Отче наш.

„Мога да любя“.

Децата твърда храна не може да ядат понеже зъби нямат. Сега забележете, любовта е мощна сила, силно слиза, но никогаж ум не прави. Дето минава всичко разтопява, път си прави, но никакъв шум няма да чуете от любовта. Как ще я представите музикално? А пък обичта по видимому като те хване няма за какво да те държи, не те пуща. Като влезе в тебе обичта не може да излезе навън, всичко е гладко, но не си свободен да излезеш навън от обичта. Всяко нещо, което го обмисляш дълго време, как мислите има ли любов? – Няма. Мислиш дали да направиш добро или не. Какво има тогава? Л. О. Б. Сега, ако ви попитат защо първите букви са различни. Б – тази буква какво означава? Л – това е планински склон. Имате едно положение, което е пирамидално. Имате правата линия АБ. Правата линия вече може да се начертае на плоскостта, понеже е основа на плоскостта. Имате само едно измерение. На самата плоскост искате да нарисувате една идея от третото измерение, как ще я представите? Правата линия е туй, което човек може да направи. Плоскостта, това е двама души каквото могат да направят. Кубът е това, което трима души могат да направят. Що е правата линия? – Каквото един човек може да направи. Що е плоскостта? – Каквото двама души могат да направят. Що е кубът? – Каквото трима души могат да направят. Следователно, правата линия е закон за единия човек, за първия човек. Плоскостта е за втория човек, какво може да направи, кубът – това е трима души каквото могат да направят съединени. Кое е онова, което свързва тримата души? Кое е онова, което свързва плоскостта? (Фиг. 1)

Фиг. 1Те са отвлечени работи. Да кажем повишавате едно число в куб. На втора степен като го повишите какво добивате? – Плоскост. A на трета степен? Да допуснем сега, че човек е едно разумно същество, има ум, има сърце, има воля или казано другояче – има ум, има сърце, има и душа. Под думата „душа“ в дадения случай не разбираме тялото, под думата „сърце“ разбираме обикновеното сърце, разбираме и чувствителността. Под думата „сърце“ разбираме туй сърце, което изпраща кръвта по цялото тяло. Значи сърцето изпраща храната на клетките, които живеят в душата на всеки. Умът е подобен на слънчевата светлина, която огрява едно семенце и като огрява туй семенце то израства. Та казвам: В дадения случай слънцето на какво е образ?

Някой път вие седите и нямате вдъхновение. Казвате: „Нямам вдъхновение“. Къде ще дойде вдъхновението? Вие как си представяте, откъде иде вдъхновението? Кое вдъхновява майката? – Детето. Ако няма дете няма да се вдъхновява. Кое вдъхновява поета? Кое е едно от най-съществените качества на поета? Кои хора са поети? Как определяте поета? Поетът обича модата. Обущата са му на място, дрехите му са добре, всичко е спретнато. Казвам: Какво нещо е поетът? Не е ясна думата поет. Поет, който пее, поетът е винаги песнопевец. Поет, който не знае да пее не е поет, оставете го настрана, няма никаква поезия. Казваме, сладко. Кое е същественото в сладкото? Има разни форми, разни тежести, но същественото в сладкото кое е? Този сладкият предмет прави особено впечатление на езика. Сладостта не се вижда, не се чува, но се вкусва. Добре, казваме, що е цвят? Туй, което възбужда уханието е цвят. Цветът възбужда уханието. Що е звук? – Туй, което възбужда ухото. Що е светлина? Простата идея да изпъкне. Туй, което възбужда ухото е звук. Що е ухание? – Туй, което възбужда носа. Що е светлина? – Туй, което възбужда зрението. Казвам: Що е хранене? Що е пипане? Пипането подразбира ръката, пипаш с ръката. Казваме: „Тъпча“. С какво тъпчеш – с краката си. Та казвам: Първоначалните понятия или идеи трябва да бъдат точно определени. Вие казвате: „Лош човек“. Каква е идеята, какво разбирате? Казвате: груб, лош, омразен. Любовта може ли да произведе страдание? Най-хубавото нещо как може да произведе страдание? Фиг. 2Обичта е затворен съд. Любовта е най-големият поток, който съществува в природата, най-голямото движение дава. Първият подтик е от любовта. Тази сила, туй същество, което е толкова рядко, влиза в тази форма (Фиг. 2) и ако няма откъде да излезе, тази форма се пръска. Любовта и обичта трябва да имат две места; едно място откъдето любовта да влиза и друго място откъдето обичта да излиза. Обичта се учи от любовта. Там отдето влизате, там е любов; оттам отдето излизате, то е обич. Може това да ви се обясни и по друг математичен начин, но вие ще се смущавате. Горко на онзи човек, който има само една входна врата. Казвам: Туй, което влиза и няма откъде да излезе, какво става? Ако влизаш, че няма откъде да излизаш какво ще стане? Човек, който влиза има и откъде да излиза. В това се проявява животът. Що е пътуването? Ако едно същество дойде на земята, слиза значи на земята и ако не може да излезе, да остави земята, какво става? Сега запример, вие сте дошли на земята и не може да се върнете. С една врата сте. Не сте свободни да излезете, не знаете къде да идете. Смъртта не е нищо друго освен това, че ще дойдат от невидимия свят, ще отворят една нова дупка да ви извадят дето сте паднали. Смъртта е неестествено положение, в което човек е влязъл. Смъртта е място на едно условие. Смъртта е дошла от яденето. Следователно яденето, храната, която не може да се смели, не може да я възприеме човек е родила смъртта. И ако се приеме и това излишното ще отрови човека. А щом се отрови, той умира.

