Малки опити

Отче наш.

Зададена тема имате ли? – /Имаме да нарисуваме по едно цвете./

Какъв беше предметът на миналата лекция?

Тогава животът е една доста сложна песен, която хората учат и още не са научили. Представете си, ако човек би ял без слюнка да дъвчи, какво би било, без да се овлажнява храната? Животът, когато върви без музика е без слюнка. Музиката е слюнката, която намазва храната. Спомагателен процес.

Сега някой път хората четат „Отче наш“. Всеки научава да чете „Отче наш“. Какво съдържа „Отче наш“? Като го четете, мислите ли, че е „Отче наш“? Ни най-малко не е „Отче наш“. Представете си, че вие кажете на някой англичанин: „Дай ми хляб.“ Той ви отговаря: „Какво искате?“ – На английски ви пита. Вие казвате: „Дай ми да ям.“ Той ви пита на английски какво искате. Англичанинът не разбира българина и българинът не разбира англичанина. И двамата не се разбират. Често ние употребяваме в природата един език. Ние казваме: „Дай ми хляб.“ Тя казва: „Какво искаш?“ Казвам: Ако пееш и не те разбират, това не е пеене. Защото в пеенето умът и сърцето трябва да вземат участие. Това са елементи на пеенето. Умът, сърцето и волята трябва да вземат участие. Сега вие трябва да слушате, когато говорите някому. Кажете една дума. Този човек върви по пътя и вие го спирате с вашата дума. Започвате разговор. Искате от него да вземете, да научите нещо, което вас ви е потребно. Ако от музиката не можеш да извадиш както онзи, който подсирва млякото и изважда сирене, тогава каква цел има подсирването? Ще го прецедиш, ще го извадиш. Не само тъй поразбъркаш въздуха да направиш някакви трептения. Съвременните хора като пеят, развалят гласа си, започват да пеят, имат доста хубав глас, колкото повече пеят, развалят гласа си. Значи пеят без слюнка. В музиката идеята се заражда в ума, подема се от сърцето и се изпълнява от волята. Представете си, че една майка храни детето си, без да ѝ говори, ще бъде ли тя доволна? Значи всякога майката, за да е доволна, детето трябва да поиска. Ако говори, тя му дава според каквото детето иска. Понякой път не иска нищо, тя предполага, че иска нещо това дете, но не знае да говори. Някой казва: „Не може ли без пеене?“ Не може без пеене. Природата е пълна. Ако садите семенца и не ги поливате, не може да израснат. Като мисли човек, мисълта е влага в умствения свят. Вие нямате ясна представа. Ако няма влага, като насадиш, не може да израсне, ще изсъхне. Човек трябва да е запознат със законите на природата, които са в нас поставени. Ако човек се опита да създаде лош порядък от своето неразбиране, ще се натъкне на ред противоречия, както всичките хора се натъкват. Казваш: „Защо не ми върви?“ – Влага нямаш. Защото светлина няма, топлина няма. За да има светлина, трябва да мислиш. За да има топлина, трябва сърцето ти да работи. За да има музика, волята ти трябва да работи. Запример, някой път желаете, имате желание, приятна ви е идеята, въодушевявате се вътрешно. То е вътрешната музика. Трябва да дадете ход, отвън имате приятно чувство. То е музика. Имате една идеална песен, която стимулира ума ви. Запример, ако се направи една песен, в която „до“-то да се повтаря три пъти, какво означава? Една терца. Едното „до“ за бащата, другото „до“ за майката и третото „до“ за сина. Значи знаете, че трима члена има семейството. Понеже според закона на битието, най-първо се ражда мъжко. Щом са три, то са баща, майка и син, две мъжки има и едно женско. Щом имате кварта, „до“ се повтаря четири пъти, семейството има четири члена, от които двамата са мъже и двете жени. Защото в природата първо се ражда момче, момиче, пак момче. Така върви естественият ред. Щом някой път вървят 4–5 момчета, едно момиче, то е изключение, едно израждане на закона. Щом преодолява мъжкият принцип, раждат се момчета; щом преодолява женският принцип, раждат се момичета. Тогава значи има нарушение, няма съгласие.

