Добрата молитва.
Имате ли някаква тема зададена? – /Нямаме./
Тогава пишете върху темата: „Свойства на меките думи.“
Каква е разликата между свойство и качество? Качество значи качване нагоре. Качество на едно растение или свойство. Да се увива е свойство на растението, качество е да върви нагоре. Свойства е скорошна дума. Не е много стара дума. И качество не е много стара дума. Казваме свойство, свойствено е на човека. Запример думата „религия“ е стара не е нова дума. Коя е най-старата дума? „И“ е най-старата дума. „И“ е цяла дума. „И“ е много стара дума. „И“ – какво значи? На турски – добре. Тя е едносложна дума. Представете си, че ви дават една тема да развиете: „Силата и ползата от житеното зърно“. Каква сила може да извадите от едно житено зърно? Колко неща може да направите от едно житено зърно? Какво е допринесло то? Ако не беше житеното зърно какво би станало с човека? Ако човека го хранят с царевица ще има един характер. Ако го хранят със съчми ще има друг характер. Ако го хранят с ръж характерът му ще се измени. Ако го хранят с пшеница ще прояви друг характер. Вземете онези животни, които се хранят с месо. Какъв характер имат? Много буйни са. От месоядните животни няма нито едно, което е кротко, всичките са като оси. Осите са месоядни. Ако забележите в движението на една пчела и движението на една оса, много се различават. Като гледате движението на пчелата има благородство в ходенето, а като наблюдавате ходенето на осата има нещо разбойническо. Като върви сприхава е. Ако я бутнеш веднага ще те охапе.
Сега на вас какво ви липсва, каква липса усещате в дадения момент? От кое имате най-много нужда и от кое най-малко? Кое ви липсва в дадения момент? Някой път човек усеща като че ли му липсва нещо. Какво му липсва? Детето иска да израсте нагоре. Мисли много да израстне, колко може да израстне едно дете? 165–175 до 2 м. едва ли може да израсте, но тази идея е грандиозна. То мисли, че като планина ще стане високо. Да кажем, че е израстнало 170 см. Малък ръст ли е това?
Фиг. 1Има една теорема, че между равните
страни лежат равни ъгли в триъгълника. На каква големина са ъглите?
Каква е стойността на всеки един ъгъл. Всяка страна показва, че
извършва по-голяма работа (Фиг. 1). Ако
имате една линия около 2 см. или 3 см., ако тя е 3 см. повече
пространство е изходено. По-голямата линия показва повече работа
свършена. По-малката линия показва по-малко работа свършена. Тази
линия при този ъгъл не върви по права линия. Ако само наблюдаваш
нещата носът ще стане прав. Ако искаш да се удоволстваш, да пееш,
носът ще стане дълъг. Ако искаш да обсебиш нещата само за себе си
носът ти няма да се продължи. Ако само изучаваш нещата носът ще бъде
прав. Ако искаш ти да ги обсебиш, да ги имаш за себе си, ще се
образува друга линия, ще се образува широчина на носа. Дължината
показва само стремеж да гледаш нещо. Когато искаш да ги обсебиш ще
образуваш широчина. Тази широчина на носа има отношение към
дробовете. Щом носът е тесен – дробовете са малки. Щом носът е
широк – дробовете са добре развити. Казвам: Какво не достига на
човека. Хиляди неща има, за които хората се безпокоят. Едно същество
може да се безпокои, че няма вода или може да се безпокои, че няма
хляб, или може да се безпокои, че няма дрехи, или може да се безпокои,
че няма обуща. Запример, за какво може да се безпокои един петел?
Петелът може да се безпокои, че няма гребен. Някой път зимно време
измръзне гребенът, обеля се. Като измръзне гребена, не може да пее
хубаво. Като има гребен пее по-хубаво. Като измръзне гребенът тонът на
петела се изменя.
