Отче наш.
„Махар Бену Аба“.
Коя беше основната мисъл на миналата лекция? – /Каза се./
Де човек харчи повече енергия – в доброто или в злото? В умствения ли свят човек харчи повече енергия или във физическия свят? Да кажем един поет написва едно стихотворение, цял един ден написва едно стихотворение, а друг изкопава половин декар. Кой изхарчва повече енергия? И поетът работи с ръката си, пише. Вземете един разбойник се занимава със злото. Един човек работил 20–30 години за да спечели 20–30 хиляди лева, разбойникът го причаква, взема му парите и си отива. Кой харчи повече енергия? В кражбата лесно стават работите. В лъжата лесно стават. Запример, какви са вашите съображения, когато казвате „бяла лъжа“. Често употребявате бялата лъжа, какви са съображенията? Някой път знаеш, че е бяла лъжа, казваш: „Нека си върви“. Какви са съображенията? Не, обикновените съображения какви са? Да кажем едно дете яло в къщи сладко, не че има някакъв закон, обществен закон. Майката казва: „Никой няма да бута сладкото. Ако бута сладкото има пръчка“. Майката пита, кой бутал сладкото, децата казват, че е слугинята. Тя е голяма, може да е яла сладко. Какви са съображенията на децата? Най-първо страха от пръчицата. Сладкото е приятно, сладко е на устата. След като яде, казва: „Туй сладко може да ни донесе нещо горчиво“. Туй дете казва, че не е яло, че не е бутало сладкото. Отказва, че е яло. Какви са съображенията? Страхът. Нещата в неорганизирания свят нямат тясна връзка. Да кажем в планината някой екскурзиант се е хлъзнал. Не искате да отивате, но отивате. Питам: Какви са съображенията? Като се хлъзнете, какво мислите? Като се хлъзнете, мислите да избегнете това подхлъзване, да не се ударите. Слизате отгоре, долу. Благодарете, че някой път само се окаляте, няма някаква голяма авария. Считате, че доста добре е. Де е сега злото, че някой път сте се подхлъзнали? Защо се подхлъзвате? Един турист има тщеславието да пишат вестниците, че е минал през някое място. Случи се, че обущата не са на свят, губи равновесие, подхлъзне се.
Сега друго едно противоречие. Казвате някой път: „Човек да има условия“. Вземете при дишането, вие имате най-добрите условия. Имате изобилно въздух и някой път ви мързи да дишате. Как ще си обясните? Казваш: „Да имам условия“. Няма по-добри условия от дишането. Някой път гледаш, гледаш, не искаш да дишаш, малко да свършиш работа. В дишането, в подсъзнанието човек взема въздуха. Като диша вижда, че нищо не остава, взема-дава, взема-дава. Той самият е недоволен в процеса понеже нищо не може да задържи. Вземе, после пак го даде. Целия ден казва, че вземал, работил и какво останало за него. Той не вижда никакъв резултат. В неговото подсъзнание се заражда мисълта, колко малко може да направи чрез дишането, като че работи за чуждите хора. Казва: „Няма какво да работя, да премествам въздуха от едно място на друго“. Тъй направена работа, че започнал да боледува.
Сега вие поетите понякой път като започнете да римувате думите, на някои поети не им върви. Той римува думите след всеки четири думи, на четирите думи рима и пак не върви. 1, 2, 3 иде римата, 1, 2, 3 пак рима. Да тури три не му иде. Дайте ми поетическата форма на кварта, през четири думи. Цитирайте от някой поет. Ако не можете да измислите, я от Славейков нещо цитирайте. „О винце, винце, по света се скитам и за тебе питам“. Дайте някоя по-поетическа форма. „Планини високи, долини дълбоки“. Каква е идеята на поета? Нависоко иска да се качи. Основната идея на физическия свят е, че нависоко като се качи, човек вижда по-нашироко. Ако иска да гледа нашироко, нависоко трябва да се качи. По-нашироко нещата не са така ясни, много работи се виждат, предметите не са така ясни, както отблизо когато се гледа.
