Много често при разговори със събеседници е ставало дума за биография на Учителя или ако употребим българската дума – животоописание. Има ли нужда от такава? Незапознатите добре с Неговата наука, с Неговото Слово, твърдят, че това е необходимо. Тази идея е отдавна. Но не е осъществена в нейния класически вид, както това е направено с известните личности в много области на науката и изкуството или с държавници. Това е направено и за много духовни водачи като Рама, Кришна, Хермес, Орфей, Питагор и др. Но всичко писано там за тях вярно ли е? Не можем да кажем „да“ или „не“, защото не можем да го проверим. Приемаме на доверие. И все пак остава едно съмнение за истината. Защо ли? Ето защо. Известният руски писател Ф. Достоевски пише една статия в списанието си „Дневник на писателя“, озаглавена „Една дума по повод биографията ми“. Ето какво пише той: „През-дене-си ми показаха моята биография, поместена в Руски енциклопедически речник, издаван от професора на Санкт-Петербургския университет И. Н. Березин. Трудно е да си представите, че на една полустраница може да се направят толкова много грешки“. И Ф. Достоевски изрежда забелязаните неверни неща. И продължава: „Такива грешки има много и аз няма да ги изброявам, за да не отегча читателя, но при случай ще посоча всичките! Ала има и чисти измислици“. И писателят отбелязва някои от тях.

Защо отбелязвам това? Защото когато решим да правим една такава работа като животоописание, има голяма опасност да направим грешки, било от незнание, било от невнимание, а ако съвестта не е будна, да напишем и измислици, както това е станало с биографията на писателя Ф. Достоевски.

Нека видим какво е мнението на Учителя по този въпрос. Ще го намерим в томчето лекции от общия окултен клас „Запалена свещ“. Там на с. 352 пише така: „Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, от къде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим учението“. Няма нужда. Ако е за история на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреците от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете? Ще кажете сега, че някой Учител се родил в България за тщеславие. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България“. От този цитат се вижда, че тези, които ратуват за биография на Учителя, искат такава за Неговата къща, защото Учителите не се раждат. А за къщата ли? За нея можем да напишем някои работи, за някого известни, за някого неизвестни. А за Учителя Беинса Дуно няма нужда да се пише биография. Каквото трябва да знаем по тоя въпрос, Той го е казал. То се намира в лекциите Му.

Ето една малка част от това Слово, запознаваща ни, откриваща ни нещо за Учителя Беинса Дуно.

Нека да започнем от името. Ето неговите думи: „Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменават името „Дънов“, то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти: от тази неразбранщина страда днешния свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви предаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между неговите същества. Аз имам почитание и любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм Аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исайя, други, че си някой от пророците“. – „А вие какво мислите?“ Един се осмелил да каже: „Ти си Христос. Син на Бога живаго“. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм“. И добавил: „Хора не са ти открили това, но Отец Мой“. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.“ („Сила и живот V серия“, с. 379)

Ще добавим само, че както при Христос завесата е много мъничко приповдигната и ние знаем, че името Му е Беинса Дуно. И след като знаем това, нека да си служим с Истината!

„Веднъж един ме пита: „Кой си ти?“ Рекох: Аз съм човекът, който обичам хората с най-малката Любов. Казвам: Няма човек, който да обича хората по-малко от мене. От мене по-малко никой не може да ги обича. Той казва: „Че как тъй? С голямата Любов трябва да се обичат“. В малката Любов, в едно житено зърно седи всичкото богатство на човека. Най-малката мисъл, най-малкото чувство или най-малката постъпка, която е нищожна – в нея седи вашето бъдеще.“ (Общ окултен клас, „Всякой ден по една добра мисъл“, с. 165)

„Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божието Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, който иска да въведе царството Божие в моята душа, че искам да изпълня неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса Любовта във всичката нейна красота. Тази Любов, която минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие така да бъдете. Тъй седи сега въпросът.“ (Младежки окултен клас, „Пътят на щастието“, с. 36)

„Тук, десетки години откак съм дошъл в България, искат да им кажа кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: Може да говорите за моето такси, това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на моето такси. Никой не може да ме окошари, в някое такси, да каже, че тук трябва да бъдем. Христа след възкресението защо не можаха да го познаят? После, като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? Интересно е следното: колкото пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който аз нося, то е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, но физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй, Божественото, не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй да го срещна, ще се питам: „Кой ли е този човек?“ Ако аз не познавам законите, понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни в света. Нека да определя защо не ме блазни. Не ме блазнят нещата по следната причина: Аз съм една градина, дето всички плодове са пресни. Не ме блазнят изгнилите плодове отвън в градината. За мене всичкото знание в този свят са живи плодове. Туй, което хората предлагат, нищо не струва.“ (Неделни беседи, „Приготовленията на сърцето“, с. 236)

„Сега някои ученици със своята ученост казват: „Да ни се открие Учителя, да го познаем“. Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота“. Не, в света има нещо по-високо от познанието. То е да Любиш.“ (Неделни беседи, „Последното място“, с. 201)