Запример, допуснете, че един ден вие сте възчудени, разгневите се на свят. Където ходите, тъпчете. Какво е вашето състояние на гняв? То е мъжки принцип. Има гняв на мъжете, има гняв на жените. Само че мъжкият гняв е изпъкнал, на жените е вглъбнат. Мъжкият гняв, той ще ви развлече, ще те влече, ще те търкаля като поток. Женският гняв ще те удави. Когато човек се дави, то е женски гняв, когато пороят го влече, то е мъжки. Фигура е това, да бъде идеята ясна. След като се разгневите, след като се образува гневът, музикално как ще го представиш? Щом се гневиш, ще образуваш повече електричество, повече светлина. Ако дълго време се гневиш, ще започнат работите да съхнат. Хора, които постоянно се енервират, кожата им започва да става суха. Пипнеш го, суха е кожата. Трябва да измени начина, не трябва да се гневи. А пък, ако някой път никак не се гневи, тя е влажна. Някой път много влага е потребна, да се разгневи, да стане голямо изпарение. Гневът има смисъл, когато става изпарение на чрезмерните чувства. На място е гневът. Щом няма излишък от влага в природата, гневът е безпредметен. Да се обосновем. Трябва да се гневиш понякой път, да стане изпарение.

Фиг. 1Ето естествено хармоничен гняв (Фиг. 1). Като се съединят двата в едно, образуват движението. Двата гнява завъртат колелото, работата върви. В гнева са съгласни, образува се хармония. Двама гневливи хора като се съберат, образуват кръга. В природата щом разгневиш двама души, ще се скарат. Двама души, които са в една система, напускат тоя път, скарат се. Разкъса се кръгът. То е туй, което теософите наричат змията да си захапе опашката. Защото щом не е захапала опашката, хапе другите. Щом захапе опашката си, колелото се е образувало. Човек като захапе опашката си, става на колело. Захапването на опашката в животинския свят, значи започнала е мисълта да работи. В животните мисълта е в опашката. Змията като си хване опашката, тогава започва да мисли. Докато не си е хванала опашката, не мисли. Щом захапе опашката, започва да мисли. Човек, докато не хване опашката си, не може да мисли. „Опашка“ какво значи? От какво произтича? От „опасан“. Защото змията като се хване с опашката, маймуната се хваща с опашката си за дърветата, люлее се, люлее се и скочи на друго дърво; пак се люлее за опашката и пак скочи на друго дърво. Опашката в животните играе ролята на мисъл. Стимул трябва да даде на гръбначния стълб да събуди мисълта.

Сега някои от вас не искате да страдате. Страданията събуждат ума. Без страдания човек не може да мисли. Една необходимост са. Някой казва: „Аз не искам да страдам.“ Ти ще страдаш, докато не мислиш. Като не искаш да страдаш, трябва да мислиш. Щом не мислиш, ще страдаш. Щом не искаш да страдаш, започни да мислиш. Страданията ще минат. Сега искаме без мисъл страданията да минат. Невъзможно е. Тази енергия на страданията ще я туриш на работа. Нали питате защо са страданията. Едно коренно обяснение: страданията са да събудят мисълта на човека. Страдаш дотогава, докато започнеш да мислиш. Щом приемеш целесъобразността, която съществува в природата, страданията изчезват. Страданието не е произвол, но е една подбудителна причина. Някои мислят, че страданието е тегло. Щом започнеш да мислиш, няма страдание. Казва: „Дотегна ми да нося това страдание.“ Като започнеш да мислиш, направиш колелото, туриш една ос и поставиш товара, който носиш на гърба си. По-леко е, колелото се върти. Това е един умен човек. После му дойде наум да впрегне един кон. Освен че не носи, но се качи и отгоре на каруцата. По-рано страдаше, като започна да мисли, натовари каруцата, впрегне коня и казва: „Няма само из гората да ходи.“ И той се качва на колата. Улеснява положението. И вие по същия закон, ще намерите един кон из умствения свят, впрегнете го, направете колело, качете се отгоре. Сега сте свикнали на лесните превозни средства. Платите един билет, качите се на трена. То е вече в един уреден свят. С трен навсякъде не можеш да ходиш, само от място на място може да ходиш, не може да ходиш, където искаш. Обаче, природата обича едно действие да бъде свободно. Запример, ако ти се качиш на един свой аероплан, може да ходиш, където искаш и да кацнеш, където искаш. Като се качиш на трена, ще отидеш там, дето линията отива. Ако мястото съвпадне с линията, добре, ако не, пак пеш ще ходиш.

