Отче наш.

„Иде, иде“.

Ще прочета част от 15 глава от Евангелието на Матея отначало до 21 стих.

„Духът Божи“.

Противоречията на живота са една неизбежност на самия живот. Започват с индивида. Човек става основа на всички други прояви. Народът е размножена форма на човека. Човечеството е още по-размножена форма. Говоря за неща, достъпни за човешкото съзнание. Има неща недостъпни за съзнанието. Може аз да говоря за сладчината, но ако нямате вкус, не можете да я разберете. Може да ви говоря за цветовете, но ако нямате зрение, не може да ме разберете. Може да ви говоря за тоновете, но ако нямате слух, не може да ги разбирате. Не може да разберете вкуса, ако нямате език. На съвременните прояви на природата трябва да се погледне малко по другояче. Учените хора имат много добри желания и са постигнали много добри наблюдения. Религиозните хора имат съвсем друго понятие за Любовта. Учените хора започват от правдата, религиозните хора започват от Бога. Някои казват няма Господ в света. Турците казват: Седем ката нагоре, седем ката надолу. Религиозните хора не допущат някой път възражения. Един негърски проповедник проповядвал за човека, как Господ направил човека, че го сушил три дни на плета. Попитали го, ами плета, кой го направил. То не е твоя работа. За човека се говори, питат за плета от де е взет. Казваме: Бог направи света. Как го направи? – Казвате: Иван и Драган направиха къща. Но Иван и Драган ли направиха, пратиха само други направиха къщата. Трябва да имате едно понятие за Бога. Трябва да имате едно правилно понятие. Когато разбираме като един творчески принцип, е друго понятие. Когато разбираме Бога като човек, то е наше лично схващане. Божествената Любов не мяза на човешката, защото човек е почти сляп. Той на 10 хиляди нещастия, едва вижда едното. Че каква е тази любов? – В дадения случай Бог всичко вижда и помага. Будно е съзнанието. Казвате: Човешката любов. При човешката любов трябва да чакаш 10 години един човек да те приеме на аудиенция или човек е като онзи милиардер. Влиза един друг и казва: Искам да видя милиардера. Милиардерът казва, че неговото време е скъпо, пет лири му струва минутата. Онзи казва, че само 5 минути му иска. Пет по 5 – 25 ще плати. Влиза при милиардера, изважда си часовника. Моля, казва, какво имате? – Казва: Искам да ви видя. Аз се хванах на бас, че ще вляза при вас за 250 лири. Вашето време струва 25 лири, моето 250. Покланя се, казва: Благодаря, че станахте причина аз да спечеля. Може да си извадите заключението, кой е по-умен. Умен е, разбира се. Онзи, който казва, че пет минути му струва всяка минута е умен, разбира се. Англичаните казват, времето е пари. Английски понятия. То е само идея за парите. Когато парите не бяха знайни, какво беше времето? – Казвам: Имаме и ние някое понятие.

Ако разгледаме съвременния човешки път, по който е дошъл, ние ще се учудим. Животните, когато бяха създадени, отидоха на запад. Когато човек е създаден, отиде на изток. То е само фигура. Ако вземете и сравните ръцете на човека и задните крака на коня, ще видите – еднакво се сгъват. За какво е създадена ръката? – Най-първо природата създаде ръцете за защита. Ръцете на хората бяха задните крака на коня. У коня те са създадени да ритат неприятеля, кой как дойде удря го да се пази. Когато дойдоха у човека задните крака на коня, станаха ръце на човека. Как стана това, нямам време да ви обяснявам. Трябва геометрически чертежи, има математически отношения, как са се изместили силите – сложна научна работа. Тогава запример ти някой път искаш да удариш някой човек. Имаш конски характер. То не е човешко. Конят от кога рита? – Казва: Искам да го ритна. Туй конете го знаеха милиони години преди ти да риташ. Какво е новото, като удариш някого. Кажете кое е новото с ръцете. Ако вземеш перо и пишеш, то е новото. Напишеш, че Бог е Любов, братство, равенство. Конят това не може да го пише. Той само рита. Вземеш с четката, нарисуваш някоя хубава картина. Конят това не може да го направи. Ти го правиш. Седнеш и с ръцете си на пианото свириш. Конят това не може да направи. С двата крака отзад рита. Казвам: Трябва да се отучим от конските работи. Хубаво е ритането и без него не може. Не мислете, че някога ще се освободите. Като дойде злото, ще го риташ. Ще му дадеш един ритник. Ритай, нищо повече. Конското ритане за злото може. Като дойде злото, колкото искаш, ритай. Но когато дойде доброто, не ритай, тогава пиши.

