И пак пишеше

Отче наш.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета част от 8-та глава от Евангелието на Йоана от начало до 9 стих.

„Духът Божи“.

Последният стих казва: „Наведе се долу и пак пишеше“. Изобщо, всичките хора, когато пишат се навеждат. Няма някой, който да не се навежда. Има неща в света възможни, има неща невъзможни. Невъзможно е да приемеш слънцето на гости, никак не е невъзможно. Желанието ти ще остане нереализирано. Не само ти, но и земята ще пожелае да дойде на гости, няма къде да го приеме. Невъзможно е да приемеш един слънчев лъч на гости у себе си. Невъзможно е целият океан да го събереш, но възможно е една капка да я приемеш на гости. Мислят хората, какво отношение имат слънчевия лъч. Това е новото, което всеки ден иде. Хората мислят, че няма какво да учат. Те едва са започнали да учат. Когато Бог създаде света, най-първо създаде най-малките животни до слона, до човека. Хиляди години учеха и слонът беше учен професор, с всичките дипломи. Обаче, този слон като влезе в човешкото царство, стана малко дете, едва го приемат в първо отделение. Мнозина от вас мислят, като идат в оня свят, как ще ги приемат. Хората имат много смешни идеи за оня свят. Не смешни, защото смях произтича от мях. Набрани неща като сирене в една кожа, то е смях. Такива работи ние сме насъбрали и мисли, че знае какво е оня сят. Невъзможно е човек да знае, какво има в оня свят, без човек да е ходил. Има някои ясновидци, които виждат, но туй, което ясновидците виждат, то е друго. Те виждат само картини от оня свят, както вие виждате работите на кино. Но кината не представят нещо реално. Реалността се отличава с няколко качества. Тя носи живот. Реалността носи мир; реалността носи спокойствие; реалността носи сила; реалността носи богатство; реалността носи знание; реалността носи доброта, всичко носи реалността в себе си. Реалният живот научно другояче обясняват.

На нас, съвременните хора, ни трябва една нова философия, която да може да ни постави да живеем тъй, както трябва. Аз съм виждал много цигулари и за някои съм чакал, търпение съм имал да ги изслушам, да престанат, да не ме смущават. Ходил съм и на концерти, но е трябвало да търпя. Някой съм слушал, въодушевлявал съм се. Чрез музикалните вълни от музиканта излиза нещо, което се предава на другите. От някои музиканти излиза една музикална каша, която се предава на другите, която е без съдържание. Сега туй не е упрек. Музикант, който не знае да свири, не е музикант. Човек, който не знае да мисли, не е човек. Човек, който не може да чувствува добре, не е човек. Човек, който не може да постъпва добре, той не е човек. Сега искаме да знаем реалността на нещата. Сега ще ви говоря не да се обезсърчавате. Ние трябва да се обезсърчаваме от сегашния живот, който живеем. Чудното е, че хората не се обезсърчават от сегашния живот, който живеят, а като им се говори за хубавия живот, обезсърчават се и казват: То е нещо невъзможно. Ако идат от хубавото, защо ще се обезсърчават? – Мислите ли, че онази мома, която прави забрадките си, прави веждите си, помазва се, грижи се за дрехите си, всичките дипли са на място, панделките ѝ, обущата ѝ боядисани, мислите ли, че ако влезе в реалния живот, тия мазилки ще останат по нея? – Аз наричам това забавление на момите. Това са техни кукли, с които те се занимават. Не са лоши тия работи, отлични са. Защо момите се помазват? – Ако не се намазват, е по-лошо, даже не бих харесал една мома, която не се маже. Трябва да се маже. Къща, която не се маже, се разваля. Ще намажеш с най-хубавата боя. Сега всинца сте млади. Вие мислите, че някои сте стари, някои млади. Самозаблуждавате се. Вие се самозаблуждавате тъй, както актьорите в театъра, някой млад човек го направят стар, или пък стария го направят млад.

