Отче наш.
„В живота всичко се постига“.
Коя беше главната мисъл на миналата лекция? Сега имайте предвид при храненето, ако туриш голяма хапка имаш малко слюнка, не си щедър със слюнката, какво става в стомаха? Или ако туриш малка хапка и туриш повече слюнка, какво става в стомаха? Природата почти ни дала правила в яденето, в храносмилането, в дишането, в мисленето, в чувствуването, навсякъде има правила, по които човек трябва да се ръководи. Казват: „Инстинктивно“. Има един вътрешен усет, има едно вътрешно схващане, по което може да се ръководи човек. В думата „давай“ първият слог „да“ – е положителен, а вторият – „вай“ е отрицателен. Казваме: „Да!“ Утвърждаваме. Когато човек казва „вай!“, той съжалява за нещо. Тази дума „давай“ в български трябва да претърпи една корекция в произношението поне. Това „вай“ трябва да се намали. На първия слог пада ударението и втория слог да се намали. И англичаните, запример, имат един слог, който започва с придихателното „ре“, че го намаляват, едва се чува. Грубо става като каже човек „р“. В животното има този звук. Сега често говорят за самовъзпитание. Възпитанието е основано на геометрически линии. Възпитанието е обосновано на математически отношения и математически проекции 1:2, 2:3, 3:4. Как ще прекарате една тангента? 1:2 се отнася тъй както 2:3, както 3:4. Ако ги съберем, какво се образува? 1:2 = 3, 2:3 = 5, 3:4 = 7. Каква е разликата? Едно се отнася към 2, тъй както 2:3. Какво отношение има 1:2. Процесът на мисленето се отнася към процеса на дишането, както дишането към храносмилането. Както мисли човек, така и диша, както диша така и се храни. И обратното е вярно. Както се храни, така и диша, както диша, така и мисли. Какво геометрическо отношение може да дадем? Имате 1:2. То е ъгъл. 1 се отнася към 2, едната линия се отнася към втората линия. Ако тия линии се увеличат, какво става? (Фиг. 1) Ако продължим тия линии, увеличава ли се разстоянието между тях? Когато линиите на този ъгъл не са продължени, лесно може да се изходи този ъгъл. Като продължим тия линии, разстоянието стане голямо, мъчно е за изходване. Продължението къде е? Имаш една работа, която в началото много добре може да я свършиш. Колкото отлагаш, работата по-мъчно се свършва. Имаш една работа, свършваш я в единицата. Ако речеш да я свършиш в двете, по-мъчно ще бъде. Имате 1:2. В туй отношение по-лесно се свършва работата. 1:2 е пролет, 2:3 е есен, 3:4 е зима. Имате още едно лято, 4:5 = 9. При 4:5 условията са лоши. През зимата как ще свършиш работа? Всичко е заледено, земята е суха. Представете си, че човек в младостта не иска да учи. Казва: „Като стана по-възрастен.“ После все отлага за по-късно и по-късно иска все да си уреди работата. Казва: „Като стана на стари години, тогава няма какво да правя, тогава ще уча.“ Мислите ли, че човек на стари години може да учи? На стари години ще го заболят краката – не го държат; ще го заболи кръстът, много болести идат тогава. Старият е много внимателен към болестите. Не поглежда книгата и казва: „Книгата е второстепенна.“ Сега вие понякой път пропущате лятото на нещата. Всяко нещо има своите четири отношения. Неблагоприятните условия, отношението 4:5 е за духовен живот. Тогава човек трябва да е гениален. 4:5 е за гениалните. Старият, ако е гениален, може да учи. Обикновеният човек е в отношението 1:2. Ако обикновеният човек напусне отношението 1:2, в отношението 4:5 нищо няма да свърши. В отношението 2:3 той е талантлив, а в 3:4 е гениален. Ако обикновеният човек напусне благоприятните условия пролетта, в зимата много зле ще бъде. И талантливият ще му бъде зле, но по-лесно ще се справи. На гениалния човек неговите мъчнотии ще му бъдат най-малки. Той ще намери какво да прави.
