Да изповядваме!

Отче наш!

„Изгрява слънцето“.

Ще прочета няколко стиха от 12 глава на Лука от началото до 13 стих.

„Духът Божи“.

Какво трябва да изповядвате днес. Задава се въпросът, какво човек трябва да изповядва, какво учение трябва да изповядваме днес. Ако учиш медицина, ще станеш доктор по медицина, ще изповядваш, че си доктор по медицина. Ако си доктор по правото, ще изповядваш, че си доктор по правото. Ако си по естествените науки, ще изповядваш, че си доктор по естествените науки. Ако си доктор по психология, ще изповядваш, че си доктор по психология. Те са специални работи. Ако си мъж, ще изповядваш, че си мъж. Ако си жена, ще изповядаш, че си жена. Ако си дете, ще изповядаш, че си дете. Ако си слуга, ще изповядаш, че си слуга. Ако си господар, ще изповядаш, че си господар. Сега в какво седи изповедта? – Много неразбрана е изповедта. Направил си някакво прегрешение, да го изповядаш, това е изповед. ИЗПОВЕДИ. Съвсем друго значение турили на изповед. Трябва да знаеш нещо и да го знаеш на свят. Не само да говориш, но да знаеш основно.

Сега жените аз ги уважавам в едно отношение. Казват: Не си струва човек да бъде жена. Не всякога. Някой път трябва да бъде жена и горко, ако не бъде жена. Ако искаш да научиш търпението, трябва да бъдеш жена. Да носиш едно дете 9 месеца в утробата си, търпение се изисква, геройство се изисква. Всичките генерали на бойното поле не могат да се сравнят с една жена, която носи едно дете. Тя ражда нещо разумно, ражда живота. В какво седи достойнството на човека. Един мъж, който не може да услужи на една жена, не е мъж. Мъж е онзи, който може да услужи на една жена. Дете, което не може да забавлява баща си и майка си, не е дете. Какво значи забавлява? – Има една забава в природата. Цялата природа е велика забава за нас. Онези, които изучават великите хора, имат една смешна идея за великите хора. Те мислят, че са надути хора. Великите хора не са никак надути. В тях няма никаква надутост. Великият човек, той не мяза на една кратуна. Един велик човек следва не само училището на земята, но следва и друго училище – те нищо не говорят. Смешно е на днешните хора, ако кажеш, че свършил друго училище на слънцето. Мислят, ако кажеш така, че си смахнат. Да краде човек не е смахнат, но да каже, че е учил, в училището на слънцето, ще кажат, че е смахнат. Да лъже другите хора не е смахнат, но да каже, че се е учил на слънцето, е смахнат. Ние от сутрин до вечер живеем на слънцето. Казва: Може ли да си бил на слънцето? – Ти никога не си излизал. Той в слънцето живее, но не иска да го признае. Земята от хиляди години се мъчи да си представи, че е извън слънцето. Една погрешка е, че иска да се отдалечи от слънцето, тя се върти около него. Сега не разбирайте буквално нещата. Слънцето е не само това, което виждаме. Под слънцето разбираме онази вътрешна разумност, в която живеем. Разумността в света, това е слънцето. Казва: На слънцето бил ли си? – Бил съм на слънцето, може да го подпиша с двете си ръце. Ако не съм бил на слънцето, ще бъда първият глупак. Сега някой е смирен, казва, че не е на слънцето. Мислите ли, че много знае. Ако е писал за това слънце, което вие виждате, то е друг въпрос. Ти може да живееш в главата на един цар, без да живееш в неговия двор. Той като те види. Фотографираш се в неговата глава, може никога да не си ходил в неговия двор, ти живееш в царската глава, отпечатан си, той те видял някога.

Та казвам: Ако ние разглеждаме в какво седи величието на човека. Вие имате някаква идея. Някой човек за пръв път го виждате и го обичате. Кое ви заставя да го обичате? – Кое обичате в него. Има нещо, което се обича. То не е конкретно. Ако ви попита някой не можете да дадете отговор. Казвате: Обичам го. Че го обичате, обичате го, но кои са подбудителните причини? – Те са скрити от вас. Дотогава, докато вие не можете да си обясните любовта в себе си, Любовта не ви се изявила, тъй както трябва. Вие имате само външните прояви на Любовта. То е една любов на сенки. Не казвам, че тя не е любов, но тя е нагодена според състоянието на хората. Сегашните хора със своята нервна система не могат да издържат лъчите на Любовта. Под думата Любов сегашните хора мислят, че като се влюби човек, роб става. Робството не е любов. Единственото нещо, което освобождава хората, то е Любовта. Слънцето като огрее земята освобождава всички ония семена, които са притиснати вътре в нея, те излизат. Сегашните хора са били роби, че от постоянните лъчи на слънцето хората са излезли от земята, започнали са да мислят. Горенето на слънцето ги е накарало да ходят по земята.

