Добрата молитва.

Ще се развеселя.

Ще прочета няколко стиха от петата глава от Евангелието на Йоана от 1–12 стих.

Казваха Юдеите на изцерения: Събота е, не ти е позволено да дигнеш одъра си.

Аз наричам това стари възгледи. Има стари и нови възгледи в света. Дали трябва да напуснем старите възгледи или не? Ние считаме известни възгледи като някое Божество, страх ни е да ги напуснем, да направим някаква отстъпка. Мислим, че ще направим прегрешение, ако ги напуснем. Някой път считаме за прегрешение, ако приемем нещо ново. Това е едно неразбиране на онези хора, които не искат да прогресират. Един кол като го забиеш на едно място, той си остава такъв, изгнива, но не прогресира. И след 10 години ще го намериш, както си го оставил. Ако посадите едно семенце, което разбира живота, ще го намерите ли такова, каквото сте го посели? – Питам: Искате ли да имате резултатите на кола или резултатите на посятото семе, на плодното дърво?

Вие сте учили четирите действия: събиране, изваждане, умножение, деление. Казвате: Тези работи са прости, ние ги знаем. Та тепърва вие имате да учите събиране, изваждане, умножение, делението. Какво разбирате, че сте събрали един лев с още един лев и станали два лева? – Какво сте научили или какво сте разбрали, когато сте събрали едно говедо с още едно говедо? – Какво сте направили, когато сте събрали една къща с още една къща? – Лесни работи са те. Ние имаме повърхностни понятия. Ако изучавате науката на миналите векове, преди хиляди или две хиляди години, хората са вярвали, в природата и ако сравните тогавашните разбирания на хората с днешните, ще намерите голямо различие. Но ако сравните сегашните вярвания с вярванията на хората след две хиляди години, ще намерите същото различие. Това, което е било право за тия хора, не е право за нас, които сме израснали, но то е било право преди две хиляди години. Право е на едно дете на 5 години да носи малки гащи, след две хиляди години израснало, не е право да носи тези гащи, то трябва да направи по-големи гащи. Някои поддържат, че старото не трябва да се измени. Че всичкият прогрес седи в промяната на нещата. Ако онзи комар не иска да напусне своята форма, какво ще бъде? Той си въобразява, че е голям философ. Неговият хобот показва неговите умствени способности. Комарът като минава, голяма философия има. Като бръмчи, казва: Какво разбирам аз, туй, което не сте сънували. Философ е. Навсякъде прави научни изследвания. Като дойде при един учен човек, ще тури хобота си да види кръвта му каква е, да я изследва, според най-новите научни изследвания. Ще види кръвта, чиста ли е или не е чиста. Това е от наше гледище. Какво в същност мисли комарът? – Не знаем, такава не е неговата мисъл. То е наше схващане. Той иска да знае, сладка ли е кръвчицата или не, понеже сладката кръвчица му е приятна. Казва: Заслужава от такъв учен човек да се храня. Туй е приблизително тълкувание. Комарът така мисли. Не че прави научни изследвания, нито го интересува този учен човек, този професор. Не го интересува дали професорът успява или не, дали живее добре с жена си и децата си. Какво е главата на професора и това не го интересува. Иска да знае кръвта каква му е.

Вие мислите, че има един вечен свят. Думата вечен няма съдържание. Някои го наричат свят на Вечната хармония. За този свят тепърва трябва да се учи. Какво разбираме под религиозен човек? – Религиозният човек е занят да вярва в Бога, да защищава правата на един Бог, твърди, че има един Бог. После защищава своите права, как трябва да вярва в Бога? Вземете политиката. Каква наука е политиката? – Ако държавата е монархическа, защищава правата на царя и защищава правата на народа. В науката, във философията какво се защищава? – Защищават се принципите, законите и после фактите. Пак три неща влизат. Та казвам: За кого е създадена религията? – За човека. За кого е създадена науката? – За човека. Всичко е създадено за човека, но човек не е създаден за тях. Те са като външни условия за неговото развитие.

