Припомняне

Отче наш.

„Красив е животът“.

Тема имате ли зададена? – /Имаме./ – Четете. /Прочете се темата: „Малките и големите противоречия“./

Кои са малките и големите противоречия? В какво седи трудността на малките и на големите противоречия? Ако нямате вода да пиете, към кои мъчнотии спада? Безводно е мястото. Или пък за Великден нямате винце да пиете. Или най-първо се явява едно противоречие: на някоя глава с черни косми явили се бели косми. Той веднага ги изтегля. Погледнеш, другата година са повече. Изтегли двата, явят се четири. На какво се дължат малките противоречия? Малките противоречия са обстановка. Някога, когато човек е бил в миналото, имал е някакво малко бръмбарче, имал някакво противоречие тогава. Ония противоречия, които не могъл да ги разреши като бръмбар, сега му остават като човек и пак не намира време да ги разреши. Сега, ако се намери до една соба, която е много нагорещена, как разрешавате противоречията? Щом стане горещо, какво правите? Отдалечавате се, защо? Защото голямата топлина е за голямо пространство. Вие се оттегляте, давате на топлината място да стопли. Ако топлината е малка, вие се приближавате. Малката топлина е за малко пространство. Защото, ако не влезе в малкото пространство, не може да се стоплите. Ако топлината е голяма, ще изгорите.

Каква беше темата на миналата лекция? Каква тема имахте да пишете върху лекцията? За какво се говори?

Допуснете, че намирате някой скъпоценен камък, диамант. Мислите, че е от 1200 карата. Какво ще направите в мястото, дето хората са крадци и разбойници, всички крадат. Като го намерите, какво правите с диаманта? Как бихте го пренесли? Дайте един проект. Как бихте го пренесли? Сега вие казвате: „Ние не искаме да се блъскаме с неща неблагоприятни.“ То е нещо невъзможно. Вие се позанимайте кой е най-големият диамант, който е намерен досега. Ония от вас, които се занимате с минерология, занимайте се с диамантите.

Сега ние разбираме онази материя, която е сгъстена. Да кажем, водородът е сгъстен. Но от какво е направено едно чувство? Материята, с която е облечено едно чувство, може ли да се сгъсти, да бъде видимо? Сега по какво вие оценявате един предмет? Допуснете, че ви дадат да оцените най-хубавите обуща. По какво се определят хубавите обуща, от какво зависят? Значи формата на обущата трябва да приляга на краката. На вас понякой път лъскавината ви харесва. Искате обущата да бъдат лъскави. Искате после да имате някакво украшение. Ако бихте си правили идеални обуща, какви обуща бихте направили, какъв проект бихте дали за едни хубави модни обуща? Защото помнете: човешките добродетели мязат на човешките обуща. Един човек, като му гледате обущата, може да знаете какви са добродетелите му. Ако има много хубави обуща, той мисли само за себе си, не мисли за ония животни, на които е одрана кожата. Онзи човек, на когото съзнанието се е пробудило, гледа скромни обуща да има, гледа колкото се може по-прости да бъдат обущата, не иска много хубави обуща, да не причинява страдания. Забележете, че тия противоречия, които съществуват, в които хиляди хора се прехранват, много хора се прехранват с хубави обуща. Кое е по-хубаво, да се прехранват с хубави обуща или да гладуват обущарите? Едно време е било позволено да се правят обуща, знаете защо. Животните хвърляли кожата си, както змиите. Ще мине някъде, ще си изхлузи кожата. Остане дебела кожа. Хората ги вземали и си правили обуща. Сега не хвърлят кожата си, затова е зор. Едно време не е било престъпление, понеже кожата е изхлузена тъй, както на змията. Сега имате същия закон. Минавате някъде, някое ябълчно дърво незаградено, вие се качвате, вземате плода. Няма никой нищо да ви каже. Никой не намира, че сте извършили някое престъпление. Обаче щом заградят това дърво с някой плет, ако вземеш, веднага те хванат и те питат: „Кой ти позволи?“ Туй престъпление от кой род е? Сега човек за плода на дървото не се е мъчил, дървото се е мъчило. Аз го наричам това относителен морал на човешкото право. Даже Мойсей в своето законодателство предвидил и казва всеки да остави от плода си на хиляда сто, за да оберат проходящите. Ние сега не оставяме нито един стрък. Всичките стръкове са все за нас.