Сега се заражда противоречие, какво е писано в Библията. Всеки може да оспорва, какво е писано в тази Библия. Смешно, нищо не е писано в тази Библия. Много малко работи са писани. Има една друга голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години да прочетем само половината от нея. Трябват 20 хиляди години да я прочетеш цялата Библия. Има и картини вътре. Всичките тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да изучиш и да се опознаеш. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. До Откровението дошъл, друга манджа не яде. Казва: „Слънцето ще потъмнее, луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че слънцето ще потъмнее, значи властта на всичките държави ще потъмнее. Кога се казва, че луната ще потъмнее, значи всичките религиозни вярвания, ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления. Онези звезди, които падат, те са велики слънца. Де ще паднат, на кое място ще паднат? – Простите хора казват – звездите падат. Падат тия малките парчета, но изгарят.

Та казвам: Тепърва ние имаме една епоха, в която човек трябва да учи и то с Любов. Ако учи другояче, то е товар. Сега гледам учените хора, които поддържат Айнщайновата теория, не можаха да издържат. Тя е смешна. Те са толкоз малки работи. Иска да знае Айнщайн разширява ли се вселената, дали е безгранична или гранична. Дойде и намериха, че още се разширява, расте. Намериха, че сегашният свят е относителен. Какво се подразбира под думата относителен? – Може би, ако ние запитаме мравите за вселената, какво понятие ще имат. Съвременните хора са слепи. Тя е сто пъти по-голяма, отколкото те я виждат. Всичките ни телескопи са направени според нас, тя е сто пъти по-голяма. Най-големите телескопи още нищо не виждат. Те не са приспособени. В човека ще се създаде нова мрежа. Ние не схващаме всичката светлина. Ние схващаме само 7 цвята. Светлината има повече цветове. Някои мислят седем. Седем са засега. Едно време бяха три, после четири, пет, шест, сега са седем. Светлината се развива. Какъв ще бъде погледът на един ангел за вселената?

Има един разказ. Един астроном се молил да му покаже Господ величието на вселената. Като наблюдавал небето, явило се в него амбицията за величието на вселената. Молил се много, Господ да му покаже величието на вселената. Господ изпратил един ангел на земята и му казва: Ще го вземеш, ще го лишиш от неговото тяло, но ще му оставиш човешкото сърце. Взел го ангелът да го носи по вселената. Минали през слънцето, минали през друго слънце, навлезли във вселената. Казва: Няма ли край? – Казва му ангелът: Това е още началото. Казва: Моля ти се да ме върнеш, моето сърце не може да издържи. Не е за мене това, върни ме пак на земята.

Сега най-високите идеи за оня свят, какви са? – Чисто човешки идеи. Такива напреднали идеи. Къде е оня свят. Вие мислите като въздуха. Като стъпиш на оня свят толкоз твърда почва има, че е по-твърда от диамант. Сега аз не искам да доказвам, че е твърда. Който не вярва да иде да провери. Аз, който съм видял нещата, не ги доказвам. Който не вярва, да иде да ги провери. Нито аз искам да ми доказват на мене. Без доказателства. Как ще ми доказват дали пея право или не? – Аз съм автор. Отде знаеш? – Чух го. Отлично пее човекът. Какво доказателство? Кой професор го доказва? – Никой професор не ми доказва. Аз го зная. Ние имаме пет сетива. Като пипна с пръстите познавам, че материята е твърда. С пръстите познавам тази твърдата материя. Какъв е вкусът? – Ще близнеш и ще познаеш, сладко ли е или горчиво. После тази твърдата материя има и ухание. Под думата твърда материя разбирам организирана материя, тя издава звук. След туй тя е по-модно облечена, в дрехи, с краски. Ние сме дошли до гледането. Туй е азбука. Седем букви са открити в битието. В битието знаете още колко букви има? – Сега не искам да ви казвам още колко букви има, защото ще ви смутя. Не искам да смущавам хората. Ако ме пита един човек и каже: Колко ти дължа? – Казвам: 50 стотинки. Не се смущава. Изважда и плаща. Ако му кажа 500 хиляди лева, ще се смути. Като му кажа 50 стотинки, никак не се смущава. Малкото е разбрано, голямото сплашва човека.