Та казвам: Ние имаме едно повърхностно разбиране за Бога. Схващането за Бога в умовете на хората преди две хиляди години не е било както сегашното схващане. Аз изваждам това от живота. Ти, когато си бил на три години, си имал едно схващане за баща си. Когато си станал възрастен, твоето разбиране за баща ти се е променило. След като си станал на 21 година, промяна в баща ти не е станала. Твоето понятие за баща ти се е променило. Сега може да попитате: Защо стават тия работи. Това не е философски въпрос. Как трябва да станат? – Пита някой: Защо слънцето изгрява? – Ами, че какво трябваше да направи? – Защо залязва? – Ами че какво трябваше да направи? – Хубаво щом питаш, ще дадеш по-умен отговор, как трябва да изгрява. Казваш: Защо изгрява слънцето? – Ами какво трябваше да прави? – Не можеше ли по друг начин да изгрява? – Кажи ти по кой начин? – Ами като изгрява слънцето какво носи в себе си и какво можеш да използуваш от изгрева на слънцето, то е важният въпрос. Защо изгрява слънцето е второстепенен въпрос. Важно е, като изгрява, какво ще се ползуваш и като залязва, какво ще се ползуваш? – При единия и при другия случай може да се ползуваме. Ние мислим, че слънцето изгрява и залязва. Вярата ни не подхожда. Ако питате слънцето, казва: Аз нито изгрявам, нито залязвам. От къде произлиза това различие на слънцето в нас? – От земята. Сега няма да се спирам, защо от земята излиза. Допуснете, че вземем пари на заем от някого. Вземем сто лева на заем и обещавам, че след три месеца ще ги върна. Но така се случи, че на време не ги плащам. Пита ме той, защо не ги плащам? – Казвам: Защото нямам пари. Казва ми: Като знаеше, че след три месеца не можеш да ги платиш, защо ги взе? – Защо взе на заем, когато не знаеш, дали ще можеш да ги платиш? – Защо съм ги взел? – Не е въпросът там. Взел ги. Може да му докажа защо съм ги взел, но въпросът не се разрешава. Защо съм ги взел, взел съм ги вече. Защо съм ги взел, когато не мога да ги платя, този въпрос не е на място. Той трябваше по-рано да ме пита. Той трябваше да ме пита: Ти след три месеца можеш ли тия пари да ги платиш? – Ако можеш да ги платиш, ще ти дам; ако не можеш да ги платиш, няма да ти дам. Сега някой пита защо се е родил? – Сега този въпрос не е на място. Това трябваше да пита преждевременно, преди да се е родил. Питаш, защо той се е родил? – Най-после ти трябва да докажеш, дали той (е) роден или не. Ако на сън сънуваш, че се раждаш, роден ли си? – Толстой разказва за една своя опитност. Сънувал, че е бременен като жена, че дошло време да ражда детето, мъчил се, мъчил се и в голямото мъчение се събудил, не е могъл да роди детето. Казва: Тежко е положението на жените, които раждат. Питам: Това, което Толстой разказва в съня си, вярно ли е? – Буквално не е вярно, но учението, което проповядва, не противи се злому, учението, което искаше да проповядва и което Ганди днес прилага, той не може да го роди. Какво значи, че не можа да го роди. Туй учение не можа да се приложи, хората не са готови да го приемат. Ти десет лева, които имаш да вземаш, не искаш да се откажеш от тях. Даже онзи, който има да дава, той не се принуждава. Всеки иска да изнуди другите. Съвременните хора говорят за култура. Религиозните казват: Всичко е на Бога. Значи щом всичко е на Бога, имате право да вземете отвсякъде. Това не е право. Щом е на Бога, Той има право да взема отвсякъде, но не и аз. По отношение на Него е вярно, но по отношение на нас, не е вярно. Религиозните хора казват: Няма кражба, всичко е на Бога. Хубаво, дойде някой, тегли ти един куршум, казва: Господ ми каза да те убия да те изпратя при Него, да се върнеш. Трябва да го питаш, де му е документът. Пращат някой посланик някъде, но той има акредитивни писма, трябва да ти покаже, да го приемат. Казва, Господ го пратил да те убие. Каквото е казал Господ, не се противи. Само на едного не оспорвам правата, на Бога. На всички други правата оспорвам, понеже нищо не са създали. Каквото каже Господ да бъде Неговата Воля, понеже Той всичко е създал. Ние, съвременните хора, оспорваме това право. То е наше нещастие. Казваш: Защо Господ ме (е) създал така? – Как трябваше да те създаде? – Господ създаде комар, създаде и човека. Ти като казваш защо те е създал така, Той може да те създаде като комар. Какво ще правиш? – Утре може да те създаде един кон, да те тури на конска форма. Или може да ти тури рога на главата. Ще протестирам. Пред кого ще протестираш? – Ти не разбираш предназначението на комара, не разбираш предназначението на вола. Ти мислиш вола това, което не е. Ти мислиш комара това което не е. Ти мислиш човека това което не е. Най-първо нямаме едно истинско понятие за Бога. Той, Който е съвършен, не може да вземе един звук неверен. Той е единствен, който взема тоновете верни, без погрешка. Следователно, всеки музикант, който иска да изучава музика, трябва да иде при Господа, Той да Му изпее основния тон, да му изпее гамата, да се научи, как да пее в света. Всеки, който се учи от друго място, да се коригира. Казва някой, че вярва в Господа, че чул гласа Му, чул и ангелите да пеят. Аз не намирам никаква промяна в неговия живот, той иска да ме убеди, че бил при Господа.

