Единицата

Отче наш.

Какви бяха положенията на миналата лекция?

Кое е онова, което заставя хората да слизат надолу? Кое кара хората да слизат в земята, да се задълбочават? Доброволно ли става? Какво разбирате под думата „мъчение“? В обикновения смисъл какво схващате, когато човек се мъчи? Колко неща има в мъчението? Искаш да извадиш нещо отдолу нагоре или снемеш нещо отгоре надолу. Мъчиш се или да го дигнеш, или да го снемеш. Запример, една мишка излиза из дупката, намери нещо отвън, задигне го и хайде в дупката, скрие се. Някой път ония хора, които се мъчат, подаръци им дават. Защо не сте доволни от подаръците на един, който се мъчи? Запример, един разбойник, когото преследват, започва да дава подаръци. Защо хората ги е страх от подаръците на разбойниците? И тия, които гонят разбойниците, и те им дават подаръци.

Представете си, че беше ви дадена една лекция да развиете: „Основните черти на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието“, да дадете съществените различия. По какво се отличава, запример, вкуса от осезанието. Запример, имате една идея, която е мъчна за разрешение, към коя категория спада? Или имате някои научни работи, мъчно постижими. Допуснете, че имате една мъчнотия. Имате замръзнала вода и имате една малка дупчица, дето да прекарате една игла. Как ще прекарате замръзналата вода през тази малката дупчица? Какво трябва да направите? Трябва да разтопите водата, нищо повече.

Допуснете сега, че един кръчмар има вино, хубаво вино. Защо обича той да кръщава виното си, защо обича да му туря вода, защо не оставя виното такова, каквото е по естество, но обича да туря вода във виното? Какви са съображенията му? От гледището на обществото, какво зло има? Той разредява виното, но го продава скъпо. Сега кое вино е по-вредно, разреденото вино или хас виното? Вие, запример, разрешавате социални въпроси и искате синца да нямате мъчнотии. Представете си сега, че нямате мъчнотии. Не искате да газите кал, искате времето да бъде сухо, дъжд да няма. Щом има дъжд, ще има кал, ще залепне на обущата ви. Вие искате да не се окалват обущата ви. Представете си, че няма никаква кал, какво ще стане? Ще дойде праха. Калта се лепи по обущата, дойде прахът, не се лепи по обущата, но влиза в носа. Какво сте спечелили – избавихте обущата от кал, но направихте вреда на носа си. Кое за предпочитане, калта или праха, да избереш праха да се не окалят обущата и да увредиш носа или да окаляш краката си и носът да е свободен. Алтернатива няма. Кое бихте предпочели? Някой път разрешавате социални въпроси – да ви е добре да не се окаляте, да не си окаляте краката, не трябва да има дъжд.

Вземете сега хората нали разни идеи имат в света. Едни са въздържатели. В какво седи идеята на въздържанието? – Да не пиеш вино. Казват: „Да не пие човек нищо.“ Може ли човек да не пие нищо? Кое е по-хубаво, да не пие нищо или да пие нещо? Че какво лошо има, ако човек пие сладко вино? Въздържанието в какво седи? От опивателното вино да не пие. Като пие човек от него, изгубва съзнанието си. Защото невъздържаният човек изгубва своето съзнание. Пияният вече след като се напил, е по-умен. Хубаво, някои от вас не искате да страдате. Какво нещо е страданието? Досега някой от вас схванал ли е страданието да има някаква форма? Страданието живо ли е? Някой казва, че го преследва някоя идея. Че как го преследва? Идея може ли да преследва? Някой път казвате: „Натрапва ми се някое чувство.“ Че как ще ви се натрапва някое чувство? Сега имате известни понятия и казвате, че ви се натрапват. Какво разбирате под думата „натрапване“? Нещо, което не го искаш, натрапва ви се. Допуснете, вие сте млад, в държавата има закон, натрапват ви да станете войник. Хвърлите вашите дрехи, турят ви военни дрехи. Искате, не искате, като стане война, мобилизират хората, натрапват се известни неща, които не ги искате. Какво трябва да правите в дадения случай за неща, които ви натрапват? Допуснете сега, че ви се натрапва калта. Какво трябва да правите? Сега вие разрешавате въпроса да бъдем ние добри, да се даде добър строй, да знаете да пеете. Но как ще пееш? Пеенето не може да го налееш с фуния. Много години трябва да слушаш, да слушаш, да се научиш. Значи един тон ще го чуеш с ухото си, ще го превръщаш с ума си и ще го прекараш в гърлото да станеш певец. Първо да го доловиш от ухото, от гърлото трябва да го прекараш навън из устата. Единият отвън, който приема и другият отвътре, който предава. Как ще го направите сега, кажете ми. Един неверен тон защо е неверен? Представете си, 256 грама тежи тонът. В обикновената гама 256 грама или 256 трептения. Аз го признавам за 250, значи губиш 6 грама. Казва: „Какво бива от шест грама?“ Ако е един грам радий, колко милиона струва? Казвате: „Какво бива шесте грама?“ Казваме: 250 трептения, разбираме нещо, което трепти. Но то е една същина, която се предава чрез движение. Във всяко трептение нещо е минало. В едно трептение има една придобивка. Трептението е само движение, но във всяко трептение е минало нещо. Значи всичките тия трептения прекарват някаква същина. Значи трепти нещо, подтиква те. Трептението е един вид подтикване.