Та казвам: Най-хубавите неща не се доказват. Любовта не се доказва. Мъдростта не се доказва. Истината не се доказва. То са непосредствени неща, които засягат човешката душа. Всеки един човек в света, който е излязъл от Бога, той носи Божието благословение. Всички онези същества, които са излезли от Бога, понеже, всички са излезли в разни епохи, ние мислим, че някои хора нас не ни ползуват. Ние се самозаблуждаваме. Няма същество, което като срещнеш на земята, да не ти причини едно голямо благо. Сегашните хора се оплакват, страх ги от влияния. Лошите влияния произтичат от закона на безлюбието в света. Ако големият син намисли на него баща му да му остави най-вече, той веднага започва да се държи със своите братя и сестри. Той е любезен с баща (си) и с майка си, но той има една задна цел. Онзи брат, който иска да помага на своите братя, постъпва другояче. Ние трябва да бъдем от ония синове, които искаме да помагаме. Досега ние сме били синове да се обличаме най-хубаво, да вземаме първите места. Във времето на Христа се яви една майка с двама синове, която искаше да тури единия от дясно, единия от ляво на Христа. Целият християнски свят иска да бъде от ляво или от дясно. Не върви. Най-великите хора трябва да вземат последните места. Когато великите хора вземат последните места, глупавите първите места, светът ще се оправи. Първите места за ядене дайте ги на глупавите. Умните хора да се наредят последни.

Ние трябва да изучаваме вселената такава, каквато Бог я създал, не каквато ние я създаваме. Всичкото противоречие седи в противоречивите възгледи. Колко майки ще срещнете сега, които отговарят за качеството на майка? – Много малко. Колко бащи ще срещнете, които отговарят на качеството на баща? – Аз не искам да направя упрек на съвременното човечество. Намирам, че семейният живот на птиците е много добре развит. Наблюдавайте там майката мъти, после бащата топли яйцата, помагат си. Като се излюпят и той, и тя носи храна. Като ги отхранят оставят децата свободни. И в тях има различие. Майката обича някое повече, бащата обича някое повече. Имат симпатия. Неизбежно е. В природата няма такова равенство. Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по-малко го обичат. Онези, които не разбират този закон, казват: Не ме обичат, и те малко обичат. Много го обичат, и той обича много. Обича човекът, много е богат. Обича много, Бог му дал. Ако говорим за богатството в този смисъл, което се дължи на ума, на сърцето, на човека. Този човек, който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него. Съвременните хора страдат. Много им е дадено. Съвременните учени изследвания показват, какви възможности има в човека. Те казват, че всичкото знание, което има днес човек може да се запечата на 90 книги като Библията. Ако това знание се напечата в човешкия мозък, ще остане место още за 900 такива книги. Тогава едва една десета от това, което е в човека, (е) развито. Какви големи възможности има, девет десети има неразвито. Някой пита какво трябва да правя. Ще учиш. Оженила се младата мома, тя бяга от мъжа си. Тя няма търпение. Трябва да го търпи. Че тя ако имаше Любов, този мъж ще бъде по-лек от муха. Тя ще го хване за врата, ще му каже: Ти си пратен да ми помагаш. Ако помагаш, ти си мъж. Той ще каже: Ако търпиш, ти си жена. Не може да търпи, не е жена. Да си върви. Не може той да помага. Той да си върви, не е мъж. Следователно, в сегашното разрешение, ако жената не носи търпението като основа на себе си, не е жена. Ако мъжът не може да услужи на една жена, не е мъж. В най-разбраната форма не е мъж. Казва: Да бъде кавалер. Чудна работа. Кавалер. Тази дума е безсмислена. Кавалер, значи конник. Той е кавалер без кон. Как е кавалер без кон? – Казва: Кавалер не е. Няма никакъв кон, какъв кавалер е? – Той е мъж без кон, нищо повече. Тя иска да бъде кавалер. Казва: Дама. Оставете, дама нас не ни трябва. В България колко дами има? – Такива нас не ни трябват. Нас не трябват дами, ни лейди, но жени ни трябват. Давам смисъла на две думи. Деви, девици, значи чисти. Жена е, която има търпение. Тя носи живота. Дама, като умре мъжът ѝ, ще се почерни, ще иде на гроба, ще се поклони и ще си замине. Тя гледа какво оставил на нея. Лейди е, като умре мъжът, ще иде на гроба, ще тури цветя на гроба, ще тури вода, ще остави той да разрешава въпроса. Ако е жена, ще го възкреси. Ще го зачене в себе си, ще го роди. Искате да възкръснете, ще минете през тесните врата. То са тесните врата, вратата на раждането и смъртта. То са два пътя, по които човек трябва да мине. Този въпрос не може да се разбере, без онзи вътрешен процес, без онази чиста представа за нещата. Ти седиш най-първо и нямаш една идея. Онова, което Бог е създал като жена, какво е? – Онова, което Бог е създал като мъж, какво е? – Трябва да имаш представа, че по образ и подобие го направи. Трябва да имаш представа. За жената не казва, че я направил по образ и подобие. Но за първия Адам казва: Направи го по образ и подобие свое – мъжки и женски пол. В първото създаване и двамата ги направи. Във второто създаване мъжът е направен, но за жената нищо не е казано. Жената тогава не беше, тогава тя беше дете. Не говоря за Ева, тя отпосле стана жена. Тя не беше подготвена за жена. Тя едва сега е Ева. Като се яви в новото човечество, Ева ще издържи изпита си. Ева в новото човечество, което сега иде, ще роди нещо хубаво. Те ще се нарекат хората на братството. За сега Ева, която родила, не зная какво да кажа. Ние сме онази Ева, която ги роди вън от рая, единият брат уби другия брат. Сега родените са от първата Ева, всеки гледа да убие другиго. Всичкото недоволство в света произтича от там. Има нещо от майката, Новата Ева, която иде в света, трябва да изяви роденото от Бога. Казва в християнството: Да се родят. Трябва да дойде една Ева в света. Апостол Павел казва, че ги родил. Те загатват за тази първата Ева, която Бог създаде по образ и подобие. Тя слиза сега на земята. Първият човек, когото Бог създаде и той сляза сега на земята. Дето се казва: Второто пришествие, възкресението. Туй възкресение ще бъде новото раждане, в което хората ще се родят по нов начин. Няма да се раждат както сега. Сега вас може да ви се вижда малко странно.

