Отношение на ума и сърцето

Добрата молитва.

„Красив е животът“.

Имате ли тема? – /Имаме/. Четете. /Прочете се темата: „Отличителните черти на ума и сърцето.“/

Какво е практическото приложение на ума и сърцето? Вие разглеждате сърцето вън от вас и ума разглеждате вън от вас, като нещо отделно. Сега, ако ви попитат, кое предшествува – чувствата ли предшествуват по-напред или мисълта? Сега вас ви се вижда много труден въпрос, кой предшествува. Този въпрос е като този – кой предшествува, кокошката или яйцето? Мисля, че е един въпрос неразрешен. Ако ви запитат, кое число предшествува – 2-те ли предшествува едното или 3-те предшествува 2-те, или 3-те – 4-те, или 3-те, или 5-те, или 6-те, или 7-те, или 8-те, или 9-те. Едното предшествува разбира се 0.1.2.3.4.5.6.7.8.9.0. Двете се явяват като се яви едното. 3-те се явяват, като се явят 2-те, 4-те се явяват като се яви 3-те, а всички са произлезли от нулата. Едното не те интересува, но един хляб те интересува. Една круша те интересува, една ябълка те интересува, една ябълка, една риза те интересува, едно палто. Сърцето, какво донася. В него се зараждат чувствата. Чувствата във вас, са които произвеждат радости и страдания. Постоянно страдате, то се дължи на чувствата. Може да кажем: Мисълта е облекло на човека. От чувствата се зараждат човешките мисли. От мислите се зараждат идеите. Идеята е оформена мисъл.

Фиг. 1Как бихте изтълкували това (Фиг. 1)? Имате отдолу и отгоре умът и сърцето, хоризонталните линии са човешката воля. На растението отдолу, това са корените – отгоре това са клонищата. Най-първо кое се явява в света като поникне едно житено зърно? Човешката воля това е почвата. Да имате една ясна представа. Та казвам: Когато сърцето се оформява добре, оформя се и умът добре. Казва някой, че имал просветен ум. А сърцето можело да бъде непросветено. Невъзможно е. Има една зависимост помежду им, те съставят едно цяло. Човек трябва да обръща внимание на своето сърце. Щом обръща внимание на своето сърце и умът се развива правилно. Тогава някои турят волята. Воля без сърце и без ум е безпредметна. Волята е нещо спомагателно за умът и за сърцето. Силата на волята зависи от сърцето. Пораждането, проявлението ѝ зависи от ума. В дадения случай как волята се провежда зависи от ума, но силата на волята зависи от сърцето, от онзи подтик, който сърцето дава. Искат понякой път да знаят защо сърцето седи наляво. Дават разни биологически, физиологически причини. Понеже сърцето се е изместило при инволюцията, понеже теченията първоначално са идвали отдясно наляво, вследсвие на това органът на сърцето се е изместил наляво. Тия сили, които са действували са изместили сърцето. Сега по закона на еволюцията сърцето ще мине към дясната страна или да дойде в средата. Нито вляво, нито вдясно или малко надясно. Понеже има течения, които вървят отдясно наляво ще изместят сърцето. Онези, на които сърцето е вляво слизат надолу. Всинца още не сте се спрели, слизате. Като започне сърцето да се измества надясно, тогава ще се каже, че сте подели нагоре към небето. Сега още не сте подели. Тази работа ще бъде много опретена работа. Казвам: Най-първо проекцията трябва да се измести. Най-първо трябва да се изместят чувствата. Запример, клонищата, които са към юг са малко по-дълги от тези, които са към север. Плодовете, които се раждат на дървото, които са към юг са малко по-сладки от онези, които са към север. От какво зависи сега? Ако вземеме полюсите и екватора на земята, лъчите на слънцето на екватора падат перпендикулярно, а на полюсите наведено. В северното и в южното полушарие падат наклонено и те не приемат толкоз светлина и топлина, колкото на екватора. Та казвам: Този закон е същ. В нас, хората, лъчите на Божественото слънце не падат перпендикулярно. Мнозина от вас сте далече от екватора, далеч сте от Божествения екватор, някои сте на северния полюс, някои сте на южния полюс. Сега, ако вземете северния и южния полюс, разстоянието в права линия, то е 12,000 километра. То е спрямо земята. Но в една клетка тия полюси са близо един до друг, не са толкоз далеч. На земята са раздалечени. На всяка малка частица има северен и южен полюс. Защо южният полюс е надолу пък северният нагоре? Като вземете орбитата, пътя, по който земята се движи, южният полюс е отдолу, той е по тежък. Един ден, ако северният полюс стане по-тежък цялата ос ще се обърне. Ако северният стане южен и южният стане северен, какво би станало на земята? Даже при сегашните условия като се дига земята, земята не е на 23 градуса, но 22 и нещо, постепенно оста се изправя. Изправя се оста защото южният е по-тежък. Това са отвлечени работи, но всяко изменение, което става на земята става и в нас. И умът ти трябва да има същите наклони.