Новият живот не може да дойде без едно вътрешно разбиране. В музиката туй го наричат да се постави гласът. Аз съм виждал много музиканти (в)се поставят гласа им, а гласът остава си непоставен. Дойде един професор, постави му гласа, освен, че не го постави, но изгуби тембъра на гласа си, изгуби онази пластичност на гласа. Аз съм препоръчвал на музикантите, като дойде един учител по музика, той да го научи най-първо да обича музиката. То е първият урок: да обича музикалните тонове. Като види тоновете, да ги обикне. Преди да пее, да ги обикне. То е предисловие, за да може да пее. И второ той трябва да разбира цената на един тон. Вие вземате тона до. Знаете, колко се харчи за един тон, да го изпееш? – Един тон, за да го изпееш вярно, цяла нота струва сто хиляди лева, английски лири. Да го изпееш правилно, толкоз материал се изразходва. Да го кажеш на български сто хиляди лева. Половин тон взема 50 хиляди лева златни, не книжни пари, защото в невидимия свят не функционират книжните пари. Четвърт тон ще струва 25 хиляди, една осмина 12 хиляди и половина и тъй ще ги делите. Тогава ще сметнете една песен, която изпеете, колко струва. В Началото бе Словото, колко струва? – Трябва да имаме една цена. Пеем песните, харчи се. В природата има едно изобилие на благата, които ние не ги оценяваме, казваме: То нищо не струва. Как не струва? – Ние като пеем тази песен, не я пеем само ние. Едновременно се пее навсякъде. Ако вие бихте слушали как се пее в едно събрание на другия свят, вие щяхте да се обезсърчите, щяхте да запушите устата си и не щяхте да пеете вече. Но щяхте да се научите да бъдете най-добрите слушатели на пеенето. Игла да падне на земята, ще се чуе. Сега как пеят едни, други се въртят, говорят, чува се скърцане. Като съм ходил на концерти, гледам някои взели нотите, проверяват като професор, ще вземе ли вярно тоновете. Онзи човек 30 години се учил да свири, онзи на книгата проверява, дали свири правилно, да не би да вземе някой тон невярно.