Сега може да дадем друго приложение на тия отношения. 1:2 е вашата мисъл. 2:3 е вашето чувство. 3:4 е вашата постъпка. 1:2 представя законът на мислите; 2:3 представя законът на чувствата. 3:4 – законът на постъпките. Значи, ако вие се обленявате да мислите, ако вие се обленявате да чувствате и да постъпвате, тогава може да имате живот на изпитания. При 4:5 ще бъде изпит, матура ще давате. Старият се изпитва. Матурата е старост. Щом държиш матура, ти си остарял, то е вече старост. Само старите хора държат матура. Младият е в процес на учение. Старият завършил знанието си, трябва да мине от едно положение в друго. Сега някой не знае процеса.
Да кажем, имате едно число 1, 2, 3, 4, 5, колко е то, 12,345. Туй число представя отношение. Цяло число имате да вземате. Да кажем, вие имате да вземате от някой ваш длъжник 12,345. Вие трябва да знаете тия отношения как трябва да постъпите. 12 показва, че трябва да постъпите много умно. 3 и 4 – показва, че с чувствата си трябва да постъпите умно, а 4:5 показва, че трябва да бъдете справедлив. Ако имаш това число, самото число ти показва вече как трябва да постъпиш. Ако пропуснеш тази пропорция, тогава ще изгубиш. Най-първо ти не си впрегнал ума си в работа, не си впрегнал и сърцето си в работа. Да допуснем, че имате един четириъгълник. (Фиг. 2) В четириъгълника това са най-лошите условия. За да излезете из тия най-лоши условия, ти трябва да теглиш два диагонала, да намериш центъра на този четириъгълник. Само по вътрешни пътища може да преодолееш външните мъчнотии. Този квадрат трябва да го завъртиш около своята ос да образува един кръг. Кръгът е условие, за да измените външните условия, които те стягат. Казваш: „Как ще направя кръга?“ Ти ще го образуваш около себе си. Казваме „общество“. Човек трябва да образува добра среда около себе си, от добри хора, които да ти помагат в твоята работа. Да завъртиш този ъгъл, това са възможности, които се разрешават по вътрешен начин, не по външен. Какво разрешение има ъгълът? Човешката мисъл е отворена. Имате същия закон. На български буквата „Л“ се пише така. (Фиг. 3). Ако увеличаваш разстоянието между двете линии (Фиг. 4), ако увеличаваш този ъгъл, какво значи? Ако се намалява ъгълът на любовта, какво означава? Възможностите са различни. При увеличаването на ъгъла, при големия ъгъл, благото, което иде, е по-голямо. При намалението на ъгъла, благословението е по-малко. Благословението показват тия лъчи. Човек, който не е щедър, той не разбира. Под „щедрост“ не разбирайте разточителност. В природата няма разточителност, щедрост има. В щедростта вие давате възможност на човека. Аз наричам щедрост когато дойдеш до вътрешния приятен усет и там да спреш, то е щедрост. Речеш да ядеш. Имаш едно приятно чувство при яденето. После изгуби се туй чувство. То е разточителност. Природата всякога наказва разточителността. Колкото и да е малка разточителността, наказва я. Щедростта се награждава всякога. Щом направиш разточителност и за най-малката разточителност, и за едно просено зърно ще те накажат. Може да изядеш хиляди просени зърна в щедростта, понеже си – тя ще те възнагради. А ако направиш разточителност с най-малката семка, тя ще те държи отговорен. При възпитанието много мъчно е да се разберат законите на геометрията. Всеки може да се възпитава теоретически: „Ти тъй ще направиш!