Постижения

Отче наш.

Имате ли тема? – /Нямаме./

Пишете върху: „Най-добрата храна за младите“.

Птиците каква храна употребяват за малките си? Културните, за младите коя е най-добрата храна?

Ако ви попитат, защо човек е недоволен, какъв отговор бихте дали в момента? Защо е човек недоволен? На момента какъв отговор бихте дали? Защото е бил доволен. Защото недоволството произтича от доволството. Щом го вземат ти ставаш недоволен. Ако попитат, защо човек е сиромах, какво ще отговорите? Защото е бил богат.

Запример, снощи тази певица /Ерна Зак/ взема горните регистри в третата октава. Тия високите тонове не може да ги използувате. То е крайният предел. Високите тонове са много хубави, но нямат условие да се изяват. Той е крайният предел на високите тонове. Един висок тон, то е краен предел, психологически. То е играчка. Тя взема „си“ в третата октава. За бъдеще певците ще вземат четири октави. туй „си“, което сега няма възможност, тогава ще има голяма възможност. Психологически наблюдавам. Докато тя не беше си показала изкуството, ръкопляскаха ѝ, но като дойде до най-високите регистри, там нямаше ръкопляскане. Понеже музикално, като ги изведе на високото място, като се изпоплашиха всичките. Всичките певци, като ги изнесе на тази височина, че като ги сне долу, зарадваха се, всичките ѝ ръкопляскат. Докато не беше ги извела на това високото място, но като ходиха горе и като ги сне долу, всички ръкопляскат, понеже опасна работа е. Някой казва: „Как не я страх да се качи горе на тази височина?“ Но като слезе всички ѝ ръкопляскат. Защото то е най-хубавият опит. „Си“ в третата октава то са такива много деликатни обеди, които дава. Представете си един деликатен обед да ти даде една пчеличка от третата октава. За да намери един грам мед тя трябва да посети 633 цветя. А за да събере едно кило мед, трябва да посети 15 милиона цветя. Понякой път гледам някои мислят, че тия великите блага в природата лесно се събират. Те не знаят как се събира този мед. Един грам мед се събира от една пчела, като посети 633 цветя. Толкова цветя да посетиш, какво трудолюбие! Казвам: Един килограм мед от 15 милиона цветя събран, да се съберат соковете. Или формите на една красива мисъл знаете на колко цветя трябва да е кацал човешкия ум, неговите работници да са работили?

Сега какво ви остава вас? Имате ли подтик да вземете горно „сол“? Тя взема верни тонове, има съзнание, че влага гласа си. Нейните парчета бяха много прости, пя само от една опера. Най-малките работи ги прави хубаво. Сега всеки един от вас може да стане майстор на човешката мисъл. До коя гама вие в мисълта отивате да вземете? Мисълта е музикална. До коя октава вземате в мисълта? Някои от вас спират на „до“. Още като минете първата октава спирате на първото „до“. Там стигате. Нагоре е висока работа. Тоновете са чисти в нея. Те мязат на хубави шишета направени от най-хубавото вещество, но всички тия шишета са празни. Те са най-хубавите цветя, които са цъфнали. Не че е лошо, тя има още да работи. По пътя върви, има още постижения. Сега когато човек е постигнал нещо, колко хора се събират, искат да я слушат, ръкопляскат ѝ, понеже има постижения. Вие искате да имате постижения без да сте постигнали нещо. Искате хората да дойдат да ви слушат. Как ще ви слушат, пеете само на една октава. Тук питат ви за света. Казвате: „Господ го създал“. Мислите ли, че сте казали нещо? Господ го създал. Ти трябва да бъдеш добър. – То е Божия работа. Господ го е направил. Веднага всичко разрешавате. Някой човек е сиромах. – Божия работа. Някой е богат. – Божия работа. Коя е твоята работа тогава? Коя е човешката работа тогава? Да напишеш едно писмо, Божия работа ли е? Фиг. 1Напиша аз буквата А. (Фиг. 1). Това Божия работа ли е? Фиг. 2Донесоха ми един почерк да си дам мнението. Тъй както е написано, М-то първата част е по-висока, показва личните чувства. (Фиг. 2). Втората част, това е третата октава долу. Фиг. 3Всеки, който вземал високо, след като мине през големите страдания после върви по такава права линия. (Фиг. 3). Станала реформа в него. Ако ви попитат, защо човек страда? Защото е радостен. Това е вярно, но какво е служението? Вярно е този човек е радостен, сега страда. Какво е предназначението на страданието?