Казвам: Когато казваме, че един човек е нормално развит разбираме, ако един ден земята се изправи перпендикулярно на своята ос, ще имаме един климат умерен, много добри условия. Тогава и на хората оста ще бъде добре, умът ще бъде просветен, сърцето топло и волята ще бъде силна, ще спазват законите, които Бог е положил на земята. Защото студеното сърце произвежда тъмни и студени мисли. Студеното сърце и студеният ум, то е тъмнина. Когато умът е тъмен и сърцето студено, тогава се ражда тъмнината. Студеното сърце ражда тъмнината. Когато сърцето е топло, се раждат светлите мисли. Колко е сега температурата на човека? 37 градуса. 3 и 7 прави 10. Някой път вие искате да изправите някоя ваша мисъл. Най-първо мислите ще може да ги изправите, ако може да внесете топлина. Ако произведете топлина на вашите чувства, каквато и да е ваша мисъл, можете да я изправите. Ако не можете да внесете топлина в чувствата, не може да се изправи една мисъл. Едно желязо как може да се изправи без топлина? Не може. Съвременна техника без топлина каква би била? Ако няма топлина какво може да направим? Та казвам: Когато говоря за топлината разбирам туй единство в света. Топлината излиза от Любовта. Любовта е мощна сила в света, която произвежда всичко. Сега някой казва: „Топъл човек“. Топлината е вече във връзка със закона на Любовта. Постепенно трябва да се приспособяваме. 37 е нормалната топлина, щом стане 40–41 хората умират. Защо? Тази топлина при 41 сгъстява материята, при 37 градуса е в разредено състояние. И двете цифри в числото 41 са положителни, изгарят. Внасят известна дисхармония, която не е приспособена към организма. Тогава как ще преобразят хората 41. Какъв резултат ще му дадете? Ще ги съберете 4 и 5 имате 9. То е краен резултат. Ако съберете 1 и 2 имате 3. 3 е резултат, 6 е резултат и 9 е резултат. В числата от 1 до 10 – 3, 6 и 9 са резултат. 1, 4 и 7 това са положителните сили, които работят, това са киселини действуващи. 2, 5 и 8 това са основи. Имате 2 като основа, 5 като основа и 8 като основа – каква ще бъде разликата? При две – двама се карат. При числото пет – петима се карат, а при осем – осмина се карат. При едно – един работи, при четири – четирима работят, при седем – седем души работят. Туй е разликата. Тогава, ако един работи, ако четирима работят или, ако седем души работят, резултатите ще бъдат различни. При едното – Божественото работи. При петте – сетивата работят в човека, а при осемте – това са мислите, които работят. Значи при числото 8 – умът работи, при числото 5 – сърцето работи, а при числото 1 – Бог работи. Защото, ако съберете 5 и 8 имате числото 13, което дава 4. 4 и вече волево число. В туй число топлина няма. То е земно число. Ако имате четири вола вие трябва да се грижите за тях, какво е положението им? Ако ще трябва да мислите за 4-те вола, ще трябва да влизате в техния апартамент, понеже 4-те на едно място живеят. Трябва да ги чешете, трябва да им донасяте вода да пият, после трябва да им туряте сено или слама, трябва да им давате зобчица. После не само това, но трябва техните благоухания, които остават в апартамента, трябва с кофа да ги изнасяте навън. След туй трябва да ги впрегнете, да идете на нивата. Целият живот, ако е ангажиран на нивата, какво ще постигнете? Казвате : „Какво означава числото 4?“ Числото 4 означава да гледаш 4 вола, да ги чешеш. Те не могат да се чешат, понеже са свързани, вода ще им донасяш.