Една мисъл, едно чувство, една постъпка, която не можеш да употребиш за полза на себе си и на ближните си, тия мисли, тия чувства и тия постъпки след време стават препятствие за тебе. Една непотребна материя остава в тебе. Сега, запример, хората пишат книги, обущари стават, дрехари стават, писатели, поети стават, всичко стават, но от тях не може да се изкара голямо добро. Един обущар, като направи някому обуща, той става ли добър? Ако е разбойник, като обуе обущата, да си каже: „Досега каквото съм правил, направил съм го, но отсега ще живея добре.“ Един дрехар, като ушие дрехата на един лош човек, да каже: „Досега съм бил лош, но отсега ще живея добре.“ Този дрехар знае да шие. Един шапкар, като направи шапка и той да каже така. Един писател, като напише книга, който я прочете да промени живота си. След колко години може да стане туй? Много дълъг период. Запример, вие когато сте били деца, имате ли възпоменание за плача? Като проследите, вие сте заповядвали, кряскали сте, събуждали сте майка си, пяли сте, заповядвали сте, цялата къща сте държали в тревога. Какви са били вашите подбуждения, не знаете. Запример, има известни неща, които стават. Жадният, като минава през пустинята при жаждата може да направи неща, които в друго състояние не ги прави. Хората правят някои насилия и забравят тия работи. Като дойде изобилието, ония неща изчезват. Има такива работи много. Хубаво е човек да пита майка си плакал ли е като малък, какъв е бил, да му разправи до третата година какъв е бил животът, как го е прекарал.

Да кажем, пеете една българска песен. „Заплакал Стоян“ или „Зарадвал се Стоян“. Отде ще започнете музикално? Сега теоретически вие може да го направите това, но в действителност може да заплачете. Няма някой от вас, който да не заплаче. Много лесно може да заплаче. Хем може да ви направят много производителни. Дойде някой човек, казва: „Не съм плакал.“ Удариш го по рамото, причиниш му болка, потекат сълзите. Че ти гениално може да плачеш. Може да пееш вече. В природата първичните причини, които заставили човека да мисли, се са били груби. Много груба е била природата. Сега не гледайте онова, което сега става. Сега е цвете.