Казвам: Всички съвременни хора имат много повърхностни понятия за нещата. Казва: „Той не пее.“ В музикалния свят, тъй както обикновено се разбира, то са две различни идеи. Ние понякой път схващаме доброто не като добро, но като нещо приятно. Приятността не седи в доброто. Не всички приятни работи са добри. Някой казва: „Добре е, приятно ми е.“ Добрият човек няма да те нагруби, няма да ти каже лоша дума, ще мълчи. Туриш си ръката към собата, гледа те, опариш се, той мълчи. Направиш една погрешка, той мълчи. Вървиш по пътя, той не ти казва: „Там има дупка, ще паднеш.“ Когато ядеш, в яденето има турени горчиви или сладки работи, той си мълчи. Да не обиждаш никого. Ако не обиждаш никого, светът ще бъде ли по-добър?

Допуснете, че светът е направен само от светлина. Ако съществуваше в света само светлината, само белия цвят, какъв щеше да бъде светът? Без светли краски, червено, зелено, портокалено. Вие понякой път не искате да работите, не искате да си донесете вода. Искате други да ви донесат. Изключвате страданието за вас, налагате страданието на други. Вие сами не искате да си донесете вода. Ти сам не искаш да бъдеш добър, искаш другите хора да бъдат добри. Ти сам не искаш да дадеш, искаш другите да ти дадат. Искаш другите да ти направят някоя къща. Защо ще ти правят къща? Представете си, че вие сте пътник в живота, защо ти е къща? Днес спираш тук за половин час, съградиш къща. За друг половин час друга къща съградиш. Представете си, че всеки половин час градите по една къща. Или ще кажеш: „Да си направя по една хижа.“ Това са желанията на хората. Тези въпроси, които хората разрешават, имат разрешения. Всичките хора искат да бъдат добри. Казваме, че не са добри хората. Защо не са добри? Представете си, че пътувате в океана, имате жито с килограми. Къде ще го стоварите, в морето не може. Допуснете, че вие сте на сушата, имате жито, но никаква влага няма. Как ще употребите житото? В океана има повече влага, отколкото трябва, на земята не може да го оставите, има повече суша, отколкото трябва. Житото пак не може да го употребите, какво трябва да правите? Искате някой човек да ви обича. В обичта има даване, трябва да дадеш нещо. Но ти даваш това, което е непотребно за тебе, което е потребно за тебе го задържаш. Запример, един вълк остава овцата да пасе тревата, защото тревата е непотребна за него. Обаче вълкът никога не остава овцата. Като мине покрай тревата, оставя я, но като дойде до овцата, взема я. Като дойде до тревата, казва: „Не ми трябва тревата.“ Като види една овца, казва: „Тази овца е за мене.“ Защо вълкът в дадения случай предпочита овцата пред тревата? От гледището на овцата кое е по-хубаво – да те предпочете ли вълкът или да не те предпочита? Философия сега трябва. Сега един вълк да те предпочита ли или да не те предпочита? Той тревата оставя, а овцата предпочита. Хване я за врата, казва: „Ще си поговорим, стойте малко.“ Казва: „Да си поговорим за новите идеи, които съществуват в света, за морал, за всичко туй.“ Ако сте една риба, кое бихте предпочели: да бъдете в мрежата на рибаря или да бъдете извън мрежата? Човекът иска добро да направи на рибата, той си хвърля мрежата да извади рибата от гъстата материя в по-рядката. Хвърля мрежата, извади рибата. Защо рибите са недоволни, искат да влязат пак във водата?