“ Човек като стане богат, пише по един начин; като стане учен, пише по друг начин. Поетите пишат по особен начин. Гениалните пишат по друг, талантливите – по трети. Необикновените хора пишат по друг начин. Мъжете пишат по един начин; жените пишат по друг начин. Всяка една мисъл в писмото характеризира как е работил умът, характеризира се в писмото как е работило сърцето. А характеризира се също и как е работила волята. Тия хора – графолозите – са дошли до известни линии. Как са ги намерили? Имате буквата „М“ (Фиг. 5), образува се един ъгъл. Линията AB е по-дълга от линията AC. Този човек казва: Първо аз, после ти. Той е на място, ако той е силен човек. Тогава ще му дадат право. Ако във физическо отношение той е бил пръв, сила е имал, дойде в умствено отношение, аз съм пръв. Друг в умствено отношение е силен. Ако първият иска да заповядва, те ще дойдат в противоречие. Тогава ще направим така. (Фиг. 6) – У този волята е развита. Казва: „Аз искам да бъда пръв.“ Двама души едновременно не могат да бъдат първи. Единият може да бъде пръв в едно отношение, другият – в друго. Някои искат да бъдат първи във всяко отношение. Аз може да съм професор. Като дойда да си правя обуща при онзи майстор обущар, аз отстъпвам, той е на първо място. Ще му кажа: Направи ми обуща, както ти разбираш. Не искайте всякога да бъдете първи. Вие при обущаря ще бъдете последни. Има хора, които по математика са първи. Ще отстъпиш. Някои по геометрия са слаби, не разбират. Ще отстъпят. Не може да разбереш какво отношение може да има една мъртва линия, може Л-то да е по-голямо или да е написано особено. Невежият може така да мисли, но онзи, който знае, разбира, че има едно отношение. Вземете един човек беден. Едва си е направил една къщичка два на два. Той е доволен. Щом забогатее, направи си два на три. Казва: „Много добре е.“ После има три на четири, четири на пет, шест на седем. Аз като видя къщата на един човек, разбирам неговите условия. Някой свършил гимназия, назначават го за народен учител, в отделенията. Ако е свършил университет, назначават го за гимназиален учител. Ако не е завършил както трябва, за прогимназия. Има разлика: народен учител, учител в прогимназия или гимназия. Този, който е в гимназията, е по-способен. Това е в цялата система на образованието. Тогава онези, които не разбират закона, казват да ги назначат и да заемат видно място, да имат чичо министър. В образованието човек трябва да разчита на своя чичо ум, на чичо сърце и на своята душа. На този чичо като разчиташ, добре си. Ако разчиташ на външни чичовци, изгубена е работата.
Имате отношението 4:5. Четири и пет правят девет. Ако хората искат да се бият, туй число е фатално за хора, които се бият. Ако в това време искаш да отвориш война при отношението 4:5, ти ще свършиш катастрофално. Хората, ако искат да турят ред, трябва да бъдат силни. Когато говорим за религиозното чувство, разбираме силен човек. Всеки, който е стабилен, той е религиозен. Когато чувствата са стабилни, то е религия. Религия с изменчиви чувства, то не е религия. Те са външни неща. Под думата „религия“ в природата се разбират устойчиви чувства. Под думата „мисъл“ в природата се означава да бъдеш умен човек. Това значи човек, за когото всичко е възможно. Човек, който не може да свърши всичките работи, той не е умен. Трябва да бъдеш в състояние да разрешиш всичките мъчнотии в живота, тогава ти си умен човек. Мисъл, която не може да разреши всичките мъчнотии, тя не е мисъл. Способните ученици по това се отличават, че всичките задачи ги разрешават. Има ученици, които като им дадат 10 задачи, разрешават 9, едната остава неразрешена. Някои разрешават 7, 3 остават неразрешени. Те са талантливи. А обикновените 1 разрешават, 9 остават неразрешени. Онзи, който е разрешил 9 