Често вие искате да се самовъзпитавате. Има един вътрешен начин, но той е много труден. Има един механичен начин. Да допуснем, че вие имате слаба воля, но слабата воля не е организирана воля, не е възпитана. Ако упражнявате палеца си разстройвате го. Ако сте ленив и искате да учите нещо ви казва: „Не бива, какво ще учите сега“. Или решили сте да идете в училище, нещо ви казва: „Днес няма какво да ходиш“. Причината е в палеца, разстроен е палеца. Ако разтриваш левия палец ще подбудиш сърцето, ако разтриваш десния пък ще дадеш устрем на волята си. Хубаво е понякой път да разтривате палците. Може да разтриваш първата фаланга. Основните тонове са на волята – „до“, „ре“, „ми“. Или някой път си сприхав обичаш да обиждаш хората. Обиждаш някой човек понеже чувството на справедливост не е развито у тебе. Щом човек обижда другите, той не е справедлив. Всеки човек има известни черти, които трябва да зачиташ. Че един човек не може да пее, не показва, че не е способен, но умът му не се е обърнал в тази посока. Може да има способности, но само не ги е проявил. Какво трябва да спазвам спрямо другите и спрямо ближните си? Много мъчно е да определиш какво трябва да бъде твоето отношение към ближните. Да обясним нещата по-отблизо. Да допуснем, че твоите крака и ръце са твоите ближни. Какви трябва да бъдат отношенията ти към краката и ръцете ти? Ако ти постъпиш зле с крака си, ако ти повредиш крака си, те страдат, но и ти страдаш. Някой път може да ти дотегне и с единия крак риташ нещо. Като риташ, като наказваш единия крак, ти виждаш, че наказваш и себе си. Значи няма да риташ с крака си. Някой път може да изнасилиш ръката си. Изнасилването на ръката ще се отрази върху тебе. Когато говорим за отношението към нашите ближни те имат известно отношение и към нас. Това отношение се отразява върху нас. Ако постъпваш зле с ближните си ти постъпваш зле и със себе си. В това отношение човек може да изнасили своя ум, може да изнасили своето сърце и своята чувствителност. Тогава се явяват страданията. Страданието е една реакция, която заставя човека да мисли. Да допуснем, че някой път вие мислите, че на вас хората не обръщат внимание, не ви обичат. Какво разбирате под думата „необичане“? Не какво е вашето мнение, философското тълкувание какво е? Говорим за Любовта, но то са такива схващания, които са дошли отпосле. Първоначално, когато е създадена думата, какво се е разбирало под думата „обич“? Първоначалното значение да обичаш нещо, значи да имаш един товар, носиш го на гърба си и да снемеш този товар това е обич. А пък под думата „любов“ значи да вземеш този товар и да го туриш на гърба си, натоварваш се. Дигаш товара на гърба си – това е любов, снемаш товара – това е обич. Една кокошка когато снася едно яйце – това е обич. Когато го измъти – това е любов. Ти имаш едно желание, мъчи те. Ако се гледа чисто психологически може да си помогнете. Има едно желание, което тебе те мъчи. Това желание, само по себе си има доста голяма тежест, доста дълго време си го носил и трябва да го снемеш от своето съзнание. То е цяла наука. Има известни мисли, които трябва да ги снемете да си починете. И трябва тази мисъл да я дигнеш да си починеш. Една мисъл, която дълго време носиш съзнанието се уморява вече. Тази мисъл трябва да я туриш някъде, обективно да гледаш. После пак може да я вземеш. Та казвам: Сега хората нямат ясна представа какво е да чувствуваш. Особено място има в съзнанието за чувствуването. Седи известно желание, ако дълго време ти чувствуваш някаква тежест, ти трябва да го туриш настрана за да си почине съзнанието ти. Съзнанието ти да е свободно от това желание. Съзнанието ти трябва да е свободно от някаква мисъл, която може да те безпокои. Да допуснем, че вие се сърдите. Какво нещо е сръднята? Да допуснем, че вие сте учител и две деца са се разсърдили, разсърдили са се за две ябълки. Въпросът е, че едната ябълка е по-голяма, значи причината е в големината на ябълката. Едната ябълка била по-голяма, другата по-малка и едното дете се ръзсърдило, че другото взело по-голямата ябълка, а то по-малката. Онова, което взело по-малката ябълка недоволно, че другото взело по-голямата. Какво трябва да правите сега. Ако вие сте учител как ще разрешите въпроса? Природата направила тази ябълка по-голяма. Колко начина има, по