Фиг. 1Представете си, че това е едно
дете и едно дърво с плод (Фиг. 1). Защо
детето иска да е близо до плода? Най-първо съображенията са, иска
това дете да види, дали плодът е зелен. Ако е зрял, детето има
отношение към зрелите плодове, няма отношение към зелените
плодове. Следователно когато плодът е по-зрял, то ще дойде още
по-близо. Кой е виноват? Има няколко фактора. Виноват е носът, че
ухае, виновати са очите, че виждат, виновата е устата, че вкусва. Три
фактора има: носът ухае, очите виждат и устата иска научни изследвания
да направи. Едно дете е видяло един плод, помирисало го и го опитало,
де е престъплението? Най-първо ние имаме любов към плода. Ако не
обичаш този плод, може ли да го помиришеш? При това плодът е
красив. Детето вижда красивия плод. Ако детето изяде този плод де е
престъплението? Вие това считате неморално. Състезание вече има между
двама души, защо единият да изяде плода, а не другия? Направете една
поезия върху сладкото. В терца направете да възпеете. Детето видяло
плода, че му трепнало, приближило се за пръв път, вижда плода,
помирисва го и го изяда. Казва: „Струва си да проповядвам на децата
и другите да ядат такива хубави ябълки“. Има тук поетеси, направете
нещо поетическо. Сега вземете най-първо хубавия плод, красиво облечен,
розов малко плод. Възпейте красотата на плода, после неговото ухание,
после неговата сладчина. За три неща го възпейте. Като видях хубавите
дрешки трепна ми сърцето. Сега вие с малки работи не се
занимавате. Когато видите някоя шапка, кое харесвате в шапката? Някоя
шапка е хубава, кое харесвате в шапката? Кое привлича вниманието ви
на шапката? Най-първо една шапка има периферия. Каква трябва да бъде
периферията на шапката? Каква широчина трябва да има? После шапката
има дъно. Какво трябва да бъде дъното, колко дълбоко трябва да бъде,
какъв трябва да бъде диаметъра. После каква трябва да бъде
дълбочината? Сега гледам модата, дъното е много малко и периферията е
много малка. Има такива шапки като на католическо кюре. Кажете ми в
какво седи хубостта на обущата? Някой път не ги харесвате, разбира се
формата не харесвате. Не носите тия обуща, които са по формата на
крака, но обичате заострени обуща. Острите обуща притесняват
пръстите. При това вас ви е приятно с тия острите обуща. После обичате
токовете на обущата да са високи. Виждам, че късите хора обичат високи
токове. Високите моми обичат по-ниски токове. Защо високите носят
ниски токове, а ниските обичат високи?
Фиг. 2Вие имате една идея, че трябва той
да бъде висок. Но височината е някъде неопределена. Някой има 175
сантиметра, някой 185, някой 165. Коя от тези височини е най-добра?
Кое от тия числа от сбора им е най-хармонично? 165
= 12; 175 = 13; 185 = 14. Защо мислите, че 165 е най-хармонично?
Има хора, които обичат горната част на главата, някои обичат задната,
някой път веждите са издадени (Фиг. 2). Конкретният ум е развит, обръща внимание
на числото 3 – ще има хубава градина. 2 – ще има хубава
баня и 1 – горе ще има хубава библиотека. След като си ял от
плодовете, след като си направил баня, струва си да прочетеш някоя
поетическа книга.
Най-първо ние обичаме човека за нещо материално. След туй, туй материално какво благо ни дава и най-после, най-висшето благо. Малцина има, които обичат горе. Някой казва: „Мен поезия не ми трябва“. Някой казва: „Неговите книги са празна работа“. Някой казва: „Мене градина не ми трябва“. Може ли най-първо да прочетете книгата, после да си вземете банята и най-после да ядете плода? Сутрин като станете да идете в библиотеката. Вие като станете сутрин къде отивате? Някой път като станете отивате да се измиете, после ядене и най-после поезията иде. Най-първо човек трябва да се измие.