Сега във вашите разбирания разчитате на онова, което Бог (е) вложил във вас. Не излизайте из рамките на вашите възможности и вашите условия. Комарът не трябва да излиза из условията на своя живот, извън условията на комарския живот. Никое същество няма право да излиза из условията, в които е поставено. Защото Онзи, Който го е поставил, е разумен, и трябва да се изпълнят условията. След като се изпълнят, ще дойдат други. На съвременен език да обясня. Детето от първо отделение няма право да напусне преждевременно годината, преди да я завърши. То трябва да изучи всичкия материал цяла година, тогава учителят ще го прекара във второ отделение. Ако рече сам да мине във второ отделение, какво ще направи? – Сега щом сте недоволни, не минавате за големи философи. Казвате: Защо Господ не ми даде повечко богатство? – Отде накъде? – Ти си първокласен невежа тогава, ти не знаеш как да разсъждаваш. Мен ми разправяше един българин, на който се е оплакал един богат поляк, индустриалец, който имал сто милиона, но бил сляп. Той казвал: Ако има някой, който може да ми отвори очите, аз съм готов да му дам всичкото си богатство и да изляза последен бедняк само с дрипите на мене, но очите ми да се отворят. Този човек е готов да даде сто милиона, за да му се отворят очите. Ти имаш отворени очи за сто милиона и минаваш за бедняк. Оплакваш се, че голямо нещастие те е постигнало в света. Аз те наричам първокласен лъжец. Ако е учен човек, той ще критикува, че Господ не го е ударил. За ушите сто милиона, стават двеста милиона, за ръцете, за краката по сто милиона, то са 500 милиона, какво ще правите 500 милиона при сегашните условия?

После ние, съвременните хора, мислим, кого да обичаме и кого да не обичаме. Казва: Този човек не може да го обичам. Аз може да накарам кой да е момък да обича коя да е мома, като позлатя момата. Когато момата не е позлатена, не я обичат, но когато е позлатена, ще се явят 10–20 кандидата. Я да туря 10 милиона на разположение на младата мома, ще се явят кандидати с изобилна любов. То е външно. Питам: Ние, съвременните хора, които роптаем против този живот, какво сме дали на света? – Нека каже някой: Аз това съм дал. Ние сме пратени всички на земята, всички да бъдем проводници на онова Божествено изобилие, от което светът сега има нужда. Светът има нужда от прекрасни мисли. Светът има нужда от прекрасни и хубави чувства. Светът се нуждае от добри постъпки, от благородна обхода. Светът се нуждае от братство. Светът се нуждае от обич. Светът се нуждае от милосърдие. Хората трябва да внесат всичките тия блага. Трябва да бъдат проводници от невидимия свят долу на земята да слязат тия блага. Сега аз ви говоря върху един въпрос, не теоретически, но един въпрос, който аз съм разрешавал и съм дошъл до едно положение да виждам от какво произтичат нещастията на хората.