Ако влезете в един музикален свят, знаете ли колко странни работи има? – Аз съм слушал мнозина да изпълняват някои сполучливо направени, някои майстори съм слушал, никакъв образ не дават. Щом се дават тоновете, веднага образ се дава, има трептения. Цяла епоха представят, някои имат само размътени образи, нищо определено нямат. Казвам: Ако нашата мисъл, ако нашите чувства, нашите постъпки (не) ни дават един чист образ на нещата, ние нямаме една представа за Бога. Запример ние мислим, че то е велико същество някъде. Аз Го виждам скрит зад най-дребните неща. Заставам пред един цвят и с благоговение седя, Той е скрит зад него. Гледам колко хубаво е направено това цвете, какъв аромат има. Казвам: Господи, Господи, познавам Те, Ти си. Не казвам и това, но като дойде, изменя се лицето ми, погледът, мислите ми, всичко става друго. Влизам в един друг свят. Отваря се един свят, виждам ангели, които изложили своите картини. Всеки цвят е една картина на един ангел, който е работил. Седя с благоговение в туй изложение. Гледам един цвят, други и гледам да не наруша нещо, да се не събори някоя картина някъде. Такава една ясна представа имам. Та казвам: Когато дойде един музикант, аз го виждам. Та когато аз видя един музикант, те нямат една поза. Клати се на една или на друга страна, като че мъчно се свири. Има едно клатене немузикално. То не е хармонично, според мене. Аз съм изучавал музикалните движения на всеки тон. Има известни движения, които са важни. От движенията зависи здравето. Когато мислиш, се движиш, когато чувствуваш, се движиш, когато постъпваш, се движиш. Да знаеш какво е движението на постъпките, какво е движението на чувствата и какво е движението на постъпките. Ти ще имаш ясна представа. Казвам: Сега ни трябват хора, които са опитали. Нас ни трябват музиканти, които са следвали в консерваторията на слънцето и са дошли на земята. Тези тук, които сега се упражняват, минават за професори по музика. Щом се занимавате с музика, ще дойдат един ден и ще ви вземат. Достатъчно е 24 часа да бъдете там, като се върнете, ще бъдете професор тук. – Как е възможно? – Аз ще ви докажа, което не се доказва. Легнете вечерно време сънувате, че оттук отивате в Америка, свършите колегия, университет, вземете докторат, връщате се в България. Как става? – Цяла една епоха, а ти за една вечер свършваш. Такива сънища са ми разправяли.

