Отче наш.
Имате ли зададена тема? – /Нямаме. Имаме едно упражнение да изпеем: „Прилежен бъди, добро прави и добре мисли, хубаво пиши“./
Трудно е да се пее соло. Хоровото пеене е лесно, соловото пеене е мъчно.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. В мъчението слизаш надолу в гъстата материя. В труда качваш се нагоре. Трудът и мъчението показват две посоки на движение. Работата вече е най-благоприятното движение по поле, нито слизаш, нито се качваш.
Понеже вие като деца сте пели, казвате: „Колко пях на майка си“. Колко концерти сте държали на вечер, по четири, пет концерта, по 6, по 7 и по 10 концерта. Тя трябва да слуша, моцартов концерт, бетовенов, баховски, шопеновски. Та сега вече сте пенсионирани. В органическата музика – прилежание. П – значи да се обърнеш да вземеш една стъпка надолу. Р – е нагоре една стъпка. И-то е три стъпки надолу. Л-то – седем стъпки надолу. Е-то е нагоре. Ж-то – две стъпки нагоре, две надолу. А-то какво е? Сега преведете го в съвременната музика, транспонирайте го. П-то в дадения случай е „ла“. /От „ла“ се произведоха останалите тонове, според казаните стъпки/. Какво излезе, я го изсвирете. /Една сестра го изсвири на органа/. Замяза на българска гайда. В дадения случай „ре“ е „фа“. Ако вземете слоговете в прилежание, първият слог „при“, какво означава? При-ижда, при-лежава, при – значи отиваш към нещо, движение. При и лежа. Лежа значи лягам като за почивка, отивам и спирам се. Отиваш да почиваш, значи в почиването и в спането ще научиш нещо. Тогава турете така: „Прилежен ти бъди и всичко добре върши“. Добре прави и върши. Върши е материално много, да вършиш нещо. Представете си, че сутрин ти се събуждаш и бутнеш онзи тон, който казва: „Спи още не ставай“. Ти се събудиш, но осторожността казва: „Не е време, почакай, тъмно е отвън, страшно е сега, нека изгрее слънцето, тогава стани.“ Сега всички онези, които спят дълго време, спят от страх, понеже страшно е, когато е тъмно. Събуждаш се вече в светлото, когато слънцето е изгряло. Сега къде е погрешката? Ти трябваше да станеш с първия лъч, да си подигнат от леглото. Щом изгрее слънцето да те намери буден. Всеки човек има право да спи докато слънцето не е изгряло. Щом изгрее той вече няма право да спи. Сега казвате: „Защо да няма право да спи?“ Представете, че сте турили пръста на една соба, която се пали, още е студена. Докато не е изгряло слънцето, собата не е запалена. Като изгрее слънцето, собата е запалена, нагорещи се, ще можете ли да си държите пръста на собата? Не ще го оттеглите. И ако не се оттеглите навреме, тогава стане изгаряне, опарване. Много пъти щом спиш денем, ставаш неразположен. Най-хубавото спане, не денем да спиш хоризонтално, трябва да влезеш в някоя изба да е тъмно. Ако денем седнеш и спиш прав, по-добре е. На стол да седнеш и да дремнеш е по-хубаво. Вие как спите денем?
Сега запример, някои от вас имате желание много да знаете. Добре е, но защо ви е много знание? Как ще го обусловите? Всякога знанието върви успоредно с живота. Има неща необходими за самия живот. Знанието е необходимо за живота. Туй знание, което животът иска трябва да го знаеш. Затуй всеки ден носи по нещо ново.