Та някои от вас искат да имат положителна мисъл. При съвременното възпитание имаме, се една положителна мисъл. Голямо нещастие е да имаш се една положителна мисъл. Положителна мисъл е да съединиш числата от 1 до 10, да разбираш законите, да разбираш числата, да имаш положителна мисъл. Положителна мисъл без светлина, положителна мисъл без топлина и положителна мисъл без сила не може да има. Някой иска да бъде силен. Той не може да бъде силен, ако той най-първо няма топлина, след туй трябва да има светлина и тогава на трето място ще дойде силата. Някой мисли, че без топлина може да бъде силен. Силата е резултат на чувствата и на мислите. Това е естествения път.

Та казвам: Във вас някой път се зараждат състояния имате неразположение. Станете сутрин, неразположен сте, криво ви е, не знаете причината. Ако нищо не ви интересува, топлина нямате. Житото като го сееш не му давате светлина, то не се интересува от нея. Но щом го стоплиш веднага има желание да пусне коренчета надолу, интересува се вече от центъра на земята и се интересува от центъра на слънцето. Човек когато няма топлина нищо не го интересува. Казва: „Не ме интересуват хората, всеки се интересува от себе си.“ Какво е егоизъм? Едно семе казва: „Аз да запазя себе си.“ Как ще се запази, ако няма топлина? То трябва да иде в земята, да изгние, иначе нищо няма да излезе от него. Казвам: Човек може да постигне туй, което е в него само при Божествената топлина и при Божествената светлина. Първо топлината трябва да дойде. Казвам: Любовта е първият подтик, от нея излиза топлината. Вие може да направите един опит. Във философията има опитна страна. Да допуснем вие станете сутрин неразположен, мъчно ви е. Нищо не ви интересува. Идете, намерете един човек, който има топли чувства, веднага ще се измени вашето състояние. Или, ако имате студени ръце, хване ви някой ваш приятел, стопли ръцете ви, веднага ще се измени вашето състояние. Та сега законът: Който има студени ръце трябва да хваща топли ръце; на когото ръцете са топли, да хваща студени. Трябва да има чрезмерно топлина, за да предаде излишната топлина на студените ръце и нему ще стане приятно. Когато понякой път ръцете ви са топли и сте неразположен, трябва да хванете ръцете на някого, на когото са студени, и веднага ще се смени вашето състояние. Казвам: Като седите, същия закон. Като седите до собата, стане ви приятно, като приемете тази топлина, която е необходима. Чрез ума си човек всякога трябва да държи една нормална топлина, тъй както пчелите – 22 градуса. Вие всякога с ума и със сърцето си трябва да държите 37 градуса топлина в организма. Туй поддържане зависи от доброто сърце. Та казвам: Числото 7 в дадения случай е число на почивка. То е положително число. Шест дни, казва Мойсей, работи, а на седмия ще почиваш да трансформираш. Седмият ден е за почивка. Почивката е отрицателно число, няма да работиш. В почивката човек придобива, а в работата, той предава от себе си, харчи от капитала си. В духовно отношение човек печели. А пък числото 3 е закон на равновесие. Човек е един триъгълник. Трябва човек да учи да пази закона на равновесието. Докато човек мисли пази равновесието си. Ако сте ясновидец ще видите, че в човека има едно колело, което се върти много бърже. Човек върви по една релса /Учителят показва, как краката вървят по една линия, като се движи човек/, като велосипед. Велосипедът е направен по човешката мисъл. Докато мисълта се движи правилно, ти на едната релса вървиш; като изгубиш равновесие, може да паднеш на една или на друга страна, зависи от чувствата. Щом се измени състоянието на мисълта, падаш. Щом се измени температурата на сърцето, изменя се и светлината на ума. Тогава недовиждаш, падаш. С изменението на топлината, намалява се и светлината, ние недовиждаме предметите, не се осветляват и влизаме в стълкновение. Запример, вие не мислите, искате понякой път да кажете някоя обидна дума, не знаете какъв резултат ще направи. Обидната дума е намалена светлина или ще се сбъскате с реалността на нещата. Представете си, че един силен човек ви срещне на пътя. Той иска да му направите една услуга. Казва: „Дайте ми хляб“. Вие казвате: „Нямам“. Казва: „Дай ми доброволно, иначе ще взема всичкия ти хляб“. Вие казвате: „Нямаш право“. Хваща те, взема ти торбата, изважда хляба, взема го насила. Ти казваш: „Безобразник“. Като му кажеш безобразник, иде, че те стоварва на земята. Силният като ти иска, дай му. Ти не искаш да му дадеш, казваш: „Нямаш право“. Силният всякога има право. На силният човек не говори за право. Правото той го разбира. Каквото иска в дадения случай от тебе, услужи му. Ще кажеш: „Ти си страхлив“. Мислиш ли, като те бият ти си от силните хора? Слаб е този, когото бият. Но когато слабия бият и тоягите всички се чупят на гърба му, той е силен, с каквото го бият всичко се разрушава, той е силен човек. Онези, които го бият, отслабват ръцете им и казват: „Оставете го“. Ако биете някой голям камък, искате да отчупите ще ви омръзне да удряте, казвате: „Оставете го“. Законът е: Щом сте слаб трябва да бъдете умен. Слабостта зависи от светлината. Силният каквото иска от вас услужете му. Сега говорим за разумност. Силен човек е и който е разумен човек. Мислите ли, че един слон може да ви направи пакост? Слонът е доста умен. Той никога няма да ви направи пакост, ако го обиждате – доста злопаметен е. Като не го обиждате може да ви услужи. Слонът като минава по пътя, дигне едно дете, тури го на главата си и после с хобота го тури на другата страна. Никога няма да го стъпче. Доста умен е. Има един анекдот за един слон в Индия. Един слон минава и един плъх се пъха в носа, в хобота му. Отива той до една бъчва с вода, туря хобота, напълва го с вода и изхвърля водата в бъчвата и плъха също. После поема наново вода, но поема и плъха пак и пак го изхвърля. Искал да му покаже, че носът не е място за плъхове.

Казвам: Когато дойде една лоша мисъл, тя е като плъха, който влиза във вашия хобот, в носа. Вие идете, поемете вода и 3–4 пъти я изхвърлете. Да ѝ кажете втори път да не влиза.