Та казвам: Първото нещо, ако идете в оня свят, ще ви попитат да изпеете една песен. Как ще изпеете „В Начало бе Словото“. Сега много лесно казват: Кръвта на Господа Исуса Христа ще ни спаси. Наше е Царството Божие. Но то е неразбиране на живота. Музиката спасява, но музиката, която се пее, не която е написана на книга. Кръвта, която се превърнала на живи мисли, на живи чувства, на живи постъпки, на жива сила, която работи. Да. Казвам: Има едно заблуждение в света, от което хората трябва да се освободят. Трябва да оставим хората да се занимават. С какво се занимават хората, това нас не ни интересува. С какво се занимават паяците. Ако искам да зная защо в някой ъгъл турил паяджина и защо на върха на някое дърво, какъв отговор ще дам. Той я строил, той е специалист. Той е рибар. Разбира от метеорология. Направи мрежата някъде, като духа вятър, да може да духне някоя муха да се залепи. Прави я отдето има течение, да може да хваща мухи. Някой път е на центъра на паяджината, някой път се е скрил. Има съображения. Защо някой път седи в центъра, някой път го няма никакъв. Някой път иска да бъде невидим, скрит. Когато паякът дълго време седи, той на центъра седи, когато намислил да се скрие напуща центъра и избира ново място. Той постъпва така, но и хората така постъпват с къщата си. Човек направи някоя къща, живее в нея, не я напуща. Докато я обича, не я напуща, седи в къщата. После започва да обикаля другите къщи, направи друга къща, напусне първата, иска да я продаде. И паякът прави същото. Гледа мрежата, казва: Не струва. Търси друго място да си прави нова мрежа. Аз паяка го цитирам като един специалист на мрежи. Такъв майстор е, че хората не могат като него да правят такива нишки, тънки нишки. Специалист е в туй отношение. Направи такава нишка, че астрономите я вземат за секторите на своите телескопи, да могат да видят звездите в коя част на небето се падат. Казвам: Не е лесно човек да мисли. Човешката мисъл е съставена от най-фина материя, функционират най-фините сили на земята. Има неща още по-фини от човешката мисъл, но за тях няма да говорим. Имаме четири състояния на материята. Едното твърдо състояние, което завзема най-малкото пространство. Жидката материя, която завзема по-голямо пространство, газообразната завзема още по-голямо и етерната най-голямото. В жидката материя молекулата играе роль. В газообразната материя роль играе атомът. В етера играе роль йонът. Вие знаете твърдите тела са неподвижни. Често човек стане твърд, неподвижен, не мисли, не чувствува. Щом не чувствуваш, станеш твърд, тогава има(ш) едно недоволство в себе си. Твърдостта в човека винаги произвежда недоволство. Имаш само една опорна точка, не знаеш защо си дошъл на земята, казваш: Не зная защо съм дошъл на земята. Учениците знаят защо са влезли в училището, цигуларите знаят, защо свирят, готвачът знае, защо готви, орачът знае защо оре. Питате някой, защо дошъл на земята, не знае. Тия хора, които не знаят нищо, искат да оправят света. Ако ви попитат защо Господ създаде очите на човека какво ще кажете. – Да възприема най-фината материя. Разни са категориите на цветовете, които идват от слънцето и влизат в очите. Най-ниските трептения, ония, които виждаме имат 400 билиона, други имат повече и достигат до 700–800 билиона трептения. Така се образуват цветовете. Ако в човека червеният цвят не влиза, не може да се прояви, не може да бъде подвижен. Ако портокаленият цвят не дойде, материята, която портокаленият цвят носи, ако не влезе в очите, личността на човека ще остане недоразвита, неговата индивидуалност остава недоразвита. Ако жълтият цвят не влиза в очите, неговият ум остава неподвижен, неразвит. Ако зеленият цвят не влезе, тогава неговото растене ще спре. Ако синият цвят не влезе, неговата вяра ще се атрофира. Казва: Защо ни е светлината? – Светлината има отношение към целокупния живот на човека. Тя е представителка. Бог се проявява чрез нея. Някой казва: Къде е Господ? – То е материално схващане. По един материалистичен начин ние никога не може да намерим Бога. Ще намерим такъв Господ като нас. Казват: Понеже, Господ ни направил по образ и подобие свое. Хубаво, ако идете на север един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? – Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. Сегиз-тогиз ще видите някой светия, да видите Божественото лице. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представят се такива, каквито не са. То не е образ на Бога. Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек като почувствува това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога значи да си свободен от всички ограничения, които съществуват. Ти ще бъдеш и видим, и невидим. Ако си по образ и подобие, ти ще ходиш навсякъде по вселената, ще имаш карт бланш. Няма да чакаш да те освободят от затвора, няма да се оплакваш от болести, няма да се оплакваш от сиромашия. Всички сега се оплаквате от сиромашия. Хората много страдат, че и са направени по образ и подобие. Това как да го наречеш? – Ние го наричаме реално, но е човешко. То е заблуждението на ония велики истини, които сме изопачили в себе си, та всички страдаме днес. Ако кажеш истината на хората, казват: Кой е авторитетът? – Питам сега: От толкоз хиляди години колко хора има, които са останали на земята откакто е създаден светът да го помнят историята от Адама досега? – Има.