„Мнозина са идвали при мене, да ме питат кой съм. Казват ми: „Кажи ни кой си ти?“ Моя работа е кой съм. Това си е моя работа, не е ваша. „Ама защо си дошъл?“ Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото продам, от него вземам десятък. „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ Че кое е реалното? Според мене яденето е реално. Тогава аз изваждам четири–пет ябълки, турям ги в една чиния и казвам: Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш. „Скъпо ли ще струват?“ Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема, ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото от тебе зависи да платиш малко или много.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 408)

„Бог ви обича и вие трябва да Го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да ви говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Мене ми е тъй неприятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата... Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо. Ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, ако обичате ближния като себе си, ако обичате вашата майка, братя, сестри, слуги, ако обичате бедни, страдащи, немощни с всичкото си сърце, вас ви очаква едно велико бъдеще във всяко едно отношение. Не зная дали ще ме послушате.“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 551)

„Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свят!“ (Неделни беседи, „Радостта“, с. 453)

„Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали Учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявления на този, Единния Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на Любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази Любов. Ние всеки ден опитваме тази Любов и после питаме: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител“. В този смисъл вие можете да кажете: „Един е нашият Учител. Той никога не умира. Един е нашият Баща, нашият Бог. Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света“. Вие ще проверите това.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 472)

„Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде.“

„Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре той, кой ще го замести?“ Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не го замести. Божествените работи не се заместват! Христа никой не може да го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно Слънце не може да замести друго.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 464)

„И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе, да ни говориш тука, да ни смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук на пътя ще се забатачи и ще се счупи. А там някъде има друг път, много по-удобен. Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите.“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 325)

„Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следният: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество като Бога ме смятали. Бог ли съм аз? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? Да любиш като Бога. „Благ е“ – казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов. Ако имам Любов, божество съм. А без Любов – тогава съм един паяк. Не отричам – Бог е Любов. Любовта, която е в мене, е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене – видимият, ограниченият Бог. Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради Него. Какво противоречие има тук? „Ти не трябва да се правиш божество.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени“. Като Бога трябва да бъдете. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение. Знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведните. Веднъж е умрял Христос. Сто пъти не може да умира Той. Сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. Шейсет хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър? По шест души евреи.“

„Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Ерусалим? Турете десет хиляди километра – по шест души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: Ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има сто милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше шейсет хиляди, сега ще има сто милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове. И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане и помен! Това е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите, това е решението на всички добри хора, да пометат резултатите от тази култура. От света помен няма да остане! Ново Небе иде и нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите!“

„Говоря открито, открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов! Не искаме да убиваме! Ние искаме да съградим нещо добро, ние искаме всички хора да се спасят. Всички да живеят като братя и сестри, да се разбират. И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ!“

„Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек или дяволът?“ Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори – дали Христос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм, ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца вие да имате моя ум и моя стремеж.“

„Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела и те ще се изменят. Ще се явят нови тела и светът ще се измени.“

„Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: Мязам на вас, но не съм като вас.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 155, 156, 157)

„Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси. Аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ, Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но отсега нататък ние ще живеем, както ти искаш“. Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате, е друг въпрос. Аз съм длъжен да кажа. Ако ме послушате и не се сбъдне и ще кажете, че не се е сбъднало. Някой път аз зная, като кажа, че не се сбъдва. Онова, което съм предсказал, няма изключения. Българите, оставил съм ги свободни дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. Дали българите ще изпълнят волята Божия, аз го зная. Но какво ще стане, няма да го кажа. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения план. Господ иска всички да живеете добре. Защото човек без Божественото в света, той е нищожество. Утре ще изчезне и няма да се намери името.“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 547)

„Затова съм аз в България – да завъртя крана на колелото на живота, и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е пратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта... И след 2000 години ще проверите вярно ли е това, което ви казвам, или не – ще проверите резултатите.“ (Неделни беседи, „Солта“, с. 219)

„Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл. Още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света. Те са останали вече: музиката и поезията. Двете неща остават чисти в света, те са музиката и поезията, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано.“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 176)

„Често съм срещал свещеници и владици, които, като ме срещат, казват: „Ето един човек, който разваля църквата“. Те ме изглеждат от главата до петите. Как тълкувам тяхното отношение към мене? Понеже аз съм едно огледало, те се оглеждат в мене и виждат лошите духове, които живеят в тях и им пречат да виждат истината. И тогава аз мислено им отговарям: Прави сте. Но това още нищо не допринася. Казвам на тия свещеници: Слушайте, църквата не е една машина, а Земята не е за забавление, да правим каквото искаме. Всички сме изпратени на Земята да живеем честно и да работим усърдно. Никаква лъжа не се позволява в религията. Всички трябва да бъдете чистосърдечни.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 510)