Та казвам: Онези, даровитите, гениалните деца, които се раждат, как на 4–5 години свирят на пианото. Раждат се. Но тия деца са били на слънцето. Не мислете, че гениалността е от земята. Земята не е за гениалните хора. Тук се проявяват гениите. Като го хванат, като го турят при най-лошите условия, ще може ли да търпи. Ако може да се освободи музикално, ще пее на гъстата материя, ще пее и тя ще те пусне, ще минаваш. Ще претърпиш. Един Буда искал да се освободи, да си поотпочине, да не мислят заради него. Легнал под едно плодно дърво и заспал. Дебнала го тази астралната змия, обвила го и като се събудил, намерил се стиснат. Той започнал да се смалява, смалява, станал толкова малък, че се изплъзнал из нейните гънки. Сега музикантите като дойдат лошите условия, смаляват се, смаляват се като излезе навън, той вече е музикант. Музикант без Любов не може да бъде музикант. Без Любов по музика, не може нищо да се постигне. Може да ми каже някой, че може да постигне, но то е невъзможно. Ще туриш в основата Любовта. Ще пееш, тия ноти, като произнасяш, като че пее някой в душата ти. До пееш, носи блага, ре пееш, носи блага. След като изпееш една гама, една песен да се чувствуваш радостен. Сега изпееш една песен, дотегне ти. Това не е пеене. Аз не пея така. Не може да се пее така. Сега кой е начинът, по който вие можете да постигнете нещата? – Понеже, не сте работили над себе си, вие имате едно бъдеще, вас ви въодушевяват обикновени хора. Хубаво е да ви въодушевяват. Но казвам: На вас ви трябва да се спре някой цигулар при вас. Има един анекдот за Паганини. Като минавал покрай една улица, вижда един стар цигулар, побелял, паднала цигулката, той седи и мърмори. Взел Паганини цигулката и започнал да свири. Събрала се цяла публика. Гаванката на стария цигулар се напълнила, всички хвърляли. Та старият цигулар казва: Синко, защо не дойде по-рано, къде си толкова закъснял? – Какъв отговор е дал Паганини? – Казва: Благодари сега. Казвам: Туй наричам гениалност. Гениалният е този музикант, който се е спрял в невидимия свят. То е гений. Не мислете, че в дадения случай вие сте гений. Геният е особено същество от Божествения свят, нищо повече. Талантът е едно същество от духовния свят, обикновеният човек е от земята. Сега мислим, че сме талантливи и гениални. Ако си талантлив, ти си от духовния свят, посетило те е едно същество. То, докато е с тебе, всичко върви. Ако си гениален, посетило те е едно същество от Божествения свят, помагат си заедно. Сега, някои, които не разбират, казват. Тъй ми каза Духът. Оставете този начин, но говорете тъй: Тъй ми каза Духът. Духът в човека никога не говори като човек. За мене е тъй. Много рядко говорят духовете. Защото езикът им е толкова съдържателен, една дума на едно гениално същество в духовния свят, е цяла реч, от 10 000 думи. Тази реч като ти каже, никога няма да я забравиш. Като влезе тази дума е светлина, веднага умът работи. Дойде мъчна задача, веднага я разрешава. Това същество разреши задачата и казва: Подпиши се. Дойде друга задача, разреши я и казва: Подпиши се. Ти мислиш, че си гениален. Ти си само този, който се подписва. Ти си свидетел. Казва Писанието: „Ще изпратя Духът си“. Когато Бог изпрати Духът Си, всички хора ще бъдат гениални. Гениално в нас е само Божественото. Само духовното е талантливо. Та сега както е на земята, казват, че има гении, полугении. Това не е обяснение. Гениите имат особени линии. Те имат особено устройство на очите. Всичките линии са съвсем другояче устроени.