Ако сега ви попитат: „В какво седи истинската любов“ – какво бихте казали? Вие влизате в стълкновение с вашите понятия, които имате. За любовта вие имате правилно понятие. Вие сами по себе си разбирате какво нещо е любовта, но като дойде второ лице забърквате се. Забърквате се по единствената причина, че вие сте един малък човек. И вие имате направени за вас една малка врата. На някои вратата на любовта са много големи, но вратата на обичта е много малка. Образно говоря. През голямата врата влизат, едно голямо същество може да влезе през голямата врата, но после през малката врата на обичта не може да излезе. Иска да излезе през малката врата, не може. И тогава то почне да се мъчи. Казва: „Защо не ми каза, защо ме излъга, защо не ми каза, че вратата ти е малка, не мога да изляза“. Течението на една река е много силно. Слиза отгоре не може да се върне. Та казвам: Малките същества, които влизат през малките дупки, може да излизат и през големите дупки. Ако вратата на любовта ви е малка, а вратата на обичта голяма, тогава може да излезете. Една мравка влезе през малката дупка и може да излезе през голямата. Обаче един слон, ако рече да влезе, той не може да влезе през малката врата. Там дето слонът влиза, мравката не може да влезе. Ако входната ни врата е малка, а изходната врата голяма какъв човек ще бъдете вие? – Разточителен човек. Ако обичта има голяма врата, ти си един разточителен човек. Ако вратата на любовта е малка, в любовта си скържав, а в обичта си щедър, разточителен човек си. Ако вратата на любовта ви е голяма, а вратата на обичта малка, ти си скържав човек, много вземаш, малко даваш. Косъмът цепиш. Казвам: Скържавият човек има голяма любовна врата, а малки обични врата. Разточителният човек има малки любовни врата, а големи обични врата. Що е разточителен човек? – С малки любовни врата, а големи обични врата. После аз се оплаквам, че пари нямам, че туй нямам, нищо не ми стига. Разточителният човек се оплаква, че това няма, онова няма, нищо не му стига, лоши са условията. Скържавият човек с големите любовни врата, а с малките обични врата всичко има. Който казва, че няма условия, на него любовните врата са малки. Ако е малка давам ти по едно зрънце, не големи работи. На кредит не може да давам, но зрънце по зрънце давам. Казвате: „Как ще се оправи сега?“ Първият човек имаше една врата. Адам беше направен с една врата, едновратен беше. Ева беше двувратна. Защо трябваше да дойде Ева? Тя трябваше да дойде за да се образува втората врата, да има откъде да излезе Адам. Като се яви Ева олекна на Адама. Те от него я извадиха. Беше му много мъчно като я носеше в себе си. Представете си едно същество, което яде пък няма изход. Приема храната, пък няма откъде да излезе тя. Какво ще прави? Един задънен човек, който яде, няма откъде да излязат нечистотиите навън. Плодът няма откъде да излезе. Защото те са плод. Често в любовта вие страдате, понеже любовта ви няма изходна врата. Вие понякога се боите дали да обичате някого или да не го обичате. Давате ми една ябълка, вземам ябълката. Това е любов. Любовта приема, дава обич. За мене нищо не остава. Давам всичко. Може да мине любовта, но понеже любовта е свързана с топлината, щом дойде любовта, вече внася (светлина) в човека. Без любов всичко е тъмнота. С идването на любовта вече се явява в човека светлината и топлината. Има нещо, което може да те радва. А с идването на обичта в света има какво да те радва, иде свободата. Свободата се явява в това, че онова, което човек е придобил може да го даде на другите. Любовта е, което сам придобиваш. Обичта е, което на другите може да го дадеш, не само за тебе, но и за другите е. С любовта ние се намираме в общение. Що е любов? – Влизаме в общение с първия принцип, който е създал живота и който излиза от Бога. Обичта ни е свързана с втория принцип, туй което ти приемаш. Обичта е туй, което може да употребиш за себе си. Любовта е туй, което даваме навън. Обичта е туй, което употребяваш за себе си и може да дадеш на другите.