В целия човешки живот има голяма неразбранщина. Когато хората говорят за обич и за любов голяма бъркотия има. Всичките нещастия започват оттам. Ние не започваме оттам от дето трябва. Представете си вие минавате през града, учител сте, има много хубави плодове, бъркате, нямате пари. Съжалявате, че не сте могли да си вземете плод. Развали се настроението. Ако имате пари ще вземете плодове и ще имате хубаво настроение. Минаваш някъде видиш хубава шапка, вземеш шапката, разположен си. Нямаш пари, оставаш с вехтата шапка, не си разположен. Минаваш в града обущата скъсани, за нови обуща нямаш пари, пак си недоволен. Нямаш пари не може да ядеш хубаво ядене, пак си недоволен. Философията седи в това, че не си взел обущата. Да ти е приятно, че не си купил шапката. Да ти е приятно, че си нямал пари да си купиш хубави обуща. Защо човек не може да направи това? Налага му се. Този започва да реагира. Скъсани са обущата казва: „Какво ще кажат хората“. Какво ще кажат хората? Скъсани обуща, скъсани обуща.
Кажете сега поетите, кои думи употребяват най-много. Някои поети описват тъгата, някои поети описват красотата. Как описват тъгата? В какво седи тази тъга? Я ми опишете като поет, в какво седи тъгата, де е тази тъга, на кое място? Да кажем едно дете върви някъде, удари си крака, неразположено е. Някъде бърка с ръката, удари си ръката, неразположено е. Някъде си блъсне главата, неразположено е. Някой път неразположението иде от крака, някой път от ръката, някой път от главата. Ако е в крака от какво иде неразположението? Един поет ходи като поет. Не му дали плод. Поетът има сега едно голяма наскърбление, че не му дали плод. Че толкоз плодни форми има, че не му дали един плод, какво има. Отишъл поетът не му дали баня, друг взел банята. Най-после и книга не му дали да чете. Три неразположения. Отде е започнало на дело? Някой път когато децата се скарат търсят камъни, някой път търсят тояга. А пък някой път като се скарат търсят друго. Най-първо се поздравяват с камъни, после се поздравяват с тояга и най-после се поздравяват с друго.
Сега вие кое обичате, понякой път когато учителят започне с тояга, с камъни или с друго? Двама души заемате две легла, едното легло е меко, другото няма юрган – такова просто легло. Тези са елементарни работи.
Най-първо имате две сили, едната сила е вътрешно напрежение, която изкарва плода навън. Този плод увиснал надолу. Законът на теготението тегли този плод надолу. Туй дете, което иска да вземе този плод, най-първо като го изхвърли не го изхвърля толкоз надалече. Туй дете трябва да се приближи при плода. Има вътрешен напор, дали плода е близо до него. Две съображения има. По кой път? Два пътя има. Детето може да вземе плода от дървото направо, пък този плод може да падне долу, че тогава да го вземе, да се наведе и да го вземе. Защото в навеждането туй дете има съображения: да се наведе на земята и да вземе плода – харчи повече енергия. Като дойде до дървото само си протяга ръката, много малко енергия харчи. Има икономически съображения. Преди да е паднал плода го взема. Казва: „Кои са съображенията в откъсването на плода?“ С най-малко енергия става. В неговото съзнание съществува една преценка. При това, ако плодът падне той ще се натърти. Ако се откъсне този плод е здрав. Сега вие се приближавате, какво доказателство да дадете, че имате право да откъснете плода?
Фиг. 3Представете си, това е една чешма
(Фиг. 3). Вие сте жадни, но водата е много
студена. Отказвате се да пиете. Тази вода трябва да я вземете, да я
постоплите и тогава да я пиете. На какво съответствува студената вода?