Вие не искате да бъдете болни. Много добре. На какво почива здравето? Имате единица светлина, две единици слух, 3 единици ухание, 4 единици вкус, 5 единици осезание. Представете си, че на всяко число прибавите по още една нула и стане 10, 20, 30, 40, 50, какво добивате? Вас ви трябва единица, увеличавате с десет, девет е непотребно за вас. Няма къде да ги употребите. Една лампа, която има една свещ, вечерно време имате полза от нея. Но представете си, че ходите денем, имате лампа от десет свещи, при дневната светлина какво ще ви ползува свещта? Казваш: „Имам една лампа от десет свещи.“ Не е практично. Единица светлина навсякъде може да я намерите. Щом увеличите десет пъти, мъчнотията идва. С една свещ можеш лесно да се справиш, но с десет свещи не можеш лесно да се справиш. Хората са свещи. Но светлината се движи. Ако имате десет свещи, те се движат в разни направления, всички са в движение. Как ще ги задържите? Тази свещ, която държите в ръката, то не е свещ. И при това може би вашето око не е навикнало на десет свещи. Засега единица светлина значи толкоз светлина е потребна за окото да се нахрани. Тази единица е храна за окото. Вие увеличавате вашите дажби десет пъти. Защо ви е, непотребно е. Единицата е потребна, но девет е непотребно, излишно е. Казвате: „Да има по-голяма светлина.“ Защо ви е по-голямата светлина? Ако на земята увеличим светлината десет пъти, какво ще стане със слънчевата светлина? Природата, след като правила дълги опити, тя милиони и милиарди опити е правила. Ние трябва да бъдем на такова разстояние, за да можем да възприемем светлината. Ако ние увеличим тази светлина, ще стане един преврат вътре. Сега да ви преведа един пример. Какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Една кокошка, която е тлъста в курника, какво се ползува? Това съкратява живота ѝ. Когато дойде господарят ѝ, ще я пипне, ще я хване. А пък, ако е малко слабичка, ако ѝ се четат ребрата, ще я остави по-дълго време да живее. Слабите кокошки живеят по-дълго време, отколкото тлъстите. Един сокол, когато хваща каквато да е птица, отдалече вижда кои са мазните птици, тях ги гони. Той не хваща всяка. Лисицата, като дойде в курника, обира най-тлъстите кокошки. Как ги вижда вечерно време, като ги вижда наредени, взема най-тлъстите. Аз предполагам, че тлъстите кокошки са много страхливи. Като види страхливите кокошки, ги гледа, тлъстите падат долу. От страх които падат, са тлъсти, които остават горе, държат се за дървото, не са тлъсти. То е една теория непроверена, трябва да я проверите. Като влезе лисицата в курника, хваща тлъстите кокошки, взема ги, нарежда ги на кръст пет–шест кокошки, нареди ги и ги носи. Три кокошки от едната страна, три от другата, носи ги. Сега какво се ползува една кокошка, че е тлъста? Представете си, че кокошките бяха научили един морал. Господарят обича тлъстите кокошки, не тия, на които се четат ребрата, едва преживяват или понякой път да бъдат малко болнички. Болните кокошки по-дълго време живеят. Тъй се преподава учението. Че това е учението, което се преподава на земята. Не трябва да бъдеш богат. Щом си богат, ще те претрепат. Разбойниците кого търсят? Един разбойник пита: „Ти ли си най-богатият? Много ми е приятно“ – казва. Той има съображения. Сиромаха не иска да го знае. Как като богат бихте ли обичали да ви посещават разбойници търговци?