Сега говорим за музиката. Музиката принадлежи на сърцето. Тя е да поддържа сърцето. Музиката трябва да поддържа сърцето. Биенето на сърцето е такт, който постоянно поддържа. Говорът е резултат на човешкият ум, но музиката е резултат на човешкото сърце, то поддържа ритъма. Биенето на сърцето е ритъм. Сърцето постоянно поддържа този ритъм. Върху този ритъм се гради човешката мисъл. От музиката вече излиза човешката реч. Колкото думите имат по-хармоничен израз, колкото човек говори по-музикално, по-добре е. Колкото му липсва музика е по-груб. Затуй, понякой път аз настоявам на музиката, защото се поддържа сърцето. Казва: „Защо ни е пеенето?“ Ще се подобриш. Без пеене, без музика вътрешно невъзможно е да се задържи онова възвишено състояние на човека. То зависи от състоянието на сърцето. Казвам: Първият основен тон, то е храна. То е посадено семе. „До“ е посадено семе, „ре“ е семето, което изниква, „ми“ е първото клонче. „Фа“ е този клон се развива. „Сол“ това е цветът, „ла“ е вече плодът и „си“ – пак слиза. „До“ – излиза нагоре, „си“ – слиза надолу. Всеки узрял плод долу пада. Всяко посято семе нагоре израства.

Та казвам: В музиката ние се спираме на някои тонове. Ако пеете само „фа“ – удебеляване ще имате. Някои от вас, които сте сухички, може „фа“ да пеете. Пейте хубаво „фа“ ще се закръглите. Онези от вас, които не сте активни, пасивни сте, пейте „ре“ ; които сте много активни, имате много да раздавате, пейте „ла“. Има една част в музиката, за която хората не са готови. Природата музикално работи. Във всяко направление музикално работи. Казвам: Ако искате да имате една основна идея, каквато и да е във вашият ум или едно основно чувство, или една основна постъпка, непременно „до“-то трябва да го вземате вярно. Сега когато се казва, че най-ниския тон има 16 трептения, вие не може да го вземете. Те са много ниски, за да го напишете трябват 12 спомагателни линии под петолинието. Основният тон, той е с 37 трептения. Разбирайте сега. Ако имате една жица от един метър и ако имате друга само от 10 сантиметра, ако чукнете дългата и късата жица, колко трептения ще даде късата и колко дългата? Да кажем, ако една жица в един час дава 37 трептения или в една секунда дава 37 трептения, или в една терца дава 37 трептения, различие има. Та казвам: Тази жица е жива. Зависи какъв е животът, интензивен или неинтензивен. Един живот, който минава през сърцето той събужда чувствата във вас. За да се събуди едно благородно чувство, трябва да имате някого да обичате, за да се събуди трябва да има някой да ви обича. За да се пробуди вашето съзнание, вие трябва да обичате някого. Две неща има, от които се ражда животът. Трябва някой да те обикне по-напред и ти да обичаш после. Но в този, дадения случай първият, който те обикне, той е плюс, ти си минус. Във второто ще се измени – ти ставаш плюс, а онзи когото обичаш, той става минус. Сега казвам: Вие като се обикнете, веднага скандалът е готов вече. Скандалът е анормална проява. Двама души се обикнат и започват да се карат вече. Един скандал произтича от яденето. Готвачът