Сега нека се разберем на един ясен език, но понятен език. Имате наука и религия. В старо време, когато се създаде слънчевата система, знаете ли причината? – Нека започнем с Уран и Нептун. Когато те се отделиха, кои бяха подбудителните причини? – Когато в слънцето се отделиха, чисто социални въпроси се разрешаваха. Понеже, не били в съгласие със слънцето, казват: Ще се отделим. Отделят се, слънцето ги изпраща, казва: Уреждайте живота. След това Сатурн се отдели, кои бяха подбудителните причини? – Чисто философски разбирания. Какъв е смисълът на живота? – Понеже слънцето не споделя неговите възгледи, казва: Аз ще се отделя. Отделя се. Дойде Юпитер. Какви са подбудителните причини? – Религиозни работи, разбирания за достойнството, голяма почит и уважение. Понеже не го считаха, че той е най-голям и той се отдели. Дойде Марс, той казва: Ние трябва да се бием, да завладеем света. Не може, как ще завладеем света? – Само като не приели тази идея, той се отделил. Дойде земята, казва: Нито философия ме интересува, нито религия ме интересува, абтен гевезен. Може да кажем, че земята представя онзи пример на Христа за младия син, който се е отделил от баща си. Земята казва: Каквото ми се пада, дай ми моето. Тя излезе да яде и пие. Виждаме едно подобие. Той се разкайва, връща се при баща си. На земята става спасение, хората се избиват, връщат се при баща си, казват: Съгрешихме. То са теории. Венера се отдели по любовни работи. Млада мома искаше да се жени. Не се съгласиха на слънцето, напуща бащиния си дом. Най-после Меркурий се отделя по търговски работи, искаше търговец да стане. Остана слънцето и гледа всичките свои синове и дъщери, които се отделиха. Около Юпитер има доста негови съпътници. Това са аксиоми, които са верни принципално. Защото, когато дойдеш под влиянието на Юпитера, някои хора мязат на Юпитер. То са религиозни заблуждения, колкото искаш. Може да е религиозен с разбиране, може да те поставят на ешафода. Казва: Ти как вярваш. Христос Син Божи ли е, или не? – Дали ти живееш според както Христос учи, не се интересува, но ти какво мислиш, какъв е той? – Отде да го зная. Преди две хиляди години е живял някъде, не бях там да го слушам като човек. Писано е тук в Евангелието, но други са го писали. Сега някои казват: Така не се говори. Хубаво тъй не се говори, но ако тъй не говоря, е бяла лъжа. Аз не говоря едно да разбирам друго. Казвам: Чакай туй учение да го опитам, говорил ли е Христос право или не. Учението ще го приложа на опит. Казва Христос: Раздай всичко. Не казвам, че е глупава работа да не раздавам. Тук имаше един адвокат, няма да му кажа името, мисля, че е заминал сега за другия свят. Хващат го за едно престъпление като адвокат, осъждат го 4 години на затвор. В затвора изучава Евангелието. Решил да живее по евангелски. Излиза из затвора и колкото длъжници има, се разправя с тях. Вика един и му казва: Готов ли си да ми върнеш парите без лихва. Готов съм. Отива при друг. Ти три четвърти от това, което ми дължиш, можеш ли да ми платиш? – Не три четвърти не мога, но половината мога да платя. Взема половината. Така ликвидира с длъжниците си. Хайде да му кажа името, Бъчваров се казваше. Не този Бъчваров, но адвокат. Разправям ви една история действителна, както на мене ми разправяха. Казваше ми: Постъпих съобразно Христовото учение и ми тръгна напред, направих си къща, заживях без вълнения. Казва: Христовото учение. Този човек преди да бъде в затвора, казва: Този ще дам под съд, онзи ще дам под съд. Тъй скоро се свърши процедурата.

Сега някой ще възрази, ще каже: Учението Христово не е модерно, не е социално, но е много мистично, отвлечено. Какво ти отвлечено? – Ти с 2 кила злато като се давиш във водата, няма ли да се отделиш от златото? – Ще се откажеш. По-добре златото на дъното, ти отгоре, отколкото ти със златото на дъното. Христос разбира, че вие с тия материални работи, ще изгубите бъдещите блага, които Бог ви дал. Но вие трябва много да учите. Не буквално човек да се откаже от всичко да гладува. Аз ще поставя въпроса малко по другояче. Ако вие внесете вашите капитали в една банка, че ви дадат лихвите, не е ли полезно. Самоотричането, то е да получиш капитала с лихвите. Христос иска да каже: Внеси този капитал в бедните хора, то са Божиите банки. Ти като го внесеш, ще ти върнат лихвите. То е законът. Може да го опиташ. Няма човек в света, на когото ти да си направил едно добро да не ти плати, когато и да е.