Сега аз ви говоря не за безпокойство, но да се освободите от една вътрешна кал, която е закаляла човешкия ум, една вътрешна кал, която е закаляла човешкото тяло. Да се освободи човек от калта на ума си, от калта на сърцето и от калта на тялото да се освободи. Тогава човек е направен по образ и подобие на Бога, ще мяза на един красив (човек) и още от половин километър ще чувствуваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлина да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той цялата местност ще осветява. Сега туй ни предстои. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо ние да не бъдем проводници на Бога? – Възможно е. Ако е възможно за жицата да праща светлината и да осветява целия салон тук, защо човек да не може да осветява една местност? – Христос казва: Вие сте виделината на света. Сега туй няма да стане по наше желание. То е предопределено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“. Но под съвършенство, какво разбирате вие? – Съвършенството разбира безсмъртие. Съвършенството разбира онази пълна Любов. Съвършенството разбира всезнание. Всичко може да знаем. Онова, което Бог е създал, ние ще го знаем. Той го създал за нас, то е предметно учение. Ние не трябва да се отказваме. Програмата в един университет, в една гимназия, или в отделенията, тази програма е за децата. Всичкото знание, което децата учат в четирите отделения, може да го придобият. Всичкото знание, което децата учат в гимназията, може да го придобият. Всичкото знание, което учат в университета, може да го придобият. Най-после всичкото знание, което се преподава на земята, може да го добием. Не трябва да мислим, че не остава нищо какво да учим. То е едва началото на един по-висш живот. Спрели ли сте се някой път да мислите върху една мравя, какво е нейното понятие, нейното схващане за живота. Едва ние можем да дойдем в съприкосновение с нейното съзнание, да видиш, какво мисли в дадения случай тази мравя.

Казвам: Сега ви говоря върху една реалност, която ви предстои да реализирате. Мнозина са проповядвали за Христа. Какво не са проповядвали? – За Христа са проповядвали туй, което не е. Христос дойде на земята, болезнените отношения, които хората имаха към Бога, Христос дойде да изправи една погрешка. Той да изправи единствената погрешка на непослушанието на Адама и Ева. То беше Неговата задача да образува една връзка на непослушанието. Казва: „Не дойдох да изпълня своята си воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил“. Той постави Адама и Ева в рая, като проповедници на Новото учение и там те не устояха. Вторият Адама дойде да покаже по кой начин може да поправи погрешката. Адам и Ева имаха много добри условия в рая. Раят беше отлична градина, съобщаваха се с ангелите, всички животни им служеха, всички растения им служеха, и при това не бяха доволни, искаха да станат като Бога, големи хора да станат като Бога, да създадат един нов свят. Тази идея влезе в ума на Ева. Тя искаше да стане голяма, че да знаят коя е Ева. После като представи идеята на Адама и двамата проектираха да бъдат богове и двамата създадоха сегашния свят. Туй, което сега е в света, Адам и Ева го създадоха. Човек го създаде. Нашият пръв баща и нашата първа майка създадоха да се бият, да се избиват. Още като излязоха из рая, родиха двама синове и единият уби другия.