Представете си една тема ви дават за поезия. Израстнало едно бяло кокиче до една канара, дето текло изворче. Как бихте го описали? Туй кокиче израстнало, няма нито канара, нито изворче там на мястото. Сега кое кокиче седи по-горе, което е при изворчето или което вън от изворчето? – Онова, което е при изворчето седи по-горе, то е по-културно. Онова, което е вън от извора, е малокултурно. Същият закон е, когато човек мисли добре, той е по-културен. Той е кокиче до извора на някоя канара. Едно кокиче вън от извора, значи не мисли добре. Обикновен живот. Мнозина се оплакват в света. Помнете: На даровития ученик ще му дадат една цигулка, първокласна, той ще я употреби. Но един, който не даровит, каква цигулка ще му дадат, на онзи, недаровития защо не му дадоха? Защото даровитият може да свири. Ако му дадат хубава цигулка на недаровития само ще търка. Вие разсъждавате защо нещо не ви е дадено. Защото не сте даровити. И да ви се даде, няма да го оцените. Вие имате един ум, не го оценявате. Имате едно сърце, не го оценявате. Досега не сте мислили вашето сърце каква работа извършва. Казвате: „Защо ми е туй сърце да страдам? Аз само страдам от него.“ Страданията на сърцето са мед. Да страдаш без сърце е ад. Някои хора мислят само със сърцето си. Със сърцето е мед, без сърцето е ад. Съвременните хора нямат истинско понятие за онзи ред, който съществува в природата, който е неизменен. Всякога за даровитите хора всичко има. За ленивите души трици се дават. Щом ядеш трици, от обикновените души си. Щом ядеш хубаво, не си от обикновените. Представете си, че вас ви викат и искат да ви дадат един милион лева. Казват: „Дайте един проект, за какво ще го употребите?“ Какъв проект бихте дали за един милион? В природата ще си дадеш проекта, тогава тя дава. Като си дадеш проекта, като го одобри, тогава дава. Цигуларят трябва да свири хубаво. Който е красноречив говорител, трябва да ходи навсякъде да говори. Шивачът тръгнал от село на село, казва: „Имате ли нужда да ви скроя някаква дреха, на жените сукман?“ Ако е колар, ще каже: „Имате ли нужда да ви направя хубава кола?“ Всеки ходи да си препоръчва занаята. Много добре какво може да направи. Казвам: Сега какъв проект вие бихте дали? Понякой път вие отивате да се учите. Защо отивате да се учите? Защо учите буквите? – Да се научите да четете добре. Знаете, ако направите една погрешка.

Ако пишете единица, двойка, тройка, четворка, какво означава? 1, 2, 3, 4. Какво означава в природата единицата? Числото 4 съдържа всичките. Единицата е пролетта. Двойката е лятото. Тройката е есента. Четворката е зимата. Ти туриш на ученика 4, поставиш го в зимата. Радва се. Учителят му турил единица, като му тури единица, поставя го в пролетта. Кое е по-хубаво, да го постави учителят в пролетта или в зимата? Вие всички искате 4. Но ти първо трябва да работиш. В четири ти се ползуваш от труда на другите хора.

Та казвам: Щастливите числа са тези: 1, 2, 3. То са работливи хора. 4-те, то е за големите философи, за старите хора. Такива хора, които изучават 4-те, то са 24 души. В целия свят 24 души има. 24 души, които на земята и небето изучават какво нещо е 4. 1-то е пролетта на живота. Радвай се на всичко. 2 е лятото. Ще работиш. 3 – плодове ще имаш. Като дойде 4, то е зима. Всичко отвън сняг, няма никакво условие да се придобие живота. Каквото има, ще ядеш и ще пиеш, придобитото от 1, 2, 3. Сега, когато един учител тури единица на един ученик, аз как го тълкувам. Казва: „В миналото не си учил.“ Какво ще ти тури четири, ти не си учил. Тури му две. Понеже в единицата си учил, туря две. Като изучил двете, казва: „Понеже си учил две, ще турим три.“ То е най-високата бележка, която може да ти се тури. Може да ти турят 6, то е увеличено два пъти. Ако ви дам шест ябълки, написани на книга и ако ви дам три ябълки, откъснати от дървото, кои струват повече? Или ако ви дам шест ябълки, направени от гипс и три, родени от дървото, кои струват повече? В реалното знание нещата са реални. Числото 3 е свързано с изобилие, всичко има изобилно. Две е свързано с изобилие и едното е свързано с изобилие. Едното е най-изобилно. За вас при сегашните условия. Казвате: „Защо ми е тази единица?“ Ако имате сега един скъпоценен камък от 200 карата – вие сте осигурени. Казвате: „Какво ми струва, че имам единица?“ Един диамант от двеста карата колко струва? Ще струва сто английски лири. Колко струва една лира? – По 25 златни. Близо три милиона злато. Щом ти тури учителят единица, ти имаш три милиона. Той ти тури единица, тури ти три милиона в банката. Кой ти е крив, ти не ходиш в банката. Казваш: „Турил ми кол. За какво ми е кол?“ Който не разбира, е кол. Сега аз говоря за числата. То е само отражение. Да допуснем, че за бъдеще, когато учениците учат, учителите няма да им турят бележки. Ще извади едного, ще му даде едно житено зърно, една задача да разреши. На друг даде две царевични зърна, на трети даде три ябълчни семки. Свършиш училището – има едно житено зърно, две мамулени зърна с диплом. Излезеш навън, носиш ги. Ако туй житеното зърно може да го обработиш, ще станеш най-богатия човек в света. От тебе зависи всичките хора, целия свят да храниш. С царевица може да свършиш всичките неща.