Мисля, че това в Будапеща е било. Един унгарец отива при един банкер и казва: Моля, дай ми 1000 лева искам да отида в Америка. Този богаташ му дава. След 15 години случва се така, че богаташът закъсва, загубва всичкото си богатство. След 15 години онзи му връща 15 хиляди от Америка, казва: Еди кога си вие ми дадохте 1000 лева, сега се замогнах, плащам ви 15 хиляди лева. Праща му парите точно, когато имал нужда. Какво изгуби като даде?

Казвам: Божествения порядък на нещата трябва да разбираме. Няма добро в света да направиш, колкото и да е микроскопическо, което да не принесе своята полза. Изключение няма никакво. Може 1000 години да минат, законът е верен. Каквато и малка пакост да направиш все ще ти се върне, законът е верен. Правиш добро, се връща, правиш зло, връща се. Сега според този закон някоя жена потупва мъжа си. Много лош е мъжът. Защо я потупва мъжът? – Преди три прераждания, мъжът е бил жена и тя мъж, тя като мъж го потупвала. Сега в замяна на това, тя като мъж го потупва. Аз се чудя как ще намери причина да бие жена си. Той трябва да има някакъв повод. Ако във вълка се заражда едно желание да изяде една овца, той има повод. Месото на овцата или на агнето привлича, то има магнетическа сила. Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум.

Та казвам: В сегашния живот трябва да се изучават законите на миналото, понеже, преживяваме миналата наша история. Някой път прониква нещо мрачно, искаш да се самоубиеш. Туй трае 4–5 часа. Може 3–4 поколения назад да се връщаш, ти преживяваш един от твоите животи, цяло едно съществувание на земята от преди 500 години. Сегашният живот е съчетание, история на 200, 500, 1000 поколения, хиляди прераждания. Някой ден се чувствуваш радостен. Ти чувствуваш миналото, заобиколен си от такива условия. На другия ден си неразположен, казваш: Как Господ направи света? – Но Господ направи другояче, ние го чувствуваме другояче.

По някой път дойде в съмнение със себе си, обезверите се. Малки са причините. Малък е поводът на едно съмнение. Ти след като даваш някому, ще го използуваш. Ще кажеш, дали те лъже или не. Този човек, който лъже, той има особена миризма. Колкото лъжата е по-голяма и миризмата е по-голяма; колкото лъжата е по-малко и миризмата е по-малка. Добрият човек като дойде има ухание като розичка, или някое карамфилче, другото не зная на какво да го уподобя. Който лъже мирише, като че нещо се разлага, когато умира, така мирише.