Чудя се на някои хора, които нямат самообладание. Гледам не могат да се търпят двама. Казва: Този не ми е приятен. Нима мислите, че ние сме приятни на Бога, тъй както живеем. Мислите ли, че ако един цигулар не знае да свири, само търка цигулката, ще ни бъде приятен? Мислите ли, че ако дойде един креслив певец, ще се напъва само да кряска и ще ни бъде приятен? – В пеенето не (се) иска голямо напъване. Та ние искаме по закон да станем добри. Добротата е вложена в нас, трябва да бъдем добри. Трябва да повикаме доброто. Ние искаме да станем умни. Но разумността е вложена в нас, ние трябва да приемем разумността. Силата е вложена в нас, ние трябва да приемем силата. Всичко се изисква от нас. Само едно проявление се иска. Всичкото изкуство е там. Тогава ние пренебрегваме ония малките подтици. Дойде един малък подтик, пренебрегнем го. Тия малките подтици образуват велики работи в света. Подтикът на една клечка създава едно щастие. Един поглед може да създаде едно щастие. Разправяше ми един господин: Вървя, казва, бях си турил револвера, исках да претрепя едного. Имах да му давам, той ме обиди, исках да го претрепам. Като вървях среща ме едно момиче, и като ме погледна всичко туй се стопи, забравих. В ума ми стана един преврат. Рекох: Това е безумие. Хвърлих револвера и започнах да мисля за това момиче. Погледът ѝ седи в ума ми, заговори ми нещо в мене. Като срещнах тази мома видях, колко съм грозен, а тя колко е красива. Казах си: Отсега нататък искам да стана красив като нея. Че ако ние не можем да възприемем Любовта, тя да стане едно отражение, и ние да можем да се освободим от нашата грозота, която съществува сега. Ние не сме съвършени. Не се самоосъждайте. Ще ви приведа едно изяснение. Има един разказ, казват, че е български, но той е източен. Някой си Хасан взел пари на заем. Обещал на третия месец да върне парите. Онзи, който му дал парите, го дал под съд. Викат го при кадията, съдията. Казва кадията: Хасан, ти имаш да даваш на този човек. Казва: Господин кадия, то е моя работа. Той те дал под съд. То е негова работа. – Ако не платиш, ще те осъдя. – То е твоя работа. Разсъждава Хасан, казва: Господин съдия, той ме е дал под съд. Като ме осъдите, ако има, какво да продадете, да вземете парите, ще му платите. Но като няма нищо да продадете, ще ме осъдите, ще вляза в затвора, той ще си вземе ли парите? – Онзи, който ме е дал под съд, не постъпил разумно. Понеже, виждам господин съдия, че вие сте умен човек, вие няма да бъдете тъй глупав да ме осъдите, понеже, той ще изпати, пък и аз ще изгубя, дето ще бъда в затвора. Ако не ме осъдите, ще работя, ще платя парите. Ние бързаме сега. Някой има да дава нещо. То е негова работа. Ти имаш да вземаш. То е твоя работа. Сега да съпоставим. Нашият живот е да учим. Знаеш каква красота има в учението? – Знаете ли вие, че на съвременните религиозни хора им трябва най-малко 10 години как да се упражняваш, да знаеш как да гледаш хората. Вие мислите, че е лесна работа човек да гледа. За да проектираш една мисъл, да гледаш най-първо трябва да избереш особен ъгъл, по който да изпратиш тази светлина от очите. Ако не пратиш по тази линия, тази мисъл не може да се предаде. Значи има изкуство на тия мускули. Срещаш един хубав поглед, този човек поставил хубаво мускулите на очите си, виждаш една хармония. Като погледнеш на него, виждаш нещо хармонично. Срещаш но напрегнато, една необуздана енергия, на место да произведе мекота, произвежда страх. Вие виждали ли сте на пътя мечка да те погледне или кобра да те погледне? – Ще настръхне косата ти. Не мислете, че тия същества са глупави. Казват, че животните са глупави, как са глупави? – Кобрата, която вие мислите глупава, измислила такава отрова, че като ухапе за една минута умира жертвата ѝ. Този химик, който може да приготви такава отрова, глупав ли е? – Казвате, че рибите са глупави. Риби има, които по опашките си имат лампички, по три и четири лампички имат. Глупави ли са? – Отдавна са се занимавали с електричеството, упражняват светлината и чрез нея привличат жертвите си, да може да се нахранят. Мислите ли, че дърветата са глупави? – Те, които създават червени плодове, зелени листа, които носят слънчевата енергия, събрана на едно място, глупави ли са? – Не са глупави, но специалисти са учени. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме най-умните хора. Всичките камъни, дървета, животни са простаци, невежи, ние всичко знаем. Не е вярно. Всичко онова, което Бог е създал, е добро и разумно. Растенията са предметно учение за нас. Животните са предметно учение за нас. Ние, хората, сме предметно учение за ангелите. Тази борба, която съществува вътре във вас, тя е предметно учение. Много пъти като дойде един ангел, иска да знае, защо употребяваш някъде бялата лъжа, какви са подбужденията? – Или пък крадеш някъде. Той се чуди, какво те е подбудило да крадеш от някоя каса, да извадиш парите, кои са подбудителните причини? – Има едно чувство при слепите очи. Човек има желание да има, да притежава нещо. Туй чувство е от Бога турено. Туй желание има физически функции, има духовни функции. Не само искаш да имаш нещо на земята, волове, говеда, но същевременно имаш желание да имаш знание. Пак същото чувство работи. После искаш да бъде добър. Туй желание се отнася и към духовния свят. Когато туй чувство е анормално развито, тогава човек взема повече отколкото му трябва. Мязаме на ония циганки, които ходят с торбите да просят, оттук едно парче, оттам едно парче. Върне се, вечерно време дисагите пълни, торбата отпред и отзад пълна. Защо и на таз циганка толкоз хляб? – „Достатъчно е на деня неговото зло“. Достатъчно е на деня 200–300 грама. Индусите употребяват 100 грама на ден ориз. В сто грама, ако ние бихме яли с любов, се съдържа енергия за цял ден, щяхме да бъдем здрави. Сега в яденето сме недоволни. Казваш, че масло нямало, че пипер нямало. Българинът без пипер не може. Англичанинът или американецът, ако има пипер, ще мисли, че са го отровили.

