцето, усеща един голям страх. Аз я хвана, казвам и че съм я хванал само да видя как бие сърцето ѝ. Тя постепенно утехне, утихне като че се усмихва. Мисли, че някоя котка я хванала да я яде. После я поглаждам и пак пипам сърцето ѝ, става ми приятно, образува се връзка. Тя се укротява, туря я на ръката, тя седи. Казвам: Сега си свободна. Хвръкне. Поглежда и си замине. Дайде някъде кацне, обърне се към мене и ме погледне. Ти казваш: „Птичка“. Но то е малка душица, тя казва: „Много ти благодаря. Благодаря ти, че ме остави жива иначе можеше да ме претрепаш“. Казвам: То е новото. Кое е новото в света? Новото в света е любовта, която трябвва да дойде. Любовта е да направиш една връзка с Бога. Новото в света е да направиш една връзка с обичта. Тогава ще намериш баща си и майка си в света. Ако не намериш баща си и майка си, твоята работа е свършена. Или казано другояче: Умът ти трябва да мисли, сърцето ти трябва да дава ритъм. Нещата на сърцето трябва да зреят. В умът се посаждат, в сърцето зреят и в тялото се употребяват. Посаждането е в ума, посяваш в сърцето, а пък узряват в тялото. Тъй щото вече имаш узрелите плодове, с които се храниш. Туй го наричат характер, наричат го воля, велик човек, талантлив, гениален, кръщават го с разни имена. То са фирми. Занимаваш са с колониални стоки, някое дружество.

Цигуларят казва: „Какво да правя?“ Казвам: Ще свириш хубаво. Като хванеш цигулката ще знаеш как да я хванеш. Цигуларят като хване цигулката, ще знае дали ще може да свири или не, дали ще стане цигулар. Всеки може да стане цигулар. Гледам, някои пеят. Гледам, някой написал една песен, че аз не може да прочета. Т-то го написал като френско f, трябва да дешифрирам.

Та първото нещо да си образувате ясна представа за себе си, да знаете да гледате правилно. Как трябва да гледате сега? Сутрин някои деца има като станат наведат главата си надолу, дигнат задницата си и плачат. Питам: Защо плаче? Не се дига главата. Онези, добрите деца като стане дигне си главата, погледне весело, другото ще се наведе надолу, плаче, тъй като да разправя нещо. Ти станеш сутрин, недоволен си, нали същото нещо. После в ставането си трябва да бъдете много внимателни. Понеже човек има много прешлени по гръбначния стълб, всичките прешлени имат свое предназначение, може да дойде прешлена да подщипне някой нерв, схване си гърба не може да станеш. Като се събудиш простри краката си, не бързай да станеш, полека внимателно да не разклатиш гръбначния си стълб. Музикант трябва да бъдеш, да не повредиш някой тон. Вие не сте ставали музикални. С кой тон ставате сутрин? Разправяше ми един доста духовит човек евангелист беше, казва: „Като се събудя сутрин казвам си: „Стани, Иване“. На себе си казва, но не става. – „Е, Иване много си мързелив, стани!“ Пак не става. Сега двама си говорят „Иване, стани“. Казваш: „Иване, стани!“ Кой е тонът? Знаете какви тайни има, които не подозирате. Речеш да стъпиш с десния си крак, помръдваш палеца, ти не съзнаваш, но палецът се мръднал. Или се мръднал до него пръста или вторият пръст, или третият. Всеки пръст показва. Ако знаете тия работи ще станете суеверни. Или някой път вие станете сутрин, пък си проточите краката, изкривите си устата, правите някои гримаси, които са много смешни. Като станеш ще направиш най-доброто движение. Сутрин като станеш ще хванеш главата си. Ще поздравиш главата си защото тя е най-тежка. Трябва да се научите да не измъчвате себе си. Ние сами сме мъчители на себе си. Всеки човек измъчва себе си повече от другите. Станеш сутрин, започнеш да се мъчиш. Не се мъчи. Сутрин като станеш премахни всичкото мъчение. Ти натрупваш всичкото мъчение. Хората спят, защо спят хората? Вие сте ученици на земята, значи учили сте вечерно време отивате в другия свят да ви прислушат. Вие сте били на изпит и като се върнете сутрин, ако сте получили добра бележка, разположени сте; ако са ви скъсали на изпита върнете се неразположен. Тогава ще кажете: „Днешния ден ще уча“. Като спиш другата вечер дадеш хубав изпит, върнеш се весел. Учете хубаво. Спането е отиване в другия свят на изпит. Тук учите, там давате изпит. Щом учиш добре, щом спиш добре, значи добре си издържал изпита. На земята трябва да работиш. Тук е учението. Някой казва: „Защо съм дошъл на земята?“ Да учиш. Всяка вечер ще дойдат да те прислушват, турят ти едно, две. Всяко нещо, което знаете трябва да го прилагате. Има старомодни мисли. Нали преди 50–60 години имало мода, не съм ги виждал, такива малко. Един голям обръч направен и така се носили младите моми, дамите. Като дойде при нашата врата не може да мине, трябва да наведе обръча и така да мине. Този обръч трябва да го надигне, да го наведе и така да влезе. После дойде друга мода, имаше такива седла, турнели. След турнелите дойдоха корсетите. Кръстът свит, като на оса, пристегнат стомаха. Искаха линия да се даде. След туй дойдоха на мода острите обуща. Като влезе някой казва: „Много остри обуща“. След острите обуща дойдоха обуща, които скърцат. Тъй направен гьона, между двата гьона турено нещо, че като върви скърца. И млади и стари като вървят скърцат обущата. Дето мине го познават. Обущар, който направи обуща да скърцат минаваше за добър обущар. Сега вече не скърцат. Защо не скърцат? Понеже имат да дават. Всеки иска да го не чуват. Едно време, ако ходиш гологлав полудял си мислят. Сега вече гологлави вървят. По-рано, ако те видят бос се считаше срамно, сега боси ходят. Изменят се положенията. Краката понякой път трябва да дишат, обущата да ги направят хигиенични. Ако видят някого със скъсани обуща казват: „Съвсем закъсал“. Сега вече изкуствено турят дупки на обущата, намирам,че е доста хигиенично.