вас не ви сготвил хубаво ядене, веднага скандалът иде. Или ако някой се изказал за вас както не трябва, вие се обидите. Ако не ви сготвят хубаво и ако не ви кажат туй, което искате веднага ще се обидите. Добре, по-добър готвач от природата има ли в света? Че тя е сготвила плодовете, които имате. Децата след като ядат един плод и го хвърлят. Този плод детето откъснало и той не е узрял още. Кой е виноват, готвачът или детето, което откъснало зелен плод. Детето откъсне един зелен плод, хвърли го; откъсне друг и него хвърли. Иде на друго място, дето плодът е зрял, не го хвърля. Ако някой не ви сготви добре, вие сте причината, вие сте притеснявали. Някой път искате някой да ви сготви много набързо. Набързо не става. Не мислете, че е лесна работа да се сготви. Тук за да се родят ония хубавите и възвишените мисли, ако той няма определена температура на сърцето и ако сърцето му е неразположено, той не може да мисли правилно. Ако иска неговите мисли да бъдат безсмъртни той трябва да има едно сърце, което е свързано с извора на любовта. То е идеализъм. Всякога едно чувство, което не държи нормална температура, то не е правилно. Да кажем, имате едно кисело чувство – температурата не е нормална. Какво трябва да правите? Много естествено, след като си ял едно горчива ядене, нали си измивате устата с вода да се премахне горчивината. Значи горчивината се премахва с живота. Животът премахва горчивото и дава условия на хубавото. В човека самият живот разтопява сладките работи и ги прави приятни за човека. Самият живот разтопява и горчивините, но той чисти и горчивините. Човек след като вкуси горчивото, той втори път не трябва да го опитва. Къде е погрешката? Едно дете откъсне една слива, тя зелена и я хвърли. Иде от другата страна, откъсне, мисли, че е узряла, но и тя зелена, и нея хвърли. Туй дете не трябва да къса втора, да знае, че не са узрели тия плодове. Вие седите някой път и в обходата си искате отговор. Той ви казва: „Не съм разположен“. Какво трябва да разбирате? Не са узрели неговите плодове. Ти седиш и казваш: „Кажи нещо“. – „Не съм разположен, идете при друго дърво“. Щом каже, че не е разположен иди при второ, трето, четвърто дето дървото каже: „Разположен съм“. Чакай там дето ти кажат, туй което искаш. Вие нарушавате най-елементарните работи. Казваш: „Защо си неразположен?“ – „Туй, което искаш в дадения случай аз не мога да ви го дам“. Вие искате зрял плод, всичките плодове в градината са зрели. Аз съм бостанджия, вие искате дини. Казвам: „Зелени са“. – „Намери някоя“. – „Как ще намеря не са узрели. Аз не мога да ги накарам да узреят“. Казвам: „Не е време за дини сега“. – „Но аз искам да видя макар да са зелени“. Неразбиране това е на закона. Иди навреме, когато дините зреят. Този ще ви откъсне. Тогава не искайте нещата преждевременно в живота си. Има известни мисли преждевременно, има известни чувства преждевременно, те са в процеса на оформяването, на зреенето. Човек трябва да се съобразява със законите, които регулират човешката мисъл. Хубавите чувства регулират човешката мисъл.