Дойде при мене един беден човек. Най-първо у мене се заражда едно чувство на недоволство, че той ме безпокои. Човекът не ми (е) направил никаква пакост. Има някаква нужда. Болен е, безпокои ме. Казвам: Да иде при лекар, защо мене ще ме безпокои. Питам себе си: Ти ако си на негово място, какво ще направиш? – Ти как би постъпил? – И ти ще направиш същото. И този човек ще има същото разположение спрямо тебе. Ти и той не може да разрешите въпроса. Кое е право разрешение на този въпрос. От какво произтича недоволството? – Аз зная от какво произтича недоволството му. Този човек е женен, той не живее добре с жена си, не постъпва добре с децата си. Неговото недоволство се отразява върху мене, приемам го в себе си. Не го съдя. Казвам му: Знаеш от какво произтича твоята болест? – Казва: Коремът ме боли. Коремът те боли, причината е външна. – Какъв е церът? – Ще идеш да се примириш с жена си, ще се обхождаш благо, любезно, ще говориш с мек тон, музикално, няма да има бубубу. Като човек ще ѝ кажеш – Не зная какво име да ѝ туря. Знай, че тя е царска дъщеря, ще се оплаче на баща си и вас ще ви държат отговорен, че вие не знаете да се обхождате добре с една царска дъщеря. Една жена вие не сте я оценили. Всичките ваши блага, които имате, вашето бъдещо развитие зависи от нея. Тя (е) правила толкоз добрини, ти се обхождаш грубо с нея. Казва: Какво има, че съм я обидил? – да прощава. Ако ме послуша, болестта ще мине. Ако не ме послуша, болестта няма да мине, десет пъти ще се увеличи. Като излезе от тялото, ще се свие гръбнакът, ръцете, като говедо ще пъплиш, и пак негодувай. Той се уплаши. Казва(м): Слушай, не със страх искам това нещо да го направиш. От любов, готов ли си да се примириш? – Ако утре Господ те направи жена на нейното място и тя бъде мъж, ти как би желал тя да постъпва? – Казва: Как може да бъде? – Рекох: Може да бъде, как не. В природата мъж и жена, тия неща са числа. Като туриш нула пред числото става 10 пъти по-малко, като туриш една нула отзад, става 10 пъти по-голямо. Те са математически числа, които се изменят. Не мислете, че сегашното положение на човека е неизменно. Има нещо неизменно в човека, то е Божественото. Всички човешки форми са поставени на вечно изменение. Ние трябва да изучаваме всичките форми. Аз засягам този въпрос.