Мене ме питат: Напреднал ли съм. Ако миришеш хубаво, напреднал ли (си); ако не миришеш хубаво, не си напреднал. – Толкоз години съм се подвизавал. Ти може да си се подвизавал. Уханието, което излиза, изкуството, което имаш, силата, която имаш, умът, който имаш, сърцето, което имаш, туй, което носиш в себе си, което сме припечелили, в дадения случай, то ни ползува. Затуй Бог спазва едно правило: Винаги възнаграждава онези, които изпълняват закона му. Няма същество на света по-точно от Бога. Той не онеправдава никого. Приятно Му е всички да живеят добре. По някой път като не живеем, казва: Защо Господ допусна злото. Аз питам младата мома, защо допусна (в) един синеок и (в) един черноок да се влюбва? – На двама пише. Религиозни хора има, пишат. Историята е пълна с такива неща. Ако четат от Толстой има един разказ на един светия, руски Иван, живял и много добре. Идат при него да го изкушават. Иде една княгиня млада, красива, влиза в стаята му, той си туря пръста на свещта и започва да гори. Тя като вижда излиза навън. Значи издържа Иван. Но донесли да лекува едно сираче, бедно момиче, малоумно. След като го излекувал, той се влюбил в него. При княгинята издържа, но се влюбва в него. Иван после забягнал. Защо забегнал? – Защото не могъл да издържи изпита си. Той трябваше да си вземе заплатата, понеже я въздигна. Сега тук престъплението е много малко. Престъпление е, че гледате един човек и не му се усмихвате. Туй се счита за престъпление. Един човек си го срещнал десет пъти, гледаш го сериозно, не го гледаш любезно. Де е престъплението сега. Престъплението в какво седи? – Ти му даваш една задача. Може да разбираш защо гледаш така. Един българин в Америка, поканили го на гости. Дъщерята на хазаина била доста красива. Той искал по български, като в България да я прегърне, да я целуне. Най-първо го гледали любезно, но като го изпращал, гледал го сериозно. Какво искал да му каже? – Още веднъж в къщата ми да не стъпваш. Че това е. Сега какво ще кажете. Тук е една бяла лъжа. Да видите как се разрешават социалните въпроси. Той да иде при бащата и да каже: Обикнах дъщеря ви. Да не е скрито. Той е баща. Той работи за нейното създаване. Няма да работиш зад гърба, но ще бъдеш кавалер. Ще кажете: Обикнах дъщеря ви, ще извините. Той ще каже: Ето един честен човек. Зад гърба му да върши работи, то не е почтено. Ние, съвременните хора, които мислим, че Господ (не) вижда всичко, някой път в тъмното се крием. Бръкнеш някъде, мислиш, че Господ не те вижда. Че Господ ще те срещне и ще те погледне сериозно. Теглят те пред съдията и съдията те погледне сериозно. Съдят един българин във Варненско. То е един анекдот, доста големи мукалити са тия от Чатма. Като го съдили, той казва на съдията: Господин съдия, ние сме прости като говеда, вие сте наши братя. Направили сме една погрешка. Ние сме хора говеда, пък вие сте наши братя. Значи косвено му казва.

Та казвам: В съвременния живот ние живеем при най-свободните времена, а много сме се ограничили, понеже, сами си създаваме ненужни подозрения и съмнения. Едно време в България мъжът замине в странство и десет години се занимава там с градинарство, жена му има доверие. Той след 10 години се завръща, носи придобитото. Тя няма никакво съмнение в него. Сега живее при жена си, всеки ден го следи като стражар, къде ходил, с коя се срещал. Онзи градинар не се ли срещал с някоя жена. Няма ли да дойдат да купят.

Религиозните хора казват, че всички трябва да се подигнем на един висок морал. В природата аз виждам хлъзгави места. Когато човек има слабост, аз го извинявам ето за какво. Той е поставен на един наклон, хлъзгаво място, почвата е гладка, мазна, като дойде там, хлъзга се. Не че иска, но отива надолу без да иска. Слабостта на човека не е нещо лошо. Някой път човек може да добие светлина повече, отколкото да изгуби. Казвам: Всички трябва да се пазите от такива наклонени площи в природата. Светът не е така безопасен. Нашата земя, както сега е устроена, има много изкушения. Има много съблазни вътрешни и в умствения свят, и в духовния, и във физическия свят. Ако запример имаш повече кислород, който поддържа горението, ще бъдеш много импулсивен. Ако имаш повече водород, отколкото трябва, ще бъдеш твърд. Ако имаш повече азот, ще бъдеш инертен. В природата азотът има своето място, кислородът, водородът и въглеродът си имат своите места. Имат място и в умствения свят. Ти може да се въздържаш от едно престъпление да направиш, но ако ти се въздържаш да направиш едно добро, ти правиш престъпление; ако се въздържаш да направиш престъпление, правиш добро; ако се въздържаш да правиш добро, правиш престъпление. Но въздържанието едновременно е в две посоки: при въздържанието, при злото, доброто се създава, при въздържанието от доброто, ти губиш. Ако при злото се въздържаш, в доброто трябва да бъдеш смел, да направиш доброто.