които можете да ги примирите? Ще разделите двете ябълки наполовина и на всяко дете ще дадете по половина от голямата и от малката ябълка. Като видят те ще се примирят. Вие трябва да изучавате психологията. Каква е психологията на едно дете, което е недоволно. Интересно е психологически да го знаете, да видите, какво е психологическото настроение на недоволното дете. Как ще го представите това? Туй дете не седи спокойно, но то изявява своето недоволство. Като вземе малката ябълка то обърне гърба си. Ако и двете деца са доволни и двете се гледат, едно срещу друго седят весели, засмени. Щом едната ябърка е по-голяма те се обърнат с гърба си. Каква е разликата? Щом един човек обръща гърба си той е от друг свят. Щом си обръща лицето към вас той е от същият свят. Щом обърне гърба казва: „Ти си от друг свят“. Казва: „Ти си от друг свят и аз съм от друг свят, не може да се спогодим“. Забелязали ли сте какви са гримасите на детето, което се сърди. Да допуснем, че вие сте художник и искате да нарисувате една картина – разсърдили се две деца за две ябълки. Художникът трябва да нарисува едно естествено положение, трябва да нарисува лицата, после гърба им, какво отношение имат. Като обърнат гърба си какво положение имат и каква гримаса има детето като е недоволно. Къде се изразява сръднята? Сръднята се изразява чрез устата, после свива веждите си. Ако е слабо – свива веждите, ако е силно – взема една поза. Веднаж наблюдавах две деца турени в колички наблизо една до друга. На едното дали една ябълка а другото няма. Гледам онова, което няма ябълка е недоволно, посяга, хвана другото за косата разтъси го и му взе ябълката. Другото дете плаче. По едно време то се пресегна разтърси детето за косата и пак си взе ябълката. Другото почна да плаче. И така ябълката почна да ходи от количка на количка и те едно на друго си разтърсват главите. Питам: Какво трябва да се прави когато две деца имат една ябълка и количките им са наблизо. Ако бяха надалеч количките им няма да могат да си дърпат косите. Понеже са наблизо едното казва: „Ти защо не ми дадеш от тази ябълка. Защо не ми отделиш?“ И то вземе ябълката. Другото казва: „Ти като си умен защо не разделиш ябълката?“ И то го хваща за косата. Това са психологически моменти. Наблюдавам защо се хващат за главите, защо се дърпат за косите. Някой човек когато срещне някоя неразрешена задача се хваща за главата. Защо се хваща за главата? Изобщо не е произволно това хващане. Понякой път човек чувствува несправедливост. Тази област, за която се хващат на какво съответствува? Когато се хващат отпред за главата има причина. Счита, че нещата са несправедливо направени. В такъв случай хваща се точно за главата там където е чувството на справедливостта, където е съзнанието на съвестта. Този човек е несправедлив, как не му иде на ум, че трябва справедливо да постъпи. Когато счита, че не е умно направено нещо хваща се за челото. Българинът като намери човек, който не мисли хваща се за челото, иска да му покаже да мисли. Когато мислиш хващаш се за главата. Когато иска да бъде справедлив хваща се за черепа отзад. Българинът не знае, но то е като инстинкт, чувствува, че като се хване човек за главата вече въздействува със своята мисъл. Онзи, който не постъпва справедливо, като се хване за главата явява се съзнанието. Казва: „Аз не постъпих справедливо“. Та казвам: Мислете справедливо, вие не знаете къде е насочена вашата мисъл. Щом мислите несправедливо, мисълта е насочено отзад, горе, от двете страни на главата. Или искате да извършите нещо да бъдете енергични. Тази част е над ушите от двете страни на главата. Казвам: В разните области на мозъка седят разни енергии, с които вие може да си послужите. Ученият човек е наблюдавал мозъка и може да извади каквато иска енергия. Който не знае той се намира в затруднение. Допуснете, че имате двама души, на които умствените енергии не са развити. Човек на когото чувството за хумор е развито той не се сърди. Когато го обидят, той вижда смешната страна, засмива се и минава. Който не може да се засмее той ще се разсърди. Който се смее лесно му минава, който не се смее не му минава лесно. Един човек на когото хуморът е развит, един човек на когото главата горе е добре оформена мъчно се сърди. Ти, ако си художник теб ще ти е приятно, че някой