Най-първо внесете хармония във вашия ум да мислите право, да имате желанието да мислите право. После внесете една хармония в сърцето си, че да чувствувате право и най-после да постъпвате право. В дадения случай, то е необходимо за самите вас. Понеже, туй е Велик Закон на Битието. Туй същество, което е създало света, желае всички хора да постъпват идеално. Вследствие нашето противодействие ние всички страдаме. Вие искате да знаете откъде се е родило злото. Злото вие сте го родили. Вие искате да станете като Бога независими. Нищо не сте направили, пък искате да бъдете господари, каквото кажете да стане. Аз съм слушал много българи да казват: Да стана пръв министър в България, ще избеся всичките. Ако светът е за бесене, можеше да се поправи, досега щеше да се поправи, но и досега не е поправен. Нашата култура минава за християнска. Едно време се биеха езически народи, с много богове. Днес се бият народите, които вярват в един Бог. Всички защищават правото, бият се за една кауза. Не искат да отстъпят. Най-първо Провидението съди англичаните. Днес Господ съди Англия, те са най-богатите. Провидението най-първо съди англичаните, те имат 40 милиона земя, задигнали Божията земя и не искат да дадат на другите хора. Това е погрешка на англичаните. Може да им кажа, кои са причините за тяхното нещастие. Те нямат обич към човечеството. В техните търговски работи имат предвид само себе си. Не е правилно това. На второ място идват славяните, те имат 21 милиона земя, на трето място идват французите, на четвърто място идват Съединените Щати. Ще се наредят всичките и ще дойдем до най-бедните. Сега не разрешавам един въпрос. Невидимият свят го разрешава. Ще видите как ще се разреши. Онези, разумните хора, казват: Никой в света няма право да усвоява Божественото имущество. Никой в света няма право да лишава хората от ония права, които Бог е дал на когото и да е. Всеки един, който се е опитал да лиши човека от онова, което Бог е дал, той създава големи злини и нещастия. Туй е вярно и за народа, и за дома е вярно, и за личността е вярно. Всички вие постъпвате като англичаните. Всички вие постъпвате като русите. Всички вие постъпвате като американците по някой път.

Според мене новото в света е да се изпълни Волята Божия, да се отдаде право на всеки човек, онова право, което природата му е дала. Онези, разумните, оправят света. Ако ние не го дадем, те ще го дадат, ще се наложат. Ние имаме този закон. Той работи в семейството. Най-първо децата не се раждат силни. Те идат от невидимия свят в такава една форма, че никой не може да ги види. И с микроскоп не може да ги види в пространството. Като дойде една малка клетка, тя е толкова малка, че тази клетка поставят в утробата на майката и тя започва да расте, расте и става едно детенце от две, три кила. Излиза навън, майката го отглежда, то расте, расте, стане един ден философ, майката и бащата не му дават правото. Най-първо те го приeмат много ласкаво, туй дете започва да злоупотребява. Те му създават един закон. Най-първо, то е „моето ангелче“, но после бащата и майката го потупват, братя, ако има, и те го потупват, докато най-после стане редови в къщи, започват всички да се отнасят с него строго, нарочат го. Казват: Не е лошо дете, нарочат го всички, бащата го нарочи. Във Варна имаше един такъв случай. Бащата нарочил най-големия си син, понеже, не върви по неговата линия, но върви по линията на майка си, съвсем друго направление. Баща му занаятчия, иска и него да направи занаятчия. Синът обича технически работи, по техниката иска да следва. Бащата иска да го направи като него занаятчия. Синът направи едно хвърчило и ще го пусне. Бащата дойде да го бие, как смее да прави хвърчила да си губи времето. Той прави изследвания, вятърът като духа, как се движи хвърчилото, дългият конец как се огъва. Казва един ден: Ти човек няма да станеш с тия хвърчила. Връзва го и с главата надолу го пуща в кладенеца. Синът казва на баща си: Не съжалявам, че ще умра, но съжалявам, че имам 4 сестрички и няма кой да ги гледа. Този баща сам ми казваше: Като ми каза това, жегна ме нещо и го извадих из кладенеца и го пуснах. Но и бащата направи едно хвърчило, само че не го пусна нагоре, но надолу. Бащата не разбираше закона на хвърчилата. Моралът на съвременните хора е подобен на този на бащата. Казва: С хвърчила работа не става. Ако пущаме хората в кладенеца, става ли?