Фиг. 3Фиг. 4Фиг. 5Какво означава туй положение (Фиг. 3)? Туй положение ни дава идеята за любовта. То е геометрически образ на любовта. Имате Л – то е слизане. Тези (Фиг. 4) две линии са равни. Като две успоредни линии надалече ги гледате. Те са успоредни, но като ги гледате надалече те се сливат в точката C (Фиг. 5). Фиг. 6Какъв е законът на успоредните линии? Когато две разумни същества са в хармония те образуват две успоредни линии. Две разумни същества, които еднакво чувствуват, еднакво мислят и еднакво действуват, те образуват две успоредни линии (Фиг. 6). Между тия две успоредни линии има трета една хоризонтална линия, която се движи по тия две успоредни линии. Имате 1 и 2 – успоредни линии, а 3 е третата линия. Ако тази права линия (3) престане да се движи по тия две успоредни линии, вие вече имате мост, по който хората могат да минават от едното положение в другото. Фиг. 7Ако тази линия се движи, вие имате един ъгъл, а ъгълът показва движение. То е положение на любовта. Ъгълът показва откъде идат благата. Движението е отгоре надолу (Фиг. 7). Това е човекът, от който любовта слиза. Ако този човек е затворен, какво ще се образува? – Ще се образува едно езеро. Любовта ще образува един плод. Този плод от дървото има отношение към човека. Растенията докато създадат този плод, в човека се създава желанието да възприеме техните плодове. Щом възприеме плода, човек вече има общение с растенията. Сега вие искате да се запознаете с някого, да образувате връзка. Има закон, с който да се съобщавате с хората и с растенията може да се съобщавате. Вие запример, как се съобщавате с растенията. Като ядете плодовете им те са доволни. Като изядете един плод този плод пише на домашните си: „Много добър е господарят“. Плодът пише на домашните си и те ви знаят адреса. При яденето на плода вие само сменяте дрехата на плода, ядката остава. От ядката израства едно дърво. То пак дава плод. Сега вие с вашите стари идеи питате: „Какво нещо е любовта?“ Любовта е с една врата, обичта е с две врати. Христос казва: „Всеки човек, който не влиза през вратата на кошарата, всеки човек, който не влиза през вратата на любовта, той е крадец и разбойник“. Който влиза през вратата на любовта и излиза през вратата на обичта, той е приятел. Който не влиза през вратата на любовта и не излиза през вратата на обичта той е враг, нищо повече. Всяка идея, която не минава през вашия ум и през вашето сърце – не може да разчитате на нея. Фиг. 8Фиг. 9Фиг. 10Фиг. 11Представете си, че тия линии представят едно око (Фиг. 8). Какво показва всяка линия? Може да имате права линия. Този човек с правата линия много широк възглед има. Няма никаква кривина. Външните условия, плюс и минус, са равни. Този в кривата линия вече има едно изменение. Къде е изменението? Или ако напишете българското Х (Фиг. 9). Значи налягането отвътре е по-голямо. Ако го напиша по друг начин имате българското Е (Фиг. 10). Когато налягането отвън е силно, формата е вдлъбната, когато налягането отвътре е по-силно формата е изпъкнала (Фиг. 11). При това положение налягането отвътре е по-голямо. Когато окото е вдлъбнато, външните условия са силни. В носа вътрешното налягане е силно. Носът е изпъкнал навън. Имате вече носът, който представя умственият свят. Едно напрежение отвътре навън. Носът е изпъкнал навън. В създаването на ръцете тази гънка показва, че човек повече взема, по-малко дава. /Учителят държи ръцете пред гърдите, дъгообразни една срещу друга/. Когато човек тури ръцете си настрани казва: „Всичкия свят може да обичам“. За да обичаш всичкия свят, трябва да имаш какво да дадеш на всички. Обичам всичките хора, турям една дълга маса, турям един хубав обед за всичките. Когато казваме, че всички обичаме, на всеки човек ще има хляб, кърпа, ядене да се наяде. Седнат всичките на масата, нахранят се. Но, ако всички седнат на масата и няма нищо за ядене, ти държиш реч, че трябва братски да живеем. Първия ден мине така, втория ден пак държиш реч, че братски трябва да живеем и пак няма нищо за ядене. Слагаш яденето и след като се наядат хората държиш реч. Тази реч е на място. Та сега ние живеем на земята и често казвате: „Тук братски не може да се живее, но като идем в другия свят“ или „за бъдеще ще живеем братски“. То е все същото някой да ти каже: „Сега нищо няма да ти дам, но идущата година цяла торба ще ти дам“. Идущата година я бъдеш, я не бъдеш. Един заек в кошарата е за предпочитане, отколкото два заека в гората. Че аз може да ви дам 10 заека в гората.

