Отче наш.
„Давай, давай“.
Едно обикновено даване. Как бихте изпяли баса? Той е плод. Басът е да изядеш плода. Има съвсем друго понятие в сопрана, при него плодът е красив, отличен. В баса ти го изядаш, сладко ти е на устата. Сега песента „Давай, давай“, както е построена сега музикално не мязя на ябълка. Аз виждам мяза на диня. Тъй както е построена мяза на диня, защото 3⁄4 може да ги дадеш от динята, а пък другото задържаш за себе си. Половината от динята разделяш на трима души, а другата половина оставяш за себе си. Мислите ли, че човек, който дава 3⁄4 на другите, а останалото задържа за себе си е добър давач? Какво разбирате под думата „давай“? В най-простата форма какво разбирате под думата „давай“? Дойде някой просяк може да му дадеш нещо. Каква е разликата: ако дадеш скъсани обуща или дадеш нови дрехи, ако дадеш пресен хляб или дадеш мухлясал хляб. Запример, вие понякога пеете, но сте неразположен. На какво мяза неразположението? Каква музика е то? Мухлясала музика е неразположението. После музиката може да мяза на сухари, трябва да ги топиш във вода, а музиката може да мяза на топъл хляб, току що изваден от пещта. Ние всички не се ползуваме от музиката, понеже е суха музика. Сухарите не са така хранителни.
Вие може да пеете „Давай“ и да турите ударението или на първия
слог, или на втория слог и като пеете „давай“ разбирате „и за
себе си оставяй“. „Давай, давай“ може да се изпее по разни
начини. Даването е подтик. Може да дадеш и без да си длъжен. Даването
е импулс и ако речеш да реализираш „Давай, давай“ то прилича на
плод, на хубав плод на дървото. Сега как ще се реализира песента
„Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за
себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има
все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината
седи. Туй показва характера на българина какъв е. Музикално той иска
да даде, но има в него едно колебание. Той си казва: „Ще стане ли
това нещо?“ В цялата песен от единия край до другия все половината
нота се среща. /Учителят изпя цялата песен „Давай, давай“ на друга мелодия/.
Малко се приближаваме до истинското „Давай, давай“. /Всички изпяхме песента „Давай,
давай“/. Въпросът не е разрешен. Ако сте музикални да се
даде песента, да разрешите една задача. /Учителят
изпя песента малко по-другояче/. Приблизително едно
разрешение. Мисли: „Да го направя или да не го направя“. Като
решиш нещо да няма колебание. Много музиканти се спъват понеже всякога
оставят една идея неразрешена. Той като пее вижда, че идеята не е
разрешена. „Давай,“ – значи трябва да се пее, да се даде
разрешение. Сега това е един мотив, който подбужда да рискуваш. Но да
се направи само една скица то е трудно, сенките ги няма. Музикалните
сенки ги няма в песента. Например, искаш да направиш нещо, но се
колебаеш. Всякога едно даване е сигурно, когато е без колебание. Ако
вие пишете и сте несигурни при най-малкото колебание трептенията не са
правилни. 
Фиг. 1Ако светлината пада
перпендикулярно, какви ще бъдат резултатите? Где ще бъдат най-големите
сенки? Постепенно топлината се намалява и надвечер ще имате
хладина. Сутрин имате хладина и вечер чувствувате топлина (Фиг. 1). Тя е излязла от AB и BC. Топлината я чувствувате
посред нощ.