Ако сега вземете горно „до“ и долно „до“, каква е разликата? В първата октава вземете „до“ и във втората октава вземете „до“, какво означава? Аз посаждам динено семе, то е „до“. Израстват, дойдат до горно „до“. Завържат, но още са зелени, значи плодът не е узрял. Тогава във втората октава, в „ла“ ще намерите узрели плодове, узрели дини. Аз като ида при един бостанджия ще питам: Кога са дините? Зная на колко октави зреят дините и няма да го питам дали са узрели. Казвам: Те са минали първата октава и на „ла“ на втората октава ще кажа: Откъснете ми една диня. Най-хубавите дини са във втората октава. В първата октава са зелените дини, във втората – са подутите, а в третата – са вече узрелите.

Фиг. 2Представете си, че имате човешкото чело (Фиг. 2). В това първото, полегатото чело не очаквайте философия. Този, който има това високото чело, той по философия може да говори. Първият е бостанджия. Ако искате философия при другия ще идете. Някой казва: „Много мисли“. Мисълта има известни форми. Знайте защо. Този има по-голяма топлина. Всеки човек, който е философ, в него сърцето дава повече топлина. И в мозъка е същия закон. Този с полегатото чело не може да бъде музикант. Слаба е музиката. Този човек, в когото разсъдъкът работи, в него музиката е повече развита, отколкото с обективния ум. Ако разгледате черепа на всички даровити музиканти, ще видите как хубаво е оформено челото. Тия с полегато чело, знаменити виртуози може да бъдат, знаят да свирят. В туй отношение музиката поне трябва да ви интересува. Човек, който не е музикален, той и здрав не е. Здравите хора, които обичат живота те са музикални. Човек, който стане песимист няма тази топлина, изгуби смисъла на живота, той няма музика. Не трябва да се губи топлината на човешкото сърце. За да не се губи трябва музика. Учителите трябва музикално да възпитават. Ще види какво липсва на някое дете и чрез музиката ще гледа да го придобие. Някои деца слаби са в движение, „ре“ ще ги учи да пеят. Нямат обхода, маниери „ми“-то не дава топлина. После харчат много, не събират – ще ги учи „фа“ да пеят. Има някои като кокошката, влезе в крината и разхвърли всичко. Утре пак гладува, пак търси крината. Всеки ден крини не се намират. Катерицата, мравята много добре вземат „фа“. Който иска да научи „фа“ да иде при мравите, при пчелите. Пчелите вземат „фа“, събират всичко в кошера. Пеперудите вземат много добре „сол“, доминантата, затуй имат хубави дрехи. „Сол“ една пеперуда отлично взема. Съвършено взема тона „сол“, майсторски го взема. Това са твърдения, малко хора ги знаят. Онези, млекопитаещите, които забравили пеенето, дрехите са им черни, а някои са оголели.