В новото възпитание човек трябва да благодари на Бога такъв какъвто е. Другите хора трябва да го поощряват. Всеки човек е създаден има тяло, глава. В дадения случай като са мислили как да го направят, какво тяло да му дадат то е най-доброто тяло за сега. За в бъдеще по-добро ще дадат. Ако туй тяло не можеш да употребяваш както трябва, ако ти дадат по-добро как ще го употребяваш? Та първото нещо да се научите да бъдете доволни, което имате да го използувате. Пък няма нещо по-хубаво в света да бъде човек доволен. Има някои работи, които го чакат. Всеки ден носи със себе си някое благо. Да кажем, ако вие сте длъжен някого да идете да го събудите, как ще го събудите. В събуждането, ако идеш и стреснеш този човек, разтърсиш го, може да му причиниш вреда. Когато събуждаш някого, много малко трябва да го пипаш. Понеже двойникът му е извън леко ще го бутнеш, че човек трябва да даде сигнал, че се връща. Другояче е опасно. Може да ви дам една идея. Фиг. 3Представете си такива топки, които са свързани за такива нишки (Фиг. 3). Две нишки може да се преплетат, тогава човек не може да влезе в тялото си. Ти по нишката ще се върнеш. Като ходиш от тялото има нишка, по която ходиш и по нея ще се върнеш. Ако се преплете ще се върнеш неразположен, не можеш да влезеш в тялото. Разправяха един случай: Един индус давал сеанси на хипнотизиране. Една млада мома американка, която не вярвала в туй, за да ѝ докаже, че е вярно, той я приспива в магнетически сън за 10 часа. Излиза навън, удря го един автомобил и той умира. Тя остава приспана. Никой не може да я събуди. Този, който я приспал, трябва да я събуди. Казвам: Ти като заспиваш, трябва да си туриш една хубава мисъл. Ще пееш. Затова се молят хората. Четеш молитва, ще те пазят. Ти като заспиваш се ще помолиш да те пазят и като ставаш пак трябва да се помолиш. То са предохранителни мерки. Та сега хората са в света и мислят. Те са в един много сложен свят. Тогава ще поставим основата – Връзка с Бога. Ако ти не си свързан с Бога в твоето съзнание, няма най-първо да имаш достатъчно енергия да зреят мислите ти. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Нищо не значи. Когато мислите ти зреят – ти си с Бога свързан. Когато чувствата ти зреят – ти си с Бога свързан. Когато постъпките ти влизат в светлината и ти можеш да се ползуваш от тях – ти си свързан с Бога. Щом ти не можеш да използуваш своята мисъл, щом ти не можеш да използуваш своите мисли и постъпки – ти не си свързан, връзката ти не е правилна. Всеки човек, на който мисълта работи, зреят мислите му – той е свързан с Бога. Имаш тази светлина, при която мислите зреят. Имаш Божествената топлина, при която чувствата зреят и в тялото имаш Божествената сила. Божествената светлина, при която човешките мисли зреят, Божествената топлина, при която човешките чувства се оформят и имаш Божествената сила при която постъпките си изявяват. Ако мислите ти не зреят, ако чувствата и постъпките ти не се оформят ти нямаш вътрешна връзка. То е новата религия в света. Щом се свържеш с Бога знаеш как да работиш. Тогава ще разбираш кравата, не че той е крава, но като кажеш „крава“ ще ти стане приятно. Докато твоята крава живее в тебе – ти си човек, щом кравата излезе – от тебе нищо не става. Умът ти е