Пътува един американски проповедник в Западната част на Америка. Изважда проповедникът едни краставички, американците имат такива малки краставички, направени армея, но са люти като нашите арнаутски чушки. Изважда той и взема едно малко парче. Там гледам един господин и казвам: Господине, можеш ли да ми услужиш малко, той не знаел, какви са тия краставички. Отрязва си едно голямо парче и като го взема, задъхва се от лютина. Казва: Слушай, господине, вие какъв сте? – Проповедник. – Много пъти съм слушал да проповядват за огнените камъни на ада, но за пръв път виждам вие да ги носите. Сега за изяснение. Един от председателите на Съединените Щати, повикал двама индийски главатари, един стар и един млад главатар. По американски дал едно угощение. Имало нещо като нашия хрян, люто. Младият проповедник (главатар) взел от хряна и понеже си взел повече, започнали да му текат сълзи. Старият проповедник (главатар) го пита защо плаче. Казва: Плача, понеже, миналата година по днешния ден баща ми се удави в Горановото езеро. Той не плаче за баща си, но така казва. Старият проповедник (главатар) си взел и той от хряна и като взел и той започнал да плаче. Пита го младият главатар, защо плаче. Плача, казва, защо и ти не се удави с баща си заедно миналата година.

Ние, съвременните хора, изясняваме нещата тъй, както не трябва. По този начин не се изясняват. Ние трябва да изхвърлим метода на самоосъждането. Вземете един държавник го осъждаме, че не постъпил добре. Знаете ли колко мъчно е човек да направи нещо, да управлява. Може да разсъждавате, но един цар какво може да направи. Един министър какво може да направи, един военачалник какво може да направи. Мислите ли, че хората могат да направят нещо? – Не е лесна работа. Много работи трябва да се предвидят, да се създаде една хармония, да се турят в един порядък, то е трудно. Често осъждаме, че майката родила такива деца. Как да ги роди? – Не разсъждавайте. Най-първо не разбирате Божия Закон. Раждат без разбиране. Възпитава без разбиране. Как ще оправят света? Разбиране трябва.

Любовта трябва да се тури в основата на всички наши постъпки. Родиш една мисъл, с Любов да я родиш. Родиш едно желание, с Любов да го родиш. Родиш една постъпка, с Любов да я родиш. Постъпката с тебе да тръгне, чувството с тебе да ходи и мисълта с тебе да ходи. Докато човек губи своите мисли, не може да бъде силен. Докато човек губи своите чувства, силен не може да бъде. Докато човек губи своите постъпки, не може да бъде здрав. Здравето на човека седи в постъпките. Те трябва да бъдат сила в тялото. Та казвам: Мислите ни трябва да бъдат силни, че да очистят тялото ни от всичката тази кал, която от векове се наслоила вътре. В Америка един професор – германец като кръщавал нервните болести, турил им 400 имена и най-после турил името американичи. И ние казваме сега: американичи – грехът е престъпление, наследственост. Нищо не е наследствено. Без Любов, грехът в света иде. Без Любов в света престъпната мисъл иде. Без Любов в света, престъпната постъпка иде. На вас казвам: В някои отношения вие знаете повече от мене. Аз не мога да се меря с вас. Вие сте по-майстори от мене да грешите. Аз още не съм се научил. Ако реша да греша, от вас трябва да се уча, бих взел някои от вас за професори. После тъй да се преиначават работите, да се заобикалят, пак сте майстори. То туй не е лесна работа. В едно българско семейство ми разправят следното: Казва: Аз се срамувам от себе си. Казва: Във Великопости опекохме кокошка, пък варихме и коприва. Турихме на софрата кокошката, но ето иде един съсед. Скрихме кокошката под софрата, извадихме копривата. Той влезе, седи говори, ние не го каним. Искаме да си иде, той се навърта. Поседя половин час, измъчихме се. Казвам: Сега не искаме да те каним на коприва. Той доста досетлив, казва: Като отговеете, тогава ще ме поканите. Той усеща кокошката отдолу.