Допуснете, че имате захар. Направена от твърдо тяло е М-то. Ако му турите малко вода, какво ще стане? Формата на М-то от водата ще се измени. Защо се е изменила формата? Понеже туй същество, което турило водата има нужда да се смекчи М-то. От захар да стане водно, за да бъде за добра употреба. Страданието е смекчаване, да ви турят някъде за (да се смекчите). Защото, ако няма тия страдания, несъвместими са.

Сега имате буквата А – тя е написана според правилата. Ако отгоре започвате тънко, долу дебело, после пак тънко и пак дебело, какво показва? Отначало започваш дебело, като дойдат големите съпротивления, станеш твърд, после дойдат хубавите условия, пак ставаш мек. Вземете сега една котка, влезе в къщи и яла е сирене. Усеща погрешката си, мяучи. Ако вие си позволите да я биете повече отколкото трябва, опълчи се срещу вас. Казва: „Направих погрешката, че ядох сиренето, но боят е повече“. Като дойде повече бой за сиренето, опълчи се, ококори се насреща ви. Започвате да мислите, че може да се нахвърли отгоре ви и да ви даде един хубав урок.

Та казвам: Никога в природата не трябва да пресиляме нещата. Човек трябва да знае своето право в какво седи. В какво седи правото на човека? Какво разбирате под думата „право на човека“? Механически как ще го обясните? Пълниш едно шише, имаш право да го напълниш докога? Докато го напълниш, всичко се изравни, няма никакво празно място. Ти повече нямаш право да държиш шишето под чешмата. Правото на шишето е докато се напълни. Питат: „Кое е правото на шишето?“ Нямам туй право. То е правото на шишето. По отношение на твоето схващане, ти искаш шишето да се напълни. Добре, ако едно шише се напълни, ти се усещаш доволен, ами ако не се напълни? Представете си, че имаш едно шише и го пълниш от извора, който едва цицирика и ти трябват 15–20 минути докато се напълни. Ти като го пълниш това шише си недоволен, че отнема доста време. Недоволен си от извора, че тече по-малко. Какъв трябва да бъде изворът според тебе? Изворът трябва да бъде силен, че като туриш шишето в една минута да се напълни. Казваш: „Много добър извор е“. Но снощи, тази певица, която чухте, знаете, докато се научи да пее колко милиона цветя в музикалния свят е посетила, докато добие този глас? Сега питам: Ако вие бихте имали такъв глас, за какво бихте го употребили? Ако има няколко хиляди такива певици, ще станат много обикновени, понеже е една е ценна. Втора певица има ли като нея да взема така високо? Няма. В един музикален речник има една певица, която вземала по-високо. Музиката как мислите, сама ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да идете при нея? Като се свърши концертът как бяхте разположени? Ходихте ли да я слушате? Какво беше разположението ви? Пипахте ли пулса си, след като свърши, да видите какъв беше пулсът ви? По-силен ли беше? Какъв е цветът на лицето ѝ? Лицето ѝ какво беше, продълговато или валчесто? Ръстът строен? Интересно е да се премери теглото ви преди да я слушате и след като сте я слушали, пак да се премери теглото ви. След като излезете, дали тежите повече или по-малко? Колко ще тежите, ще изгубите ли нещо? Тя като пяла изгубила, дава повече. Тя е олекнала с колко грама? Аз считам един добър певец, като го слушате, като излезете да сте доволен, че сте го чули. Като пее и го слушате да не кажете: „Защо не мога и аз да пея като него“. Той не е добър певец.