една отлична крава, сърцето ти е една отлична крава и тялото ти е една отлична крава. Докато тия крави са у тебе, ти всичко може да постигнеш. Щом тия крави заминат ще дойде сиромашията. Бъдещето на човека зависи от неговата глава. Бъдещето на човека зависи от неговото сърце, зависи от неговото тяло. Три неща трябва да бъдат свещени: главата да е свещена, тогава хубавите работи ще се явяват, сърцето да е свещено, симпатичната нервна система и тялото да е свещено. Имаш едно отлично тяло, едно отлично сърце и един отличен ум. Туй е човекът. Казвам: Сега вие искате да станете ангели. Че вие човешката глава, която имате не може да я използувате. На новите хора предстои една голяма задача – да изменят възпитанието. Възпитанието е механическо. Хората искат да бъдат богати, но то е механично. Искат да бъдат силни, то е механично. Ако един човек не може да обработва мозъка си, ако един човек не може да обработва сърцето си и тялото си, той не може да разбере живота. Казвам: Поправянето на човека не става внезапно, но с малки усилия. Един млад ми разправяше: „Искам да направя нещо и все отлагам, отлагам. Не зная къде е погрешката.“ То е един недостатък у българина. Българинът постоянно отлага. Искаш да направиш нещо кажеш: „Не му е времето“, чакаш. Ако искаш да се развиваш правилно дойде ти на ум да дигнеш някое камъче, дигни го. То е малко усилие, което се отразява върху този център. Някой път ти дойде на ума да идеш някъде, не отлагай, иди. Не да туриш една мисъл – да обиколиш земята – изискват се големи усилия. Искаш да идеш 10-на метра някъде, иди, не отлагай. Станеш сутрин не отлагай. Казваш: „Пет минути, че после ще стана“. Стани, не отлагай. – „Студено е отвън.“ Стани, тури си дрехата, след 10 минути пак легни. Стани, ще добиеш един навик. Седиш на стола, дойде ти на ум, че трябва да станеш. Стани, походи, после пак седни. Дойде ти на ум да напишеш едно писмо. Направи го, не го отлагай. Стани, напиши 5–6 реда. Стани. Ти с туй малкото усилие ще поставиш една добра основа на характера си. Казвам: Всичките добри начала, колкото и да са малки, не ги отлагай. Една добра дума, кажи я. Искаш да пееш, стани, попей си малко. Вие искате на някоя сцена да ви слушат хиляди хора, затова на сцената да пееш се изискват големи усилия. Ти сам като се слушаш доста добра публика си. Сутрин като станеш започни да пееш. Музикалните сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма публика да те слуша, ти обръщат внимание. Щом запееш от невидимия свят те слушат, турят веднага ухото, казват: „Пейте.“ Вие речете да пеете, казвате: „То са празни работи“. Или да кажем имате нещо в говора грубо. Знаете колко груб е човешкият език – „Какво искаш“, „откъде идеш“ /Учителят грубо ги изказва./ Така не се говори. Никак не е музикално. Как трябва да кажеш: „В какво вярваш“. Не се говори така. Вярваш ти в Бога. Ти имаш едно от най-великите същества, отправяш ума си към Него, ще се спреш с всичкото благоговение, което имаш, ще отправиш една хубава мисъл. Тогава в умът ти ще дойде Божието благословение. Всичкото щастие, което търсите в света ще дойде отгоре. Ако ти не отправиш умът си както трябва, какво очакваш от Него? Ти искаш да се отнесеш грубо, пък Той да направи един гениален човек от тебе.