Често в живота имате посторонни подтици. Ти искаш да направиш нещо
колебаеш се, дали да пееш или не. Дотогава докато в тебе не влезе едно
желание в тебе да няма едно колебание. Трябва всяко колебание да се
премахне. Тогава мисълта е права. Щом има колебание има
несигурност. Може колебанието да е малко, микроскопическо, ти може
много малко да усещаш, че не си доволен от този тон, но като го вземеш
се колебаеш. Някой певец се колебае в пеенето, не може да пее не е
свободен. В природата има начини как трябва да дадеш музикално
изражение без колебание. Привеждат един пример: Един български
чорбаджия гощавал един турски княз. Като наливал неговата чаша оставял
му един пръст празна, а като наливал своята чаша напълвал я догоре и
казвал: „Утара“. Искал да каже прелях чашата, не трябваше да я
прелея. Като гледал турчинът казва му: „Господине, не може ли на
мене да налееш утара, да напълниш чашата“. Той защо оставял половин
пръст празна чаша? Пълните чашата с вода, защо понякой път я оставяте
половин пръст празна? Какви съображения имате, че оставяте празна
чашата? Каква е идеята във вашия ум? Считате, че не е по модата да
напълните чашата, можете да излеете нещо. Това е едно
съображение. Трябва да бъде празна за да не се излее. Ако напълните
чашата ще бъдете повнимателни. Понеже чашата не е пълна, по-свободни
сте в движението и да се клати водата няма да се излее навън. Аз бих
ви съветвал, като давате вода, ако искате да образувате един характер
никога на оставяйте чашата празна един пръст, напълнете я догоре, нека
се прелее, но да се образува една плоскост догоре до (ръба на) чашата. Вие оставяте един милиметър
празно. Напълни чашата догоре. Нека се излее, по-добре е. То е, ако
искаш да образуваш в себе си един характер. Ако искаш да забогатяваш
остави два пръста празна чашата. Ако искаш да станеш човек никак не
оставяй чашата празна. Ако искаш богат да станеш, един–два
пръста може да я оставиш празна, печелиш. Кръчмарят като оставя един
пръст празна чашата той печели. Той за да покаже, че има уважение към
клиентите си казва: „За да пиеш повече, по един пръст чашата оставям
празна“. А чашите горе са винаги по-широки. Някой път когато режете
хляба режете го на тънки филийки за другите, а за себе си дебели. Ако
искаш богат да станеш тънки ги режи, но ако искаш човек да станеш,
дебели ги режи. Ако е много дебела пререже я на две. В това няма
престъпление. Ако режеш филийки на тънко какво ще направиш? Ще отрежеш
втори път. Като режеш на един човек дай едно широко парче, а не
парчето да е малко и да го снажда после. Аз не съм да се снаждат
работите. Аз съм за целите работи. Да се снаждат работите, то е
изправяне на една погрешка. Та сега говорим за колебанието. Ти искаш
да пишеш, колебаеш се. Искаш да направиш нещо, колебаеш
се. Колебанието не е нещо лошо само по себе си, то е на място. Но
когато човек дойде да върши нещо добро, той абсолютно да не допуща
никакво колебание. Пишеш: „Не допущай никакво колебание“. Законът
в пеенето е същият. Като пееш, не се колебай. Докато се колебаеш други
са съображенията. Ти трябва да пееш понеже законът е, че който пее
продължава живота си. Който не пее скъсява живота си. Който много
малко пее, той много малко живее. Колкото повече пееш по-дълго ще
живееш. Колкото по-добре пееш, по-добре ще живееш. Колкото по-лошо
пееш, по-лошо живееш. Пей хубаво, за да ти бъде добре. Както пееш така
ще живееш. Казвате: „Да мислим“. Не е безразлично какво
мислиш. Мисли хубаво защото от мислите зависи животът. Казвате:
„Чувствувай както и да е“. Не е така. Добре чувствувай. Колкото
по-дълго пееш, колкото по-добре пееш и без колебание, толкова по-дълго
ще живееш. Който по-дълго се колебае, по-късо ще живее. Защо трябва да
пееш? Доброто пеене продължава живота. Да си продължиш живота, това е
ценното. Няма в света по-хубаво от продължението на живота. Аз не
говоря за живот, който е свързан със страдания, но говоря за живот,
който разрешава задачите. Всички задачи се разрешават само чрез
живота. Не говоря за едно обикновено механическо пеене. Както пеете
сега „Давай, давай“, то е механическо пеене. В туй пеене сърцето
ти не взема участие, душата ти не взема участие. Пееш „Давай,
давай“. И ти даваш скъсани дрехи, скъсани обуща. Като идеш на баня
кирта си дадеш. После вие сте много лоши масажисти. Някой път като се
масажирате, много зле се масажирате. Не става така. Не съм намерил
по-хубаво масажиране от музиката. Как бихте масажирали музикално? То е
много мъчно, голямо изкуство е да знаеш да масажираш музикално. Да
набиеш някой човек музикално. Как ще го набиеш? Има и музикален
бой. Музикално как ще набиеш един човек? Българската дума „набил“
е двойнствена. Кола като го набиеш на едно място, значи заставяш кола,
дадеш му собственост. Набиеш го, набиеш го и всеки един кол добива
място, той става виден. Музикално да набиеш човека, значи, да го
направиш човек да стане. Който е бит музикално, той човек
става. Когато едно растение се посади и израстне, то е музикално
набиване. Когато едно цвете се посади, израстне и цъфне, то е
музикално набиване. Да набиеш музикално някой, значи да му дадеш
условия той да се прояви. Да го набиеш, значи да се прояви. Някой
казва: „Много ме наби“. Но като те наби, човек стана. Семето като
го извадят из хамбара, набиват го хубаво. То се е блъскало с другите
семенца, че като го посеят, освободи се, израства и цъфне. Та казвам:
Да се набиете музикално значи да дадеш условия на себе си, хубавото в
твоя ум, в твоето сърце, в твоята душа да се прояви, като лаленце,
като карамфил да цъфне, като едно ябълчно дърво. То е музикален бой,
това значи музикално биене. Туй сега е теория, но да се приложи знаеш
ли колко е мъчно. Имаш едно състояние, недоволен си, нещо в тебе
плаче, роптае. Как ще го биеш? Дай му условие. Мнозина от вас искате
да станете певци. Как ще станете певци? Казвате: „Да намеря някой
професор“. Може да намериш много професори. Или казвате: „Да
дойде отвътре“. Един професор, който незнае да пее той не може да
предаде музиката. Ако искаш да се учиш да пееш намери човек, който
пее. Казвате: „Той не може да пее, но може да предаде
музиката“. Може да е много добър педагог, но не може да предаде
музиката, ако не знае да пее. Музиката се предава. Здравият човек
предава здравето. Болният човек предава болестта. Невежият човек,
който незнае, проявява се невежа. Какво ще ти придаде един болен
човек? – Едно болно състояние. Някой казва: „Аз не мога да
пея, но обичам музиката“. Можеш да обичаш, но ако незнаеш да пееш
ти не може да научиш другите да пеят. Трябва да се коригирате в
съвременния живот. Много проблеми има, които трябва да се
коригират. Казвате: „Да разрешим един проблем“. Но този проблем е
вече разрешен. Квадратурата на кръга разрешена ли е? Няма ли
разрешение? Има, но в нашия свят не може да се разреши. 