За постижението на хубавите работи се изисква дълъг период. Знаете ли един певец колко години трябва да е школувал при птиците, при славеите, при канарчетата и оттам като слезе при млекопитаещите ще учи баса. Като дойде у хората веднага се подига. Трябва да ходи да слуша басистите. Има един период на почивка. В сопрана, басът е почивка. Сопранът е почивка на баса. Басът е почивка на сопрана. Защото ония способности, които вземат високите тонове и ония, които вземат ниските не са едни и същи. Казвам: Ние имаме от високите тонове на пението, имаме високите тонове на мисълта. Музиката може да ви помогне да вземате високите тонове на мисълта. То е важно. Значи, за да вземете един тон много чист на доброто, само музиката може да ви даде един добър път. Запример, ако пее един певец трябва да е добре разположен. Ако не е добре разположен какво ще ви даде? Разположение трябва да има. Разликата сега каква е между вас и тази певица? Само децата имат постижения, старите хора нямат. Младите хора се ползуват от благата на природата. Онзи стих дето казва: „Ако не станете като малките деца не можете да влезете в Царството Божие“. Ти като влезеш в Царството Божие, тогава може да се ползуваш от благата на Царството Божие. Ако не си в Царството Божие не може да се ползуваш от благата, следователно не може да имаш тия блага. Вие имате привилегия. В миналото певците са пели само на князе, на царе. Сега един певец иде и всеки може да го слуша. Имате голяма привилегия. Певците идат при вас, вие не ходите при тях.

Какво впечатление ви направи гласът на тази певица, първият тон като издаде, после постепенно като пя, какво беше вашето впечатление? Тя пропусна един номер, не можа да изпее една българска песен. Испанска пя, италианска пя. Българските песни спадат към друга гама. Трябва да я подсетят българите. Втория път като дойде трябва да изпее една българска песен.

Каква трябва да бъде мисълта ви? Тъй като минава, че вие сами да се радвате на вашата мисъл. Всеки певец се радва на гласа си. Хубавата мисъл, радва онзи, който мисли. Пък някой път ти сам си недоволен от своята мисъл. Значи не си от добрите певци. Сега човечеството е достигнало до „си“. Краят на човешкото честолюбие, на човешката октава. Цялото човечество има съзнание, всеки човек иска най-хубавото да яде, най-хубаво да се облече, най-хубавата къща. Всичките културни хора имат туй желание за удобства. То е „си“. Но тия удобства не знаят как се вземат. Едно кило удобства изисква 15 милиона цвята.

/Една сестра учителка, напусна класа, да си отпътува./ Англичаните казват: „Длъжността пред удоволствието.“ Понеже сестрата слуша, какъв е най-хубавия обед, трябва да иде там да работи.

Вие, ако бихте били певци, какво щяхте да направите? Как бихте давали вашите концерти? Трябва на концерта да е българският музикален елит. Всички бяха ли там да слушат? Има какво да учат. Сега във вас ще се роди желание: „Защо не съм аз“. Защото не можеш да носиш този товар, не е за тебе. Едва намерили една певица да я натоварят със „си“ от третата октава. Третата гама е свързана със слизането на човечеството. Цялото човечество трябва да слезе да се обработи. Високите тонове трябва да се обработят. Сега схващат музиката като удоволствие. Музиката, това са плодове, трябва да ядеш, не само да слушаш музиката, но трябва да се храниш с най-разнообразните положения на музикалните тонове.

Фиг. 4Какъв акорд е това? (Фиг. 4). Какво може да се постигне? В дадения случай „до“ е външно условие на мисълта. Какво е „сол“? „Сол“ в дадения случай носи чистота. „Сол“ е цветист, доминира, но „сол“ се отличава със своята музикална чистота. Човек, който не взема „сол“ добре, той не може да се справя с чистотата. Онези хора, които обичат чистотата, в тях „сол“ е естествен. Макар да не могат да пеят, но много лесно може да го вземат. Онзи, който не се носи чисто, „сол“ много мъчно може да вземе вярно. Та казвам: При създаването на човешкият характер, разните тонове като се пеят несъзнателно въздействуват. Една песен, която сте чули, въздействуват тия тонове във вас, ще ви причини известна полза. Всяко нещо, което чуваш въздействува музикално, ще донесе някакво благо. Всеки неверен тон и той действува. Каквото слушаш в света не е безразлично. Човек трябва да бъде много внимателен. Ако чуеш някъде някой неверен тон, след години ще ти създаде неприятност. Защото сега поставят музиката, като че няма никакво отношение към живота. „Сол“ има отношение към чистотата. Ако „ми“ вземаш много правилно, има отношение към правата мисъл. Щом мислиш право – „ми“ вземаш вярно. Щом вземаш „ми“ вярно – мислиш право. Щом взимаш „до“ – имаш условия, движение. Аз свързвам „до“ с добродетелта на човека. Щом си добър – „до“ може да вземаш вярно, по естество.