Сега числата сами по себе си като че нямат цена. Да допуснем, че имате числото едно. Вас ви дават един кон, вие се радвате, имате един плюс, придобивате. Но дойдат след време и вземат коня от вас, вие страдате. Конят какво отношение има? – Той е създаден за един самостоятелен живот като единица. Вие с идването на коня се радвате; като вземат коня от вас, страдате. Защо? – То е неразбиране на философията. Вие, ако разбирате закона на коня, трябва и като идва конят да се радвате, и като заминава пак да се радвате. Когато слънцето изгрява, трябва да се радвате и когато залязва пак да се радвате. Понеже, туй, което е приятно на нас, е приятно и на другите. Ако туй слънце изгряваше само за нас, щеше да бъде приятно на нас, но неприятно на другите. Сега приятното и неприятното създават еднакви права на всичките хора да се ползуват от всичките блага, при дадените условия, при които живеем. Трябва да дадем условие на всяка една наша мисъл, не само на някои специфични мисли. Ние сме много пристрастни към мислите. Някои обичаме да ги отхвърляме. Не е право. Всяка една мисъл в дадения случай е тъй интересна, както най-възвишената мисъл. Казваш: Тази мисъл не струва. Върху такава мисъл искаш да станеш господар. Не е лошо да бъдеш господар, но за (да) бъдеш господар, трябва да направиш хората около тебе щастливи. Искаш да станеш слуга при дадени условия, като слуга трябва да направиш всичките хора около себе си щастливи. Ти като човек имаш силата, знанието, мъдростта и като слуга може да ги направиш щастливи, и като господар може да ги направиш щастливи, но в дадения случай трябва да знаеш да господаруваш и да слугуваш. Ако ти знаеш да господаруваш, а не знаеш да слугуваш, ти ще си създадеш зло; пък ако знаеш да слугуваш, пък не знаеш да господаруваш, пак ще си създадеш зло. Следователно, слугите създават половината зло и господарите създават другата половина зло. Цялото зло се създава от господарите и слугите, които не знаят, как да господаруват и не знаят как да слугуват.

Сега всички говорят за новата религия. Как ще дойде тя? – Ние искаме да дойде новото. Ако направите най-хубавото здание да продавате месо или някоя скотобойна, какво сте направили? – Разправяше ми един господин, който бил в Чикаго, в една от големите скотобойници, как модерно убиват животните. Питам: В какво седи културата? – Хиляди и хиляди животни постоянно избиват. Той ми разправяше начина как става тази манипулация.

Ние, съвременните хора, искаме да победим. Чудни сме. Искаме победа, когато никога няма да дойде. Пътят, по който съвременните народи вървят за победа, никога няма да дойде победата. Пътят, в който съвременните християнски народи вървят, нищо добро не ги очаква. Единственият път е, ако приемат Божественото. Тогава този порядък ще се измени и ще дойде Божественият порядък. Те поставят въпроса, като че зависи от тях. Не зависи от тях. Съвременната култура или ще приеме новата култура по Божественото, или народите ще се обезличат и после ще започне една нова култура, както в миналото е ставало. Предсказано е, че в нашите времена, Бог ще по-стави едно Царство, което ще бъде над другите царства. Всичките други царства трябва да станат доминиони на туй царство. Всички хора трябва да станат граждани на туй царство.

Та казвам: Мислите ли, че Бог, Който седи във вас, но тайно наблюдава всичко, вие Го носите в себе си, мислите ли, че Той е от слабите. Какво разбирате да възкръсне Господ и да се разпръснат враговете му. Знаете, какво би станало, когато Господ се пробуди във всичките хора, изведнъж заговори в бащи, майки, синове, в дъщери, слуги, войници, офицери, свещеници, ако Той заговори във всеки, знаете, какво ще стане? – Ще стане най-чудното нещо, най-хубавото нещо. Но вие всичките хора имате желание Господ да говори с човешки езици. Нас ни е говорено по човешки. Няма страдание, което да не сме опитали. То е човешкият език. Какво ще опитваме всичките форми на този език? – Насила ние сме опитвали от хиляди и хиляди години и какво ще опитваме същия език за бъдеще. Господ ще заговори в нас на новата форма на Любовта и сърцата на хората ще се изменят. Каменните сърца ще се изменят, ще станат плътски сърца. Любовта ще заговори в тях, ще каже: Тръгнете по добрия път. Ще се разберем каквото Господ е казал, ще изпълним Волята Божия всички.

Ще кажете сега: Не ти е позволено така да говориш в днешните времена. – Онзи, Който ме е изпратил, ми казва. Казват: Кажи името на този.