се е разсърдил. Ти като се разсърдиш искаш и друг да ти се сърди. Лицето има известни гримаси. Един художник, ако иска да нарисува един, който се сърди, трябва да разсърди някого. Той като се разсърди художникът ще го нарисува. Та ви казвам: Когато се сърдите да се нарисувате. Вземете едно огледало да се видите. Щом се разсърдиш вземи огледалото, вземи една книга и нарисувай какво е лицето ти. Ти се разсърдиш в себе си и казваш, това ще направя, онова ще направя. Огледай се в огледалото и виж какви линии има лицето ти. Като се огледаш ще се засмееш. Ти като се видиш лицето ти има особени линии и започнеш да се смееш. Ти си свил веждите и мислиш, че всичко може да направиш. Като се погледнеш в огледалото с такова изражение, ти нищо не може да направиш. Или да допуснем, че ти си недоволен. Нямаш хубави обуща. Недоволен си. Извади огледалото и огледай се. Виж какво свиване има на лицето ти. Ако си недоволен за обуща особено свиване има, ако си недоволен за шапка друго свиване има. В разните места на лицето ще се явят разни свивания. Когато си недоволен, наблюдавай се. Хубаво е човек да се оглежда когато е недоволен. Хубаво е да се оглежда и когато е доволен, да види оня хубавия образ, който носи доволството. Вие понякой път се оглеждате когато обличате някоя дрешка. Не зная когато се оглеждате на какво обръщате внимание. Гледате как сте се вчесал, гледате лицето ви да е хубаво измито, гледате дрехите ви гънки да нямат, всичко да е в ред. Българинът ще прегледа поясът му как е завит. Момата ще прегледа диплите на роклята ѝ как са. После обущата ѝ дали са чисто замазани, после ако е забрадена чумберът ѝ как е завързан, ъглите на кърпата ѝ как са. Цяла геометрия е то. Възелът на кърпата как да бъде, единия край по-дълъг – другият – по-къс. Всичките тия неща действуват възпитателно. Цяла психология има.
Та казвам: Има един начин за наблюдение. Красивите чувства винаги образуват особено свиване на лицето. Човек, който обича да се сърди често, остават известни линии на сръднята по него. Ако човек е алчен, алчността оставя известни линии. Ако е страхлив, страхът оставя известни линии. Ако е груб, грубостта оставя известни линии. Ако изгуби своята жизнерадост, меланхолията оставя известни линии. Ако мисли добре, добрата мисъл оставя известни линии. Лицето мяза на везмо. Когато всичките мисли идат хармонично, чувствата и постъпките идат хармонично, образуват се хубави линии върху лицето. Ако често стомахът боледува оставя известни линии върху лицето. Ако дробовете боледуват, оставят известни линии върху лицето. Ако болестта е в мозъка и тя оставя линии на лицето. Всички неща се отразяват по лицето. Не само това, но по очите остават известни петна. Туй, което наричат ирисова диагноза, на това именно е обоснована. Разните болести оставят разни петна в разните области на окото. И така се изучават болезнените състояния на човека. Също и здравословните състояния. По тези петна, по ирисовата диагноза се намират болезнените състояния. В какво се състои здравословното състояние на човека. Като се наруши то идат болезнените състояния. Първото нещо, ако не сте весели, дружете с хора, в които туй чувство на веселие е развито. Ако във вас вярата е слабо развита, защото вярата не е способност, но то е чувство, дружете с хора, в които вярата е силно развита, да ви предадат вяра. Ако вие сте меланхоличен и във вас чувството на надежда е слабо развито, дружете с хора, в които надеждата е силно развита. Ако вие не сте музикален, дружете с хора, които са музикални. Музиката не е чувство, но е способност. Дружете с хора, които са способни и силно развити, те ще ви предадат от силата. Във вас ще се роди желание да бъдете силни. Или слаби сте по математика. Дружете с някой, в който тази способност е развита. Центърът на математиката седи по-долу от музиката. Занимава се с обективния и конкретния свят. Близо дето седи редът и порядъкът на нещата. Човек у когото това чувство е силно развито, за всяко нещо ще иска да е на мястото си. Дружете с хора, в които да е развито това чувство. Има хора, които държат всичко в безпорядък, редът е слабо развит в тях. Един учител, който се занимава с възпитанието, трябва да се интересува от децата и да има разнообразни деца, да не бъдат еднакви. Ако всички са тъпаци, ужасна работа е.