Та казвам: В онази притча, дето Христос казва за талантите, този, който имаше 5 таланта, беше гениален. Който имаше два таланта беше талантлив, който имаше един талант, беше обикновен. Онзи, който беше гениален, спечели още 5, който беше талантлив, спечели още 2, а онзи обикновеният, който имаше 1, зарови и него. Ако сте заровили вашите таланти, вие сте обикновени. Не си правете илюзии. Казва: За в бъдеще като се преродя втори път на земята. Ще се преродиш в някоя крава. Ни най-малко не ви насърчавам за в бъдеще. Гениалните и талантливи хора имат бъдеще. Не е лошо да се родиш в крава. Ти няма да имаш условия да учиш. В една крава мляко знаеш да правиш, ще го събираш от дърветата, ще те доят. Като се научиш да си даваш млякото, ще влезеш във втора степен. Дойде талантливият. Щом човек дойде в таланта, в гения, трябва да работи за Божествения свят. Каквото вземе, всичко трябва да раздава даром. Както от цветята излиза аромат, така и нашата дума да раздава, както слънцето раздава своята светлина. Туй се изисква от онези, които искат да служат на Бога.

Та казвам: Оставете този страх. Хората от постоянния страх остаряват. Казвате: Ще се остарее, ще се остарее. Какво ще се прави? – Като остаряват, къде ги заравят? – Ще направят паметник. Защото какво е паметник на земята? – Един паметник, това е затвор за тебе. Защо ми е затвор? – В затвора, нищо повече. Ще каже: Не ми трябва затвор. Ако ми повярвате и без затвор може. Като не вярвате, направят затвор. Имайте вяра, отворете душите си. Вие сте живели по един начин. Трябва да има правилно разбиране, защото някой път можете да ме разберете криво. В Русия един студент, след като се молил дълго време, явява му се Христос и му казва: Не ти харесвам очите. Става и си казва: Щом Христос не ми харесва очите, защо ми са? – Запалва една свещ, туря едно око и започва да го гори. Влизат студентите и спасяват другото око, искал да изгори очите си. Христос му казва: Поправи си очите. Той разбира буквално. Казва:_. Не тълкувайте криво, не искам да си изгорите очите. Не искам каквото хората имат да го раздадат. Искат да раздадат богатството си. Светът така не може да се поправи. Най-първо в света трябва да влезе Любовта като подбудителна причина. Всеки човек, който иска да направи добро, да го направи от Любов. Ученият да учи от Любов. Ако Любовта влезе във всичките области на човешкия живот, всяко нещо да става от подтика на Любовта. И каквото направиш, да си доволен. Другите хора да живеят, както разбират. Да не казва никой, те ме изнудиха. След като раздадеш всичко, да не усещаш, че си осиромашел. Тогава може да имаме опитността на онзи английски проповедник, мисля, че било на остров Цейлон. Отишъл там да проповядва. Проповядвал, проповядвал, никой не се обръщал. Един ден казва: Ще ви проповядвам Христовото учение реално. 20 години ви проповядвах, че Христос учеше, че който има две ризи, да даде едната. Като чули идат тия диваци и всеки като влязъл в къщата, задигнал нещо: някой стол, друг – дреха, задигнали всичко и офейкали. Той се зарадвал, че проповядвал учението. Докато проповядваме Христа и всичко седи у нас, ние не сме дошли още до реалното учение. Тия диваци по едно време си казват: Този човек 20 години живее между нас, никому зло не ни е направил, ние отидохме като разбойници и разграбихме. Всеки се върнал и му върнал взетото, всичко каквото имаше. Ние се страхуваме, че ще ни оберат. Те ще донесат взетото назад. Целта на провидението не е да ни оберат, но иска да ни научи да вършим Волята на Любовта. Всичкият стремеж на Бога е да ни научи да работим с Любов в света. Не че е принуждение. Принуждението произтича от съвсем друг закон. Христос казва: Защо ме наричаш благ? – Благ е само един Бог. Едно благо същество може да носи всичкия този произвол, който имаме сега на земята. Казва: Ще поумнеят всичките хора. От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите на чудесиите, които станат. Съвременните хора светии ще станат. Светии, но като се родят от новата майка Ева, която е направена по образ и подобие Божие. Затова всички трябва да се поставите да минете по новия път на Любовта. Свириш, свири с Любов. Сиромах си, приеми сиромашията с Любов. Не те слуша жена ти, ти с Любов приеми това. Защо да не ме обича. Ако обичаш жена си, която (не) те обича, не е Любов. Като не те обича да я обичаш, то е Любов. Любовта няма стимул отвън. Любовта е сама стимул за себе си. Докато не дойдем Любовта ще бъде стимул за нас, не отвън да бъде стимулът да влезе онази истинската Любов сама да бъде стимул в нас, туй наричам в нас да се весели Божественото начало. Та при най-лошите условия да станат чудесии, каквито никога не са ставали. Да допуснем сега, че искате едно чудо. Какво чудо? – Искате по един самун да имате или искате по 100 или 200 златни да имате. Кое от чудесата искате? – Ако искате по 100–200 хиляди лева, трябва кредит от банката; ако ви дам тия пари, то е залъгалка, то е заблуждение. Най-първо ще наруша порядъка на нещата. Понеже, златото се ражда като плодовете. То е свързано със здравето на човека. Златото има отношение към целия органически свят. То е проводник на слънчевата енергия. Да ви дам сега на вас златото, значи да ви създам зло. Вас злато не ви трябва, нищо повече. Но ви трябва една светла мисъл. Материалните работи ще дойдат. Целият материален свят трябва да го добием отпосле. Засега трябва да се приготвим. Материалните светове Бог е приготвил като възнаграждение. Ако вие служите на Бога както трябва, един ден, ако сте гладен за земя, за слава, ще ви пратят някъде. Казва: Не търсете слава от хората, от Бога слава търсете.