Фиг. 12Аз искам да ви оставя само една идея (Фиг. 12). Този човек, който има такова око, мисли за човечеството – 1. 2 – този мисли само за себе си , за никого другиго не мисли. Та казвам: Четенето на геометрията във всичките ѝ фигури е език. Който разбира езика на математиката и геометрията, той има ясна представа.

Фиг. 13Когато една права линия се опира до окръжността само в една точка, как се нарича тази права в геометрията? – Тангента. Когато едно колело се движи събужда движението на друго (Фиг. 13). Вие някой път мислите, че можете да бъдете свободни. Някой човек, който ви обича е като зъбчато колело. Той като се подвижи и вие ще се движите. Вие мислите, че като някой ви обича сте свободни. Може да бъдете свободни, но като ви закачи един зъбец от колелото не сте свободни, закача ви една тангента. Фиг. 14Това е тангентално положение. Тангенталното положение е любовно положение при един зъбец. Този зъбец като ви хване вие не сте свободни, вие се движите. Тангентата това е любовна работа с една врата. В чертежа (Фиг. 14) имате тангента, която е успоредна на диаметъра на окръжността. Ако тази тангента не е успоредна на диаметъра на окръжността, нейните отношения не са правилни. При двете успоредни вие имате разрешението на въпроса. При обичта и любовта имате две изходни точки. Едната от центъра, другата от кръга навън.