Музиката е на границата на челото, от двете страни по средата. Музиката е границата между физическия свят и духовния свят. Под музиката седи редът и порядъка, математиката на физическото поле. А пък в духовния свят, над музиката седи идейния живот. Защото на музиката ѝ трябва форма на способността, която да създава формите на тоновете, да създаде красива форма на всеки един тон. Сега вие може да направите един опит. Някой път неразположен сте – направете един опит. Вземете „сол“ и вижте какво влияние ще окаже. Пейте „фа“ да видите какво влияние има. Може да вземете някаква класическа песен дето тонът „фа“ се среща най-много. Вие пейте песен, дето се среща повече „сол“ от другите тонове. Или някъде „ми“ се среща или „ре“. Ако искате може да направите опит. Вие искате да направите опит с „ми“. Вземете песен, в която има повече „ми“. Някои от вас, които сте музикални и искате да направите опит, тогава изпейте гамата три пъти. Изпейте да видите какво влияние ще окаже върху сърцето. Или някой път имате слаб пулс, изпейте гамата и веднага ще урегулирате пулса на сърцето. Ти търсиш лекар, когато сам можеш да си помогнеш. Изпей гамата, веднага ще урегулираш пулса. Пък като наука ще дойде музиката. Онзи музикант трябва да приготви храна, във всичките песни, които съчиняват, те приготовляват храна за бъдещите хора. Като пеят техните песни, да им помагат.

„Сол“ е цветист тон. На „сол“ да турим една дума, която да съответствува. Дайте ми една дума приблизително. „Сол“ – ол. На английски ол (all) значи всичко. „Сол“-та е доста на място. С-то замязва на месечината. С-то е хладно. Доста хладина има. О-има добри условия. Л-то е топлина. Л-то в дадения случай доставя топлината. О-то представя условията и С-то е проявата, къде може да го поставиш. „Сол“ на болния не туряй. /Учителят пее: „Сол на болния не туряй, малко сол е доволно за него. На здравия тури сол с трите пръста, а на лошия с шепата туряй.“/ На лошия като му направиш солено яденето, той търси вода. Та пей на себе си: „Аз ще си турям с трите пръста“. Какво значи „сол“? – Не прекалявай в своите удоволствия. Всичките удоволствия са прекалена сол. Доволството е нормално, удоволствие ненормално. Всякога когато ние имаме нещо, което не съответствува на нас, винаги тогава има повече сол.