Да ви преведа този пример. Казват, че патката е много глупава. Една патица с 10–15 патета ги води към реката. И патокът върви с тях. Един голям плъх хваща едно пате за врата и държи патето, не го пуща. Патокът хваща плъха, но той не пуща патето. Завежда го в реката и натиска плъха във водата. Той пуща патето, изважда го над водата, вижда го че мърда, пак го потапя във водата, пак го изважда – докато плъхът престанал да мърда. Като не мърда, оставя го на брега. Казва: „Когато патицата води патетата, нямаш право да буташ патетата“. Казвам: Трябва да имаме нещо много благородно в характера си. Първото нещо е самовъзпитанието. Ако нямаме самовъзпитание не може да се ползуваме от знанието. Знанието е едно благословение. Музиката е едно благословение. Хубавите чувства са едно благословение. Хубавите постъпки са едно благословение. Хубавият поглед е едно благословение. Хубавото слушане, хубавото пеене е едно благословение. Уханието, пипането е благословение, навсякъде, във всичко за човека. Направете един опит – отнесете се добре с когото и да е и ще видите, че всякога, когато се отнасяш добре с някого и с тебе ще се отнесат много добре. Още същия ден и други ще се отнесат добре с тебе. Както се обхождаш с другите така и с тебе ще се обхождат. Ти си майстор, но за теб ще се намери майстор да те обходи. Както мислим за хората така и другите ще мислят за тебе. Всичкото хубаво, което създадем се връща към нас. Запример, вземете един дрехар. Ако ушие хубава дреха да приляга, прочува се. Щом скрои няколко хубави дрехи, всеки него препоръчва. Казвам: Ние се препоръчваме с нашата мисъл, с нашите чувства и постъпки в духовния свят. Вие мислите, че в тайно мислите, но тайните мисли тебе те препоръчват. Тук никой не знае, в духовният свят знаят какво мислиш, преценена е. Ако мисълта ти не е хубава, завръща се назад. Ние сами се спъваме в живота. Каквото мислите, мисълта е, която ще оправи вашият път, ще отвори вратата. Вашите чувствувания, са които затварят вашата врата и вашите постъпки отварят. От невидимия свят е това. Сега казвате: „Кой знае, не е така, кой знае“. Тук на земята не знаят, но оттатъка знаят. Може ли някой ученик тук от отделенията да свърши университет, ако не е учил? Всичките учители са толкоз внимателни, че всеки учител знае колко е способен ученикът. Най-способните ученици да вървят напред, но онези, които незнаят да останат да учат. Който се учи го знаят и който не се учи, пак го знаят. Не може да очаквате успех, ако не учите. Ще мислиш най-хубавото в дадения случай в себе си. Най-хубавите чувства ще имаш ти сам в себе си, не отвън. Отвън после ще дойдат. Добрите постъпки, които ти само знаеш, не това, което другите виждат. Минеш някъде, ритнеш една котка. Никой не те видял, но е лоша постъпка. Защо ще я риташ, погали я. Или минеш покрай някое дърво и хванеш някое клонче и го счупиш. Защо ще го чупиш? Или минеш някъде откъснеш някое листо. Защо ще късаш? Не късай никое листо, туй дърво може да поплаче. Като откъснеш листа от дърветата може да поплачат.