Сега това са сухи работи, кости. Вие не може да разберете тангентите. Имате една линия. Едно същество вас ви обича, то е тангента. Иска само да ви пипне. Казва: „Не искам повече“. Иска да пипне само първия пръст, то е тангента. Иска да ви бутне по лицето, то е тангента. Със своята мисъл допира до вас. Но щом се допрете до неговата мисъл и щом то се допира до вашата мисъл, вие вече имате отношение. Някой път вие казвате: „Аз не искам да мислиш за мен“. То е лъжа. Фиг. 15Щом има една допирна точка, ти какво може да отричаш. Той ще се движи в едно направление, ти в друго направление ще се движиш, в обратна посока. То е тангентално движение (Фиг. 15). Едното движение в една посока, другото движение в друга посока. В една точка вие се приближавате и пак се отдалечавате. Казвате: „Не искам да мислиш заради мене“. Но като обиколите кръга, пак започвате да се приближавате. Допрете се в една точка и пак се отдалечите. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще откачите тангентата, двете колелета ще ги отдалечите да нямате допирни точки. Или да кажем, аз зная дали един човек може да издържи или не. Той ви обещава нещо, и като ви обещава мига. Аз зная, че той не може да удържи. Щом мига той не може да удържи на любовта. Човек, който мига, на любовта не може да удържи. Мигането е на място, значи докато си бил. Ти трябва да затвориш очите си, значи енергията е влязла, любовта е влязла. Той разсъждава в себе си има ли изходна врата за обичта? Затваряй очите, тази врата е затворена, той мисли вътре. После пак отваря очите, казва: „Реших въпроса“. Та когато очите са отворени и затворени, то е естествено. Човек е с две врати. Някой път вие мигате. Аз гледам някой път мигате както дедите ви преди 100, 500, 1000 години. Някои мигат както дедите ви преди 50–60 години, така мигате. Вие още сами не може да мигате както трябва. Знаете какво е мигането? То е изкуство. Ако един учител изкара един ученик по математика и ученикът започне да мига, значи че не разбира работата. Когато детето мига много, нищо няма да излезе. Щом детето не мига, ще излезе нещо.

Та казвам: Когато някой човек се изправи, още като се подвижи той прави престъпление. Върви разкривено – престъпление е. Ходи прегърбен, изкривен – престъпление е. Под думата престъпление разбирам неразбрана работа. Естественото положение на тялото то е разбрана работа. Престъплението е неразбрана работа. Казва: „Какво да се прави?“ – Наведи се. Не знаеш как. Без да разбираш, казвате: „Не зная какво да правя“. Винаги вземете една поза като се изправите, изправете се назад, главата да не бъде наведена, брадата да бъде под прав ъгъл. Всичкото да бъде под прав ъгъл. Вие седнете и казвате: „Аз това не съм, онова не съм“. Тури в ума си следното: „Светът е направен заради мене. Любовта се проявява заради мене. Всичко туй ядене, пиене е все за мене. Има какво да се учи вече. Срещам този човек, онзи човек, радвам се. Срещна някой вълк, няма какво да се плаша. Вълкът е голям човек енергичен“. Някой път срещнеш мечка и ти се уплашиш. Ще се отбиеш от пътя, голяма е мечката. Щом срещнеш мечка ти ще ѝ направиш път, мечките са силни. Една мечка, която може да те уплаши не е ли по-силна от тебе и по-умна от тебе. Тя като те погледне ще се уплашиш. Тази мечка е по-силна от тебе. Когато мечката се уплаши от мене, аз съм по-силен от нея. Ако ти се уплашиш, ти си по-слаб от нея, ако тя се уплаши, тя е по-слаба. Страхът в природата показва закона на слабия и силния. Който се страхува е слаб, по крива линия върви, не може да върви напред, по права линия не може да върви. На слабия спасението е кривата линия. На силния е правата линия. Силния по права линия върви. Слабия по крива линия върви. Щом си слаб, кривите линии избирай. Щом си силен, правите линии избирай. Когато силният човек върви по кривите линии препятствува на себе си. Когато слабият човек върви по правите линии, той препятствува на себе си.