задачи, той е в областта на гениалността, гениален може да стане. Онзи, който е разрешил 7 задачи, и три не е могъл да разреши, той е в областта на талантливите. Онзи, който е разрешил 1 задача и 9 са останали неразрешени, той е обикновен, дълго време има да работи. Тогава, ако вие държите статистика на мислите, ако да речем ви дойдат 10 хубави мисли и вие 9 турите в действие, тогава сте в областта на гениалността. Ако 7 мисли реализирате, а три останат нереализирани, вие сте в областта на талантливите. Ако само една хубава мисъл реализирате, а другите 9 ги изоставите, вие сте обикновен човек. В желанието е същия закон. Колко от вашите желания изпълнявате? Някой път човек иска да учи и отлага. Някой път вие се готвите да идете на екскурзия и отложите. Втори път се готвите, пак отложите. Търсите най-хубавите условия за екскурзия. Вие сте един обикновен човек. Казвате, в 10 случая времето беше хубаво. То е за обикновените хора. Човек, който търси най-големите удобства, той малко постижения има. Големи удобства, а малко постижения. Онзи, който среща големи мъчнотии, той прогресира повече отколкото онзи, който има удобства. Та сега мнозина не искат да имат мъчнотии. Мъчнотията, то е едно налягане. Какво бихте направили на земята, ако нямаше налягане? Какъв котел бихте могли да направите? Никаква вода не би текла, ако няма налягане. Мнозина от вас сега избягвате мъчнотиите. Има известни мъчнотии, които не трябва да се избягват. Под думата „мъчнотии“ какво разбирате? Искате вие да отидете на екскурзия оттук до Мусала. Мислите ли вие, че до Мусала може да идете по права линия? Щом има мъчнотии, то е в реда на нещата. Щом казвате, че отиването до Мусала е мъчно, аз разбирам две неща. Разбирам такава една линия (Фиг. 7). Това е закон: Ще имате слизане, качване, слизане, качване. Да допуснем, че трябва да се кача на тоз високия връх. Какво ще добия, ако се кача на високия връх? Ако ще добия повече, отколкото ще изгубя, трябва да се кача. Но ако придобия по-малко и изгубя повече, по-добре е да не се качвам на този големия връх. Сега ние, съвременните хора искаме да се качим с някакво превозно средство. Но представете си, че на този връх не може да се качиш ни с кон, ни с автомобил, с аероплан може да минеш отгоре, но за да го познаеш, трябва да се въртиш около него, да го изследваш. Трябва да правиш изследвания, трябва да правиш снимки.
Вие някой път се възмущавате от порядките, които съществуват в природата. Вие искате един охолен живот. Охолният живот започва от мисълта. Ако мислиш добре, чувстваш добре и постъпваш добре, ще имаш един добър живот. Ако не мислиш добре, не чувстваш добре и не постъпваш добре, ти сам ще си създадеш лошите условия. При най-малките несгоди вие сте готови да се скарате с природата. Много сте сприхави. Несгоди имате, казвате: „Защо е така?“ Онзи, добрият музикант и при лошите условия, и при добрите условия свири добре. Ти не можеш да свириш, кой ти е крив? В природата опитите са много реални. В природата описват един музикант така: Сухо е времето, четири–пет месеца не е валяло, карат музиканта да свири и ако завали, той е добър музикант. Или три–четири години е нямало плодородие, хората едвам се изхранват. Накарат музиканта да свири, ако годината е плодородна, този човек е музикант. Като свири, цялата природа да отговаря, то е добро свирене. Като свири, че природата не отговаря, мълчи, той не е добър музикант. Та в хубавите работи добро е туй, което дава изобилие, зло е туй, което дава немотия. Така седи законът. Що е зло? – Злото ражда немотия. Що