Сега такива, каквито сте, вие не може да идете на слънцето. Защо не може? – С тяло не можете да идете. Понеже на слънцето има 16 хиляди тона налягане, на слънцето ако идете, вие ще се превърнете на най-тънката хартия, която съществува в света. Или на научен език казано, ще се превърнете на газообразно състояние. Вашата мисъл не трябва да има теготение на земята. Човек иска да иде на слънцето. Трябва да има съвършена Любов. С Любов може да иде и да издържи на всичкото налягане. При сегашното състояние да идеш, е голямо нещастие. Даже по някой път да мислим за слънцето, то е доста трудна работа.

Най-първо се въоръжете с Любовта на малките мъчнотии, които имате, понеже в тия малките мъчнотии ще ви се разкрият бъдещите закони, по които ще се направляват законите, по които талантите ще дойдат да се вложат във вас, по който геният ще дойде. Пред всинца ви седи едно велико бъдеще. Вие искате сега на земята. Вие сте в училище. Няма какво да очаквате повече. Ако възприемете така Любовта, вие ще влезете в новия живот по един естествен път. Няма да се плашите. Когато дойде смъртта, ще дойдат вашите приятели отгоре. Най-първо ще се явят двама ангели, облечени в светло, ще дойдат, ще ви вземат, ще ви ръководят, няма да ви говорят нищо за смъртта. Ще станете, те с Любов ще ви изтеглят и ще напуснете тялото, като че излизате от къщи и ще си заминете весел за другия свят. Няма да се мъчиш да излезе душата да я пуснеш. Те са двата ангели, най-красивите, които не сте виждали. Опасност има, че като не сте живели добре, наместо да дойдат светли, ще дойдат двама черни, с мечове. То е лошото. Искам да ви представя Онзи Велик Баща, да имате един образ заради Него. Няма по-добър от Него. Няма по-велик от Него. Заслужава да живеем за нашия Баща. Заслужава да бъдем музиканти заради Него. Заслужава да бъдем певци заради Него. Каквато работа вършим заради Него, заслужава на земята. Тази работа ще се благослови. Дето сте болни някои, то е че не правите опити. Срещам мнозина. Казва: Сестра, аз много вярвам, но няма да го бъде. Много вярва, но няма да го бъде. Тъй ли се говори? – По старому няма да го бъде, по новому ще го бъде. По старому никой от вас не живее добре. Всички от вас трябва да имате един много подвижен ум, подвижно сърце. Човек е изпълнен със страх. Като дойде една болест, започва да го (е) страх. Няколко деня правя опити. Изучавам теченията на болестта. Опасни течения са. Знаеш какво значи да правим опити с температурата. 150 градуса да те турят на пиростията, докато се приспособиш, после 200, 400 градуса, ще започнеш да подскачаш. Започваш да изгубваш вярата, небето се затваря, остават те, не можеш да се молиш. Говориш, никой не слуша. Отвън ние механически се молим. Ние мислим Духа. Ще се обърнеш по съвсем друг начин за молитвата, ще разчиташ. Ще видиш какво Бог може да направи в тебе. Ще уповаваш на себе си, тогава ще имаш равновесие, няма никакъв страх. След тази голяма тъмнота, която ви е посетила, ще видиш отдалече една малка светлина се задава. Видиш светлото лице, постоянно се приближава, ще чуеш думата мир. Да изповядваме Бога с Любов, не с насилие. Като помислиш заради Него, да ти стане весело, че всичко можеш да направиш. Всичко наоколо да ти е мило. Като искаш да направиш една постъпка по Любов, всичко в света да ти стане мило. То е Любов в света. Не правите малки опити. Само така можете да се подмладите. Писанието вярно казва: Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, които с Любов го чакат, ще се обновят.