Та казвам: Ние сега искаме да живеем в мир с всичките хора. Да разберем как се живее. Заякът да живее с мир с всичките хора, той да плюе на петите си и да бяга. Ако иде, няма отношение, не може да живее добре с тях. За да живеем в мир, ние трябва да имаме един отличен ум, пълен със светлина, отлично сърце, пълно със светлина и една отлична силна воля. Човек трябва да бъде силен. Онзи, който говори за мир, трябва да бъде силен. Онзи, който трябва да прояви доброто, трябва да бъде добър. Онзи, който трябва да прояви ума, трябва да бъде справедлив. Този човек е силен. За него е мирът, той трябва да живее в мир с всичките окръжаващи, а не със страхливците, които нямат нищо, те не може да живеят в мир. Слабите хора, страхливите хора казват: Да живеем в мир. Най-първо ще станете силни, че тогава ще живеете в мир. Преди да сте станали силни, че тогава ще живеете в мир. Преди да сте станали силни, плюйте на петите си. Туй е неразрешен социален въпрос. Ако искаме, то е Божествен закон. Казва: Да обичаш всекиго. Да обичаш всекиго, но кой? – Страхливият не може да обича. Немислимо е страхливият да обича. Любовта най-първо разбира смели и силни хора. Слушам някои говорят за Любовта. Аз го гледам той мяза на заяк, и говори за Любовта. Несъвместими са тия неща. Любовта изисква герои хора, по ум по сърце. Те са силните хора. Те могат да приложат закона на Любовта. Под думата Любов разбираме един Божествен процес, който изтича от Божественото, от цялата природа изтича. Трябва да дадете ход. При процесите на Любовта, то са условията, то е възприемане. Да възприемаш и да даваш, са два процеса различни. При даването и възприемането има начини, как да възприемаш. И как да даваш? – Като имаме правилни понятия върху тия работи, ние ще можем да поправим много погрешки. Сега често аз гледам и изучавам литературата, поетите. Изучавам английски, френски, немски изучавам. Не зная немски, но разбирам, не зная френски, но разбирам. Говоря малко английски, но разбирам английски. От старите езици по малко разбирам. Всяка дума има няколко значения. Има думи, които претърпяват известна еволюция. Има думи, които са били женски, сега за станали мъжки. Думи преди години са били мъже или жени и сега са деца. Фигуративно говоря. Такава дума имаме в английски език, привент, която преди 200 години значела – накарай ме Господи да направя тази работа. Сега тази дума има точно обратното значение, значи въздържай ме, Господи. Питам: По какъв начин станала тази еволюция в ума на англичанина в 200 години да добие точно противното значение. За вас това е философия. По същия начин ти имаш един съпруг, който може да те обича три, четири години и след 3–4–5 години измени се характерът му и не те обича. Не че се изменил характерът му, но изменила се неговата Любов. По-напред неговата Любов е била мъжка по форма, след пет години е станала женска по форма. Ти чувствуваш, че станала една промяна. Казваш: Той не ме обича. Не. Неговата Любов станала малко по-широка. Вие сте чудни по някой път хората. Той направи един хамбар, който побира 20 кила жито. Стане голям земледелец, събира сто кила жито, направи друг хамбар, който събира сто кила жито. Каква вина има този човек, че направил по-голям хамбар и има сто кила жито. Де е престъплението? – Няма никакво престъпление. Престъплението седи в употреблението на житото, в неговата обхода. В Любовта ние не страдаме от изобилие, но от една въздържана Любов. Всичките болести произтичат от въздържане на Любов. Всякога когато ти трябва да любиш и не любиш, ще се роди едно болезнено състояние. Всякога когато ти трябва да обичаш и не възприемаш Любовта, ще дойде едно болезнено състояние. Неизбежно е. Не само за хората, но и за ангелите било неизбежно, каквито и да са големи князе, напреднали същества, от неразбирането на този закон са се отдалечили. Законът ще изправи работата. То са Божии закони. Хората не са виновати, но техните разбирания.