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4Имате една права линия. Тази линия
когато срещне съпротивление тя се отклонява. Значи условията са
лоши. Тия изкривявания са направени за да избегнеш лошите
условия. (Фиг. 2) Този кръг показва, че
външните условия са лоши. Винаги когато правата линия се огъва, среща
лоши условия. Кръгът показва, че се движиш при най-малкото
съпротивление, избягваш всичките мъчнотии. Тогава, ако имате няколко
концентрични кръгове какво показва? Условията в центъра са били
по-лоши. Имате пет концентрични кръга (Фиг. 3) В първия кръг условията са били лоши. Във
втория са по-добри отколкото в първия и постепенно условията се
подобряват. Когато един кръг е по-голям, условията са
по-добри. Колкото един кръг е по-малък, условията са по-лоши. Когато
се начертае един голям кръг, какво подразбираме? – Че условията
са се подобрили. В първия кръг разбираме, че задачата не е
разрешена. В природата вие нямате кръгове. Там имате спирали. За да се
разреши квадратурата на кръга трябва да разрешиш цялата спирала. Тази
спирала е в движение. (Фиг.4) Вие вече имате
една сложна задача. Да разрешиш квадратурата на кръга е една много
трудна работа. Трябва да се вземат хиляди работи предвид.
Вие пеете „Давай, давай“, то е един подтик. В песента „Давай, давай“ имате един мотив, който е добър. Като пееш песента „Давай, давай“, да дадеш едно разрешение на даването. Всеки, който казва „Давай, давай и за себе си оставяй“, той не разрешава въпроса. Давай, давай, нищо да не оставяш за себе си. Ако вие имате в едно шише малко развалено вино, оставите десетина капки от разваленото вино и турите ново вино. Старото вино ще развали новото. Ще измиеш шишето и от старото вино нищо няма да оставиш. Новото вино, което налееш да няма нищо от старото. Не смесвайте старите работи с нови. Ядеш един пресен хляб и след туй ядеш чорба направена от сушени сливи. Ял си хубави череши и след това ядеш сушени. Какъв смисъл има? Ние говорим за новото. Тогава за предпочитане е по-напред да ядеш сухия хляб и после да ядеш мекия. Не да ядеш първо мекия, а после сухия. Та казвам: Щом дойдете до себе си, старите и нови идеи не ги смесвайте. Тия старите идеи, тоя празен морал оставете го и приемете новото, Божественото, което сега иде. Под думата ново, аз разбирам Божественото. Туй, което днес слънцето дава, то е важното. Днешната мисъл, която прониква в ума ти, тя е важната, не я оставяй. В миналото какво е, то е друг въпрос. Миналото е минало. Важна е сегашната мисъл. Миналите са условия. На български имате давай. Всеки, който дава неправилно, той се вайка. За да не се вайкаш, давай както трябва. Не оставяй чашата половин пръст празна. Като отидете при извора пак оставяте чашата празна. Напълни я догоре да прелее, като прелее чашата показва, че е пълна. Чаша, която прелива е щедра. Всяка чаша, която не прелива е скържава. Може да е милиметър, много малко да е празна, но е скържава. Всякога когато прелива чашата, то е законът на щедростта. Като прелеете вие казвате: „Отиде това“. Не жалете водата. Сега защо жалите водата да не падне по земята? Че тя по земята пътува. Защо ще я жалите? Тя от хиляди години върви по земята. Защо не искате да падне там където е била. Вие не искате да падне да не се оцапа. Една користолюбива мисъл е скрита под благороден предтекст. То са белите лъжи. Под някакъв морал не трябва да му се даде много ядене, за да не преяде, понеже му желаете доброто, наполовина туряте в паницата. Аз считам за глупаво това. Аз ще му напълня паницата и ще оставя на неговата разумност. Ще видя колко е умен. Ако изяде всичкото не е толкова умен. Ако яде и остави в паницата, виждам, че е умен. Аз се радвам, че е щедър. Вие казвате: „Отиде яденето, развали се“. Яденето, което остава не се разваля. В природата, туй което човек не може да изяде, то се изпарява. Туй, което не е добил, то в него се изпарява. Туй, което оставяш в паницата, което не си доял, то веднага се изпарява. Някои бързат скоро да очистят паницата. Изял човек всичкото, може ли да се изпари като нищо не е останало? Ако е останало нещо може да се изпари, но ако нищо не е останало, може ли да се изпари?