Сега тази певица като пя, няма дряхлост. Музика има. Не само музика, но има мисъл в дадения случай. Има вече съзнание. Често вие се дразните. Не си давате отчет защо се дразните. Стане нещо, кипнеш. Защо кипваш, не знаеш. Днес кипнеш, утре кипнеш. Аз един ден седя и разсъждавам. Понеже няма салепчии да минават, варя си салеп. Турил съм на трета степен на печката, на третата октава, най-горното. Замислил съм се. По едно време машината, започна да цъцри, доста салеп излязъл навън, влязъл в машината. Та казвам: Когато вариш музиката трябва да знаеш на коя октава да туриш. Ако туриш на първата – няма опасност, на втората, ако туриш или на третата – трябва да гледаш. Другояче половината салеп ще хвръкне, много малко ще остане. Върху хубавите неща в света трябва много да се внимава. Кипнеш, дай си отчет защо кипваш така. Да кажем, някой път чуете нещо, направите движение, то е естествено. Някой пее, веднага коригираш онзи, който пее. Щом го коригираш и онзи певец ще го вземе верно. Ти в себе си го коригираш, веднага се отразява, и той го взема вярно. Слушате някой цигулар, взема фалшиво, вземете вярно в себе си, без да се смущавате и онзи ще се коригира. Вие се смущавате, когато вземе неверно и с вашето смущение и той се смущава, и вместо да се оправи, повече се обърква. Смущението не разрешава въпроса. Спокойствие трябва.

Сега се спирате и казвате: „Той е одарен“. Природата го е одарила, заслужава. Тя дарява всички, които са прилежни. Всички, които са дарени от нея, са прилежни деца, които не са прилежни, не са дарени. Съобразно с прилежността и тя дарява. По този закон увеличете прилежността си, за да се подобри положението ви. Не обикновеното прилежание. Сега българското при-лежа. Какво значи лежа? Лежа от какво произтича? Знаете от какво е излязло? От лижа, да ближеш нещо. Човек като ближе нещо той се нагодява. Малките деца за да ги укротят, турят локума в кърпа и като заврат в устата, то заспива и смуче. Взема от соковете. Ще бъдеш прилижен. Че то като спи, пак смучи. В туй отношение такова прилежание, като спиш да работиш. По малко работи това дете. В този смисъл прилежанието не е механическо, но да добиеш нещо, да свършиш една работа.

На вас сега бих ви препоръчал, не да ходите да питате, дали пеете добре, но дето са събрани птиците, някой път се събират врабчета 20–30, дигат шум, вие се спрете и започнете да пеете. Ако изведнаж млъкнат и ви слушат, вие пеете, но ако вие пеете и те пеят не се обезсърчавайте. На друго място идете, на второ, на трето, на четвърто докато млъкнат изведнъж. Като запеете и да млъкнат. След туй пак чиририкат и започнат да ви подражават. Вече сте понапреднали в пеенето. Добра публика са птиците. Или пък някой славей пее, идете и вие да пеете. Ако той не си измени темпа, ти като запееш и той пее и ти пееш, ще се учите още. Ти запееш и той се услуша и после пак пее, значи колега е. Колеги по пеенето сте.

Вие нямате ясна представа. Слънцето излиза и първият лъч, който излиза из слънцето, вие още не знаете, какъв е този лъч. Първият лъч като те огрее, знаеш каква радост е, че те намерил, че може да излезе. Казва: „Знаеш колко време те търся, за първи път се случва да те намеря, на време да ти предам своята хубава мелодия“. Като видиш първия лъч да се зарадваш. И самият лъч се радва, че те е намерил. Казва: „Много се радвам днес, че те намерих“. По-често излизайте да ви намират лъчите на радостта. Като ви види лъчът ще се зарадва, че сте излезли рано. Сутрин, когато излизате ще почувствувате една радост. Има нещо разумно в лъча. Щом влезе този лъч зарадвай се. Казва: „Знаеш колко време те търся. Друг път не мога да те намеря. Ти си някъде“. Намерил втори, трети, четвърти. Та в живота всеки от вас трябва да бъде във важните неща. Животът трябва да бъде най-важен. Точно когато изгрява слънцето, когато става нещо, да е на мястото. Цъфтят цветята, да сме на мястото. Зреят плодовете, да сме на мястото. Изгрява слънцето, да сме на мястото. Заоблачава се небето, да сме на място. Завалява дъжд, да сме на място. Става буря, да сме на място. Всички неща да стават на място. Тогава се заражда най-хубавото.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
21 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 27. III. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.