Как бихте познали, когато един човек пие вода, дали е страхлив или не е страхлив? Някой път наблюдавайте, дойде едно животно до вратата, няма да влезе. Ако е куче ще се приближи, ще погледне наляво, надясно, събужда се страха, погледне навътре, пак настрани, взема предпазителни мерки, изведнъж влиза вътре. Вземете един сокол, който се върти, който е смел, изведнъж като види пилето, хвърля се. Но соколът е повече смел, кучето не е така смело. Кое е по-хубаво сега – да бъдеш смел или да бъдеш предпазлив. Представете си такъв един пример: На една селянка един сокол първата година изпоял пилците, дойде задигне едно пиле, дойде задигне друго пиле. Тя трябвало да ходи на нивата, оставила квачката, той задигал пилците. Намира една мрежа, с която рибарите си служат, туря пилетата и квачката под мрежата, да не може да излизат. Той като дошъл, сграбчил пилето, прекарал краката си през две дупки и не може да излезе пилето. Не му иде на ум да пусне пилето. Иска да дигне цялата мрежа, не може. Питам: Каква е историята, как се освободил соколът? Тя го хванала. На него не му иде на ум да пусне пилето, иде му на ум да го сграбчи, да си тури крака помежду двете междини, новото положение, че помежду им една връв, която не може да скъса. Сега кучето не е толкова смело, но е по-умно. То гледа наляво-надясно, като погледне, ще види може ли да излезе през същото място. Направи съображения, дали ще може да излезе. Смелият туря двата крака в дупката, работата е свършена. Кучето казва: „Като вляза вътре, ще може ли да изляза?“ Та в този случай соколът е смел, но е неразумен; кучето е страхливо, но е разумно. Има една малка разумност. Силните хора не могат някой път да се освободят от мъчнотиите, а пък страхливите не се хващат. Та казвам: Понякой път е хубаво човек да бъде страхлив и да бъде разумен, защото разумността важна рол играе. /С. Р./ Най-първо страхът, ако събужда разумността или разумността събужда страха, каква е разликата? Страхливият веднага се отказва от работата. Веднага казва: „Не“. Вторият казва: „Ще помисля малко“. Който започва да мисли, че страхът отпосле иде, казва: „Чакай да помисля“. Значи разумността е събудена по-рано, после иде страхът. Когато се събуди осторожността по-рано той се отказва. В дадения случай /С. Д. Р./ – страх, достойнство и разумност. То са три центъра събудени – страхът, честолюбието, достойнството и тогава разумността работи. Силен елемент е достойнството. Казва: „Тази работа не е за мен“. Той свършил два факултета, иска да го направят народен учител. Два факултета свършил, за професор искат да го направят, иска да бъде народен учител. Не приема. Тогава един народен учител му предлагат да стане професор. Какви са съображенията? На този, който свършил четири факултета, му предлагат да стане народен учител казва: „По никой начин“, той не приема. На народния учител, когото искат да направят професор и той не приема. Какво е движението? Този, който свършил два факултета, той трябва да слиза надолу, да бъде народен учител. На народния учител, комуто предлагат да стане професор, движението е нагоре. Как ще ги примирите тия двамата? Представете си, този професор, който не иска да стане учител е мъж, а този учител, който не иска да стане професор е млада мома. Какво ще ги направите? Ще ги ожените, нищо повече. Ще се примирят. Тогава и двамата са на служба. Женитбата е служба, която и двамата може да приемат да постъпят. Женитбата пак е служба, стават колеги. Вземете в съвременното обущарство, не всякога един обущар сам изкарва едни обуща. Един изкарва горната част, друг ги сглобява. Тъй щото някой път двама души са необходими да направят едни обуща. Сега природата за да възпита човека, понеже човек е от високо произхождение, трябва да го приспи. Понеже е от високо произхождение, слиза.
Фиг. 1
Фиг. 2Запример, забележете, че и в
животните има достойнство. Когато едно животно има достойнство тъй е
завита опашката (Фиг. 1). Този е професор,
казва: „Надолу не слизам“. После онзи казва: „Нагоре не се
качвам“. Когато опашката е проточена така (Фиг. 2) то мисли. Във вълка такова положение има
опашката. 
Фиг. 3Когато опашката на животното е
така завита (Фиг. 3), казва:
„Закъсах“. Подвие опашката, то е едно състояние. Дигне опашката
– друго състояние. Щом мисли проточи опашката; щом е в лошо
положение, свие опашката. В народните поговорки казва: „Дигнал си
опашката“ или „свил си опашката“. Но то са състояния. Дигнал
опашка, значи условията са благоприятни. Проточил опашка, значи
мисли. Като я свие показва внимание. Свиването опашката в животните е
събуден страхът. В проточената опашка има работа. В завитата опашка,
друга част от мозъка взема участие. В дигнатата опашка работите са
наред. В завитата опашка показва осторожност, отстрани мозъкът
работи. В проточената опашка отпред работи мозъкът. Казвам: Тия линии
са образувани от дейността на разни области на мозъка. Тази енергия,
която образува тия линии произхожда от разни области на човешкия
ум. Страхът се намира на юг и на север. Човешкото честолюбие се намира
на запад, човешкото милосърдие се намира на изток. Любовта се намира
на зенита, горе. Когато говорим за любовта трябва да разбираме
слънцето на най-високата точка. То е любовта. На изток е милосърдието,
на запад е човешкото достойнство, на юг и на север то е осторожността,
страхът у човека. Значи, милосърдието на изток, честолюбието на
запад. Обаче честолюбието у животните е било на изток. Понеже човек е
направил 180 градуса завъртане, честолюбието е отишло на запад. Или
другояче казано: При милосърдието имаме изгряващото слънце, при
честолюбието имаме залез на слънцето. Следователно енергиите, които
човешката личност взема вече са слаби, енергиите имат по-голяма
тъмнина вътре. Човешкото честолюбие от залез до среднощ
продължава. Човек достига до върха. До най-високото място като дойде
започва да се смалява. Като се съедини милосърдието и честолюбието,
събужда се в него умът, започва да разсъждава.