Сега аз ви говоря за неща, как може да поправите живота си. Станеш сутрин, боли те крака. Ще кажеш на крака си: „По права линия“. Щом свиеш крака си, слаб човек си, щом се изправиш по права линия, силен човек си. Онзи човек се е свил, казва: „Обичам ви“. Неговата обич е като на заека. Казваш: „Обичаш ли ме?“ Онзи силния човек вземе поза и казва: „Ти обичаш ли ме?“ Той се изправи и спокойно гледа. Понякой път вие казвате: „Той е страхлив“. Страхливият човек взема позата на страхливия. Не влизайте в противоречие. Най-първо вземете една правилна форма, перпендикулярна спрямо центъра на земята. Вземете една поза, в която сами да сте доволни. Като поставите ръцете си на хълбоците, това положение показва границата дето започва физическия човек. Хълбоците, това е физическия човек. Тури си ръцете на хълбоците и казва: „На него може да разчитам“. Духовният човек, то са рамената горе. Като те турям на рамената, ти разчиташ на духовния човек. Щом те тури на хълбока, ти разчиташ на физическия свят. Щом те тури на главата, ти разчиташ на умствения човек. Когато човек постави ръцете си на раменете, разчитаме на духовния човек. Когато човек постави ръцете си над главата, то е Божественото, то е закон на любовта, която слиза. Когато двете ръце са над главата и после ги сваля от двете страни на главата надолу /обливането/, то са двете врати – да влезе и да излезе. Любовта да влезе и да излезе. Та казвам: Когато се подигне ума и сърцето, да свършиш работата винаги, да не оставиш работата недовършена. Никога не започвайте големи работи, започнете малка работа и я свършете. Не оставяйте работите недовършени. Всякога новата работа е свързана със старата работа. Като свършиш малката работа, тя е свързана с новата работа. Нали когато вие пишете едно писмо, го завършвате до една точка? Написвате едно предложение или цял един период, довършвате и започвате друго предложение. Но не пишете една дума, после друга дума, да спрете и така да мислите. Трябва да имате завършена мисъл. Най-малко три думи, три положения. Да има една дума, която представя любовта и една дума обичта, и друга да представя истината. То е завършено предложение. Там дето любовта започне, дето влиза мъдростта и истината – имате завършено предложение. Там дето влиза животът, дето влиза знанието, свободата – имате завършено предложение. Там дето влиза движението, учението и работата – имате трето предложение. Казвам: Може да се спрете на три предложения, цял процес на мисълта. Може да се спрете само на мисълта, може да се спрете само на обичта, може да се спрете само на свободата, на истината.

Казвам: Вземете хубаво положение на тялото. Вземете едно положение, в което да бъдеш активен. Да въведете геометрията в живота. Та всяко геометрическо положение и всяко математическо положение съзнателно строят, Божествената сила в нас иде. Каквато поза вземем в нас, такива ставаме. То е като въздухът, който се излива. Какъвто е съдът, такава и форма взема. Та и ние, каквато форма дадем на Божественото, такава форма вземаме. Ти казваш: „Туй няма да го бъде“. Ще го бъде, може да бъде. Казваш: „Кой знае, може да бъде“. Мислиш нещо и казваш: „Кой знае ще бъде ли?“ Ти го тури в неговата Божествена форма. Ти влизаш в един свят, посей семето, не мисли дали ще израстне или не. Израстването не е твоя работа. Посяването е твоя работа. Да израсте една идея в тебе то е Божествен процес. Вложи мисълта и не мисли как ще се развие. Вложи едно чувство в сърцето си и повече не мисли, то се развива по Божественому. Направи една постъпка и остави сама по себе си да се развива. Вложете мисълта най-първо в ума си, приемете я в ума си. Приемете Божественото във вас и го оставете то само да се развива. Възприемете Божествените чувства и оставете сами да се развиват. Възприемете една Божествена постъпка и оставете сама да се развива. Оставете някои работи сами да се развиват във вас. Вие си пакостите като искате сами да развивате работите. Някой път се чудите как да обичате. То не е ваша работа как да обичате. Да обичаш човека, значи на жадния да му дадеш чаша вода. То е любов, да му кажеш една добра дума, то е любов.

Да бъдете с две врати!

Аз ви гледам някой път не знаете как да се лекувате. Тъй както сега се лекувате нищо не можете да постигнете.

Само светлият път на Мъдростта, води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХХI година.
37 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 14. VIII. 1942 г., петък, 5 ч.сутринта.
София – Изгрев.

Бележка (на координатора):
На 21. VIII. 1942 г. в каталога на Елена Андреева няма лекция.
На 28. VIII. 1942 г. лекцията е отпечатана в томчето „Опорни точки на живота“: Беседи от Учителя държани при Седемте рилски езера. – (София, 1942 г. )