Сега понякой път с вас се случва следното, което се случило в една църква в Америка. Като ви разправям новото, каквото и да ви се разправя, вие постъпвате по старому. Случва се следното. В една църква в Америка се разделили членовете на църквата по въпроса да се вдигне ли чашата или да не се вдигне на Господнята вечеря. Едните били чашата да се повдигне, другите били чашата да не се вдигне. Питам сега: Трябва ли да се дигне чашата или не трябва? Разделили се членовете на две. Тези, които поддържали, че трябва да се вдигне чашата, се събрали на събрание и забравили да вдигнат чашата. Затова се разделили пък забравили да я вдигнат. Често кога се представя една нова идея, по старому се постъпва. Че трябва да се дигне, е хубаво. Ние поддържаме новото, като дойдем до новото, забравяме да го направим – забравяме да дигнем чашата. Чашата седи на масата. Казвам: Не сме от новото, чашата не сме дигнали. Новото седи в дигането на чашата. Щом не се дига чашата, старото положение е. Та казвам сега: Един нов начин има. Като речете да направите новото, пак по старому постъпвате. Сега гледайте да не забравите да дигнете чашата. Всякога в най-малкото движение, което човек направи в света, то е прогрес. Може да е хилядна от милиметъра, прогрес е. Когато никак не се мърда, е регрес, назад се движи. Когато трябва да има едно малко движение в природата, може в началото да е съвсем малко, както разстоянието между страните в ъгъла и много малко в началото, но колкото се удължават страните, то расте, в далечното пространство тия линии се разклоняват в милиони и милиарди километри. Един малък прогрес в основата, за бъдеще произвежда големи резултати. Не се чудете. Казвате: „Малка работа.“ Тия малките работи, те са големи работи. Един градус в началото има големи постижения. Някога една добра дума произнесена, може да те направи ангел. Някой път една лоша дума казана тъй, както не трябва, може да те направи дявол. Една добра дума може да те направи ангел и една лоша дума може да те направи дявол. За бъдеще такива са резултатите в природата. Трябва да бъдем много внимателни. Затуй погрешките в човешкия живот трябва съвсем да се изправят. Всяка една погрешка, която не се изправя, има лоши последици. Като направи погрешка човек, веднага да я изправи. Понеже последиците на доброто са по-добри, на злото са много лоши последствията. Ако остане дълго време, много лоши са последиците. По закона на наследствеността, когато хората са се мразили, цели семейства са изчезвали по причина на някаква омраза. Понеже не са спряли омразата, дали са ход и цели семейства са изчезвали. Не само това, но цели човешки раси са изчезвали по причина на омразата. Има предипотопни животни, които са изчезнали, понеже мислили само за себе си. Тия, малките, останаха да живеят.

Сега за гнева ви давам известни пояснения. Има мъжки и женски гняв. Може да се гневите. Единият гняв събира, другият дава. Някой път хората са много майстори. Като знаят слабото ти място, хората гледат да те разгневят. Ти като се гневиш, онези се радват. Той като се гневи, дава нещо от себе си, онези събират. Женствените го предизвикат да даде, те приемат. Онзи, който се гневи, дава, женствените събират вътре. Той след малко се чувствува изтощен. Аз ви казвам така. Значи в света трябва да знаете законите. Причините на законите не са произволни. Някой от вас казва: „Аз не мога да се въздържам.“ Трябва да дава. Че едно дете не може да се въздържа, като минава прокрай някоя градина. Ще вземе някой плод и ще замине. Не може да се въздържа. Казваш, че не можеш да се въздържаш, но ако има десет души стражари, няма ли да се въздържаш? Ще се въздържаш. Защо като има стражари да можеш да се въздържаш, пък като няма стражари, да не можеш да се въздържаш? Значи, не че в тебе няма възможност, но ти сам не искаш да се ограничиш. Като са стражарите там, ще се ограничиш. Стражарите произвеждат мисълта, започваш да мислиш за последиците. Понеже стражарят го няма, не почваш да мислиш. В първия случай мислиш, затуй не вземаш. Във втория случай не мислиш и направиш нещо произволно.

Запример, вие седите някой път и се обезсърчавате. Дойде една мисъл във вас, че нищо няма да стане от вас. Започнете да мислите. Откъде ви е дошла тази мисъл, че нищо няма да стане от вас? Като намерите причините, тази мисъл изчезне. То не произтича от Бога. Защото в Бога всички чувствувания са гениални. Всеки човек е създаден, той има свое предназначение.