То е неузрелият плод. Да я стоплите, очаквате да узрее плодът, да я
приготвена за пиене. Казвате: „Не искам да пия от тази вода“. Или
някой извор е хубав и веднага идете и пиете. Значи всяка мисъл, която
е достъпна за ума ви вие сте готови да я възприемете бързо. Ония
лошите не искате да ги приемете. Представете си, че имате един лош
човек, той е студена вода. Какво трябва да правите? Да се
стопли. Представете си, че сте при един извор, който има висока
температура. Колко е най-високата температура на горещите извори в
България? – 84 градуса. Като е 84 градуса пие ли се? Трябва да
почакате малко да изстине. Значи студената – ще я стопляте,
топлата – ще я изстудявате. Сега студената вода, която излиза из
земята остава студена. Външните условия спомагат за да остане водата
студена.
Поетът търси известни условия, мастилото трябва да има известна гъстота. По-хубаво мастило е, което остава по-големи петна, да не е белезникаво. Пишете с молив – слабо е писаното, пишете с черно мастило – четливо е. Една дума казана може да е като тези хубаво написаните. Лошите думи са хубаво написани. Тези хубавите думи са белезникави, не можеш да ги четеш. Тази поезия на черното мастило е много отривиста. Лошите думи са разбрани, добрите думи са неразбрани. Добрата дума казва: „Какво искаш да кажеш“ – Лошата дума изведнъж разбираш. Да кажем някой казва на едно дете, „гълъбче“. Някому казва: „Прасе“. Като кажат на детето „прасе“, майката се обижда. Защо се обижда майката? Като кажат „гълъбче“, драго ѝ е. Тя казва: „Прасе не раждам, гълъбче може да родя“, не се обижда за гълъбче. Понякой път когато се обидите направете един философски разбор, защо сте се обидили? Свинята това е един земеделец, орал земята с муцуната. Погрешката къде е на свинята? В какво седи погрешката? Че свинята не впрегнала ръцете си да копае, но впрегнала носа си. Всичката погрешка на свинята е там, че не турила ума си да мисли. Туй, което трябва да мисли тя го турила да копае, тя турила носа си да копае. Какво са направили свинете с копането? Всичките свине може да кажат: „Благодарение на нашите носове се посадиха всичките борови гори. Ровихме с носа и каквато работа вие направихте с ръцете, ние я направихме с носа.“ Тъй може да кажат, но свинете са развалили много корени на дървета.
Всяка работа трябва да се обмисли с ума, да се направи с ръцете, да се възприеме със сърцето. Сърцето е, което възприема нещата. Ръцете са да направят нещата. Ръцете и краката са създадени за външния живот, за физическия свят. Умът е дал плана да се образуват нещата. Сърцето е да организира нещата, сърцето опитва. Волята на човек трябва да бъде разумна, каквото направи добре да го направи. Умът трябва да го начертае, сърцето добре да го възприеме. На физическия свят ние се намираме в едно противоречие. Най-първо даваме на стомаха, трябва да разбираме работата каква е. Ти предполагаш, че някоя храна е хубава, ядеш, след туй трябва да я повърнеш. Де е погрешката? Повръщането показва, че не е мислил човек. Всяка мисъл, която не е добре обмислена се повръща. Всяка мисъл, която е добре обмислена остава. Една мисъл добре обмислена, добре възприета и добре направена остава. Едно желание добре обмислено, добре направено, дадени са условия за желанието и добре възприето, то остава в човека. Всяко желание, което не е добре обмислено, добре направено, добре възприето, то носи лоши последствия. Човек трябва при сегашните условия да впрегне ума си на работа, да впрегне волята си на работа и най-после да тури на работа и сърцето си. При сегашното възпитание обратен е процесът. Вследствие на това имаме голямо разнообразие, големи несрети, туй, от което всичките хора се оплакват, от страданието.
Ако е зимно време – търсете топлината. Ако е лятно време търсете хладината.
Само светлият път на Мъдростта води към
Истината!
В Истината е скрит животът!
ХХI година.
36 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 7. VIII. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта.
София – Изгрев.