Та казвам: Остава единственото нещо в света, което хората трябва да направят. Аз ви казвам: Иде нещо в света много добро. Аз така виждам. Иде нещо в света много добро. Аз така виждам. Какво ще стане? – Много добро иде в света. Толкоз хора измряха. Не измряха, опознаха се. Войната от Божественото гледище е опознаване. Два народа като се бият, се опознават и се влюбват един (в) друг. Следователно, тази война, която става сега, е опознаване на народите. Не само с бой работата става. Който много има, много трябва да дава. Всеки, който има, да принесе на олтаря от любов най-хубавото, което има. Кажи на един човек две думи. Не иска много този човек. Един ден иде един болен и му казвам: Иди, ще оздравееш. – Как ще оздравея? – Иди, ще оздравееш. Най-после му креснах, иди си, ще оздравееш. След един месец иде да благодари, че е оздравял. Искам да му кажа: Ако не оздравееш, ела при мене. Като ти казвам, че ще оздравееш, отгоре казват, че ще оздравееш. Аз няма да те лекувам, други ще те лекуват. Ще оздравееш. Той мисли, че аз го лъжа. Казвам му, върви ще оздравееш. Казвам му: Върви, ще оздравееш. Сега не е въпрос за оздравяването. Дойде някой, не е добър. Казвам: Добър си, само си ашладисан с диво. Всички сте добри.

Та казвам на всинца ви: Всички ще станете за в бъдеще талантливи и гениални. Ще кажете: Кога? – Гледайте да не ме предизвикате да кажа: Вървете си. Които се сподобят с този век, нито се женят, нито за мъж отиват по стария начин. Ще имат Любов, ще бъдат като ангели. Ще видите служение, за което ви говоря. Ние трябва да се подготвим да служим с Любов. Казвам: Ще се оправи светът. Умрял някой. Не е умрял, повикали го в другия свят, отишъл да се учи.

Та казвам: Нека изповядваме нещата. Под думата: Който ме изповядва пред хората с Любов, казва Христос, и аз ще го изповядам пред ангелите. Който не ме изповядва пред хората и аз няма да го изповядам пред ангелите. Любов, за Любов. Безлюбие за безлюбие. Всички работете с Любов. Всички други философии си ги дръжте, но започнете новото да служите. Имате баща, служете му с Любов. Имате другарка, служете ѝ с Любов. Имате мъж, служете му с Любов. На всички служете. Жените да дават. Ще кажете: Уважение и почитание. Аз казвам: С Любов. Досега сте работили с почитание и уважение, оставете тези работи, с Любов работете. Услужи на една жена с Любов. Жените сега са обеднели, като нямат Любов, треперят като животно. Любовта е, която дава. Щом обикнеш, като услужиш с Любов, веднага става красива; щом е без Любов, погрознее. Един мъж като го срещне една жена, която няма търпение, той отслабва; като има търпение, мъжът става смел и решителен. Щом тя не е търпелива, стане баба. Казвам: Жените търпеливи, мъжете с обхода, тогава ще бъдат смели и решителни. Или според моя език: Ще служат в света с Любов. Всичко ще постигате с най-малка енергия. Не разрешавайте въпроса, как. Няма да се мине дълго време и това ще се отбележи на вас. Нека да се чете на вашите очи, в движенията, че Любовта е подбудителната причина, че служите на Бога. Питат те: На кого служиш? – Кажи: Уча се сега да служа на Любовта. Ученик съм на Любовта. Искам да служа тъй, както аз вече разбирам.

Не правете опити с големи работи. Големи работи не искайте да свършвате. Правете опити с малките работи. Направи един опит най-малък. Служи на човека, кажи му една дума с Любов, тъй че да почне думата. Една дума тъй да я произнесеш, че той да я запомни. Не големите работи, но малките работи опитвайте.

Тайна молитва.

26. беседа, държана на 29 март 1942 г.
неделя, 10 ч. с.
Изгрев. София