Казвате: Детска чистота. Няма по-красиво нещо от чистотата. То е онази чистата мисъл, която е пълна с етерно състояние, тъй нареченото четвърто тяло. Дето цари светът остава прекрасен обект за наблюдение. Тогава човек ще почувствува, какво нещо е чистата радост. Да видиш че няма нищо криво, всички неща са хармонични. Всичко наоколо ухае, трептят лъчите на слънцето и цветята, не виждаш никъде повяхнал цвят, не виждаш никъде прашинка. Всичките прашинки са на място. Въздухът е чист, земята долу е чиста, водата е чиста. Не може никъде да видиш и най-малкото петно, казва: Каква е целта на живота. Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, които могат да стават, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. Да държиш този образ на Бога. Казва: С какво съм заслужил? – Днешния ден слънцето изгряло за нас, ползувай се от неговата светлина. Вие слушате гласа на Господа, Който казва: Създадох света за вас да се учите. Създадох очите да гледате, ушите да слушате. Създадох носа да миришете, създадох устата да вкусвате всичките блага. Създадох ръцете ви да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто. Създадох тялото ви да сте в съобщение с целия свят и да се ползувате от всички блага. Туй е, което Господ говори сега. Може да запитате някои, туй вярно ли е? – Без една постоянна и могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра непоколебима, нищо не може да се постигне. Без една Надежда, в която човек никога не се обезсърчава, защото обезсърчението иде от Надеждата – когато надеждата отслабва, човек се обезсърчава. Когато Вярата отслабне, човек се обезсърчава. Когато Любовта отслабне, човек злобен става. Злобата от малката любов се ражда. Безверието от малката вяра се ражда. Безнадеждието от малката надежда се ражда. Пълна и изобилна надежда човек трябва да има. Като погледне да се радва и да каже: Светът за мене е създаден. Ще оправя надеждата, която Бог е вложил в мене. Няма да изменя закона. Всичко туй за мене е създадено. Ще уча. Не искам нито един от вас да каже: Стар съм няма какво да правя. Ако не знаете, какво да правите, тогава там, дето отивате, какво ще правите? – ако тук с телескопа не може да гледате небето, в оня свят като идете без телескоп какво ще правите? – В оня свят ще влезете, ръце нямате, крака нямате, уши нямате, уста, нос нямате. Тогава трябва да създадете ново тяло. Новото тяло как ще функционира. Ако знаеш как да управляваш физическото тяло, ще знаеш как да управляваш и духовното. Ако не си управлявал добре физическото, то не можеш добре да управляваш и духовното. Ако за естественото знание, онова, което е създадено за вас, вие сте немарливи, как ще знаете онова знание, което надвишава физическото.