Когато се говори за онзи свят трябва да си го представяте реално. Сега някой път вие считате един дух за невидим. Едно същество от другия свят вие не може да си го представите. Но те са хора с изящни лица, като човеци, но са много мощни. Жителите от оня свят са много мощни, дефекти нямат. Като ги погледнеш привличат вниманието. Всичко у тях е хубаво. Като видите такова същество, във вас ще се произведе такова чувство, както когато видите една хубава баница. Яли ли сте хубава баница, малко червена, но да не е прегоряла, всичките материали са хубави. Като видиш такова същество, всичко у него е добре устроено, няма дефект, приятно ти е да имаш едно лице съизмерно, челото, устата всичко е красиво. Усмивката е хубава. Един човек от оня свят, аз го представям на вас като един хубав извор, който клокочи много хармонично. Като го гледате приятно ви е как излиза водата. После пясъкът е красив като извира, приятно ти е да гледаш. Като гледаш такова лице на същество от оня свят, нещо красиво излиза от него, една енергия във всяко отношение. Хубаво е да срещнеш такъв човек. Вие срещате мечка. Защо ви е страх от мечката? Кое е страшното в мечката? Ако видите една пеперуда, ни най-малко няма да се уплашите. Като видите змия ще се уплашите. Кое е страшното в змията? Има нещо страшно. Като видят пеперудата децата тичат да я хванат. Има нещо, което ги привлича. Тази пеперуда е с хубави крилца с малка главичка. Децата се чудят как така с тази малката главичка има такива хубави крилца. Ние имаме големи глави пък не сме толкова красиви.
За естетика не се гневете. Щом се разгневиш веднага представи си едно същество, което има всичко на разположение. Не мисли какво нямаш, но мисли заради него какво има, че е станал доволен. Да кажем, че ти не можеш да свириш. Представи си един цигулар, който има хубава цигулка и свири хубаво. Радвай се на него. Като се радваш на цигуларя, ти ще придобиеш нещо, ти се свързваш с него. В природата нещата протичат. От благословението, което той има ще дойде на тебе. Ако ти се сърдиш, ще живееш, като човек в пустинята. Със сръднята водата няма да дойде. Като мислиш за един цигулар, ще докараш водата отдалече да дойде при тебе, ще се канализира. Самовъзпитанието показва, че когато нямаме нещо, трябва да направим канализация. Сега някои казват: „Аз без Бога мога“. Бог е една необходимост в света, понеже е съвършен. Когато мислим заради него, ние добиваме това, което нямаме. Той е единственото същество, от което може да дойде нещо до нас. Казва: „Защо ще вярвам?“ Щом е за Бога значи имаме еднакво нужда. Тази нужда може да е в умствено отношение, може да е в духовно отношение или може да е за тялото. Може туй, от което имаме нужда от него може да дойде само. Когато мислим за другия свят, същия закон е. Щом мислим за дърветата, може да кажете, че те не са много умни, но имаш нужда от дърветата, от плодовете им. Плодовете показват, че дърветата не са така глупави, много умни са. Следователно щом мислиш за една ябълка, круша, ти вече като мислиш придобиваш онова, което крушата има. Като мислиш за един извор придобиваш нещо от извора. Ти не може да мислиш за нещо, от което нямаш нужда. Ти мислиш за слънцето, придобиваш от