„Преди години, като казвах: „Българското духовенство има ли кръвта на Христа?“, разбирах: „Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в умовете си?“ Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя! Ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на Земята не трябва да има престъпници, а хора свободни!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 216)

„Казвам, Туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това, което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но хиляди поколения. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям Любовта за себе си да говори. Аз оставям Мъдростта за себе си да говори. Аз оставям Истината за себе си да говори. Божественият свят е, който пази своя авторитет. Ако един, който носи Божествената Истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение в Небето само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.“ (Неделни беседи, „Оживяване“, с. 232)

„Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“ Не ви познавам – по човешки му говоря. „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ Нищо, аз се радвам. „Защо?“ Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ (Неделни беседи, „Настанало е царството Божие“, с. 192)

Моят коментар тук е: Вярно, Учителя не им е платил, но друг някой им е платил, за да пишат това, което този господин е прочел в тях!

„Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат“ – казва Учителя в „Най-голям в царството небесно“ (Неделни беседи, с. 468) за тези, които искат да проверят вярно ли е писаното във вестниците.

„Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите. Следователно за българите не мисля да им дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. И следователно, който разбира, само той ще се ползва – аз ви говоря за неща много важни, велики. Да, за българите е Словото, с което Той ни дари!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 186)

„И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърцата да се Любят. Ред и законност във всеки един дом, във всяко училище – това искаме днес в света... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. Казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи в бъдеще, те ще познаят.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 217)

Учителя казва на българския народ: „Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го! Ако няма резултат, оставете го настрана“. А българите досега всичко друго приложиха, само това не приложиха. И още нещо: „Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите да видят туй учение право ли е или не. Ето, Господ иска да ви направи едно добро... Сега на всинца ви трябва благочестие. Не само на нас, но на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и пр., от всички се иска благочестие.“

И всичко това, което казва Учителя, може да се изпълни. Важно е българският народ и неговите управници да пожелаят това.

И така накрая да резюмирам:

– Да напишем ли биография на Учителя? – Искат и там в Америка, и тук в България, и още къде? – Няма нужда! – каза Учителя. А ние му написахме.

– Да направим ли паметници на Учителя? – И да направите, аз ще ги разруша. Не паметници, а Любов трябва – ни репликира Той. Но ние Му направихме.

– Да напишем устави! – искаме ние. – Като другите общества си имат устави, защо не стоите там, отдето сте дошли? – Ние не го послушахме и написахме.

– Да си изберем председател! – Може, но само за един ден, даже за един час – ни иронизира Той. Но ние си избрахме, и то не само един и не за по един ден, а за години наред. И станахме не общество Бяло Братство, а организация Бяло Братство.

– Направихме от науката Му църква. Направихме от науката Му религия. А Той ни каза: „Ако ги направите, ще ги разруша“. Така и стана! И въпреки това ние не се отказваме. Искаме пак да си направим салончета, църквички, където посетителите да дремят, когато тщеславният четец застане пред тях.

– Да му направим и хороскоп! – Учителите не се раждат в България – ни посвещава Той. Но ние му направихме. Ние не знаем къде и кога е роден, но знаем да правим звездослови! Учителите нямат хороскоп! Запомнете това! Но се намериха хороскопаджии и го направиха. Така „доказаха“, че могат да направят хороскопи и на Учителите. И не само това – те го и разтълкуваха. Какво невежество! – Те не знаят, че нищо не знаят!

На всичко това се казва: непослушание.

Да, вярно е, че Бог ни е дал свобода. И ние я използваме, но неправилно. Само че трябва да знаем, че Бог не ни е освободил от последиците на това, което правим. Ако то не е в хармония с Природните закони, последиците няма да са приятни, а понякога ще бъдат и фатални. Това, което правим, трябва да е в хармония с Божиите закони. Тогава ще се радваме на резултатите. Това е Истината!

Ние учениците направихме много грешки. Сега трябва да ги изправяме. Огорчихме много пъти Учителя. Даже Го принудихме да стигне до там, че да ни каже: „Ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат Любовта“. (Цитатът е от общ окултен клас, „Прав път“, с. 320)

Но Той съзря и нещо хубаво в нас. Съзря доброто желание да се учим. Видя желанието ни да си изправяме грешките, макар и да правим нови. Затова ни и насърчи и като благ баща ни каза: „Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри, то е друг въпрос. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитост.“ („Прав път“, с. 336)

И за финал ще цитирам от общ окултен клас, „Буден ум и будно сърце“, с. 48: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам“.

Тодор Ковачев

П.П.

В том IX от поредицата „Изгревът, ...“ със съставител Вергилий Кръстев има един разказ от Елена Андреева, озаглавен „Образът на Учителя през моите очи“. Там в около 40 страници тя е предала това, което е видяла и почувствала за Учителя. Това по мое мнение е може би най-хубавото от всички разкази, поместени в тази поредица от сборници. Разказът е и художествено на високо ниво. Прочетете го! Няма да сбъркате!

Т. Ковачев