Какво разбирате под думата „единица“? Слънцето винаги дава единици. То е семката. Ако идеш на слънцето, единици дава. Ако си на земята, посей това семе. От тази единица може да изкараш колкото единици искаш, но сам ще ги изкараш. Законът е: Вас ще ви дойде една идея, искаш втора, трета. Не, че на човека Господ даде една идея, човек трябва да я вложи в себе си, да се размножи. Вие искате всеки ден да ви иде по една нова идея. Тогава вие сте търтей, човек, който не употребява единицата. Той седи в първия клас, дали му единица, във втория, в третия му дали единица. Казвам: Ако вие не приложите идеята, че единицата винаги е един зародиш, в който се крие цялото. Да кажем, имате едно житено зърно и имате 20 житени зърна. По какво се отличават 20-те житени зърна? Както единицата има сила, така и 20-те житени зърна имат същата сила. Да допуснем, че вие сте един човек. Защо на човека не са направени стотина крака, не е ли по-хубаво, ще ходи по-бързо. Ако вие бихте имали стотина крака, какво щяхте да направите? Какво ще свършите със стоте крака? Природата е правила вече опити. Сега в науката прилагат, те са взели единица конска сила и може да прекарат на такова разстояние, както сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз сила, колкото сто конски сили. Единицата конска сила съдържа толкоз енергия, колкото сто конски сили. Вземете един органически закон. Казва: „Човек като яде, се поправя.“ Фиг. 1Кое е онова, което поправя децата? До 45 години расте човек, до 45 години като яде, печели, а от 45 до 90 години, губи. Колкото и да туриш, всякога губи. От едно до 45 тялото се увеличава, от 45 започва да намалява. При 45 смаляването е много малко, колкото отиваш до 90, повече единици излизат (Фиг. 1). Защо става така? Защо става туй изменение? Сега не ви иде наум защо става това нещо. Вие искате да намерите много дълбока философия. Тя е много проста идея. Вие мислите, че е много сложна работа. Представете си една единица – дете на една година, две единици – на две години, три единици – на три години и до 45 расте, оттам насетне не расте. На първата година с много малко храна се задоволява това дете, на 45 години с повече храна се задоволява. Да допуснем, че детето на една година носи едно кило – това сравнение е малко несъобразно, на две години – две кила, на 45 години – 45 кила. Ти на 90 години трябва да носиш товара на 90 кила. Ще бъде ли приятно? Ако ти туриш единицата на гърба, лесно е, но носиш 45 кила, ти ще се намериш в трудно положение.

Та казвам: В природата, когато се казва „икономия“, се подразбира да прекараш един живот с най-малката материя. Като намаляваш материята, трябва да увеличаваш силата. Човек, който иска да бъде голям по количество, ще увеличава материята, но ще намалява своята сила. Тия, големите хора са много неподвижни. Да кажем, имате един слон за големи работи, но за малките работи какво ще прави слонът? Отде ще го прекарате? Казвам: Трябва да се повърнем към ония норми, които природата създала. Единица светлина подразбира един зародиш, който носи цялото в себе си. Единицата винаги разбира, което може да произведе множество. Единицата цяло е зародиш, което може да произведе множество. Множеството е качество на единицата, че единицата може да се размножава, множеството да се дели. Туй, което наричат части на единицата, то е безброй частици, които се съдържат в единицата. То са възможности, при които цялото се развива. То е закон на човешкото развитие. Когато ние искаме да бъдем по-големи, ние трябва да желаем само единицата да се прояви в своите вътрешни качества, които са скрити в нея. Тази единица става цяло дърво. После единицата е практична. След като завърши целия процес, се смалява. Всичките свои части ги смали, стават достъпни. Може да се увеличава, колкото иска и може да се намалява, колкото си иска. Туй, което се увеличава, е множество. Когато един човек иска да стане виден, тогава не се увеличава единицата, увеличават се частите. Единицата се увеличава, за да могат частите да се проявят. Защото, ако единицата не се проявява, и частите не могат да се проявят. Ако тя не се увеличава, и частите остават неизменни.