онова, което слънцето има или мислиш за земята, трябва да ходиш по нея. Значи всяко нещо, за което мислим имаме нужда от него. Когато нашата мисъл е права, тогава енергиите правилно отиват и правилно идат до нас. Казвам: Земята за Бога е една от необходимостите. Не само да вярваш, но само от Него ще получиш туй, което от никъде не може да получиш. Заблуждение има в разните религиозни системи. Ако вярваш в някой камък какво ще получиш? Ако вярваш в едно дърво, едно дърво не може да бъде божество, един камък не може да бъде едно божество. Ако направиш един камък божество какво ще добиеш? Нищо няма да добиеш. Идеята, която мислим за Бога, когато мислим заради него, трябва да знаем, че Бог е единствен, който задоволява нуждата, която в дадения случай имаме и която никой не може да задоволи. Ако ти си жаден, само изворът ще задоволи твоите нужди. Трябва да намериш този извор и не да го гледаш, не на картина да го имаш, не на кино да го гледаш как извира, но трябва да идеш при самия извор, да влезеш в контакт с него, да пиеш водата му. Да влезеш в контакт с реалността, да я опиташ и туй което опитваш да задоволи нуждите ти, то е реалното. Туй, което не задоволява нуждите ти, то не е реално. Отношение няма между него и тебе.
Вие всички не сте еднакво щедри. Някой е по-щедър, някой е по-скържав. Ти искаш да бъдеш щедър, какъв метод ще употребиш при възпитанието? Първото нещо е да гледате щедрите хора как дават. Щедрият като бръкне в джоба никак не гледа. Който не е щедър бръкне в джоба, извади погледне, намери, че е много, върне го, пак извади, пак погледне, докато намери някоя дребна монета и даде. Аз съм наблюдавал, някой извади едно парче от торбата, види голямо парче, върне го, отчупи пак го погледне, пак отчупи и чак тогава даде. Някой като бръкне и извади парчето, веднага даде. Той е щедър. Който вади и отчупва, че тогава дава, не е щедър. Ако искате да развиете щедрост не отчупвайте. Да допуснем, че имате един милион. Или да допуснем, че имате една торба с 10 хляба. Среща ви някой, колко ще дадете? Да направим психологичен опит. Носите 10 хляба, колко хляба ще ви се откъсне от сърцето да дадете? Или да кажем 50–60 души гладници ви срещнат, вие сте офицер имате 50–60 души гладни войници. По колко ще дадете на всеки? Ако ти си сам, защо ти са 60 хляба? Ако имате 60 хляба, по колко ще дадете на всеки войник? Някой ще даде по един хляб, някой ще даде по половин хляб. Има едно естествено чувство у човека, което се явява, да дадеш. Ти дадеш и си доволен. Като дадеш, ти сам да си доволен, че си дал. Някой път дадеш, ти не си доволен. Казваш: „Много дадох“. Някой път дадеш и не си доволен, че малко си дал. Има едно естествено даване, като дадеш да си доволен. Ти вървиш по пътя и се радваш като си дал. Доволен си – то е естественото даване. Естественото даване е това, в което ти се радваш, като даваш. То е божествено даване.
Онзи, който иска да изучава музиката, той трябва да има за идеал, онези, добрите свирци, които хубаво свирят и пеят. Ако нямаш един модел ти не може да се научиш да свириш и пееш. Ние трябва да имаме модел. За тия лампи, които имаме модел е слънцето. Звездите него го имат за идеал. То е научило хората как да правят свещи.