Сега всички вие носите семената на миналото. Казва: „Да беше големичко, нищо не струва.“ Или казва: „Да беше едно кило жито.“ Но в природата малки работи произвеждат. Зимно време като турите печката, всичко нагласено, турите сухи дърва, драснете малката клечица и дойде огънят. Без нея ще зъзнеш. Като драснеш клечката, цялата къща топла. Ще те избави от големи мъчнотии. Като имате единица, трябва да знаете. Трябва да имате една кутия, тия клечки, те са магически. Туй е магия. В старо време дето са носили магите магическа пръчка, тя е. Ти носиш една кибритена клечка. Ти нямаш пари, драснеш, парите дойдат. Искаш да напишеш една книга, драснеш, напише се. Нямаш къща, драснеш, къщата дойде. Нямаш дреха, драснеш, дрехата дойде. Нямаш обуща, драснеш всичко дойде. Колко години трябват, докато се научиш на този мъдрец – 4. Когато се учим, казвате: „Да нямам единица.“ Имаме единица. Турим една нула до единицата, стане 10. Тази единица показва стесняващите условия, при които се намира. Когато човек не знае какво да прави в природата, когато го стесни, той ще си спомни. Преди години аз бях написал една песен на ноти. В живота си една песен съм написал на ноти. Тази песен този, който я научил, я забравил. Той е техник и веднъж едно колело му притиска главата. Като му притиснало колелото главата, започнал да пее тази песен. Той дойде да ми каже песента и при какви условия си я припомнил. Колелото като му стиснало главата, припомнил си.

Та казвам: Когато някой път забравяме, колелото не е отгоре. Когато се тури нула, казва: „Да си припомниш.“ То е припомняне. Хубавите работи човек трябва да ги помни. Ако туриш още една нула, два пъти трябва да си ги припомниш. Като туриш още една нула – три пъти, четири пъти. Припомнянето е нещо хубаво. Няма нещо по-хубаво от нулата. Според мене каквото и да направиш, нулата означава да си припомниш най-хубавите работи, които са станали в живота. Туй е нула. Когато не искаш да си ги спомниш, ти стягат главата. Като ти стегнат главата, тогава ти иде наум. Когато си припомняш, нулата е на място, нещата вървят пропорционално. Увеличават се. Казвам: Няма нещо по-хубаво в живота. Когато човек си спомни, има импулс да учи. Човек може да учи само при хубавите спомени. Като си спомниш, какво може да направиш? Като цигулар, като художник, хубавите работи постоянно стимулират човека. Щом не можеш хубавите работи да ги спомниш, те нямат добро. Щом се яви желание да направиш нещо, има един добър спомен. Затуй смисълът на нулата е спомен. То е едно съдържание. Щом забравиш туй съдържание, тя ти стисне главата. Според тази теория мъчнотиите в живота идат, когато ние не си спомняме добрите работи. Щом започнем да си спомняме повече хубавите работи, отколкото лошите, тогава животът се подобрява. Затуй всички спомнете си хубавото в света, четеш някоя книга, спомни си я. Животът на праведния е като зазоряване.

Станете да направим едно упражнение.

Лявата ръка пред дясната, движи се по дясната, докато дойде настрани. Дясната пред лявата, движи се по лявата, докато дойде настрани няколко пъти. /Направихме упражнението./

XXI година.
20 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 20. III. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.