Сега допуснете, че вашето око ви е малко. Защо ви е потребно голямо око? Природата не е турила голямо око като диня. Туй, малкото око, е толкоз практично, че вижда много работи. Яви се желание да бъде окото по-голямо или искате носът ви да бъде по-голям. Един нос може да бъде 6–7 сантиметра. Мерили ли сте си лицето колко е дълго? Едно лице, което е дълго 19 сантиметра дължина, колко трябва да бъде носът? Да кажем, 15 сантиметра е дълго лицето, колко трябва да бъде носът? Челото пет сантиметра, носът пет сантиметра и брадата пет сантиметра. Или искате десет сантиметра нос. Защо ви е десет сантиметра нос? Ако вашият нос е два сантиметра, значи месечината ви повлияла. Той останал в развитието на месечината. Казва: „Много ум не ти трябва“. Дългият нос е крайно користолюбив, иска да бъде голям богаташ. Ако носът е три сантиметра, той е юпитеровски нос. Достойнство има. Всичките носове, които искат да ги не обиждат, то е 3 сантиметра нос. Този, който иска много богатство да има, той е четири сантиметра. С търговия, който иска да се занимава, той е пет сантиметра. Който се занимава с любовни работи, той е 6 сантиметра. Който е 7 сантиметра, е на нещастие. Най-дългите носове носят нещастие. Човек със седем сантиметра нос е сатурнов тип, навсякъде вижда нещастие. Казва: „Какво да се прави?“ Онзи с 6 сантиметра, той любовни работи търси. Но любовните работи ги уподобявам като един, който се е научил да пие винце. В една кръчма влезе да опита виното, в друга влезе. Този с 6 сантиметра целият ден само опитва, специалист е по виното, при еди-кого си какво вино има, всичките вина 15-годишни, 10-годишни, 5-годишни, специалист е. После специалист е по яденето, кои яденета са най-хубави. С 6 сантиметра по любовните работи искат хубаво ядене. Хората на любовта са по-фини в яденето. Най-хубавото ядене на какво е, ще вземе малко, ще го опита, казва: „Този плод не е узрял.“ Стомахът му е много деликатен. Защо ти е един нос, който ще ти развали стомаха? После с 6 сантиметра не иска да работи. Седи, само се потрива, не иска много да диша, ще му се пръснат дробовете. Не иска много да мисли, ще се пръсне мозъкът. Всичко обича без труд. Крайност е. Да допуснем, че ти имаш два сантиметра нос. Той е на Месечината. Имате три сантиметра на Юпитер, имате 4, 5, 6 сантиметра. То са неестествени. В този нос с два сантиметра, въображението е силно развито. Няма да ти каже както е, но ще преувеличи. И учен човек да е, малка работа свършил, но ще преувеличи. Този с три сантиметра обича скъпо да продава. Което му струва пет лева, 150 иска да го продаде. Този с 4 сантиметра като тръгне някъде на гости, най-малко десет каруци ще теглят с нея, ще натовари багаж. Които искат 100, 200 милиона да имат, те са на 4-те. Този с 5-те като тръгне на разходка, той ще има цял екскорд, десетина души да го придружават. Един екипаж от сто души какъв прах дигат, какво удобство има? Всичките тия противоречия се дължат на вашите носове. Вие казвате: „Животът да е лесен.“ Този с двата сантиметра казва: „Тъй да седи човек само да мечтае.“ Двете е на мечтанието. Трите е на дрехите. Този с трите – мисли целия ден как да е облечен, шапката му, обущата му, дрехите му. 4 сантиметра пък предполага дрехата да е дебела, кожух хубав за зимно време. Хора с 4 сантиметра нос носят зимно време дебели кожуси. Всичките проповядват кожуси. Кожух имал човекът, дебел кожух. Защо ти е лятно време кожух? Друг казва: „Парици, парици без парици не може. Човек без пари умира. Пари, пари и пак пари.“ То са неестествени положения. Питам: Рибите къде ще носят парите? Ако има една каса вътре във водата, къде ще я турят? Птиците като хвъркат, къде ще турят парите? Ние вземаме нашия свят с пари. То е временно удобство, преходно средство. Първите хора са имали превозни средства – биволска кола, конска кола, аероплан, но това не е идеално превозно средство. Три превозни средства има: ще се качиш на своята мисъл – превозно средство е. Ще се качиш на своите чувства – превозно средство са и ще се качиш на своята сила – превозно средство е. Най-идеално е да се понесеш със своята воля, чрез сърцето си и чрез ума си. То са идеални превозни средства. Всички други са помагала. Един човек на въображението ще има живота на месечината. Цялата вечер ще гледаш само месечината, какво ще се ползуваш? Какво ще ти даде месечината, тя изгряла много хубаво. Първият път ще бъде интересно, но втория, третия, десетия път какво ще ти донесе месечината? Нищо няма да ти донесе. Всички ония неща, които се опитват, те са полезни неща в живота; всичко онова, което не си опитал, то не е полезно. Онова, което си опитал, придобил си нещо от него, то е полезно. Онова, което не си опитал, то за тебе е неполезно. Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. Да накараш болният да работи или да накараш ленивият да работи. От какво е произлязла леността? Леността се създала от богатите. Какво създадоха богатите? – Леността. Какво създадоха бедните хора? – Труда. Доброто на леността кое е? В леността се образуваха потенциалните, положителните енергии, а в сиромашията се образуваха кинетичните енергии. Кинетичните енергии постоянно вземат от потенциалните. Става движение. Богатите хора създадоха условията, бедните ги използуваха. Това вече има смисъл. Богатството само по себе си е безсмислено. Сиромашията сама по себе си е безсмислена. Богатството и сиромашията, съединени в едно движение в природата имат смисъл. Те са полюси. Богатството като полюс има смисъл. Няма по-лошо нещо от едно богатство в статично положение. Мисълта може да бъде като полюс на човека. Една мисъл без да е полюс е най-голямото нещастие. Мисъл, която може да впрегнете в работа е потребна; чувство, което може да впрегнете на работа е потребно. Две неща. Едно чувство трябва да бъде богато, трябва да има условия. Сега енергичните хора са сиромаси. Думата „сиромашия“ ще преведете с енергичен човек. Всеки, който е енергичен, е сиромах. Кой е енергичен – наяденият или гладният? Гладният търси навсякъде. Който е наситен, търси да си почине. Богатият не е енергичен, той вече е придобил. Гладният, сиромахът е енергичен. Думата „гладен“ показва, че му липсва нещо. Енергичният начин, по който сиромахът може да придобие онова, което богатият има. Щом говорим за богатство, искаш да се освободиш от богатството. Само сиромашията може да те освободи от богатството. Никой в света не е в състояние да те направи сиромах, освен сиромашията. Никой не може да задоволи сиромашията освен богатия. Богатият е, който може да те изведе из областта на сиромашията. Сиромашията е единствената, която може да те изведе из областта на богатството. Аз разсъждавам другояче: ако си потънал в дъното на океана, кой ще те избави? Трябва да те освободят от богатството, за да излезеш. За да се спасиш, ще оставиш богатството на дъното, ти горе като човек ще излезеш. Сиромашията ще те избави. Това са сега положения. Богатство на човека се подразбира неговия ум. Богатство на човека се подразбира неговото сърце. Богатство на човека се подразбира неговата сила. Ако е богат, той ще излезе из каквото и да е положение. Всеки един човек на земята има една задача да разрешава: да развие ума си, да развие сърцето си, да развие волята си. Щом не развива ума си, щом не развива сърцето си, щом не развива волята си, той е осъден на страдание. Следователно страданието остава, което те подтиква да развиваш ума си. Страдание е, което те подтиква да развиваш сърцето си. Щом не развиваш ума си, страдание ще има; щом развиваш ума си, страданието изчезва. Като развиеш ума си, страданието ще престане. Като развиеш сърцето си, страданието ще престане. Като развиеш силата си, страданието ще престане. Значи развивайте ума си, развивайте сърцето си, да престане страданието. Туй е всичкото.

Един лист може ли да бъде по-голям от цялото дърво? Той си има определена големина. Всеки човек в природата има определена големина. Той трябва да остане на тази големина, която природата му е дала. Листата трябва да бъдат малки. Тогава са на място. Ние искаме да бъдем много големи листа. Някой път искаме да бъдем много големи плодове. Ако дините турим на една круша, какво ще бъде? За предпочитане е малките плодове, пред големите дини на крушата. Всяко нещо, което не можете да го реализирате, е голямо. Всичките неща, които се реализират, са малки. Големите работи никой не може да ги реализира в света.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XXI година.
27 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 8. V. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.