е добро? – Доброто ражда изобилие. Във всяко отношение доброто спомага и умствено, и духовно, и физически. Злото постепенно спъва и умственото, и духовното, и телесното развитие на човека. Зло е туй, което спъва. Сега не смесвайте гнева на човека със злото. Гневът не е едно зло, то е едно състояние на човека. Злото е един принцип, който работи. То има съвсем други съображения. Вземете между вълка и овцата има два различни морала. Мъчно може да накараш вълкът да пасе трева, мъчно може да накараш овцата да яде месо. По-лесно е да накараш вълкът да пасе трева, отколкото да накараш овцата да яде вълк. От какво зависи? Силата на овцата в противодействието е по-голяма. Овцата е много по-волева, отколкото е вълка. Много волева е овцата. Вълкът е по-умен, овцата е по-волева и по-силна. Някой от вас мисли, че овцата е слаба. Овците ги отслабват овчарите. Когато овчарят е лош, неговите овци са слаби. Когато овчарят е добър човек, овците от вълка не бягат. Като дойде вълкът при овцата, тя му тропне с крака. Когато овчарят не е добър, дойде вълкът, започне да дави овцете. Овчар, на когото вълкът дави овцете, е лош овчар. Та когато вълкът дави вашите мисли, вашите желания, вие сте лош човек. Вие сте овчар на вашите мисли и на вашите желания, и ако вълкът влиза и дави вашите мисли, и вашите желания, и те не може да се противят, причината е във вас. Закон е в природата: Човек трябва да подкрепи своята мисъл. Не трябва да вървите по закона на лотарията, защото в лотарията печелят само гениалните. Големите печалби само гениалните ги печелят. Който печели 1 милион, той е гениален. Другите са обикновени. Ти в лотарията нищо не печелиш, слаб си. Аз може да ви изчисля и да ви кажа, че ти цял живот, ако вземаш билети дали ще спечелиш или не. Ако си гениален, ще спечелиш. Но ако не си, ще ти кажа: Не си хаби времето. Най-много ще ти се паднат 4, 5 хиляди лева. Един милион никога няма да ти се падне. Вие може да кажете: „Как така?“ Който иска да спечели на лотария, той е тщеславен човек. Нашата земя е наведена с 23 градуса. Представете си, че този наклон на земята се изправи. Какво ще стане тогава в Европа? Всичките тези ледове и снегове на север ще се стопят и цял потоп ще стане. Но постепенно, ако се изправя оста, този лед постепенно ще се намалява. Понякой път вие търсите щастието. Щастието ви е събрано на северния полюс, законите на земята не разбирате. Този наклон на земната ос има закон, който го обуславя. Каквото е отношението на земната ос спрямо слънцето, такова е вашето отношение към Бога. Туй положение на оста, ако измените вие ще причините цяла катастрофа в себе си. Да допуснем, че вие сте един говедар – вземам крайност – гениален говедар сте. В какво ще употребите вашата гениалност като говедар? Овчарите наричам гениални, понеже свирят. Всеки овчар, който свири, е гениален. Говедарите малко свирят, говедарите още гениални не са станали. Като свири този овчар, овцете пасат много хубаво, те вървят ритмично по тревата. Доста музикално пасат овцете. Овчари, които добре свирят, овцете им са здрави. Тези, които не свирят, овцете им боледуват. Аз правя аналогия. Ако вие не свирите на вашите мисли, ако вие не свирите на вашите чувства и ако вие не свирите на вашите постъпки, какво ще бъде положението? Каквото е отношението на овчаря към овцете, такова е и отношението на човека, който мисли към мислите му. Всяка една отделна мисъл е като една овца. Всичките мисли колективно са като цялото стадо. Правилната мисъл е музика, от която зависи състоянието на мислите, които човек има.