Фиг. 4Та казвам: За да стане промяна
вътре в човешкия живот, цял един процес ще мине, една нощ от 180
градуса, от залез до среднощ. (Фиг. 4). Тогава ще се събуди човешкият ум да
работи, да мисли. Милосърдието е над човешките способности. Умът ще се
събуди да мисли. Или милосърдието събужда ума. Затуй хубаво е човек да
се не спира на най-високото място, да мине от среднощ. Някои се спират
тогава на среднощ. Опасна работа е. Мине среднощ, тогава към изгрева
трябва да дойдеш, да смениш в себе си своето чувство. Всяко едно
чувство дето се събужда не е лошо. Честолюбието не е лошо, дето се е
зародило. На всяко чувство трябва да се сменят неговите енергии. Ако
честолюбието не може да се съедини с милосърдието, те са два
противоположни полюса изток и запад. Този човек, който от честолюбие
дошъл до милосърдие, той е на северния полюс, там слънцето не
залязва. Там слънцето няма изток и запад. Нашият запад го няма. На
северния полюс къде залязва слънцето? Отдето изгрява там и
залязва. Тук има залез и изгрев по една необходимост. Трябва да дойдем
на северния полюс понеже е емблема на истината. Само на северния полюс
човек може да научи, какво нещо е свободата. Северния полюс е място,
дето човек трябва да бъде свободен. Трябва човек да иде на северния
полюс. Северният полюс означава, че човек трябва да бъде
свободен. Който не може да иде на северния полюс, не може да бъде
свободен. Който не може да иде на южния полюс не може да бъде
добър. Казва: „Да идеш на северния полюс“. На северния полюс
трябва да идеш, за да бъдеш свободен. Всякога, когато придобиваш
известна свобода, то е на северния полюс. Всякога, когато в себе си
почувствуваш, че си постъпил добре, ти се на южния полюс.
Та сега земята служи като емблема. Свободата е горе. Доброто е долу. Доброто е основа, свободата е градеж. Само свободния човек може да гради. Що е свобода? Само свободният човек може да гради. Само свободният може да мисли. Мисълта е градеж. Казва: „Да мисли човек“. Само свободният човек може да мисли. Най-първо трябва да туриш свободата за да можеш да мислиш. При това, ако ти не си отишъл на северния и на южния полюс, ти нямаш основа, върху която да можеш да градиш. Затуй трябва да идеш на северния полюс и на южния полюс, и върху основата на доброто можеш да съградиш своята мисъл. Значи процесът е естествен. Щом човек има два полюса, единият полюс е за основа, другият полюс за градеж, мисълта върви правилно. Щом отхвърлим ние доброто като основа на живота, тогава нямаме полюс. Без полюс човек нито е свободен, нито е добър. Щом не е нито свободен, нито добър, той няма мисъл в себе си. Вие досега туй не знаехте. Какво значи северен полюс? Свободни бъдете. Какво значи южен полюс? Добри бъдете. Екваторът, това е градеж. Разумността е на екватора. Тогава имате едно разграничение: свободата на север, основата на юг, а градежът е на екватора. Понеже за сега ние още не можем да живеем на екватора, на екватора се изисква много голяма разумност за да живее човек там. В студените полюси са по-удобни за нашето развитие. СЕ-Вер. Вер – какво значи? Дай. Само свободата може да дава. Думата „добро“ от какво произлиза, от какво българинът я образувал? Вие ще намерите. Север ви казах. На север се събужда вярата. Свободата събужда у човека вярата и щедростта.
Да минем към музиката. Нали сте солисти. Не сте свободни. Аз ще ви дам тона. И аз съм неразположен да свиря, понеже във вас има неразположение да пеете. /Учителят нагласи цигулката и удря с лъка по струните./ Това е ваше състояние. Как да излезете от него? /Учителят свири/. Как да излезете из тия мъчнотии? Много студено е на север. /Учителят свири/. Мажорната гама да се вземе. /Учителят пее и свири: „Прилежен ти бъди. Постоянно ти се труди. Така ще добиеш своята свобода“./ То е един начин. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“./ Тогава вземете едни „до“, други „ми“. /Взехме/. Вземете „сол“ едни, други „си“. /Взехме/. /Учителят пее: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Всички пеем с Учителя: „Прилежен ти бъди, прилежен ти бъди“. Учителят пее: „Прилежен ти бъди, на доброто ти служи“. Всички го изпяхме няколко пъти./ Сега може да се направи една песен много хубава. Те са два полюса. Започва хубаво. /Изпяхме я още няколко пъти/.
Сега гледайте да не изгубите песента.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХХI година.
26 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 1. V. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.