За да си проправите път трябва да знаете да плавате. Който знае да плава, не се дави; който не знае да плава, се дави. Човек, който не знае да мисли той се дави; човек, който не знае да чувствува се дави; който не знае да постъпва, се дави в света. Ще мислиш както плаването. То е сила, чувствуванието е сила и постъпките са сила. Три неща има, от които зависи нашето бъдеще. Туй трябва да бъде магическата тояжка. Носете в мозъка си хубавата мисъл – то е магическата тояга. Щом имате хубавата мисъл то е магическата тояга. Щом имате хубавите чувства – то е магическата тояга. Щом имате добрите постъпки – то е магическата тояга, тоягата на мага.

Сега някои ви е страх да не би някой да каже лошо заради вас. Хубаво, ако говорят хубаво заради вас и вие не го заслужавате, какво се ползувате? Допуснете, че хората имат хубаво разположение спрямо вас. Но допуснете, че имате развален стомах. Дадат ви ядене, плодове хубави, но вие щом ядете идат болки. Хубавото разположение на хората ще ви даде повече страдание. По-хубаво е да имаш здрав стомах, че като ти дадат сух хляб да ти е приятно яденето. Хубаво, не после да се превиваш. Добрият живот е за предпочитане пред богатството. Богатството с добрия живот е на място. Когато човек живее добре и има богатство, на място е. Когато животът му не е добър, не е нормален, богатството не може да го ползува. Ако стомахът е здрав, яденето е на място. Яденето може да ти причини страдание. Богатство е в света да имаш хубави очи да се радваш. Богатство е да имаш хубави уши и да слушаш. Богатство е да имаш хубаво ухание и да ядеш сладко – тогава богатството е на място. Ако туй богатство носи тежест, защо ти е? Другите ще се ползуват, вие не се радвате. Някой път някой харесва очите на другите повече. Не е в цвета. Че очите били сини или черни, или кафяви, то не е най-важното. Като погледнеш човека в очите да видиш характера на чист извор, като че клокочи бистра вода, прозрачна, всичките песъчинки се виждат, няма бръмбърчета във водата. Такъв поглед трябва да излиза от очите на човека. Сега то е самовъзпитание. Аз може да ви дам наставление, как трябва да се живее. Мъчно може да се научи човек да мисли право. Единственият човек, който може да влияе върху себе си то е самият човек, ако може да влияя върху другите то е временно.

Та казвам: Онова, което Бог е вложил в нас, то ни влияе. Външните условия, които са дадени те са второстепенни. Най-голямото влияние има онова, което е вложено в теб. Външните условия са второстепенни и третостепенни. Но важно е онова, което ти носиш в себе си. Като срещнете някой човек, който е умен – радвайте се, че е умен и поучавайте се от него. Да кажем, че той е добър, дружи с неговото сърце; ако той е умен, дружи с неговия ум. Вижте методите, с които той работи. Вечерно време вие спите понякой път и сгъвате десния крак, пък левия проточите; някой път сгъвате левия пък проточите десния. Някой човек тури дясната си ръка под лявата и обратно или тури ръцете си отстрани, някой път тури ръцете си на гърдите. Ако ръцете са отстрани на тялото ще имаш един резултат. Ако дясната е под лявата или лявата под дясната ще имаш друг резултат. Ако лежиш на гръб можеш да имаш кошмарни сънища. Дойде някой натисне те в съня, събудиш се. Има хора, които спят с лицето надолу, други спят на лявата или на дясната страна. То са разни навици.

Тогава в туй мязате на следния пример. Събират се един французин, един германец, един англичанин и един русин. Видели, че се задават два орела. Германецът отишъл да види какво са писали в библиотеките за това. Французинът отишъл да види какво пишат вестниците. Англичанинът взел чантата си и отишъл да види мястото отдето идат. Славянинът легнал на гърба (си) и казва: „О, това са орли“. Англичанинът е на място, германецът е на място, французинът е на място и русинът е на място. Русинът легнал на гърба си и казва: „Това са орли“. Вие или сте французин, или сте германец, или сте англичанин, или сте руснак. То са четири метода. Славянинът казва: „Сега за два орела няма какво да ходя там отдето идат т. е. няма какво да правя справки нито в библиотеката нито в редакцията, аз ги зная, че това са орли, нищо повече“. Не, като видиш орлите ще отидеш при Господа, англичанин ще бъдеш. После пък ще изучаваш орлите какви са техните навици,това са библиотеките. Ще изучаваш какво орлите правят. И като славянин ще легнеш на гърба си да ги погледаш как хвъркат.

Новото в света е човек да се радва на ума си, да се радва на сърцето си и да се радва на волята си. Да се радва на ония богатства, които са вложени от хиляди поколения в тялото. Да се радва на ония чувства, които са вложени в сърцето и да се радва на ония мисли, които са вложени в зародиш да ги обработва. Да стане един отличен градинар. Я изпейте „Махар Бену Аба“. /Изпяхме я/.

В музиката един тон е хубав, когато има светлина. Когато тонът няма светлина той е само звук механичен. После тонът трябва да носи топлина в себе си и да носи и сила. Такъв един тон щом го слушаш произвежда много приятно впечатление, дава живот и ти си доволен. Щом няма светлина, щом няма топлина и сила, тези звукове са, които дразнят. Някой пее една песен, че те дразни. Всяка песен в музиката трябва да носи светлина, топлина и сила, да носи една органическа и психическа сила. Сега трябва да се учите, че да сте доволни от себе си. После като произнесиш една дума да ти е приятно. Законът и там е верен. Една дума, която носи светлина, топлина и сила е приятна. Дума, която не носи светлина, топлина и сила не е приятна. То са качества, трябва да се усвоят. Ако ги усвоиш вече има голяма придобивка в човека.

Ценни думи са, които имат светлина, топлина, и сила. Природата цени думи, които имат светлина, топлина и сила. Природата цени тонове, които носят светлина, топлина и сила. Те са Божие благословение в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
10 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 28. ХI. 1941 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.