Да кажем музикално пей: „Топли чувства, светли мисли раждат, добри постъпки“. Пеенето ако е горещо ще го дигнете нависоко да изстине. Ако е много студено, ще го снемете надолу. Пей го по-ниско. /Учителят пее: „Топли чувства, светли мисли раждат добрите постъпки“./

Казвам: При възпитанието може да правите музикални опити. Правете различни опити да поощрявате клетките си, защото те в музиката се кредитират. Всяка нехармонична мисъл се възприема и всяка хармонична мисъл се приема от клетките. Затуй винаги музикално трябва да се говори на тялото. Растене без музика не може да има и здраве не може да има. Мозъкът не е хармонично направен без музика. Сърцето не бие правилно. Казвам: В новото възпитание първо трябва да се тури музиката, за да бъде мозъкът в нормално състояние, за да бъде сърцето в нормално състояние и за да бъде тялото в нормално състояние. Затуй понякой път по двама души може да се събирате, дует или трио, квартет не ви препоръчвам. Трио е доста хубаво. Сопран, тенор и бас. Алта ще оставим. /Изпяхме няколко тона/.

Сега излизаме из областта на механическата музика. Тоновете, които излизат от някой железен прът се различават от тоновете на цигулката. Тоновете от металическите струни се различават от тия струни, които са направени от животни. Аз съм за струни направени от животни, по-верни тонове дават. Казвам: Първо се научете да пеете. Най-хубавата струна е човешкият глас. На нея всички може да пеете. Ако тази струна може да пее, всичко може да постигнете. Другите външни инструменти лесно може да се усвоят. Онези от вас, които искате да пеете, някой път ще ви дам наставления, как да пеете. Не само за яденето трябва да се обръща внимание, но какви мисли трябва да изпращаме на ларингса, за да се развие. Оттам излиза музика и оттам излиза и говорът. Колкото се може говорете меко. Когато кажеш: „Какво искаш?“, кажи го меко не грубо. Или казваш: „Какво знаеш“. Може да го кажеш грубо, но може да го кажеш меко. Ние мислим, че много знаем. После казвате: „Ти добре ли си?“ Произнеси „добре“, че и на тебе да ти е приятно. Произнеси думата „любов“, че като, че мед капе от устата ти. Ти говориш за любовта, и много грубо произнасяш. Трябва да се произнасят думите меко, думите „добро“, „съзнателно“, „знание“ – меко и тихо. Ние произнасяме всички неща много силно. Един оратор като говори то не е музикално. Те искат да направят ефект. Говорът да е музикален. Говорете на себе си музикално, говорете и на другите музикално. Пейте музикално. Ти щом пееш и под лъжичката ти ще се образува топлина. Пей докато почувствуваш топлина под лъжичката. Една малка толина трябва да се яви. Или който пее, да измерва температурата в себе си, 1⁄10, 1⁄20 от градуса да има изменение. Аз забелязвам в музикално отношение, хората още не са музикални. Малко хора ще срещнете с музикално меки ръце. Ръцете са много груби. Ако пее хубаво човек, кожата ще придобие една мекота. Мекотата е здравословно състояние на организма – има нормално вода, има нормално топлина, има и нормално светлина.

Казвам: Музиката ще влезе във вас като едно от първите хигиенични правила. Ще имате здравословно състояние. Да говориш и да пееш, то са два метода. Ще се учиш меко да говориш и хубаво, хармонично да пееш. То са две здравословни условия. Например каже: „Да имаме приятен обяд“. Каже го грубо. Кажете: „Да имаме приятен обяд“, но го кажете тихо, не го казвайте силно. Като кажеш за яденето, музикално да го кажеш, че в тебе да се събуди едно чувство на красота. Като погледна сливата, казва: „Ако имам вяра“. Казва: „Да пея за вярата“. Аз когато ям една слива, пея песента на вярата. Като ида при гроздето, което е кехлибарено, жълто, пея за мъдростта, за знанието; като ида при черешите пея за живота. Като ида при черешата, колко е приятна, започна да пея за живота. Като видиш растението, то е доволно, като не му пееш песен – не е доволно. При черешата трябва да пееш песента, като ядеш черешата да ти е приятно. Тогава растението е доволно от тебе. Те са разумни същества. Туй, от което ти си недоволен и окръжаващите и те са недоволни; туй, от което ти си доволен и те са доволни.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
11 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 5. ХII. 1941 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.