Онова, което казвам, ще бъде. 101% ще бъде, понеже е Божие. Онзи, Който (е) казал, ще го направи. Ще видят това хората. Бог е Който говори на сърцата. Вие сега ще кажете: Тъй казва. Аз искам Господ да заговори във всинца ви. Само така ще ме разберете. Ако Господ не говори във вас, вие казвате: Дали говори на хората или не. Вие сте на крив път. Аз не искам вие да бъдете като мене, нито аз искам да бъда като вас. Може да бъдем подобни. Знаеш какво значи подобни? – Подобие значи ти изгубваш парите, аз ги намеря и ти ги донеса. Мязам на тебе. Желание има в мене, като взема чуждото аз да го взема, но в мене има и друго желание да го дам на този, на когото принадлежи. Ти го държиш само за себе си, като го изгубиш само тогава го даваш на другите. Като изгубиш тревожиш се. Аз се радвам като го намеря, че ще (го) донеса. Казвам: Занесете всичко онова на онзи, което сте намерили, на онези, които са го изгубили. То е новото учение. Изгубил някой служението. То е старото. Спечелил служението, то е новото. Най-голямата придобивка сега е всички да воювате чрез Любовта. Желая на всинца да имате една победа. Това са героите в света, по цялото лице на земята, с Любов да побеждават. Само така ще се внесе в света новият ред и порядък, и справедливост за всички. На всеки човек да се даде съответствуващото, което Бог Му (е) дал и всички народи да благуват. Господ желае доброто на всеки народ, понеже, Той ги е създал. Не желае нещастието на кой и да е народ. Не желае нещастието на един дом или на един човек. Казва: Не благоволява душата Ми в смъртта на грешника. Казва: Напуснете старите пътища, тогава всичко туй, ще се заличи.

Евреите казват на изцеления: В съботен ден не ти се позволява да дигнеш одъра си. Евреите не разбраха. По стария начин разбираха. В събота не се позволява да вземеш пари, отдето имаш да вземаш. Туй не ти е позволено в събота. Тъй писал Мойсей. В събота е позволено да идеш и да дадеш хиляда лева, да идеш и да занесеш един чувал брашно, да цериш болни. В събота не е позволено да идеш да туриш някого в затвора. В съботен ден не ти е позволено да палиш огън, но ти е позволено да запалиш една нова мисъл в ума си; в съботен ден е позволено да запалиш огъня на сърцето си, в съботен ден е позволено да запалиш един нов огън на тялото си, който ще внесе здраве и спокойствие.

„Дигни одъра си“. Напусни болницата и иди да проповядваш новото учение. Да бъдеш свещ на Господа. Като излезеш да се запалиш и всички се учат от него (тебе). 38 години чака, какъв характер. Прередят го, той не се бунтува, но чака идната година. Другата година пак го прередят, казва: Добър е Господ, другата година. 38 години са го пререждали и той казва на Христа: Няма кой да ме тури пръв във водата ще чакам 39-тата година. Господ изпраща специално един човек, който му казва: Дигни одъра си. Този ангел дойде, но казва: Във водата няма да влизаш. Само дигни одъра си и излез навън.

Та казвам и на вас: Няма нужда да влизате в къпалнята. Вие може да имате мнение за вас, че сте много напреднали, че имате ново разбиране. Не го отричам това. Но при новото, което ви очаква за бъдеще, то е само една малка подготовка. Трябва да бъдем готови за ония блага, които Бог е определил, да ги приложим. Да се обнови човек. В човека живеят двама души: старият и новият човек. Старият човек трябва да предаде всички имущества на новия човек. Новият човек трябва да стане господар, старият човек – слуга. То е новото учение. Старият човек да стане слуга, да слугува, младият човек да стане господар.

Пожелавам в себе си да станете добри господари и добри слуги.

Дайте място на Любовта във вас да отгледа Господа, да възрасне и вие всички да бъдете свободни.

Тайна молитва.

19. беседа, държана на
1 февруари 1942 г., неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София