Запример, вие често пеете „Махар Бену“. Не може да го пеете хубаво, понеже не знаете какво значи. „Махар Бену“ всякога го пеете както не трябва, защото не го разбирате. Коя гама е то, така както е написано? Имате три бемола: „до-миньор“. То е с бемоли понеже слиза надолу. Слиза в условия, които са малко по-трудни. В „Махар“ ти най-първо погледнеш нагоре към върха, но ще погледнеш и надолу, където трябва да слизаш. „Махар“ – е слизане надолу, „Бену“ – е възлизане нагоре. „Аба“ е вече равно. Идеята ви давам каква е. „Махар“ – е естествено движение надолу, „Бену“ – е естествено движение нагоре, да се качиш. „Аба“ – като си се качил на мястото, дето може да ходиш има простор широк. Давам ви идеята за песента „Махар Бену“. „Махар“ – слизаш в една долина, „Бену“ – възлизаш вече нагоре, а „Аба“ е мястото, дето вече може да се разхождаш. /Учителят пее „Махар Бену Аба“/. Три положения имате – слизане, възлизане и естествено движение, дето може да премахнете препятствията. Препятствията произтичат от слизането и възлизането. Дето ходът е естествен то е „Аба“. Думата „Аба“, значи отиваш на работа. Не отиваш на разходка, но на работа и то много сериозна работа. Отиваш по приятна и много сериозна работа. „Аба“ е най-приятната работа, която свършваш. „Махар“ е естественото движение надолу, най-приятното нещо дето може да слезеш. „Бену“ е най-приятното високо място дето може да се качиш. „Аба“ е най-приятното равно място, дето може да работиш, дето може да живееш. Туй значи „Махар Бену Аба“. Това е графически идеята за „Махар Бену Аба“. Когато пея тази песен, тази идея е в ума ми. Слизане, качване и на равно място ходене. Когато човек няма тази идея, пеенето е обикновено и нищо не означава. При „Махар“ – слиза отгоре надолу. При „Бену“ – колкото отиваш нагоре и гласът отслабва. „В мрак и тъмнота“ съответствува на това слизане. Но „слънцето на живота“ съответствува на „Бену“, възлизане нагоре. Сега ви давам графически израз. „Махар“ е естествено слизане в най-приятното място. „Бену“ е най-приятното възлизане дето може да се качи. „Аба“ е мястото дето може да живее. В музиката има слизане. „До“ е основния тон на слизането, „ре“ е възлизане нагоре, „ми“ е „Аба“. Имате основните „до“, „ми“, „сол“. „Сол“ е върхът. „Сол“ е красивото, на полето или „сол“ е формата, която създава красота. „Сол“ доминира. От „сол“ зависи какво ще бъде плодородието. От цъфналия цвят, зависи какъв плод ще излезе. „Сол“ отпуща голям кредит. „Сол“ е щедро, веднага туря колко да се дадат. „Ла“ е касиер. „Ми“ е, което отиде и каже „дай“. „Ре“ е движение нагоре. „Ми“ е какво може да се постигне. „Сол“ е формата в която се постига. „Ла“ е каквото се реализира в една мисъл. „Си“ е онова, което ще се опита от добитото. Имате песента „Давай, давай“. Изпейте „ла“. То показва един извор. Ти си извор, трябва (да) течеш. Давай, давай има движение. Ти като си застоял запей „Давай, давай“. Да се развържеш, да потечеш. Да направиш нещо. Ти си се свил. Стани, направи каквато да е работа. То е давай, давай. Давай, много широк смисъл има. Сега ще изпеем само „Давай, давай“, няма да изпеем докрай песента. Понеже, ако изпеем ще трябва да ни благодарят. Ще изпеем „Давай, давай“ само до „Да се сее на нивата“. Трябва да се чисти, няма да бъдем там. През зимата като дойде, сняг ще има. /Изпяхме песента/. Музикално както е турена песента трябва да се свърши, да се чисти през зимата.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХХI година.
12 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 12. ХII. 1941 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.
Бележка (на координаторът):
На 19. ХII., 26. ХII., 1941 г., на 2. I., 9. I. 1942 г. по каталога на
Елена Андреева няма лекция.