Представете си, че имате тона „до“ на спомагателната линия. В какво седи погрешката, ако „до“ не вземеш вярно? В музикалния свят всеки един тон има своя цена. Като пееш, то е разменна монета. Следователно, някой път ще дадеш една нота, ако вземеш бързо. Кои ноти са по-ценни: които по-дълго време вземат или които по-малко време вземат? Тези дългите ноти са по-ценни за нас, защото време има. За бързите ноти се изисква по-голяма сила. За бързите ноти се изисква по-голяма сила. Харчим повече сила в бързите ноти. Затуй в пеенето, след като сме пяли дълго време, трябва да сменим пеенето, да продължим времето. Бързите ноти са динамични, а пък тези, които по-полека се пеят, те са магнетични. Често певците като пеят, те не правят смени. На бързите ноти не могат да направят една смяна, веднага да образуват една закръглена линия. Как ги наричате вие? – Магнетични, разположени. Ти бързаш, ти си неспокоен, разположен си, свободно пееш. Свободното пеене не е бързо пеене. Музиката е голямо изкуство. Аз ви говоря върху музиката, но има голямо приложение. Ти музикално, ако знаеш как да пееш, може да хванеш всяка една мисъл, която е опасна, която по права линия върви, може да те удари, да те простре на земята. Ти може да я хванеш в музикалните вълни, да я завъртиш около себе си, да те заобикаля, да ти стане една крепост, да се върти наоколо. Музиката има приложение. Някъде може да вървиш и да си отвориш път. Сега говоря за една музика, в която взема участие човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля, разумността на човека взема участие: разумните мисли, разумните чувства и разумните постъпки. Защото думата „РА“, коренът отдето е излязла, значи светлина. „ОМ“ значи всички качества, които са вътре в природата. „Разум“ значи да бъдем в съгласие със светлината горе, с нашия разум. Ние само си служим с нашия ум – „ОМ“. Що е разум? – Умът, който мисли и който ни помага във всички противоречия. Туй, което ни помага във всички противоречия, то е разум. Което може да ни избави, което ни помага във всички противоречия и ни надделява, то е разум. Ако имате един ум, който не може да ви помогне, не е ум. Един певец не може да бъде певец, ако той не мисли. По никой начин не може да пее хубаво, нищо повече. Всичко зависи от разума. Колкото умът се приближава до разумността, тогава всички дарования, които има човек, започват правилно да се развиват. На всяко дарование трябват му условия. Ако на ума не се дават ония условия, които са необходими, тогава дарбите не могат да се развиват. Дарбата сама по себе си не може да се развие. Тя е семе, което трябва да се постави в почвата, да се дадат известни условия, тогава тя може да се развива. В умствения свят трябва да работите, както земеделецът работи, както градинарят работи.

Фиг. 2Я изпейте гамата, като изпявате по три пъти всеки тон: „до“, „до“, „до“, „ре“, „ре“, „ре“. /Изпяхме гамата напред и обратно./ Като пеете, има една тенденция да удължавате. Като пеете, като че има спиране на тона, но по този начин ритъм има. Такъв е ритъмът. (Фиг. 2) Едно малко вглъбяване, като че има спиране, а то е вглъбнат тон. Трептенията са вглъбнати. Второто е изпъкнало. Като че има спиране, но не е спиране. Вглъбнатите тонове са меки, вследствие на това не са силни, като че се губят. Мекота има. Музикантът може да разбере, че е прекъсване, пък то не е прекъсване. Ритъм, в който сила и мекота влиза, той е ритъм. Ритъм, в който няма сила и мекота, не е ритъм. Мнозина разглеждат ритъма само сила да има. Ритъмът съдържа две качества: силен и мек. Едновременно, ако вие не сте силни и меки, вие губите в живота си. Сила и мекота заедно вървят. Мекотата е потенциал. Силата е кинетика. Меките тонове са потенциали, които дават сила, които произвеждат силата. В природата потенциалната енергия се използува от кинетичната енергия. Тя е в голям запас. /Учителят пее „до“, постепенно усилва и постепенно ослабва. Учителят пее: „Не бързай“ с тона „до“. „Полека върви. Не се обленявай. Не се сърди.“ – Учителят го изпя грубо./ Понеже леността е потенциал, трябва да се събуди кинетиката. Ленивия искам да го събудя. /Учителят пее: „Не се обленявай.“/ Сърдливия, понеже е динамичен, ще го изпеем тихо. Има смисъл. Ако изпея силно, на огъня се наля масло. Затуй понякой път, когато се разсърдите, кажете: /Учителят пее: „Не се сърди.“/ Пея тихо. Като си мързелив, изпей си. Защото в човека има едно същество. Човекът е двоен. Има едно същество в човека потенциално, то е животно. Не че е лошо, но се е учило като животно. Една животинска душа като животно седяло, спало, яло, само си мърдало опашка. Наяде се, пак спи. Сега влязло в човека и пак заспало. Туй животно ти ще го възпиташ, ще кажеш: „Не може тъй само с мърдане на опашката, ще мислиш.“ Всички вие имате по една животинска душа, която трябва да възпитате. Понякой път тя има юлар. Вие извадите юлара, че тя не се връща. Юларът е законът. Тури, нека седи юларът. Като я възпитате, че имате доверие, че ви разбрала, да се образува връзка на любов, тогава може да я развържете. Щом се образува любов между животинската душа и разумната душа, извадете юлара. Когато не се е образувала любовта, не вадете юлара. Ще я търсите. Ние обясняваме как един разумен човек да прави глупави работи. Невъзможно е. Нашите погрешки се дължат на тази животинска душа.