Та когато изследвам характера на човека казвам: Напълни чашата, не оставяйте чашата половин пръст празна. Той има съображения, че като вземе чашата по-невнимателно, може да прелее. Той взема малки предпазителни мерки. Доста благовидно е, но зад всичката тази благовидност седи един фалш.
Вие имате един спирал. Имате един външен кръг и може да вземете един радиус от центъра на спиралата до външния кръг. Този спирал има отношение към всичките малки кръгове, еднакво отношение има. Само, че радиусът показва основата. На всичките малки кръгове условията са лоши. Колкото кръговете стават по-големи, подобряват се условията. Когато една небулоза става обширна, показва, че се намаляват външните лоши условия, затова тя се разширява. Когато условията станат много благоприятни, тя се разширява още повече. Било е време когато Земята е била в много лоши условия. Тя при лошите условия се е отделила от Слънцето. Кое накара Земята да се отдели? Когато Юпитер се отдели, в Слънцето имаше спор за личните чувства. Личните чувства накараха Юпитер да се отдели. Когато се образува Марс, въпросът на Слънцето беше за война. Когато Земята се отделила, въпросът бил за богатство. Колко богатство трябва да има е било въпрос. Земята била на особено мнение и излязла. Когато се образувала Венера, въпросът е бил за любовта и понеже Венера била на особено мнение тя се отделила. Когато Меркурий се е отделил, въпросът е бил за търговия. Ето една нова теория за отделянето на планетите. Как се е образувала слънчевата система. Това отделяне се обуславя на известни идеи. Юпитер е най-голямата планета от всички. Когато Сатурн се е отделял, философски въпроси е имало. Сатурн не се е съгласил и се е отделил. Когато са се отделили Уран, Нептун, тогава социални въпроси са се разрешавали. Тия въпроси сега ние разрешаваме. Ние разрешаваме въпросите на Уран и на Нептун. В миналото се повтаря само в друг смисъл.
Пълнете чашата, не оставяйте чашата празна. Когато пълниш една чаша за себе си, напълни я добре. Когато пълниш за другите, също я напълни добре. Сега вие може да пазите вашия морал за вас. Празните чаши по-лесно се носят, пълните се плискат. Нервният човек не може да пълни чашата, нека я оставя празна два пръста. Всички, които оставят празна чашата, са нервни хора. Пълната чаша иска голямо внимание. За да покажете някой път дали сте нервни или не, турете 12 чаши на една табла, напълнете ги догоре и вземете таблата. Ако чашите прелеят не сте търпеливи. Този опит е много хубав. 12 чаши като ги напълниш и като вървиш нито капка да излееш. Който може да направи това показва, че има една спокойна нервна система. Щом се излеят чашите, показва, че има нещо в тебе, което ти липсва. Спокойствието не може да се образува от празните чаши. Чаши два пръста празни не разрешават въпроса. Пълните чаши разрешават въпроса. Нямането никога не разрешава въпроса, имането разрешава въпроса. Недоимъкът създава недоволство. Имането създава доволство. Философията е път на задоволство. Що е философия? Философията е истинският път за доволството. Като намериш истинския път, по който доволството може да дойде, то е философия. Ако намериш този път да задоволиш себе си, то е истинската философия. То е когато намериш правият път, да задоволиш подтика на своя ум, на своето сърце, на своята душа във всяко отношение, не за един ден, но ежеминутно да задоволиш себе си.
Не ви иде на ума къде е приложението на тази идея за пълната чаша. Седиш и казваш: „От мене нищо няма да излезе“. Чашата ти е два пръста празна. Като кажеш, че нищо от тебе няма да излезе, напълни чашата. Или казваш: „Тази идея няма да стане“, два пръста е празна чашата. Напълни чашата, ще стане. Казваш: „Това няма да стане, онова няма да стане, туй няма приложение. Това са философски въпроси, които нямат разрешение“. Не, имат разрешение. Напълни чашата догоре, ще се разреши въпроса.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХХI година.
28 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 15. V. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.