Та сега трябва да знаем противоречията, които съществуват. Природата не обича еднообразие. Детето като дете обича по един начин. Стане на 15 години обича по друг начин, стане на 21 година обича по друг, на 35, на 45, на 55. Различава се тази Любов. Тези работи не трябва да ви смущават. Някой ще каже: Аз имах повече Любов към Бога. То е въпрос. То е твое лично схващане. Аз да ви дам един съвет: Когато си бил в най-доброто състояние, трябва да имаш една статистика, колко пъти си се вкисвал на деня, на седмицата или на месеца. Ако вкисването започва да става по-често през месеца, през седмицата, през деня, ти вървиш в низходяща степен. Най-първо ако си имал много вкисвания, после се намаляват, ти вървиш във възходяща степен. Любовта има възходяща и низходяща степен. Когато идем в съприкосновение с напредналите същества, Любовта става по-ценна. По някой път се бъркате в Божиите работи. Един мъж в съприкосновение с една жена по-високо културна, той се подига. Някой път жената иде в съприкосновение с мъж по-високо културен, тя се подига. Моралът не седи в тялото. Престъплението не става във физическия свят. Престъплението става в духовния свят, когато душите не се подигат. Душите трябва да растат. Те са като скъпоценните камъни, като плодовете, които трябва да се изявят. Всякога, когато помагаме на тяхното развитие, ние служим на Бога в тяхното велико дело. Когато спъваме този велик процес, ние вършим това, което не е в съгласие с този велик Божи закон и затова носим отговорност. Невидимият свят казва: Да се не месим в Божиите работи. Често снахата казва на мъжа си: Ти при майка си няма да ходиш. От где накъде тази жена има право да забранява да ходи при майка си. Казва: При майка си няма да ходиш. То е прекалено. Ако той престанеше да ходи при майка си, неговите синове и дъщери ще престанат да ходят при него, ще се върне върху него това. Каквото правиш на другите, ще дойде на тебе. Каквото правиш на майка си и на баща си, ще се върне отгоре ти. Ако искаме да благуваме в света, ние трябва да бъдем гениални в света. Давай щедро, храни хубави мисли. Като видиш погрешка на човека, кажи: Ще се поправи, за добро е. Не го съди, понеже, като го съдиш, трябва да го поправиш. Ако не можеш да го поправиш, задръж своето мнение. Този човек ти причинява една голяма добрина, понеже, тази погрешка, която виждаш, той те избавя от нея. Аз срещнах един младеж, беше доста отдавна. Казва ми: Аз съм трезвеник. Знаете ли коя е причината? – Пиянството на баща ми ме накара да стана трезвеник. Като идваше пиян в къщи от обноските му се погнусих и реших да не пия никога. Пиянството на баща му му подействува. Той е трезвеник, значи изправя погрешката на баща си. Отде знаем тия хора, които наричаме грешници в света и те носят един товар. Колко нощи са прекарали в разкаяние, никой не го знае. Всички казват, че той е такъв или такъв. Търси изходен път и не може да го намери. Всичките души търсят някоя душа да разбира положението, да го извади от този мочурляк навън. По кой начин ще се очистят хората? Пране трябва, вода трябва, светлина трябва, култура трябва, говорене трябва. И ти трябва да знаеш, какво говориш.

Сега има една философия. Един адвокат съветвал клиента си, един селянин, как да отговаря. Казва: Господин съдия, будала съм, не разбирам, будала съм, не разбирам. Свършило се делото, оправдали селянина, дошло ред да плаща на адвоката. И на него казва: Будала съм, не разбирам, будала съм, не разбирам. Прилага същия метод. Често и ние носим последствията на нашата философия. Трябва да внесем най-хубавото, което имаме в света. То е закон. Трябва да внесеш най-хубавото, за да получиш най-хубавото. Да внесем Любовта в най-чистата форма. Всеки един да внесе Любовта тъй, както разбира. Да му се не меси никой. Светът ще се оправи много по-лесно така, отколкото сега, когато искаме да се коригираме едни други. Не знаем законите и си създаваме ненужни страдания, плачове, скърби. Съдят ги, отделят ги, затварят ги. Хубави са тия работи. Затворът е хубаво, но този затвор трябва да се преобрази. Казва: Да го отделим той не е заради нас. Новите времена изискват нови средства. Едно правило ще ви дам: Ако искате да въздействувате на един човек, най-първо намерете в него една добра черта, която той има, нещо, което остава винаги с него и дръжте я в ума си. С туй вие ще му помогнете повече, отколкото да го морализирате 10 години. Дръжте хубавото и имайте доверие в хубавото в него. Другите неща ги оставете, провидението сега ще ги изправи. И за себе си същия закон. Да вярваме в доброто в нас, в онова, което Бог е вложил в нас. Въпреки всички наши погрешки, като мислим така, ние ще излезем много по-скоро от мъчнотиите, в които сега се намираме.

Казвам: Сега се нуждаем от мир. Мирът разбира светъл ум, добро сърце и силна воля. Силни хора трябва да станем всички. Важното е. Това е живот Вечен да позная Тебе, Единаго и Истиннаго Бога. Човек, който може да познае Бога, той е силен човек, който може да познае Христа, той е силен. Той има воля. Онзи, който не може да познае Бога, той е от слабите, от страхливите. Страхливите хора оставете настрана. Онези смелите, решителните, дръжте в ума си. Върху смелото, решителното във вас градете. Не бойте се. То е бъдещето благословение, което иде за света. Трябва да бъдем добри, когато живеем за (на) земята. Да бъдем справедливи, когато живеем в духовния свят. Да любим, когато живеем в Божествения свят.

Тайна молитва.

25. неделна беседа, държана на 22 март 1942 г.
неделя, 10 ч. с.
Изгрев, София