Казвам: Наведе се надолу и пишеше. Като дойдете да осъждате пишете надолу. Грехът да си върви на своето място. Лошата мисъл откъдето и да е дошла, да си върви, лошото желание да си върви и лошата постъпка да си върви, не сме отговорни. Лошите мисли ние знаем откъде идат. Ние нямаме нищо общо с тях. Лошите постъпки знаем от къде идват. Не трябва да се ангажирваме с чужди борчове. Ние се ангажирваме с дядо ми, баба ми. Дядо ти, баща ти били в заблуждение, що взимаш чужди дългове да ги плащаш? – Ти се ангажираш с чужди дългове. Използувайте сегашните блага, които имате. Сега да допуснем, че ти си болен. Ако имаш пари, ще идеш на лекар, но нямаш пари, болен си. Изпей си една песен, ще оздравееш. Изпей една песен като нашата: Красив е животът, ще изпълня цялата земя, изпей я три пъти и ще оздравееш. Най-после изпей „В Начало бе Словото“. Ти ще туриш философията: Ако я изпея, ще оздравея ли? – Като не я изпееш, ще оздравееш ли? – Като я изпееш, ще оздравееш.

Та казвам: Трябва да турим мощното. Всички говорят за младите, че сме млади. Всички, които сте остарели, изгубили сте Любовта. Защо да не можете да приемате Любовта на младите, които са проводници на Божията Любов в света? – Аз бих препоръчал на някои стари, които са изгубили Любовта в света, да повикат едно дете, да се научат какво е Любов. Повикайте едно дете на 4–5 години, то ще ви покаже. Наскоро дадох съвет на една сестра, която минава за доста напреднала, сега закъсала, понеже ѝ дали болест за изпитание. Казва ми: Какво да правя? – Рекох: Ще повикаш едно дете на 5 години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш, да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то ѝ казало: Сестра, много се безпокоиш. Казвам: Туй дете ѝ казало право. Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш спокойна. Защото Господ е промислил, няма какво ти да мислиш. Ти мислиш, като че Господ те е забравил. Всеки може да те забрави, но Онзи, Който те е пратил на земята, няма да те забрави. Казва: Господ ви написал на дланта си. Той като погледне, вижда ви на дясната си ръка. Казвам: Понеже, сте написани на Божията ръка, не правете петна на тази ръка. Не само да бъдете написани, но Господ като погледне на ръката си да каже: Добро е това дете, радвам се. Да не каже: Погрозняло това дете. Мене не ме интересуват погрешките на хората. Вас да ви не интересуват вашите погрешки, интересувайте се от доброто, което излиза от Бога. Интересувайте се от Любовта, която излиза от напредналите братя. Всичките слънца те са напреднали в пространството изпращат хубавото. Тук на земята много малко престъпления има. Не мислете, че престъпленията са много. Престъпленията са много малко в сравнение с престъплението, което съществува в света, туй престъпление излиза от самото добро. Злото в света произтича от самото добро. Аз злото го наричам една материя неорганизирана. Онази организираната материя влиза в царството на доброто. Неорганизираната влиза в царството на злото. Следователно, то е ровък материал, който трябва да се обработва. Не се опълчвайте против злото. Писанието казва: Не противи се на злото. То е един неорганизиран свят, който е в наша полза. Всички ония мисли, които са написани от хиляди години, всички трябва да се завземат да работим.

И наведе се надолу и пишеше. Само Любовта може да пише. Един ден, когато дойде Любовта в сърцето ти, когато гледаш най-мрачно в своя живот, наведи се и пиши.

Ако тия садукеи и фарисеи дигат шум, кажи им: Който е безгрешен, той да хвърли камък върху мене. – Като се издигна попита я. Осъди ли те някой? – Никой. – Нито аз те осъждам. Иди и живей разумно, както Бог създал света, и ти ще имаш Божиите благословения.

Схващайте хубавото. Като прави нещо човек, има нещо, което спъва хубавите мисли, желания и постъпки. Туй, което спъва го изхвърлете, не се поддавайте на тия внушения. Доброто, малките подтици приемете, защото нашите мисли, нашите желания, чувства и постъпки са като дъждовните капчици, които пречупват светлината, образуват Божествената дъга. Всичко иде от нашата мисъл, която е чиста от нашето желание, което е чисто от постъпките. Постъпките носят Божественото благо. Та тях трябва да разчитаме.

Добрата молитва.

20. беседа, държана на
8 февруари 1942 год., неделя, 10 ч. с.
Изгрев. София