Как бихте изпяли: „Прилежен бъди, добро прави.“ Или как ще изпеете: „Добре мисли, хубаво пиши.“ Как бихте го изпяли: „Добре мисли, хубаво пиши.“ Един мотив. Ето два мотива създайте за следния път. Мислете цяла седмица. Когато ни заставят да мислим, колко назад сме останали. За някои неща много назад сме останали. Сега казвате: „Аз не съм се научил да се прекланям.“ Когато ти хвърлят някой камък да те ударят, изведнъж се навеждаш, прекланяш се. Хвърлете камък на някое животно, като види камъка, взема вече предпазителни мерки. Животните знаят това. Да ходи човек изправен не всякога може. Фиг. 3На гръбначния стълб на кръста има гънка. (Фиг. 3). Някой път се образуват две изпъкналости. Не може да бъде прав. Трябва да има една малка падина на кръста, за да не става стълкновение на гръбначния стълб. Като удряме петите, да не става сътресение на мозъка. Една малка падина има. Цяло изкуство е да знае човек да ходи. Може да стане деформиране на носа, на ушите. Три неща са, които оформяват човека: неговите мисли, неговите чувства и неговите постъпки. Понеже те се изразяват в този динамичен свят, тогава става сътресение. У тези, у които сътресението е в носа, носът е дълъг. У други носът е станал широк. Онези, у които носът е станал дълъг, станали по-умни, мислят по-хубаво, но не могат да използуват условията, ниви имат, не са ги сели. Други има, на които носът е много широк, са много алчни. Те от много работа се изтощават. Едните се изтощават от ум, другите – от сърцето. Два вида изтощаване в света има. Дългият нос изтощава и широкият нос изтощава. Енергията от широчината трябва да се смени в дължината. Човек, който не знае как да сменя праволинейните линии, на дължината с широчината, той всякога се намира в противоречие. Сега само загатвам. Трябва една цяла школа да се учите, как да се сменя енергията. Тя е доста трудна работа. Не е лесна работа. Щом научиш, по-лесна работа няма. За пет минути работа е, но трябва да знаеш как де я направиш. За пет пари работа е, но ти взема десет години, докато тия пет пари ги научиш.

Докато се говори за новото възпитание на душата, да се възпита човешката душа, човешкия ум, трябва да се разбират законите, които функционират вътре в човека. Затуй ние туряме за основа любовта. Правим връзка с висшите същества. Тогава те се притичат на помощ. Без любов ние нямаме никаква връзка, ние се учим от своята опитност. Днес ще падаш, утре ще падаш. Като имаш връзка, няма падане. На всяка една стъпка те помагат. Затуй човек трябва да бъде във връзка с висшите същества в природата. Да знае, че природата е разумна. Да има най-доброто разположение, тогава и тя е на негово разположение. Ако той мисли, че природата е глупава, че нищо не разбира, той постоянно се блъска. Съвременните хора мислят за природата, че е глупава, че те са по-умни от нея и ум ѝ дават. Всякога искат да я учат. Запример, дадат ти ядене. Тя пошепва: „Не яж.“ Ти натъпчеш стомаха, тя дойде, отвътре ти дава урок. Започва да те превива коремът, докато се освободиш. Казваш: „Щях да умра.“ Малко яж, не бързай. Сдъвкай храната си. Защото тя е разумна. Като те гледа, че бързо ядеш, ще дойде наказанието. Природата е разумна, не че тя иска да ни наказва, но тя иска всяко нещо, което направим, да го направим хубаво, музикално. Дето ходиш в света, да видиш хубавото. Сега върху тия работи мислете. Малки опити правете. Защото опитът е, който допринася нещо. Без опит работите не стават. Може да не е сполучлив опитът, нищо не значи. Може да прегорите лука, да го препечете. Вземете едно яйце, опечете го. Като печеш десетина пъти, ще се научиш за колко минути се опича. При 5, при 10 минути ще знаеш кога как се опича. При колко минути ще имате едно хубаво опечено яйце?

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XXI година.
25 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 24. IV. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.