Казвам: Вие не правите тия обобщения на нещата. Вие отделяте овчаря от стадото. Казвате: „Той е овчар.“ Не, същият закон е и за човека. Вие виждате едно дърво. Ако гледате дървото и листата му са зелени навсякъде, знаете че състоянието на дървото е добро. Ако част от листата му към върха или долу някъде са малко хилави, състоянието на дървото не е добро. Като наблюдавате растението, ще видите, че има растения, които боледуват. Някои растения са гениални, някои растения са талантливи, някои са обикновени, някои са съвсем хилави. Да кажем, някой път вас ви се ревнува да станете гениални. Какво бихте направили като гениален човек? Или искате да бъдете талантливи. Какво ще направите като талантлив човек? Аз, ако бях един обикновен човек, ще сляза долу в долината и там ще се спра. Ако съм талантлив, ще се опретна да изляза горе. Ако съм обикновен, като сляза долу, хич няма да се качвам. Като река да се качвам, то е талантлив човек. Най-благоприятните условия за обикновените хора са долу – долините. За талантливите са малко горе на припек. Да се кача по-нагоре, то е гениалност. Гениална е момата, която носи вода с кобилица на рамо. Онази, която носи с ръка двата котли, тя е талантлива. Тя е турила кобилицата на рамото и си помага на ръцете. Тази кобилица наричам гениално изобретение на момите. Те са дали проект, бащите им са я направили. Вие имате една кобилица. Носът и веждите образуват една гениална кобилица. По тази кобилица се съди какъв е характерът. Това са два различни характера (Фиг. 8). Човек, който има първите вежди, той е бърз. Който има вторите вежди, този човек разсъждава. Центърът на кръговете при първите вежди е по-близо, вторите вежди са построени на големи кръгове. Разстоянието е по-голямо. Този човек е мислил по-дълго време. В съвременната наука има едно съвпадение. Забележете, сприхавите хора какви вежди имат. И онези, които са разположени, мислят, наблюдавайки какви са тяхните вежди, не само един човек, но стотина души наблюдавайки, извадете от тия характери един закон. Че всяка вежда е един резултат на умствената деятелност. Първата е в процес на развитие. Ред поколения трябва да работят, за да се изменят веждите. И едно поколение може да измени веждите. Ако имате продълговати вежди, в три–четири поколения може да ги направите кръгли, или в три–четири поколения може да ги направите продълговати (Фиг. 9). Природата е направила всичките промени. Цялото лице, това са геометрични форми и математически изчисления. Показва работата, която ние сме свършили. Очите показват в областта на зрението какво си постигнал. Постройката на очите и носа показва в умствено отношение какво си постигнал. Сформирането на ушите показва в слуха какво си постигнал. Ушите на всичките хора не са еднакви. Устата показват какво е постигнал човек в неговата реч, какъв е неговия говор, пението какво е. Познава се дали е добър певец, дали е добър музикант, по ухото може да се познае. Ако ухото е добре построено, той е добър музикант, ако ухото не е добре построено, той не е музикален. Ухото е един уред, който се усъвършенствува както цигулката. Хубавите цигулки са майсторски направени. Колкото човек е работил по-добре, ухото му е по-добре построено. Да дойдем до самата уста на човека. Някои говорят за любовта. Както са работили хората в миналото на любовта, това е отразено върху формата на устата им. Всичките усилия, които сега правите, те се отразяват върху вашето тяло. Значи нищо не губите. Казвате: „Какво аз печеля?“ Печелите, понеже се натрупва капитал в тялото, който за в бъдеще може да използувате. Сега, ако не работите, за в бъдеще ще се намерите в трудно положение. Често казвате: „Аз се уча.“ – Ако учиш, печелиш. „Аз се трудя.“ – Ако се трудиш, печелиш. Казвате: „Мъча се.“ – Даже и в мъчението печелиш. Няма усилие в живота, при което човек да не печели. Само че при мъчението печалбата е малка, при труда е малко повече, а при работата вече имате най-голямата печалба. Работата, това е най-голямата печалба, която може да дадеш. Когато човек се учи с мъчение, трудно върви, когато се учи с труд, малко по-добре върви. Когато се учи с радост, то е най-хубавото учение. Можем да кажем, че то е гениално. Ученик, който работи с радост, е гениален, който работи с труд, е талантлив, който се мъчи, е обикновен. Да имате една ясна представа за мъчението. Обикновеният ученик се мъчи и трябва да се мъчи. Той 10 пъти трябва да прочете урока, за да го научи. Талантливият 3 пъти ще го прочете. А гениалният, само като слуша, с едно четене го знае. Лесно върви работата. Сега във всинца ви има желание като сте били ученици, искали сте някой учители към вас да бъдат разположени. Има някои учители, като погледне ученика, има разположение. Той си мълчи, нищо не казва. Като погледне целия клас, двама–трима души му хванат окото. Към тях има особено разположение. Това става несъзнателно. И музикантът, като погледне публиката, само няколко хора му допадат. Държи се за тях. Ако един цигулар няма някой, който да му допада, той не може да даде концерта си. Та казвам: Законът е същия. Ако вие във вас нямате най-малко едно чувство, едно желание, една постъпка, на която да разчитате, вие нищо не можете да свършите. Ако имате две мисли, три желания живи, три, четири, пет постъпки, те са сила вътре, които дават импулс на живота. Импулсът зависи от мислите, които преодоляват в дадения случай. Хубавите мисли са импулс, хубавите желания са импулс и добрите постъпки, и те са импулс. Те подтикват към онзи хубавия живот. Ако една мисъл не подтиква човека към хубавото в живота, тя не е хубава. Изучавайте природата и нейните отношения. Какво отношение човек има към природата? Никога не отлагайте нещата. Ако много отлагате, към коя категория спадате? Тогава къде тургате обикновените хора? В пролетта, лятото или есента? В лятото има работа, в есента има събиране, в пролетта се сее и оре. Доста сложен процес е. Ако турите обикновения човек, той съвсем е загазил. Първо обикновените са прадеди на талантливите, талантливите са прадеди на гениалните. Най-първо обикновените хора са били гениални и са станали обикновени. Гениалните хора от нехайство са станали обикновени. Обикновеният човек е искал да му бъде всичко охолно, цар да бъде. Каквото поиска, да му дадат. Той е бил гениален, спомнял си за своето минало. Не знаел, че както е слязъл надолу от гениалността, после по същия начин трябва да се качи нагоре. Ние казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие. Той е гениалността, сега съвсем е закъсал. Къде е слязъл? В рая той е бил гениален. Като го изпъдили из рая навън, станал обикновен човек. Сега наново пак трябва да се върне към гениалността. Под „гениалност“ разбираме да се върне към хубавите условия, които природата му е създала. Той напуснал хубавите условия и влязъл в големите мъчнотии на живота.
Сега колко неща разбрахте и колко може да приложите? Не затваряйте вашите мисли в кафези. Не затваряйте вашите желания в кафези, не затваряйте и вашите постъпки в кафези. Първото правило е: Не затваряйте мисълта си в малък кафез, като птичка да я турите да чурулика. Дайте простор на мислите си да ходят из горите, из божествените гори, из рая да ходят, не извън рая. Не оставяйте вашите мисли да ходят извън рая, не оставяйте вашите желания да ходят извън рая, не оставяйте вашите постъпки да ходят извън рая, но в рая да ходят. Раят е най-обширното, най-богатото място, дето човек може да се развива.
Едно правило: Вас може да ви се вижда странно да мислите за един вол. Че ако Господ е мислил за вола, защо вие да не мислите заради него? Ако Господ е мислил и го е създал, може ли да мислиш че туй, което Господ го е създал, не струва да мислиш за него? Разреши въпроса: Защо Господ е създал вола и какво е неговото предназначение? Какво е волът? Ако разрешиш, ти ще научиш един много хубав урок. Не считай, че волът няма никакво значение. Може би този вол да е както лъкът на цигуларя. Цигуларят без лък не може да свири. Може волът да е протребен, както лъкът е потребен за цигуларя.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
XXI година.
29 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 22. V. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.